№ 23502
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110120886 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от "Кредирект“ ЕООД срещу И. И. М., с
която е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ч
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем
№ 935907от 28.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67179/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответникът И. И. М. отправил искане до ищеца за сключване на
договор за заем посредством сайта на заемодателя - https://credirect.bg. Сочи, че по
електронната поща протичала кореспонденцията между страните, в това число ищецът е
изпратил и Общите условия на ответника, както и проект на договора за заем, съдържащ
цялата необходима преддоговорна информация за искания от заемателя паричен заем.
Заемодателят потвърждава сключването на договора за заем, като изпраща на посочения от
заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 935907, заедно с погасителния план
към него и Общите условия. Сочи, че ОУ влизат в сила на 28.09.2023 г. - датата на
изпращане на ОУ от заемодателя на заемателя, като от тази дата същите са задължителни и
за двете страни. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договори не е заплатил
дължимите суми. Моли съда да уважи предявения главен иск, като ищецът изрично
уточнява, че не претендира останалите суми, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба лично от ответника
И. И. М., с която заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Признава,
че е отправил искане за сключване на договор за заем. Сочи, че в договора са налице
подвеждащи и въвеждащи в заблуждение клаузи. Начисляването на неустойка и заплащане
на възнаграждение на дружество поръчител/начисляване на такса "гарант" са
неравноправни. Въвежда подробни съображения за невалидни клаузи. Счита, че отправеното
1
искане за сключване на договора, не води до заключение, че страните се намират в
облигационна връзка. Поддържа, че не е подписал договор с ищеца. Моли искът да бъде
отхвърлен и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За целите на процесуалната прецизност, на първо място съдът счита, че следва да
посочи, че ищецът не претендира всички суми, за които е издадена процесната заповед по
чл. 410 ГПК от 19.11.2024 г., като по-точно не поддържа иска относно сумите в размер на
323,33 лева – представляваща договорна лихва за период от 28.09.2023 г. до 30.09.2024 г.,
сумата от 169,64 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2023 г. до
01.10.2024 г. Съобразно постановките на т. 13 от ТР 4/18.06.2014 г. на ВКС издадената
заповед за изпълнение подлежи на обезсилване при прекратяване на производството по
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая е налице десезиране на
съда по отношение на посочените две суми, за които ищецът изрично с молба с вх. номер
202172/10.06.2025 г. е посочил, че поддържа претенциите си за тях. Ето защо за същите
издадената на 19.11.2024 г. заповед по чл. 410 ГПК следва да бъде обезсилена, а
производството в тази част – прекратено.
Видно от приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 67179/2024 г. по
описа на СРС, 65 състав е, че по заявление на „Кредирект“ ЕООД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
настоящ ответник да заплати на заявителя посочените в заповедта суми, в това число и
претендираната в исковото производство сума в размер на 1 000 лева – главница, ведно със
законната лихва от 08.11.2024 г. до окончателното плащане.
С разпореждане от 17.03.2025 г. съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена
на длъжника редовно, като в указания в чл. 414 ГПК срок същият е подал възражение срещу
издадената по делото заповед по чл. 410 ГПК, поради което е указал на заявителя и настоящ
ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото производство. Предвид на това настоящото производство е
допустимо.
По делото е представен договор за предоставяне на кредит № 935907 от 28.09.2023 г.,
по силата на който на ответника се предоставя от ищеца сумата в размер на 1 000 лв., със
срок за връщане на сумата 12 meseca, съгласно погасителен план, инкорпориран в чл. 3, ал. 2
от договора и в зависимост от представяне или непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 3,
т. 8 от договора (поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя).
Съгласно чл. 3 от договора, освен връщане на отпуснатата сума по договора за
кредит, потребителят се е задължил да заплаща и договорна лихва при фиксиран лихвен
процент в размер на 47 %, като общо дължима сума възлиза на 1 323,33 лева. Съгласно чл. 3,
ал. 2, т. 4 от договора годишния процент на разходите по кредита са 58,32 %. В договора са
посочени личните данни на кредитополучателя И. И. М. – ЕГН ********** и л.к. номер:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Стара планина“ 37, ет. 2, ап. 5, включително и посочен
електронен адрес за контакт (email): *******@****.** и телефонен номер: **********.
От представени по делото записи на оптичен носител от процесния договор – „лог
файл по договор за паричен заем № 935907“ (л. 18 – 20 по делото), които могат да бъдат
възпроизведени, от които се установява, че 28.09.2023 г. потребител, обозначен с посочено
име: „И.“ и посочена фамилия „М.“, с ЕГН ********** и л.к. номер: *********, (email):
*******@****.**, телефонен номер: **********, с адрес: гр. София, ул. „Стара планина“,
със средно образование, семеен и 2 години стаж при сегашния си работодател е избрал да
получи заявения размер на кредита от 1000 лева чрез Easypay. На същата дата е отразено
обработване на плащането в размер на 1 000 лева, а няколко секунди по-късно плащането е
получено по „Изипей“. Отбелязан е статусът на кредита – активен номер 935907.
Най-после по делото е изслушано и заключение по ССчЕ, което съдът кредитира
изцяло, доколкото изхожда от специалист, притежаващ необходимите познания и
2
професионален опит в областта на науката – счетоводство, логически подредено и добре
аргументирано е, а не на последно място – се подкрепя и от събраните по делото други
доказателствени източници. Контатациите на вещото лице се свеждат до следните отговори.
Първо – сочи се, че по Договор за потребителски кредит № 935907 от 28.09.2023 г., И. И. М.
е получил 1 000 лева на каса на „ИзиПей“ АД, съгласно разписка за извършено плащане №
2000000372441155 от дата 28.09.2023 г. от „Кредирект“ ЕООД с основание: „паричен превод
към EasyPay: заем Дог. 935907“. Плащането е извършено чрез системата за електронни
плащания ePay.bg. Второ – уточнява се, че няма данни за извършени плащания от И. И. М.
и/или трети лица по Договор за потребителски кредит № 935907 от 28.09.2023 г. Общият
размер на дължимата сума е 3 646,73 лева, от които 1 000 лева – непогасена главница, 323,33
лева – непогасена възнаградителна (договорна) лихва и 1292,67 лева – непогасена
неустойка, както и 1030,73 лева – такси по Тарифата и законови лихви.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.7
Предявен е по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
По така предявените претенции на ищеца в негова тежест е при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на облигационно правоотношение възникнало по
силата на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 935907 от 28.09.2023 год., по
което кредиторът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил
да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че
ответникът е неизправна страна.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на плащането на претендираното вземане.
В тежест на ответника е да докаже и фактите, които погасяват, изключват или
унищожават отговорността му, в това число липсата на валидна облигация между страните.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл.
9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10,
ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация).
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от
разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на
потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.
13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на
потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2
незабавно след сключването на договора за потребителски кредит. Изискванията за
предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според
чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
3
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за
комуникация - едно или повече.
Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР -
това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от
разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2 спазил сроковете
по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на потребителя за сключването на договора и,
ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право
да се откаже от сключения договор.
За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР. Електронното изявление е
предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл.
3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, като възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.
В конкретния случай, видно от чл. 7 от договора е, че страните ще признават
електронния подпис, положен по реда на договора и общите условия към него, със
стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду си. Предвид гореизложеното
настоящият съд приема за доказано сключването на договор за кредит от разстояние.
Договорът за заем на парични средства е реален и се счита за сключен в получаване на
сумата по него, в т. ч и когато е сключен от разстояние щом са спазени особените изисквания
на ЗПФУР, при което е доказано съществуването на договора като източник на
задължението на ответника да върне заетата сума в уговорения срок.
Ето защо, възраженията на процесуалния представител на ответната страна относно
липсата на валидно облигационно правоотношение между страните, се явяват
неоснователни.
Предвид че неизпълнението е отрицателен факт, за който кредиторът, претендиращ
настъпване на същия, не носи доказателствена тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, искът
за главницата от 1 000 лева е основателен и доказан. След изтичане на срока на договора за
кредит на 30.09.2024 г., вземането на кредитора за главница, представляваща заетата сума от
1 000 лв., е изцяло ликвидно и изискуемо, и следва да се признае за съществуващо спрямо
длъжника., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 08.11.2024 г. и до
окончателното му изплащане, в съответствие с чл. 13, ал. 1 от договора, издадената заповед
за изпълнение и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да
надвишава законната лихва.
Неотносимо съдът намира възражението на ответника за нищожност на клаузите,
4
съдържащи се в процесното съглашение и касаещи начисляването на неустойка и
начисляване на такса „гарант“. В конкретния случай ищецът претендира единствено
главница, поради което и обсъждането на клаузите за неустойка при непредоставяне на
уговорените в договора обезпечения по него, не биха променили изводите на съда по
същество на спора, при следните съображения.
В процесния договор са посочени единствено абсолютни стойности на годишния
лихвения процент /ГЛП – 47 %/ и на годишния процент разходи /ГПР – 58,32 %/ по заема
като двете стойности се различават една от друга. Съответно кредитодателят е включил в
ГПР и други суми извън ГЛП, които формират крайния общ разход на потребителя във
връзка с процесния кредит, но не е посочил кои са те. В този порядък неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема, което създава възможност за недопустимо завишаване на цената на
предоставения финансов ресурс. Предвид установеното съдът намира, че макар договорът за
кредит да се явява недействителен поради протИ.речие с изисквания, залегнали в чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, обосноваващи наличието на предпоставките за приложение на чл. 23 ЗПК, то
при тази недействителност на договора за кредит, потребителят връща чистата стойност на
кредита, сиреч главницата. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.
422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД. (така и Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС).
Обобщено, предявеният иск за главница в размер на 1 000 лева следва да бъде
уважен, като наличието на уговорки с неравноправен характер, съдържими в процесния
договор, не влияят върху дължимостта на чистата стойност на кредита и предвид че само тя
се претендира в настоящия случай, обсъждането на характера на оспорените от ответника
клаузи се явява ненеобходимо.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски има само ищеца. Той претендира
разноски за държавна такса в общ размер на 54,86 лева, 400 лева – депозит са ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство
в размер на 200 лева, определен от съда служебно на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
от Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ (изм.
01.10.2025 г.).
С оглед постановките на т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. на ВКС исковият съд е длъжен да
съобрази разпределената отговорност за разноски в хода на заповедното производство, като
в случая със заповедта по чл. 410 ГПК в полза на заявителя са признати още разноски в
размер на 23,46 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Обобщено, в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат разноски в
размер на 678,32 лева.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът И. И. М. има право на разноски съобразно
частта, в която производството е прекратено, но понеже същият не е представил
доказателства за действително направени такива, нему не се и следват.
Воден от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 36566 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 67179/2024 г. по описа на СРС, 65 състав в частта относно сумата
323,33 лева (триста двадесет и три лева и 33 стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 28.09.2023 г. до 30.09.2024 г. и относно сумата 169,64 лева (сто шестдесет и девет
лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2023 г. до
01.10.2024 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочената част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********,
5
със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, срещу И. И. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Стара планина“ № 37, ет. 2, ап. 5, по реда на по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ч
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 6 ЗПФУР, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1
000 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 935907от 28.09.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от 08.11.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 67179/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Стара планина“ № 37, ет. 2,
ап. 5, да заплати на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на
678,32 лева, представляваща сторени разноски в хода на заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от
съобщението в частта, в която издадената заповед по чл. 410 ГПК от 19.11.2024 г. е частично
обезсилена, а производството е частично прекратено, а в останалата част - в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6