Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 71
гр. Габрово 25.10.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ
НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ПЛАМЕН ПОПОВ
при секретар Ваня Григорова и прокурора Стоян Петков, като разгледа докладваното
от съдията Костова ВНОХД № 78 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба на адв.Д.Р. от ГАК в
качеството и на служебен защитник на подсъдимия Н.Я.М. и по жалба на подсъдимия
Ж.А.М. чрез неговия служебен защитник адв.Д.Н. от ГАК против присъда № 323 от 18.06.2019г. постановена по НОХД № 504 по описа за 2019г.
на Габровски районен съд.
С горната присъда, Габровски
районен съд е признал подсъдимия Н.М. за
виновен в тоа, че на 06.10.2018 година, в казино „***”, находящо се на пл. „***”
№ * в град Габрово, при условията на съучастие – като извършител с подсъдимия Ж. А., чрез нанасяне на удари с юмруци и с нож
причинил лека телесна повреда на повече от едно лице: на Д. Д. от град Габрово – лека телесна повреда,
изразяваща се в: контузия на гръдния кош, двустранно странично с болезненост и
ивицовидно охлузване в задколянната ямка на десния крак, довела до болка и
страдание; и на Х.Б. от град Габрово – лека
телесна повреда, изразяваща се в: разкъсно-контузна рана в лявата челна област
на главата с охлузване и болезненост около нея, довела до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, като причинената на първото от тях телесна
повреда е била причинена на длъжностно лице, работещо като *** в казиното, при
изпълнение на службата му, като деянието е извършено по хулигански подбуди и за
извършеното престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 1 пр. 1-во, т. 4, пр. 3-то и т. 12, пр. 1-во във вр. с чл. 130, ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и на основание чл. 58а, ал. 1
от НК съдът му е наложил наказание от две години лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд на осн.
чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е определил на подсъдимия М. едно
общо наказание между това по настоящата присъда, и същото, наложено му по:
Присъда № 192/03.04.2019 г. по
НОХД № 139/2019 г. на Районен съд Габрово, влязла в законна сила на 17.06.2019
година (с която за престъпление по чл.
198, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на 03.12.2017 година, е
осъден на „Две години лишаване от свобода” при „Първоначален строг режим” за
неговото изтърпяване) в размер на
две години лишаване от свобода , като на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл.
24 от НК го е увеличил с една година лишаване от свобода. Съдът е постановил
определеното общо наказание и увеличеното такова да се изтърпят от подсъдимия
при първоначален строг режим, като от него да се приспадне: 1. Периода за предварителното задържане
на подсъдимия Н.М. с мярката за неотклонение „Задържане под
стража” по НОХД № 139/2019 г. на РС Габрово, отнасящо се за времето от
05.12.2017 г. до 18.12.2017 г. включително и 2. Изтърпяната част от наказанието, наложено с постановената
присъда по същото дело, считано от датата за нейното привеждане в изпълнение до
привеждане в изпълнение на наложените наказания чрез настоящата присъда след
влизане на последната в законна сила, на основание чл. 25, ал. 2 от НК.
На осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с
чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия Н.М. едно общо наказание
между тези, определени му по:
- Присъда № 386 от 22.06.2016 г.
по НОХД № 822/2016 г. на Районен съд Габрово, в сила от 25.11.2016 г. (с която за престъпление по чл.
198, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 27.03. 2016
година, е осъден на „Шест месеца лишаване от свобода”, чието изпълнение – на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от „Три години”, считано от
датата за влизане на същата в законна сила);
- Присъда № 634 от 22.11.2016 г.
по НОХД № 1619/2016 г. на РС Габрово, в сила от 26.01.2017 г. (с която за престъпление по чл.
207, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК; чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 198, ал. 1 във
вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършени на
06.06.2016 г., 12.08.2016 г. и 14.08.2016 г., по реда на чл. 23, ал. 1 от НК му
е било определено едно общо наказание в размер на „Една година лишаване от
свобода”, следващо да бъде изтърпяно в поправителен дом, с присъединено към
същото - на осн. чл. 23, ал. 2, наказание „Обществено порицание”, наложено за
първото от тях);
- Присъда № 137 от 08.03.2017
година по НОХД № 658/2016 г. на Районен съд - Габрово, влязла в законна сила на
07.06.2017 година (с която за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено през периода
17.08.2015 г. – 11.12.2015 г., е осъден на „Една година и шест месеца лишаване
от свобода”, чието изпълнение – на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за
срок от „Три години”, считано от датата за влизане на присъдата в сила), в размер на една година и шест
месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим, към
което – на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил
и наказанието „Обществено порицание”, наложено по НОХД №1619/2016 г. на Районен
съд Габрово. Съдът е постановил при изпълнението на така наложеното общо
най-тежко наказание да се приспадне
срока на определеното общо наказание от „Една година лишаване от свобода”,
наложено на Н.М. по НОХД № 1619/2016 г. на Районен съд Габрово и изцяло
изтърпяно от него през периода от 15.08.2016 г. до 08.07.2017 година, на
основание чл. 25, ал. 2 от НК.
Съдът е постановил подсъдимия М.
да изтърпи отделно от определените общи наказание и наложеното му наказание „Обществено порицание” с Присъда № 155 от
09.03.2016 година по НОХД № 125 за 2016 г. на Районен съд - Габрово, влязла в
законна сила на 25.03.2016 година.
С обжалваната присъда подсъдимия Ж.А.
е признат за виновен в това, че на 06.10.2018 година, в казино „***”, находящо
се на пл. „***” № * в град Габрово, при условията на съучастие – като
извършител с подс. Н.Я.М., чрез нанасяне на удари с юмруци и с нож причинил
лека телесна повреда на повече от едно лице: на Д.М.Д. от гр. Габрово – лека
телесна повреда, изразяваща се в: контузия на гръдния кош, двустранно странично
с болезненост и ивицовидно охлузване в задколянната ямка на десния крак, довела
до болка и страдание; и на Х.И.Б. от
гр. Габрово – лека телесна повреда, изразяваща се в: разкъсно-контузна рана в
лявата челна област на главата с охлузване и болезненост около нея и дълбока
порезна рана, разположена по улнарния ръб на предмишницата на дясната ръка,
съчетана с лек оток и болезненост в околните меки тъкани, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като причинената на първото от
тях телесна повреда е била причинена на длъжностно лице, работещо като *** в
казиното, при изпълнение на службата му, а деянието е извършено по хулигански
подбуди, като за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 пр. 1-во, т. 4, пр. 3-то
и т. 12, пр. 1-во във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК и на основание чл. 58а, ал.
1 от НК му е наложил наказание от две
години лишаване от свобода, като е постановил същото да се изтърпи при
първоначален строг режим.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК
съдът е привел в изпълнение наказание от осем месеца лишаване от свобода
постановено по отношение на подсъдимия Ж.А.
и наложено му с Присъда № 242/27.04.2015
г. по НОХД № 215/2015 г. на Районен съд Габрово, чието изпълнение – на осн. чл.
66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от „Три години и шест месеца”, считано от
14.08.2015 г. Съдът е определил първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието.
Със същата присъда подсъдимите са
осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Д.М.Д., сума в размер на 2000
(две хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на описаното по-горе престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 1, т. 4 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от НК, в едно със законната лихва, считано от 06.10.2018 година до
нейното окончателно изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.
На
подсъдимите са възложени направените по делото разноски и дължимите държавни
такси.
В законният срок присъдата е
обжалвана от адв.Д.Р.. Защитникът счита,
че наложеното наказание е несъразмерно тежко за извършеното престъпление от
подсъдимия М. и съдът не е отчел наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Счита,
че присъденото обезщетение също се явява завишено с оглед претърпените
неимуществени вреди от пострадалия. Прави се искане обжалваната присъда да бъде
изменена, като се намали размера на
наложеното наказание лишаване от свобода и присъденото обезщетение.
Подсъдимият М. се явява
лично пред настоящата инстанция.
Поддържа жалбата и моли за по-лека присъда. Явява се и неговия защитник адв.П.
преупълномощена по делото от адв.Р.. Адв.П. поддържа жалбата по изложените в
нея съображения.
В законния срок присъдата е
обжалвана и от адв.Н. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Ж.А..
Същият счита ,че наложеното наказание на неговия подзащитен не кореспондира със
събраните по делото смекчаващи вината обстоятелства и с тежестта на конкретното
деяние. Смята, че необосновано завишен е и предявения граждански иск.
Подсъдимият А. и неговия защитник
адв.Н. се явяват лично в съдебно заседание пред настоящата инстанция и
поддържат депозираната жалба.
Гражданския ищец Д.Д. се явява лично и с повереника му
адв.Б.. И двамата поддържат депозирания от адв.Б. отговор на жалбите на
подсъдимите. Гражданският ищец и неговия повереник оспорват жалбите на
подсъдимите. Считат, че постановената присъда е правилна и законосъобразна и
следва да бъде потвърдена.
Представителят на Габровска
окръжна прокуратура оспорва жалбите.
Счита, че обжалваната присъда на РС-Габрово е правилна и законосъобразна и
следва да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав , след
като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна
проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК , намира за
установено следното:
Атакуваната присъда на РС-
Габрово е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено
от подсъдимите и техните
защитници. При провеждане на предварителното изслушване на подсъдимите, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, те признават фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимите
се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направените от подсъдимите самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползуват при постановяване на присъдата,
без да се събират доказателства за същите факти.
Районният съд, като е съобразил
разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното
самопризнание от подсъдимите и на
доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на
категоричния извод, че подсъдимите са извършили престъплението за
които са предадени на съд. Налице е съответствие между
признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед
изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.
Първоинстонционният
съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства,
като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата
инстанция възприема.
На основание приетата за установена фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимия Н.М., както от обективна, така и от
субективна страна
при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 пр. 1-во,
т. 4, пр. 3-то и т. 12, пр. 1-во във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК, за което го е признал за виновен.
Пред настоящата инстанция защитникът на
подсъдимия прави искане да се съобрази
размера на наложеното наказание с наличието на смекчаващи вината обстоятелства.
Настоящият
въззивен състав намира, че при определяне
размера на наложеното наказание, правилно първоинстанционният съд е
отчел, значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства и е определил на
подсъдимия Н.М. максималното предвидено в закона наказание за извършеното
престъпление от три години лишаване от свобода, което по правилата на чл.58а от НК е редуцирал с 1/3 и е наложил наказание от две години лишаване от свобода.
Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчете това, че подсъдимия е
млад човек, не полага обществено полезен труд, не се интегрира в обществото, а
вместо това реализира системна престъпна деятелност довела до многократното му
осъждане за тежки умишлени престъпления. Всичко това определя Н.М. като деец с
висока степен на обществена опасност. По отношение на конкретното деяние, което
не е тежко по смисъла на закона, но е значително по-тежко от останалите
престъпления от този вид, настоящия съдебен състав приема, че то е осъществено от подсъдимия с изключителна
арогантност. Настоящият съдебен състав
анализирайки поведението на подсъдимия Н.М. при осъществяване на
деянието- причиняване на лека телесна повреда на длъжностно лице, на повече от
едно лице и по хулигански подбуди, счита, че същото се отличава с изключително грубо нарушение на
обществения ред, незачитане нормите на обществото и арогантно потъпкване на
общоприетите правила за поведение. В малките часове на нощта, подкрепен от
социалната група от която той произхожда, Н.М. се саморазправя и причинява леки
телесни увреждания на Д.Д. в качеството му на длъжностно лице - ***, като само
намесата на служителите на охранителната фирма е предотвратило по-тежки
последствия от поведението на Н.М.. Съдът счита, че наложените до момента
наказание на подсъдимия М. не са постигнали целите на личната превеция, и
същият продължава да демонстрира трайно
незачитане на правовия ред. Наличните смекчаващи вината обстоятелства – частичните
обяснения дадени на досъдебното производство и вербално изразеното съжаление за
стореното не са достатъчни да обосноват по-нисък размер на наказанието.
Въззивният съд изцяло споделя изводите на РС-габрово и счита, че така
наложеното наказание на подсъдимия Н.М. е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Първоинстанционният
съд прилагайки разпоредбата на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.3 от НК правилно и законосъобразно е приложил
материалния закон, като е определил на М. общо наказание за изтърпяване помежду
наложеното по настоящото дело и това наложено с Присъда №192/03.04.2019г. по
НОХД № 139/2019г. на РС-Габрово от две години лишаване от свобода, като е
постановил същото да се изтърпи при първоначален строг режим.
Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.24 от НК и е увеличил
размера на наложеното наказание с ½. Приел е ,че подсъдимия е личност
склонна на неоправдани прояви на насилие, която трайно не се съобразява с
общоприетите правила за поведение и открито демонстрира неуважение към тях,
поради което следва да бъде изолиран за по-дълъг период от време. Въззивният
съд споделя тези изводи на РС-Габрово досежно личността на подсъдимия, но счита
също, че определяйки му предвиденото в закона най-тежко наказание
първоинстанционния съд е съобразил именно тези обстоятелства. Извършеното
групиране е между наказанията по две присъди, едната от които /настоящата/ е
леко по смисъла на закона престъпление и съдът счита, че не са налице
законовите предпоставки за увеличаване размера на така определеното общо наказание.
Същото изцяло покрива стандартите на наказание съответстващо на степента на
обществена опасност на дееца. По изложените съображение настоящият съдебен
състав счита, че присъдата в частта в която е приложен чл.24 от НК и е
увеличено с една година определеното общо наказание на подсъдимия М., следва да
бъде отменена.
Настоящият съдебен
състав намира, че правилно и законосъобразно е приложен материалния закон при
приложение на разпоредбата на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК по
отношение на осъжданията на подсъдимия М..
На
основание приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимия Ж.А., както от обективна, така и от
субективна страна
при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 пр. 1-во,
т. 4, пр. 3-то и т. 12, пр. 1-во във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК, за което го е признал за виновен.
При определяне
размера на наложеното наказание на подсъдимия А., първоинстанционния съд отново
е приел значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства и съобразявайки
разпоредбата на чл.58а от НК е редуцирал определеното наказание от три години
лишаване от свобода на две години лишаване от свобода. Настоящият съдебен
състав изцяло споделя изводите на решаващия съд по изложените по-горе мотиви,
касаещи подсъдимия Н.М., които изцяло се покриват с мотивите на съда касаещи
подсъдимия Ж.А. и не следва да се преповтарят. Тук следва да се отчете като
отегчаващо вината обстоятелство изключително активното и водещо поведение на
подсъдимия А. при осъществяване на престъпното деяние.
Решаващият съд е
съобразил разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК и законосъобразно е привел в
изпълнение по отношение на подсъдимия А. присъда № 242/27.04.2015г. постановена
по НОХД № 215/2015г. на РС –Габрово от осем месеца лишаване от свобода.
РС-Габрово е
съобразил разпоредбите на ЗИНЗС при определяне режима за изтърпяване на
наложените наказания лишаване от свобода и на двамата подсъдими.
Първоинстанционният
съд е уважил изцяло предявения граждански иск от пострадалия Д.Д. срещу двамата
подсъдими за причинени неимуществени вреди в резултата на престъплението за
което са предадени на съди и признати за виновни. На св.Д. е причинена контузия
на гръдния кош, двустранно странично с болезненост и ивицовидни охлузвания в задколянната ямка довели до болка и
страдание. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
болките претърпени от пострадалия са в срок от 1-2 седмици. При първоначално
извършения преглед от съдебен лекар, същият е установил, че Д. няма видими
външни увреждания, а само палпаторна, спонтанна болезненост двустранно
странично по хода на долните ребрени дъги на гръдния кош. Настоящият съдебен
състав счита, че присъденото обезщетение от 2000.00 лева е прекомерно завишено
и не съответства на тежестта на причинените увреждания на гражданския ищец от
подсъдимите. Въззивният съд приема ,че съответстващото на уврежданията обезщетение
е 1000.00 лева, поради което присъдата в гражданската и част, над 1000.00 лева до размера на 2000.00 лева
следва да бъде отменена.
Съобразно уважената част от гражданския иск
следва да бъде изменена обжалваната присъда и в частта касаеща дължимите
държавни такси, като същите следва да бъдат определени на 50.00 лева.
При
извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не
констатира, при постановяването й, да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до нейната отмяна.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 323 от 18.06.2019г. постановена по
НОХД № 504/2019г. в частта в която по отношение на подсъдимия Н.Я.М. е увеличен размера на определеното общо
наказание на осн. чл.24 от НК с една година лишаване от свобода, като ОТМЕНЯ
приложението на чл.24 ал.1 от НК.
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 323 от 18.06.2019г. постановена по
НОХД № 504/2019г. в гражданско осъдителната и част в която подсъдимите Ж.А. и Н.М.
са осъдени да заплатят солидарно на пострадалия Д.Д. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди над сумата от 1000.00 лева до 2000.00 лева,
като неправилна.
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 323 от 18.06.2019г. постановена по
НОХД № 504/2019г. в частта в която е
присъдена държавна такса върху размера
на уважения граждански иск по отношение на всеки от подсъдимите Ж.М.А. и Н.Я.М.
над сумата от 25.00 лева до 40.00 лева.
Потвърждава присъдата в останалата
и част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
За
изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :