РЕШЕНИЕ
№ 10912
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110132307 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от "**" срещу П. Д.
П., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане на сумите 1 412,17 BGN (хиляда четиристотин и
дванадесет лева и 17 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
14.12.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 28.11.2022 г. в размер на 281,02 BGN (двеста осемдесет и един
лева и 02 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 7,77 BGN (седем лева и 77 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 14.12.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 31.12.2019г. до 28.11.2022 г. в размер на 2,43 BGN (два лева и 43
стотинки), държавна такса в размер на 34,07 BGN (тридесет и четири лева и
07 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN
(двадесет и пет лева). Същия размер на вземане бил предявен и срещу
длъжника Л. Д. П.А По така подаденото заявление било образувано гр.дело №
68238/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът не бил
открит на установените адреси, поради което са налице предпоставките на чл.
1
415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на установителен иск. Другият
длъжник Л. Д. П.Апризнала вземането си и сключила споразумение с
кредитора. При така изложените факти и като поддържа, че ответника П. Д.
П., като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., ул. А. П. Ч., вх. *, ет.*, ап. *, аб. № ***, е потребявал топлинна енергия
в периода 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г., която не е заплатил, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи
сумата 1 254.33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия до имот, находящ се в гр. С., ул. А. П. Ч., вх. *, ет.*, ап. *,
аб. № *** за периода от 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със законната лихва
от 14.12.2022 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Холидей и
Райзен“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д. Н. № *
съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били
2
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът П. Д. П., чрез особения
представител адв. Н. - К. е депозирал отговор, с който оспорва предявените
искове като неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорват
количеството и качеството на доставената топлинна енергия, както и да е
налице договор между ищеца и третото лице помагач за топлинно
счетоводство. Оспорва представените фактури като годни счетоводни
документи. Формулира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач – „***“ ЕООД, гр. С.я, намира исковете за
основателни и счита, че е водил надлежно топлинно счетоводство.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 68238/2022 г. по описа на СРС, 90
състав, от ищеца на 14.12.2022 г. е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело
суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. А. П. Ч., вх. *, ет.*,
ап. *, аб. № ***. По отношение на собствеността на процесния недвижим
имот е представен нотариален акт за собственост на процесното жилище от
02.10.1983 г., от който е видно, че собственик на жилището е Т. Ч. П. /поч. на
02.05.2021 г./ - майката на ответника и на сестра му Л. Д. П.А като последната
не е депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение и спрямо нея тя е
влязла в сила. Затова съдът намира, че между страните е налице валидно
договорно правоотношение при Общи условия между страните за доставка от
страна на ищеца на топлинна енергия.
От неоспорените писмените доказателства, представляващи главни
отчети и индивидуални справки за ТЕ, подписани от ответника, издадени от
третото лице – помагач, които съдът кредитира, се установява, че справката
на фирмата за дялово разпределение – „***“ ЕООД, съдържа данни за общия
разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като
3
изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е
потребена топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за
отопление на имота, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не
е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по
фактури и след корекции по изравнителни сметки и след приспадане на
сумите в давност, са суми в размер на 3 477.76 лв. главница и лихви в размер
на 549.62 лв. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че е
получила информация, че ответникът е заплатил последната дължима сума на
17.08.2023 г.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Искът е неоснователен.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
4
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „***“ ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и
дължимостта на непогасените по давност вземания. Съдът кредитира
представените от ответника доказателства за плащане на исковите суми за
главница и лихви, както и уточнението на вещото лице по ССЕ, както и
предвид изявлението на процесуалния представител на ищеца в открито
съдебно заседание, че задълженията са платени на 17.08.2023 г., т.е. в хода на
исковото производство. Затова и доколкото плащането в хода на процеса на
дължимите суми следва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК,
искът се явява неоснователен.
Независимо от изхода от настоящия спор процесуалния представител на
ищеца заяви в открито съдебно заседание, че не претендира разноски, поради
което такива не следва да бъдат присъждани.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от
5
ГПК, предявени от „****” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Я.” №**, против П. Д. П., ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., ж.к. М.,
бл. *, вх. *, ап. *, чрез особен представител адв. Н. - К., че П. Д. П. дължи на
„***” ЕАД сумата 1 254.33 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. С., ул. А. П. Ч., вх. *,
ет.*, ап. *, аб. № *** за периода от 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със
законната лихва от 14.12.2022 г. до изплащане на вземането, поради плащане
в хода на процеса, за които суми е издадена заповед от 21.12.2022 г.
постановена по ч.гр.д. № 68238/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „***“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д. Н. № *.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6