№ 72
гр. В., 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело №
20241320201579 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е с правно основание по
реда на чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от И. В. И. от с.П., общ.В.,
обл.В., ул.”В.”, № 9 с ЕГН **********, против Наказателно постановление №
24-0953-000624 от 03.06.2024г. на Началник Сектор ПП-В. – ОДМВР-В., с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 300лв. /триста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1м. /един месец/, на основание чл.183, ал.7 от ЗДП за извършено от
него административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДП.
Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание, чрез своя
процесуален представител, оспорва наказателното постановление, поддържа
жалбата и моли да бъде уважена същата, като основателна и да бъде отменено
атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно и
необосновано.
Ответната по жалбата страна, административно-наказващият, орган със
съпроводителното си писмо оспорва жалбата, поддържа атакуваното с нея
наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено, като
1
законосъобразно и обосновано, а жалбата да бъде оставена без уважение, като
неоснователна. В съдебно заседание процесуален представител на ответника
административно-наказващ орган не е взел становище по законосъобразността
на наказателното постановление и неговата обоснованост, не е поддържано, а
и не е взето становище по основателността на жалбата и не е оспорена.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 17.05.2024г. в гр.В. на жалбоподателя И. е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на същата дата около
11,05ч. в гр.В., като водач на МПС управлява лек автомобил „Фолксваген
Пасет“ с рег.№ ВН7301АА лична собственост, като по бул.“Панония“
движейки се в посока към РЗОК-В. и на кръстовището с ул.“Горазд“
продължава движението си направо и е нарушил пътен знак В2-забранено е
влизането на ППС в двете посоки. Знак въведен със заповед за временна
организация на движение № РД-02-11-1325/05.10.2023г. В последствие е
издадено и обжалваното наказателно постановление за същите обстоятелства,
за виновно нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП, че водачът навлиза след пътен знак,
забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за
движение. В съдебното заседание двамата свидетели И. и И. свидетелстват
безсъмнено, че на мястото не е имало пътен знак В2. Писмата и справките от
Община – В., и свидетелството на актосъставителя не съдържат несъмнени и
недвусмислени данни, че към момента на мястото е имало такъв знак.
Горното от фактическа страна съда приема от писмените доказателства:
административно-наказателната преписка, акта за установяване на
административно нарушение, справка за нарушител/водач, докладна записка,
писма три броя и съобщение с карта от Община – В., заповед на Кмета на
Община – В., както и от гласните доказателства: свидетелските показания на
разпитания актосъставител свид.А. и показанията на свидетелите И. и И..
Между тези доказателства има противоречия, те не се допълват взаимно и не
си кореспондират относно това, което е прието от АНО за безспорно
установено и категорично доказано. В.ският районен съд дава вяра на тези
доказателства, събрани в съдебното заседание и ги кредитира. Те не са
противоречиви, допустими са и са съотносими към предмета на делото. Върху
2
тях може да бъдат изградени съответните правни изводи.
От изложеното от обективна страна следва, че жалбоподателят не е
осъществил от обективна страна състава на административното нарушение
посочено с обжалваното наказателно постановление, нито от обективна, нито
от субективна страна. Административно-наказващият орган неправилно е
наложил административното наказание. АНО не е изяснил по категоричен и
безспорен начин твърденията си за консумиран състав от фактическа страна
на съответното административно нарушение. Така квалификацията на
възприетото административно нарушение се явява несъответна на
констатираните от обективна страна обстоятелства. Наред с това са допуснати
и съществени процесуални нарушения в администравно-наказателния процес.
Нарушени са разпоредбите на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Не се
съдържа в АУАН и НП описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено. Допуснато е съществено процесуално нарушение, което е довело
до съществено нарушение на правото на защита. Ограничено е правото на
защита поради липсата на точно и ясно формулирана фактическа обстановка,
която да кореспондира с конкретните норми, които са нарушени. И. не следва
да носи административно-наказателната отговорност, така както е определена
на по-горе посоченото основание. Съобразно доказателствата не беше
констатирана по несъмнен начин вината на лицето за твърдяното деяние. В
административно-наказателния процес не са събрани доказателства, които да
обосновят единствен извод, че той е виновен за извършеното и е отговорен за
случилото се. След като не може да се направи несъмнен и безусловен извод
за вина на последния, той не следва да носи административно-наказателна
отговорност. От така изложените съображения до тук съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно и необосновано, а жалбата следва да бъде уважена, като
основателна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-0953-000624 от
03.06.2024г. на Началник Сектор ПП-В. – ОДМВР-В., с което на И. В. И. от
с.П., общ.В., обл.В., ул.”В.”, № 9 с ЕГН **********, е наложено
3
административно наказание “глоба” в размер на 300лв. /триста лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1м. /един месец/.
Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4