Решение по дело №4518/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 751
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20212230104518
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 751
гр. Сливен, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230104518 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. К. К., ЕГН: ********** от
гр.Сливен, кв. „Дружба“ 1-Е-22 чрез адв. М.К. от АК-Сливен против ОД на МВР гр. Сливен,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Ген. Скобелев” № 5, с която са
предявени в условията на кумулативно, обективно съединение искове с правно основание
чл. 187, ал. 6 във вр. с ал. 5, т. 2 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 1004,10 лв., съставляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за общо 1002 часа извънреден труд вследствие
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от ищеца като „Старши полицай” в
сектор „Охранителна полиция“ и РУ Сливен за периода от 07.10.2018 г. до 07.10.2021 г.
1002 часа нощен труд в дневен ведно със сумата от 60,00 лв., съставляваща мораторна лихва
за забава от 07.10.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба- 07.10.2021 г., както и
законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че работи при ответника като полицай и има статут на държавен
служител в РУ Сливен от 01.03.1991 г. по см. на чл. 142, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР и през
исковия период е заемал длъжността „Старши полицай” в група „Охрана на обществения
ред ” към сектор „Охранителна полиция” при РУ Сливен и към ОД на МВР. Заявява, че
неговия работодател за периода от 20.08.2016 г. до 31.08.2019 г. не му е заплатил
допълнително възнаграждение за извънреден труд от 1002 часа получени след
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 в дневен съобразно чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата във вр. С чл. 140 КТ в
размер на 1004,10 лв. Бил полагал труд за процесния период на 12 часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 часа до 6.00 часа и през нощта. Позовава се на чл. 176,
1
чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 1, пр. 2 и чл. 187, ал. 1 и ал. 9 от ЗМВР. Цитира действалите
през процесния период Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г и чл. 31, ал. 2 относно
сумирано отчитане на отработеното време общия брой часове положен нощен труд за
отчетния период се умножава по 0.143; Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. издавани от министъра на вътрешните работи. Липсата на
изрична норма съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. в
отменящата я Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. не било означавало, че не следва да се
използва същия коефициент, а била празнота в закона и тъй като липсвала специална уредба
следвало да се приложи общата уредба субсидиарно, а именно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и чл. 140 КТ. Приложимият коефициент
за преизчисляване на нощния труд в дневен бил 1.143, като бил получен при делението на
нормалната продължителност от 8 часа на денонощие на втория на часа.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 1004,10 лв., съставляваща
нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за общо 1002
часа извънреден труд вследствие преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от
ищеца като „Старши полицай” в РУ Сливен за периода от 07.10.2018 г. до 07.10.2021 г.
нощен труд в дневен ведно със сумата от 60,00 лв., съставляваща мораторна лихва за забава
за периода от 07.10.2018 г. до 07.10.2021, както и законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното плащане.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която
оспорва исковете по основание и размер. Искът бил допустим, но не бил основателен.
Оспорва обстоятелствата изложени от ищеца. Правилото за превръщането на нощните
часове в дневни било с цел да се определи неговото възнаграждение, така че когато работи 7
часа през нощта да получава възнаграждение за 8 часа и в този случай не бил полагал
извънреден труд. Не била приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като ищецът бил държавен служител
и се прилагала спрямо него специалната уредба предвидена в ЗМВР, където липсвала
подобна разпоредба. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. не била приложима, тъй като не
била обхващала процесния период и била отменена. За исковия период били приложими
Наредби № 8121з-776/29.07.2016 г. и № 8121з-36/07.10.2020 г. Позовава се на изменението
на чл. 187 ЗМВР обнародвано в ДВ, бр. 60/07.07.2020 г., в който била предвидена еднаква
нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. Цитира Решение №
197/07.10.2019 г. по гр.д. № 786/2019 г. на Г.К., Четвърто Г.О. на ВКС. В разпоредбата на
чл. 179, ал. 1 ЗМВР било предвидено допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта и конкретно положените от ищеца часове нощен труд били компенсирани с
допълнително възнаграждение. За нощният труд на държавните служители в МВР
предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата била неприложима, тъй като не били
налице две от четирите изискуеми предпоставки, а именно продължителност на нощното
2
работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение
заработено по трудови норми. Коефициентът следвало да бъде 1, тъй като съгласно чл. 187,
ал. 3 ЗМВР при полагането на нощен труд работните часове не следвало да надвишават 8
часа за всеки 24 часов период. След превръщане на часовете нощен в часове дневен труд
получената разлика не била съставлявала извънреден труд. Искът бил и преждевременно
заведен по отношение на месец октомври 2021 г., тъй като съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР
работното време на държавните служители работещи на смени се изчислява сумарно за
тримесечен период, който към датата на подаване на исковата молба все още не бил изтекъл.
Оспорва и акцесорния иск за мораторната лихва, тъй като не било уточнено как е
била определена началната дата. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
В открито съдебно заседание в срока по чл. 214 ГПК преди края на съдебното дирене
ищецът изменя размера на предявените от него главен и акцесорен иск като главният иск се
счита за предявен в размер на 1095,38 лв., главница съставляваща брутно възнаграждение за
извънреден труд в размер на 129 часа за периода от 07.10.2018 г. до 30.09.2020 г., а
акцесорния иск в размер на 167,87 лв. за периода от 01.02. 2019 г. до 07.10.2021 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че през исковия период ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение като държавен служител на различни длъжности при ответника в
ОД на МВР-Сливен и осъществява служебните си задължения на сменен режим по
предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в
часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. При работа
извън редовно работно време работодателят му дължал допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд до 70 часа за отчетен период в размер на 50 % увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за
обективно и компетентно изготвено, е видно, че през периода от 07.10.2018 г. до 30.09.2021
г. ищецът е положил общо 631 часа извънреден труд като са му били заплатени 502 часа
извънреден труд и остават некомпенсирани часове в размер на 129 часа, като отчетени до 70
часа извънреден труд на тримесечие. Допълнителното брутно възнаграждение за целия
исков период за положения незаплатен извънреден труд се равнява на 1095,38 лв. за 129 часа
незаплатен извънреден труд Дължимите мораторни лихви върху незаплатените
възнаграждения за извънреден труд през исковия период като за начална дата се приеме
първо число на месеца следващ отчетния период на полагане на труда, в случая 01.02.2019
г., а крайната дата е 07.10.2021 г. е в размер на 186,52 лв. върху брутната сума и 167,87 лв.
върху нетната сума от 1095,38 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По предявения главен осъдителен иск с правно чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР за
3
осъждане на ОД на МВР-Сливен да заплати на ищеца след допуснатото в съдебно заседание
изменение на размера на главния иск сумата в размер на 1095,38 лв. за 129 часа незаплатен
извънреден труд за периода от 07.10.2018 г. до 30.09.2021 г. в чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР в
сила от 27.06.2014 г. е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за
извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. В ал.
6 на същата разпоредба е предвидено, че извънредния труд по ал. 5 се заплаща с 5 на 100
увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7 е предвидено, че извънредния
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Безспорно се
установи по делото, че ищецът е работил като държавен служител на длъжност „старши
полицай“ в ОД на МВР-Сливен и осъществява служебните си задължения на сменен режим
по предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в
часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. От
назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от представените и
приети по делото писмени доказателства, се установи по безспорен и категоричен начин, че
при сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищеца труд, ответника
не е заплатил в пълен размер извънредния труд, който се дължи по силата на цитираните
разпоредби, като допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се
изчислява с увеличаване с 50% върху основното трудово възнаграждение. Положения
извънреден труд от ищеца е разликата между индивидуалната норма часове и часовете
отработено време след преобразуване. Ответната страна не е изплащала допълнително
възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд през процесния период.
В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява
специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.
187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите
на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва
спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните
се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните
правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на
4
положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от
02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем
действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.,
отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и №
8121з-776/29.07.2016 г., последната приложима към процесния период от 01.04.2018 г. до
30.06.2018 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил
държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се
установява, че за периода от 07.10.2018 г. до 30.09.2021 г. г. ищецът е положил незаплатен
извънреден труд в размер на 129 часа при отчитане на ограничението от 70 часа извънреден
труд на тримесечие, като дължимото парично брутно възнаграждение за положения
извънреден труд е равно на 1095,38 лв.
Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло след
допуснатото изменение на иска, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от
5
депозирането на исковата молба в съда– 07.10.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок.
На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в
който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната
претенция за мораторна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо
вземане, който е настъпвал на 01.02.2019 г. до 07.10.2021 г. Съгласно Заповед № 343з-
690/03.04.2018 г. компенсирането на държавните служители за положен труд извън
установения график се включва към месечното възнаграждение и се изплаща в месеца
следващ отчетния период. Следователно към 01.02.2019 г. ответникът е бил в забава по
отношение на заплащането на допълнителното възнаграждение за извънреден труд за
процесния първи тримесечен период.
Съгласно заключението на ССчЕ за същия период обезщетението за забава възлиза на 167,87
лв. върху нетния размер на незаплатеното допълнително възнаграждение за извънреден труд
от 1095,38 лв. за 129 часа незаплатен извънреден труд, предвид на което искът следва да
бъде уважен изцяло след допуснатото негово изменение в претендирания размер.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените разноски в общ размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът
счита за неоснователно направеното възражение от ответната страна за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца с оглед констатната практика
на ОС-Сливен в този смисъл.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса по уважените искове в размер на 50,53 лв., както и разноските за вещо лице
в размер на 195 лв. Така мотивиран, РС Сливен
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен, със седалище в гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев ” № 5, да
заплати по исковете с правно основание чл. 187, ал. 6 във вр. с ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1
ЗЗД на Ц. К. К., ЕГН: ********** от гр.Сливен, кв. „Дружба“ 1-Е-22, следните суми: сумата
от 1095,38 лв. ., представляваща дължимо допълнително брутно възнаграждение за положен
и незаплатен извънреден труд за периода от 07.10.2018 г. до 30.09.2021 г. в размер на 129
часа, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба
– 07.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 167,87 лв.
обезщетение за забава върху главницата с ДДС за периода от падежа на задължението -
01.02.2019 г. до 07.10.2021 г., както и сумата от 350 лв. – разноски в производството пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен, със седалище в гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев ” № 5, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Сливен сумата от 50,53 лв.,
6
представляваща дължима държавна такса, и сумата от 195 лв. – възнаграждение за вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7