Решение по дело №850/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 368
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Иван Стойчев
Дело: 20211000600850
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев

Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Любомир Цанков Русев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600850 по описа за 2021 година







РЕШИ:
СЪДЪТ след съвещание, като съобрази становищата на страните,
намира следното:
Производството е по жалба срещу решение на СГС, НО - 24 състав по
НЧД № 1218/2021 година, с което е призната и приета за изпълнение на
територията на Р. България присъда постановена в Р.Австрия, посочена в
диспозитива на атакуваното решение. Въззивният съд също като
1
първоинстанционния намира, а за това няма и спор по делото, че
постановената присъда от австрийския съд отговаря на изискванията на
закона за признаване и приемане на изпълнението на територията на
Република България, каквото е и направеното искане от австрийските
съдебни власти. Правилна е и констатацията, че престъплението
квалифицирана кражба по смисъла на чл. 129, ал. 1 т. 1, вр. чл. 130, ал. 1 и чл.
70, ал. 1, т. 1 предл. 2 от НК на Р.Австрия, съответства на престъплението по
чл. 195, ал. 1 т. 3 и 4 вр. чл. 20, ал. 2 от българския Наказателен кодекс.
Размерът на наказанието 4 години и 9 месеца не надхвърля максималното
предвидено наказание в българския НК, поради което не се налага да бъде
редуцирано. Не е налице и нито едно от основанията за отказ, от признаване и
приемане за изпълнение на съдебния акт на австрийските власти.
Правилна е и констатацията на СГС относно приложимия режим на
изтърпяване в Република България , който следва да бъде общ, като при
изтърпяване на наказанието следва да се приспадне времето изтърпяно под
формата на задържане и лишаване от свобода на територията на Република
Австрия. Основен спорен въпрос, както в първоинстанционното
производство, така и в настоящото е бил въпросът дали трансфер в
конкретния случай може да се постанови без съгласие на осъденото лице, тъй
като неговото искане е да доизтърпи наказанието в
Р.Австрия. В тази насока следва да бъдат споделено приетото от
първоинстанционния съд, че осъденият има местоживеене в Р.България.
Отделно от това обаче следва да бъде изтъкнато, че е налице и още едно
основание, а именно постановената забрана за пребиваване в страната за срок
от 10 години, която освен, че е второ формално основание, съгласието на
осъденото лице да не е изискуемо, по същество е в противоречие и с доводите
му, че желае и ще има възможност да се интегрира в обществото в Р.
Австрия. Очевидно, че това няма как да се случи, след като е постановена
такава забрана от австрийските съдебни власти.
При тези обстоятелства решението на СГС е изцяло правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, СЪДЪТ

2
Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС по нчд № 1218/2021 година.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3