Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 23.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №15669
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
09.07.2018 год., постановено по гр.дело №12287/2017 год. по описа на СРС, ГО,
118 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ГПК, че Б.Т.К. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 2 454.64 лв., от която 24.01
лв. за услугата дялово разпределение, за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014 год. до 30.04.2016 год. в топлоснабдяван имот, находящ се в
гр.София, ж.к.“*******абонатен №058551, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.11.2016 год. до окончателното й изплащане и сумата от 125.87 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2015 год. до 20.09.2016
год., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №62021/2016 год. по описа на СРС, 118 с-в, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 196.56 лв. и направените разноски в
заповедното производство в размер на 101.061 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Б.Т.К.. Жалбоподателят поддържа, че никога не е бил собственик или
вещен ползвател на процесното жилище, поради което нямал качеството на
клиент/абонат на ищеца. Липсвали и доказателства, че собственикът или вещият
ползвател е дал съгласие ответникът да ползва имота. Нещо повече видно било, че
собствениците, а след смъртта им техните наследници били водели дела за
собственост, като във всички производства отричали правото на собственост на
праводателя на ответника, като било доказано, че последният, а преди това
неговият праводател, бил владял имота без правно основание. Действително
представена била молба-декларация от ответника за промяна на клиентската
партида, но в случая била очевидна липсата на съгласие от страна на собственика
на имота, което било кумулативна предпоставка според разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год.,
ОСГК. Следователно ищецът трябвало да откаже промяна на партидата и нямало
основание да начислява стойността на топлинната енергия на ответника. Ето защо
моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира
и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не изразява становище по въззивната жалба.
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която
се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Доказано е също така, че А.Т.К. /брат на ответника/ е придобил на 11.05.1999 год.
процесния апартамент №85 /видно от приетия като доказателство по делото нотариален
акт за покупко-продажба/ и е бил титуляр на откритата при ищеца клиентска
партида №058551 /молба-декларация от 31.05.1999 год./. Същият е починал на
12.01.2012 год. и оставил за свой единствен наследник по закон ответника Б.Т.К..
Не се спори, че ответникът е подал до ищеца на 15.12.2014 год.
заявление-декларация за промяна на водената клиентска партида за имота на
негово име. Следователно последният има качеството на битов клиент по смисъла
на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./.
Различен извод не
следва и от представеното по делото от ответника решение от 18.11.2002 год.,
постановено по гр.дело №486/2002 год. по описа на СРС, ГО, 47 с-в, влязло в
сила на 06.03.2003 год., с което А.Т.К. е бил осъден на основание чл. 108 ЗС да
отстъпи собствеността и предаде владението на Б.Д. Гьошев на процесния
апартамент №85. В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на
ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК, е прието, че присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснябдяването; писмената форма не е форма за
действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на вещното
право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В горепосоченото
Тълкувателното решение е прието също така, че съдбата на първоначалния договор
за продажба на топлинна енергия за същия топлоснабден имот, сключен със
собственика или титуляра на ограниченото вещно право на ползване, зависи от
договореното в последния, включително в публично известните общи условия към
него.
В частност е
несъмнено, че между наследодателя на ответника и ищцовото дружество е
съществувало правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди. Клаузата на чл. 61 от Общите условия на ищеца от 2008 год. /които
са били публикувани са влезли в сила – чл. 150, ал. 2 ЗЕ/ предвижда, че при
промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и старият
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление
за откриване, промяна или закриване на партида по образец, към което са
приложени копия от документи, удостоверящи придобиването на правото на
собственост или на вещното право на ползване на имота, а клаузата на чл. 63,
ал. 1 – че при смърт на купувача – физическо лице, наследниците или лицето,
придобило жилището по силата на договор за гледане или издръжка или по дарение,
са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 14 чрез подаване на
заявление за промяна на партидата, с приложено копие от удостоверение за
наследници или съответно на акта си за собственост – ответникът е поискал
промяна на негово име на клиентската партида за имота именно в качеството си на
наследник на първоначалния купувач. Следователно други обстоятелства, свързани
с промяната в собствеността, респ. вещното право на ползване на имота са
непротивопоставими на топлопреносното предприятие до момента на тяхното
узнаване.
Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и
в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Доколкото между страните са безспорни
обстоятелствата, свързани с реално потребената от ответника топлоенергия в
определено количество за исковия период, както и нейната стойност, в т.ч.
стойността на услугата дялово разпределение – 2 454.64 лв., че същият е в
забава по отношение за задължението си за парични престации, а обезщетението за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2015 год. до 20.09.2016
год. възлиза на 125.87 лв., то законосъобразно първоинстанционният съд е приел,
че релевираните претенции се явяват изцяло основателни /чл. 150, 153 и 155, ал.
1 ЗЕ, чл. 139 – 139в ЗЕ/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане /чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
На основание чл. 280,
ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 09.07.2018 год.,
постановено по гр.дело №12287/2017 год. по описа на СРС, ГО, 118 с-в.
Решението е постановено при участието
на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/