№ 491
гр. К., 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510101430 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Д. Б., ЕГН
**********, живущ на адрес гр.К. кв.“****“, ******* със съдебен адрес гр.
К.,ул."******" **,чрез упълномощения адвокат М. Д. Д., АК-С.З. срещу: Р. Р.
Б., ЕГН ********** с адрес гр. К. ул.“****“ ***** с правно основание: чл.
32, ал. 2 СК и чл. 127, ал. 2 ЗЗД и цена на иска 7461,92 лева
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че той и ответницата
сключили граждански брак на *****г., който с решение № *** от **** г. по
гражданско дело № ***/2018г. по описа на Районен съд гр.К. бил прекратен.
С ответницата били съсобственици на следния недвижим имот, придобит по
време на брака в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, а
именно: Апартамент *** ,находящ се в гр.К. кв.“****“, ***, подробно описан
в нотариален акт № * рег.№ *** д. *** от ****. на нотариус Б..
С ответницата живеели във фактическа раздала от ******. От тогава до
настоящия момент ответницата живеела в съсобствения им имот- Апартамент
*** ,находящ се в гр.К. кв."****", ***, а той живеел в негово лично жилище с
адрес гр.К. кв. "****" ***** /което било и семейното ни жилище до раздялата
им с ответницата/.
Сочи, че за задоволяване на текущите нужди на семейството и дома им, за
изплащане на кредит на ответницата в „****", за плащане на зъболекарски
услуги за него,ответницата и дъщеря им,за плащане на семейни почивки на
море, за ремонт на детската стая в семейното им жилище с адрес гр.К.
кв."****" ***** на семейството били необходими много средства и за това на
*****. изтеглил потребителски кредит в размер на 10 741.60 лв. от „****
БЪЛГАРИЯ"АД София клон гр.К. по силата на договор за потребителски
кредит № ***** от **..
Банковият кредит бил усвоен изцяло, като цялата сума по кредита била
наредена от банката по негова банкова сметка в същата банка на **. От ****.
съгласно погасителния план към договора за кредит, ежемесечно, редовно и в
1
срок погасявал задължението си към банката при условията на горепосочения
договор за банков кредит. Продължил да изплаща кредита и след
фактическата раздяла и развода с ответницата.
Сочи, че на *****. депозирал в банката Искане вх.№ 616 за предсрочно
погасяване на кредита и с преводно нареждане от същата дата направил
превод на сумата от 2320лв. с която предсрочно изцяло погасил банковия
кредит, предоставен по договор за потребителски кредит № ***** от **.
За периода от ******. /датата на фактическата раздяла с ответницата/ до
*****. /датата на пълното погасяване на кредита/ за погасяване на
горепосочения банков кредит лично платил сумата от 14 923.84 лв.
Сочи, че разпоредбата на чл. 32 ал. 2 от СК постановява императивно, че
съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване нужди
на семейството.
Договорът за кредит за текущо потребление сключени между „****
България"АД и него били сключени по време на брака и било без значение,
че като страна-кредитополучател по него фигурирал само единият съпруг-
ищеца. Съгласно цитираната норма това задължение ставало солидарно, а не
лично облигационно задължение само на съпруга-заемател, щом
предназначението му било за задоволяване нужди на семейството.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 СК, съпрузите отговарят
солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за
задоволяване на нужди на семейството Счита се, че всичко закупено от
съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими
имоти/ с посочената цел било за нуждите на семейството. Когато едно
парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за
другия възниквала по силата на законовата презумпция, че взетата в заем
сума се използвала за задоволяване нужди на семейството. Когато един от
солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след
прекратяване на брака, той придобивал регресно право срещу другия съпруг,
за да възстанови нарушеното имуществено равновесие / Р *- IV г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК/. Допълнителен аргумент в подкрепа на
тази теза било обстоятелството, че съгласно установената практика
придобитото със заем имущество от единия съпруг по време на брака било
общо на двамата съпрузи, независимо кой от тях е издължил заетите суми.
Без значение бил фактът, че като страна- кредитополучател по процесните
кредита фигурирал само единият съпруг. Съгласно цитираната норма това
задължение става ех 1еgе солидарно, а не лично облигационно задължение
само на съпруга-заемател, щом предназначението му било за задоволяване
нужди на семейството.
Общата норма на чл. 127 ал. 2 от 33Д предвиждала възникване правото на иск
срещу останалите за всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 7 461.92лв. представляваща стойността на това,
което след фактическата раздяла на страните /******./ е платил в повече от
припадащата му се част от паричното задължение към„**** България"АД по
договор за потребителски кредит № ***** от **., сключен от негово име като
кредитополучател по време на брака му с ответницата,ведно със законната
лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира за разноски в производство.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. На същия
са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Счита предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен и недоказан.
Оспорва фактите, твърдени в исковата молба. Неоснователно и невярно било
твърдението на ищеца, че на 16.12.2016 г. изтеглил потребителски кредит в
размер на 10741,60 лв., която сума била необходима за задоволяване нуждите
на семейството. Такава сума в тяхното семейство не била постъпвала и не
била използвана за погасяване на неин кредит в „Райфайзен банк", нито за
зъболекарски услуги за тях двамата и за дъщеря им, нито за семейни почивки
на море, за ремонт на детската стая на семейното ни жилище.
Не отговаряло на истината и че фактическата им раздала била от 01.01.2018 г.
Те се разделили на 08.04.2018 г., като и преди това имали проблеми. През
месец май 2018 г. бил абитуриентският бал на дъщеря им и в началото на
месец юни същата година подали молба и споразумение до Районен съд гр.К.
за развод по взаимно съгласие. В семейното жилище останал да живее
ищецът, а тя заживяла при нейните родители.
Сочи, че по време на брака им, тя имала изтеглен банков кредит, който в
годините погасявала чрез изтегляне на нов кредит, който погасила на
20.12.2016 г. По това време ищецът заболял от сериозно заболяване, което
наложило продължителното му лечение в частна болница в гр.Габрово. Знае,
че ищецът е изтеглил потребителски кредит за да осигури средства за
лечението си, което струвало около 10 000 лв. така, че изтегленият от него
кредит бил използван само и единствено за задоволяване на негови нужди,
респективно за лечението му. Сочи, че през 2017 г. и до фактическата им
раздяла през м.април 2018 г. част от този кредит бил погасяван с общи
семейни средства.
Счита, че неоснователно ищецът се позовавал на разпоредбите на чл.32 ал.2
от СК. Счита също така, че неоснователно ищецът се позовавал и на
разпоредбите на чл.127 ал.2 от ЗЗД, тъй като тя не била солидарен длъжник по
смисъла на този текст.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен.
Претендира за разноски.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
съдът кредитира като истинни и компетентни.
След като обсъди събраните в хода на производството доказателства, ведно
със становищата на страните, съдът намери за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД вр. с чл. чл. 32 ал.
2 от СК.
Безспорно е, че ищеца и ответницата са бивши съпрузи ,живущи във
фактическа раздяла от ******.,като брака им е прекратен с Решение № *** от
****г. по г.д.№ ***82018г. на КРС.
Безспорно по делото е обстоятелството, че на **. ищеца е сключил с „****
България“АД договор за банков кредит № *****, като предоставения на
ищеца кредит е бил в размер на 10741.60 лв.,като кредитът е погасен на
06.01.2022г.
Не се спори, че страните са съсобственици на Апартамент *** ,находящ се в
гр.К. кв.“****“ ***, подробно описан в нотариален акт № * рег.№ *** д. ***
от ****. на нотариус Б..
По делото са приети като писмени доказателства – договор за потребителски
кредит № ***** от **., решение № *** от **** г. по гражданско дело №
3
***/2018г. по описа на Районен съд гр.К., нотариален акт № * рег.№ *** д.
*** от ****. на нотариус Б., Искане вх.№ 616 за предсрочно погасяване на
кредит от *****., преводно нареждане от *****.,справка за движението по
сметка за периода от *****. до 21.06.2021г.,банкова референция изх.№ 930-
26/***. на „******-България“,шест броя преводни нареждания за м.
юли,август,септември,октомври,ноември и декември 2021г. за погашения на
процесния банков кредит от ищеца по делото.
Съгласно заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза се доказа, че ищеца за периода от предоставянето на
кредита до датата на пълното му погасяване /06.01.2022г./ е направил вноски
за погасяването на банковия кредит в общ размер на 14599.78 лв.
От свидетелските показания на водените от ищеца свидетели се установи,че
със сумите от кредита на ищеца са задоволявани нуждите на семейството на
страните: правен е ремонт в семейното жилище -Апартамент ***, находящ се
в гр.К. кв.“****“ ***,заплащани са брекети на дъщерята на страните,
заплащани са зъболекарски услуги на ищеца и ответницата, със средства от
кредита на ищеца е погасен кредит на ответницата в „**** България“АД.
От показанията на водената от ответника св.Ч. се доказа, че няколко дни след
като ищецът е получил кредита си от „**** България“АД със средства от този
кредит е погасен кредита на ответницата в „**** България“АД /със сегашно
наименование „******-България“/, факт който не се оспорва от ответницата и
кореспондира с представеното от нея с отговора на исковата молба
доказателство - банкова референция изх.№ 930-26/***. на „******-България“.
В последното по делото с.з. проведено на 10.10.2022г. процесуалният
представител на ищеца с оглед заключението на вещото лице измени цената
на предявения иск като направи отказ от иска за сумата от 162.03лв. явяваща
се разликата между първоначално предявената с исковата молба цена на иска
в размер на 7461.92 лв. и сумата от 7299.89лв. съгласно експертното
заключение.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД вр. с чл. чл. 32 ал. 2
от СК е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло
уважен по следните съображения:
За периода от ******. /датата на фактическата раздяла на страните/ до *****.
/датата на пълното погасяване на кредита/ ищеца е платил сумата от 14599.78
лв.,т.е. половината от тази сума е 7299.89лв. дължима от ответницата на
ищеца.
По делото безспорно се доказа ,че средствата от банковия кредит на ищеца са
ползвани за задоволяване на семейните нужди на семейството му с
ответницата.
Разпоредбата на чл. 32 ал. 2 от СК постановява императивно, че съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване нужди на
семейството.
Договорът за кредит за текущо потребление сключени между „****
България“АД и ищеца е сключен по време на брака му с ответницата и е без
значение, че като страна-кредитополучател по него фигурира само единият
съпруг-ищеца. Съгласно цитираната норма това задължение става ex lege
солидарно, а не лично облигационно задължение само на съпруга-заемател,
щом предназначението му е за задоволяване нужди на семейството.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 СК, съпрузите отговарят солидарно за
4
задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на
нужди на семейството. Според трайната практика на ВКС ,под "нужди на
семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството,
които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти,
материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /вкл.
за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на
които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и
взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака
/включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за
нуждите на семейството.
Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната
обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че
взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Щом
вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са поначало общи,
независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията,
изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали
са поети от единия от съпрузите. Когато един от солидарните длъжници
/бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяване на брака, той
придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното
имуществено равновесие / Р *- IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290
ГПК/.
Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че
съгласно установената практика придобитото със заем имущество от единия
съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи, независимо кой от тях е
издължил заетите суми. Без значение е факта, че като страна-
кредитополучател по процесните кредити фигурира само единият съпруг.
Съгласно цитираната норма това задължение става ех 1еgе солидарно, а не
лично облигационно задължение само на съпруга-заемател, щом
предназначението му е за задоволяване нужди на семейството.
За възникването по отношение на кредитора по силата на закона на пасивната
солидарност между съпрузите е без значение знанието на съпруга, който не е
страна по договора, и задължението за връщане е солидарно на двамата.
Общата норма на чл. 127 ал. 2 от ЗЗД предвижда възникване правото на иск
срещу останалите за всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част.
Така, когато единият от солидарните длъжници бивши съпрузи удовлетвори
кредитора след прекратяването на брака или след фактическата раздяла, както
е в случая, той придобива регресно право срещу другия бивш съпруг, за да се
възстанови нарушеното имуществено равновесие. В случая няма наличие на
друга уговорка между страните, превръщаща солидарното задължение в
разделно, или да са разпределили дълга по начин, различен от договора за
кредит и закона.
Съда намира,че щом ищецът е погасил дълга към „**** България“АД изцяло,
той има вземане срещу ответницата за половината от сумата.
Ищецът се суброгира в правата на кредитора по погасения от него изцяло и
предсрочно кредит за задоволяване нуждите на семейството, сключен по
време на брака с ответницата и заради това ответницата дължи на ищеца
връщане на това, което той е платил повече от неговата част от задължението,
която, поради липса на предпоставки за приемане на обратното – е равна на
тази на ответницата.
В настоящият случай се доказа по безспорен начин, че ответницата дължи на
5
ищеца сумата от 7299.89 лв. като предявения иск в този размер следва да се
уважи изцяло.
По разноските:
Предвид уважаване на предявения иск и съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.1
от ЗС ищецът има право на разноски за настоящата инстанция в размер на
общо 1524.48 лв., съгласно своевременно представените списъци по чл.80
ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Р. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. К., ул. “****“ № 4 вх.В ет.3
ап.8 да заплати на Р. Д. Б. с ЕГН **********, живущ на адрес гр.К., кв.“****“
***** сумата от 7299.89 лв. /седем хиляди двеста деветдесет и девет лева и
осемдесет и девет стотинки/ представляваща стойността на това, което ищеца
след фактическата си раздяла с ответницата е платил в повече от припадащата
му се част от паричното задължение към„**** България“АД по договор за
потребителски кредит № ***** от **., сключен от негово име като
кредитополучател по време на брака му с ответницата,ведно със законната
лихва върху тази главница считано от датата на подаване на исковата молба –
22.06.2022 до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. К. ул. “****“ № 4 вх.В ет.3
ап.8 да заплати на Р. Д. Б. с ЕГН ********** сумата от 1524.48 лв. /хиляда
петстотин двадесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/ разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
пред Окръжен съд- С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6