№ 2537
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20221110167240 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 273418/08.12.2022 г., на заявителя /юл/ ЕИК ..., представляван от Р. Т., чрез пълномощник
адв. А. Н., със седалище в ... против Р. М. М., с ЕГН ********** от ...
Претендира се издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми в общ размер от 1731,78 лв., включая 442,52 лв. главница; 34,30 лв.
възнаградителна лихва, 90 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането; 371,98
лева - представляваща неустойка за неизпълнение на чл.26, ал.2 от договора, 247,98лева -
представляваща просрочена такса експресно разглеждане.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът
дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле
на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид
константната съдебна практика на съдилищата по тези клаузи, формирана както в исковото,
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
1
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
В производството по чл.410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена с нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
С оглед изложеното съдът намира, че в конкретния случай, от изложените в самото
заявление по чл.410 от ГПК твърдения относно фактическите обстоятелства, от които
произтича процесното вземане за претендираната такса „Експресно разглеждане“
предвиждаща да се „по-бързо“ разглеждане на искането за кредит, респ. отпускане на
кредитополучателя на кредита, не се установява кредитора да е извършил конкретни и
специфични дейности относими към посочената „услуга“ – за експресно разглеждане на
документи /няма база, с която да се сравни какъв е обичайния период за разглеждане на едно
искане за кредит, във връзка с предоставяните от кредитора финансови услуги – заеми от
разстояние, нито пък на каква база е определена таксата и то в такъв особено голям размер
от 247,98 лв., поради което искането за издаване на заповед за изпълнение в тази част е в
противоречие с добрите нрави.
От друга страна, описаната в договора за кредит клауза за неустойка по чл.26, ал,2 от
договора, представлява предвидено от кредитора обезщетение в тежест на заемополучателя,
в случай на неизпълнение от страна на последния на задължението му по договора за
предоставяне на обезпечение – поне двама поръчители отговарящи на конкретно посочени
критерии, като обезпечение на задълженията за плащане на главницата и възнаградителната
лихва. Начислената неустойка е разсрочена по подобие на главното задължение на месечни
вноски и се дължи на същите падежни дати, заедно с вноските по погасителния план.
Уговорена по този начин обаче, описаната неустойка, обезпечава не пряко изпълнението на
задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката
се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва
съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по
своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това
неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от
погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната й
функция, което пък противоречи на принципа на добросъвестността. Уговорена по този
начин неустойката задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка при
неизпълнение (повече от половината от заетата сума), което я прави неравноправна по см.
на чл.143, ал.1, т.т ЗПП, защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията. Очевидно клаузата не цели обезпечаване
на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен
източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед обстоятелството, че същата
е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не
цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на
самостоятелно основание заобикаля закона с оглед разп. на чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР
ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели недопустимо дерогиране и
заобикаляне разпоредбите на глава ІV от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността
на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за
потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави
2
вероятно неравноправна. Изрично в постановеното решение от 16.07.2020г. на СЕС по дело
с-686/2019г. е прието, че понятието „общи разходи по кредита за потребителя“,
съдържащо се в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща разходите за евентуално удължаване
на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точни условия за
евентуалното му удължаване, вкл. срока на последното, са част от клаузите и условията,
договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга
страна, тези разходи са известни на кредитора.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани
за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява
вторите.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към съществените
престации по договора за кредит, които за банката са предоставяне на парична сума, а за
кредитополучателя са връщане на същата, заедно с уговорената възнаградителна лихва на
определения падеж. Такива допълнителни услуги са напр. издаването на различни
удостоверения от банката, включително заверени копия от договора/погасителния план,
известяване със sms или по телефон за получено плащане, за дължимо плащане, за срок за
плащане и др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените
задължения на страните, нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което
е обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не са предвидени или
предвидими при калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или
управлението на един кредит. В случая обаче кредиторът дори не твърди какви фактически
действия са осъществени за предоставяне на допълнителната услуга, чието плащане
претендира в настоящото производство, нито пък начина за ценообразуването й, още по-
малко каква точно услуга кореспондира срещу начислената еднократна такса от 247,98 лв.,
свързана единствено с разглеждане на искането за кредит, подадено по електронен път,
съгл. т.2.5. от договора.
Следователно тези две вземания на кредитора не се явяват безспорни и не следва да
получат защита по реда на заповедното производство. Кредиторът би могъл да води
осъдителен иск за тези суми, като установи дължимостта им в един състезателен процес.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №
273418/08.12.2022 г. на /юл/ ЕИК ..., чрез пълномощник адв. А. Н. против Р. М. М. с ЕГН
********** ..., в частта относно претендираните такса „Експресно разглеждане“ в размер
на 247,98 лв. и договорна неустойка в размер на 371,98 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на задължение по чл.26, ал.2 от договора, дължими към 05.09.2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4