Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Гр.София, 09.03.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10 състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1831/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.Н.П., М.А.Г., А.Н.Х., М.А.А., С.К.В., А.В.Н., срещу М.Б. АД и Б.2. ООД, с която са предявени установителни искове – за признаване на нищожност на договор за продажба на недвижим имот, по силата на който дружеството М.Б. АД, чиито акционери са ищците, се е разпоредило със свой имот в полза на ответника Б.2. ООД. Ищците обосновават правния си интерес е твърдението, че при уважаване на иска, това би съставлявало пречка за значително намаляване на имуществото на дружеството, съответно – обезценяване на притежаваните от ищците акции, тъй като получената продажна цена е значително несъразмерна с действителната стойност на имота.
При тези твърдения съдът намира иска за недопустим.
Допустимостта на исковото производство се обуславя от правен интерес, който трябва да е конкретен, а не абстрактен – само тогава исковото производство дава на ищеца защита на признати от правото негови права или законни интереси. В случая ищците обосновават интереса си с бъдещите си права на дивидент/ликвидационен дял от дружеството, на което са акционери, съответно – да получат продажна цена срещу акциите си, която би била по-висока, ако процесният имот е в патримониума на дружеството, а не отчужден. Такъв интерес може да е житейски обосновим, но не и правно. За защита на членствените права на акционерите, ТЗ е предвидил специални искове, които са на тяхно разположение, включително за отмяна на решения на органите на дружеството, за нищожност на решения, нищожност на вписвания и не на последно място – искове за ангажиране на имуществената отговорност на лицата от управлението. След като ищците не заявяват свои претенции към имота, предмет на процесната сделка, в тяхна полза не е налице правен интерес за предявяване на иск за обявяване на нищожност на сделката. Защитата на членствените им права следва да се осъществи по предвидения в ТЗ специален ред, а не чрез атакуване на сделки, сключени от дружеството. В този смисъл е и съдебната практика – напр. Опр. №31/17.01.2012 г. на ВКС по т.д. №301/2011 г., I ТО, ТК и др.
Цитираната от ищците съдебна практика - Определение № 477 от 6.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2111/2019 г., I т. о., ТК, не може да бъде съобразена, доколкото не е относима към процесния случай. С цитираното определение ВКС се е произнесъл по допустимостта на предявен иск от кредитор на ООД (наследник на починал съдружник, който е носител на вземане за ликвидационен дял), като е отменил прекратително определение с указания за отстраняване на нередовност на исковата молба, доколкото има позоваване в обстоятелствената част на факти, относими към иск по чл.135 ЗЗД, които не кореспондират с формулирания петитум.
Независимо от това, в настоящия случай ищците не се позовават на конкретно свое вземане, което твърдят да е възникнало и по което ответникът да е длъжник и в защита на което предявяват процесните искове. Поради това не следва да се дават указания (в съответствие с приетото в Определение № 477 от 6.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2111/2019 г., I т. о., ТК) за формулиране на петитум за предявяване на конститутивен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка спрямо ищците в качеството им на акционери и като такива – на кредитори на прехвърлителя. Искът по чл.135 ЗЗД също би бил недопустим поради изложените по-горе съображения за липса на твърдения от ищците, обосноваващи качеството им на кредитори. Съдебната доктрина и практиката приемат, че правото на иск по чл.135 ЗЗД възниква за кредитора при наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо (Решение № 131 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4996/2013 г., III г. о., ГК). „Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно“ (Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК). Както беше отбелязано по-горе, за да обоснове правен интерес за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД, кредиторът трябва да твърди възникнало към момента на предявяване на иска право или вземане (без значение дали е ликвидно или изискуемо). Позоваването на бъдещи неиндивидуализирани права (произтичащи от стойността на акциите при преговор с потенциален купувач), които биха могли да възникнат, не обосновават защитим от правото интерес, обуславящ допустимостта на иск по чл.135 ЗЗД.
По изложените съображения съдът приема, че за ищците не е налице правен интерес от предявения иск за обявяване на нищожност на договор за продажба на недвижим имот, не е налице и нередовност, обуславяща необходимост от указания за формулиране на петитум към друг допустим иск, поради което исковата молба следва да бъде върната като недопустима.
Поради което и на основание чл.130 ГПК, Софийският градски съд
Р А З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр.д. №1831/2020
г. по описа на СГС, I ГО, 10
състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: