РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Пловдив, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300501782 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Г. Б., Б. Г. Б. и Г. Б. Б., чрез
пълномощника адв.И. М. от АК Пловдив, срещу решение
№260068/25.04.2023г. по гр.д. № 20384/2019г. по описа на РС Пловдив, с
което е отхвърлен иска на П. Г. Б., Б. Г. Б. и Г. Б. Б. против П. Х. Б. за
признаване на установено, че по силата на наследяване от М.Т.Б., всеки от
тримата ищци е собственик на по 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху
имот с идентификатор 73242.501.681 с адрес ***, с площ 988, кв.м., номер по
предходен план – 681, парцел ІV, в кв. 39, при съседи: 73242.501.75,
73242.501.1335, 73242.501.682, 73242.501.680, 73242.501.1928, ведно с
построените в него жилищна сграда с площ 84 кв.м. идентификатор
73242.501.681.1; селскостопанска сграда с площ 22 кв.м. с идент.
73242.501.681.2; селскостопанска сграда с площ 31 кв.м. с идент.
73242.501.681.3; селскостопанска сграда с площ 32 кв.м. с идент.
73242.501.681.4; и селскостопанска сграда с площ 33 кв.м. с идентификатор
73242.501.681.4.
1
Със същото решение е отхвърлен и иска на П. Г. Б., Б. Г. Б. и Г. Б. Б.
против П. Х. Б., „П.транс“ ЕООД ЕИК ***и „Ленно“ АД за обявяване на
относително недействителна спрямо ищците до размера на ½ ид.ч. от правото
на собственост на сделката по учредяване на договорна ипотека, сключена
между „Лено“ АД, от една страна, „П.транс“ ЕООД и В.Т.Б. ЕГН **********
обективирана в нот. акт №**, том 1, дело 31/2018г. на нотариус С.Х. относно
имот с идентификатор 73242.501.681 с адрес ***, с площ 988, кв.м., номер по
предходен план – 681 парцел ІV, в кв. 39, съседи: 73242.501.75,
73242.501.1335, 73242.501.682, 73242.501.680, 73242.501.1928, ведно с
построените в него жилищна сграда с площ 84 кв.м. идентификатор
73242.501.681.1; селскостопанска сграда с площ 22 кв.м. с идент.
73242.501.681.2; селскостопанска сграда с площ 31 кв.м. с идент.
73242.501.681.3; селскостопанска сграда с площ 32 кв.м. с идент.
73242.501.681.4; и селскостопанска сграда с площ 33 кв.м. с идентификатор
73242.501.681.4.
Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и
несъобразено с доказателствата по делото. Сочи се, че съдът неправилно е
обсъдил и приел писмените доказателства по делото, като се е позозовал на
писмена декларация за отказ от наследство, направена през 1997 година. Сочи
се, че съдът неправилно е приел показанията на свидетелите относно факта на
владението; неправилно е прецявал, че държанието на недвижимия имот не е
основание за придобИ.ето му по давност; че обикновеното неползване на
имота от страна на М.Т.Б. и семейството й, не е довело до загубване на
правото на собственост и че съдът не се е съобразил с указанията на Върховен
касационен съд в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. по т. д. № 1/2012
година. Иска се изцяло да се отмени решението и да се уважат изцяло
предявените искове. Претендират се разноските по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от П. Х. Б. и „П.транс“ ЕООД, с
който се излага становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението
е правилно и законосъобразно; и се иска неговото потвърждаване.
Претендират се разноските по делото.
Постъпил е отговор срещу въззивната жалба от „Лено“ АД, същата се
намира за неоснователна и се иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Претендират се разноските по делото.
2
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите П. Г. Б., Б. Г. Б. и Г. Б.
Б., че РС Пловдив неправилно е обсъдил и приел писмените доказателства по
делото, като се е позозовал на писмена декларация за отказ от наследство,
направена през 1997 година. Видно от приетата по настоящото въззивно дело
съдебно-почеркова експретиза /л.67-л.68/ тази декларация за отказ от
наследство е подписана от лицето сочено за нейн автор М.Т.Б.. При това
положение това писмено доказателство е автентично и свързано с предмета
на доказване, поради което правилно РС Пловдив го е взел предвид при
обсъждане на доказателствата по това дело и при мотивиране на решението си
по същество.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите П. Г. Б., Б. Г. Б. и Г.
Б. Б., че неправилно РС Пловдив е приел показанията на свидетелите относно
факта на владението и неправилно е преценил, че държанието на недвижимия
имот не е основание за придобИ.ето му по давност. Сочи се, че обикновеното
неползване на имота от страна на М.Т.Б. и семейството й, не е довело до
загубване на правото на собственост и че съдът не се е съобразил с указанията
на Върховен касационен съд в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. по т.
д. № 1/2012 година.
РС Пловдив правилно е приел, че след смъртта на общия наследодател
Т.Х. в притежавания от него и съпругата му имот, който бил придобит по
време на брака им, останала да живее В.Б. със своето семейство. Нейната
сестра М.Б., която е наследодател на ищците, заедно със съпруга си живеела
друг имот в същото село. Жилищната постройка в процесния парцел е била
първоначално в недобро техническо състояние, но в последствие синът на В. -
П. Б. направил ремонт, като поставил външна изолация, ремонтирал оградата,
след което сградата придобила нормален вид. По делото няма данни
наследодателката на ищците - М.Б. да е участвала в извършваните ремонтни
работи, които били предприети през 2017-2018г.
3
РС Пловдив правилно е преценил свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели относно установените горни факти по това
дело. Спор по тях няма с изключение на въпроса кога точно са извършени
тези ремонти в процесната жилищна постройка и парцел. Тези спорни факти
относно периода на извършване на тези ремонти, обаче не оказват решаващо
влияние на правните изводи на съда относно доказването на направеното
възражение за изтекла придобивна давност по отношение на спорния имот.
Твърди се в това възражение, че след смъртта на родителите на двете сестри
/Т. Х. – ***. и П.Х. -***г./ до завеждане на делото наследодателката на
ищците М.Б. не е посещавала имота и е нямала ключове от него. Всичко това
се доказва от показанията на всички свидетели по делото, като инцидентните
посещения на имота от М.Б., не са свързнаи с лично ползване на имота, а с
посещения на болната й сестра В., която е владеела имота. Тази сестра и
нейният син също така освен това са декларирала имота като тяхна
собственост, заплащали са всички данъци и консумативи за него. Тоест
налични са доказани действия на ответника П. Б. и неговия наследодател за
своене на имота спрямо другата наследничка М.Б.. Вярно е че соченото от
жалбоподателите Тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. по т. д. № 1/2012
година на ВКС изисква при позоваване на придобивна давност от
съсобственик за идеалните части на другите съсобственици да се доказва, че
са извършени действия са които са обективирани спрямо останалите
съсобственици факти сочещи намерение да се владеят техните идеални части
за себе си.
Според въззивният съд в казуса такива факти, са това че жилищната
постройка в имота е ремонтирана само от ответника П. Б. и че той единствен е
имал ключ за тази сграда, като посещенията на другата съсобственичка М.Б.
са били насочени единствено за лични посещения на сестра й. Освен това в
казуса съсобственичката М. Б. изрично и публично е декларирала през 1997
година, че се отказва от наследството на майка си и баща си, като отстъпва
процесния имот на сестра си. Факт е че тази писмена декларация е във
владение на сестра й и нейните наследници, тоест тази декларация е била
съставена именно с цел при последващи евентуално възникнали спорове да се
докаже намерението на сънаследничката М.Б. относно процесния наследствен
имот, а именно, че тя се отказва да го владее за себе си. Факт е също така, че
приживе М.Б. никога не е предявявала собственически претенции към своите
4
идеални части в процесния имот, такива са възникнали след смъртта й, но
като време много след изтичане на 10 годишен срок от владеенето на имота от
ответниците. Ето защо правилно РС Пловдив е приел, че е налице доказано
възражение за настъпила придобивна давност относно този имот по
отношение на ответниците. При това решението на РС Пловдив е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди от въззивния съд.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
въззиваемия П. Б. и „П.транс“ ЕООД следва да се присъдят разноски на
основание 78 ал.3 от ГПК за въззивното производство при следните предели
по 1 200 лева за платени адвокатски хонорари на тези две отделни страни в
процеса /л.39 и л.40/. За въззиваемата страна „Лено“ АД следва да се
присъдят и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение определено по реда
на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37
ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260068/25.04.2023г. по гр.д. №
20384/2019г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА П. Г. Б. ЕГН **********, Б. Г. Б. ЕГН ********** и Г. Б. Б.
ЕГН **********, тримата със съдебен адрес *** да платят на П. Х. Б. ЕГН
********** с адрес *** разноските по въззивното дело в размер на 1 200 лева
ОСЪЖДА П. Г. Б. ЕГН **********, Б. Г. Б. ЕГН ********** и Г. Б. Б.
ЕГН **********, тримата със съдебен адрес *** да платят на „П.транс“
ЕООД ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** разноските по
въззивното дело в размер на 1 200 лева
ОСЪЖДА П. Г. Б. ЕГН **********, Б. Г. Б. ЕГН ********** и Г. Б. Б.
ЕГН **********, тримата със съдебен адрес *** да платят на „Ленно“ АД
ЕИК ***с адрес *** сумата от 100 лева за разноски по делото пред въззивният
съд за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
5
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6