О П
Р Е Д
Е Л Е Н И
Е
№
…………./……………….
Гр.
София, 22.01.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на двадесет и
втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като
изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 292 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Л.Г.Б.
срещу отказа на ЧСИ С.Я.да
отговори на негово писмо , връчено на 08.10.2019г. по изпълнително дело №20138440400542.
Жалбоподателят твърди, че в писмото пределно ясно бил искал да се преустанови
наложения запор върху банковите му сметки, като е посочил, че отказът счита за
неуместен и противозаконен и от него понася морални вреди, като желаел
изтриване на определението „длъжник“, а също и финансови вреди. Иска съдът да
се произнесе дали е изплатено задължението или има опит за надвземане на суми.
Сочи, че подава жалбата срещу мълчалив отказ на писмото му, със закъснение,
поради здравословни проблеми.
Взискателя Т.Н.С.е
получила препис от жалбата на 06.12.2019г. и не е подала отговор или становище.
ЧСИ е депозирал подробни писмени
мотиви, в които сочи, че жалбата е процесуално недопустима, а и неоснователна
по изложените съображения.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателите и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Производството по процесното изпълнително
дело е образувано първоначално по молба на взискателя „ОББ“
АД и въз основа на изпълнителен
лист от 21.07.2006г. на РС – Монтана по гр.д.№422/2006г.. по описа на
съда, срещу трима солидарни длъжници, включително Л.Г.Б. и Т.Н.С., като видно
от данните по делото по молба на Т.С.тя е конституирана като взискател за
сумата, която е изплатила срещу Л.Б. с разпореждане от 06.02.2014г. Със запорно
съобщение от 13.03.2014г. е наложен запор върху банковите сметки на Л.Б. в
„Банка ДСК“ ЕАД, което съобщение е връчено на 19.03.2014г. и за горното
длъжникът е уведомен, видно от протокола от 15.04.2014г. по изпълнителното
дело. С протокола г-н Б. се е задължил да внася по 20 лв. на месец и видно от
приложените платежни нареждания от 2016г.,2017г. и 2018г. е внасял сумите. По
негова молба с писмо от 14.12.2018г. е уведомен, че остатъчният дълг по делото
възлиза на 134,48 лв. Последвали са плащане на сумата 20 лв. по вносен документ
от 15.01.2019г., 40лв. по вносен документ от 09.04.2019г., 40 лв. – на
15.05.2019г. и 20 лв. – на 18.07.2019г., като след всяко плащане е издавана
сметка за начислена такса по т.26 от Тарифата върху сумата. По молба на
неговата майка и пълномощник Е.Л., на 26.07.2019г. е издадено удостоверение за
дълга, в което се сочи, че дължи 191,58 лв. – обикновени такси и пропорционална
такса към датата на издаването, като е налице подпис, че удостоверението е
получено от пълномощника на 26.07.2019г.
С вх.№043878/08.10.2019г. Л.Б. е внесъл молба, датирана от
него от 03.10.2019г., с която е искал преустановяване на запора на банковите му
сметки в Банка ДСК, посочил е, че счита, че задължението е погасено и е искал
да му бъдат изпратени копия от материалите по изпълнителното дело. Върху същата
е поставена резолюция – „след заплащане на такса“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
С влизането в сила на
01.03.2008г. на новия ГПК
обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение
с ГПК (отменен). В чл. 435 от ГПК законодателят е предвидил императивно и
казуистично кои действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои
страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, а съгласно
т.7 – постановеното относно разноските. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се
тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други
действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба
даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които
страната по делото счита, че са
незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно
чл.436, ал.1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за извършеното
действие. Законодателят не е предвидил мълчалив отказ по отношение на
действията на частния съдебен изпълнител, поради което не може да се обжалва
такъв. В случая жалбоподателят твърди, че обжалва такъв отказ да се вдигне
запора от банковата му сметка по негова молба от 03.10.2019г., но отказ не е
налице, тъй като няма произнасяне на ЧСИ в този смисъл. Дори и да се приеме, че
има „мълчалив отказ“ при липса на произнасяне в смисъла на исканото от
жалбоподателя, то такъв отказ пак не би подлежал на самостоятелен съдебен
контрол по чл. 435 от ГПК, тъй като отказът да се вдигне наложен запор върху
банкови сметки не е сред действията на ЧСИ, които да подлежат на самостоятелно
обжалване. Липсва предпоставка за задължение за ЧСИ да вдигне наложения запор,
тъй като това става в хипотезата на чл. 433, ал. 3 ГПК, а именно при
прекратяване или приключване на изпълнителното производство, когато
обезпечителните мерки се вдигат служебно от съдебния изпълнител след влизане в
сила на постановлението или разпореждането, съответно за прекратяване, но в
случая не е налице тази хипотеза. С процесната молба жалбоподателят не е искал
прекратяване на изпълнителното дело, нито пък съдебният изпълнител е постановил
отказ за горното, за да се приеме, че това е допустим подлежащ на обжалване акт
от кръга на тези по чл. 435 от ГПК. По отношение на доводите по жалбата, че е
изплатил изцяло задължението си, то също не се касае за конкретно формулирано
искане за отмяна на конкретно действие на ЧСИ от тези, за които е допустим
самостоятелен съдебен контрол. В случая на 26.07.2019г. по искане на
жалбоподателя му е издадено и връчено удостоверение за размера на дълга, с
което той изразява своето несъгласие. Дори и да бе допустимо обжалването на
този акт на ЧСИ, а именно издаването на удостоворението за дълга, като се
приеме, че се оспорва дължимостта на таксите и разноските, то жалбата отново е
недопустима, тъй като е подадена много след изтичане на законоустановения срок
за обжалване. За размера на дължимите суми жалбоподателят е уведомен на
26.07.2019г., а жалбата е подадена една през месец ноември 2019г., като са
приложени доказателства за лечение през месец октомври, но същите са
ирелевантни, тъй като срокът за обжалване е изтекъл през месец август 2019г., а
данни, твърдения и доказателства тогава жалбоподателят да е бил във внезапна
невъзможност и то за такъв дълъг период, няма. Следователно и в тази част
жалбата е недопустима. Същото важи и за частта й, в която се сочи, че се търси
обезщетение за морални и материални вреди, изцяло неуточнено, тъй като това би
могло да бъде предмет на евентуален иск за реализиране на отговорността на
съдебния изпълнител по специалния ЗЧСИ, но не
и годен обжалваем акт на съдебния изпълнител, подлежащ на контрол по
реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Предвид горното съдът намира, че
жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ от Л.Г.Б. срещу отказа на ЧСИ С.Я.да
отговори на негово писмо , връчено на 08.10.2019г. по изпълнително дело
№20138440400542.
Определението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/