Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Димитър
Михов
при секретаря Теодора
Чавдарова и с участието на прокурор при
Окръжна прокуратура – Варна – Владислав Томов, като разгледа докладваното от
съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. № 141/2022 г. по описа на Административен
съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от ТД на НАП - Варна против
Решение №1128/16.12.2021 г. по НАХД № 2943/2021 г. на Районен съд – Варна, с
което е отменено Наказателно постановление №
538320-F5664372/23.09.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП-Варна, въз
основа на АУАН № F5664372, с което на К.М.К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.185, ал.2
вр. ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 31, ал.1 вр. чл.31, ал.4 от Наредба №
Н18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят намира,
че НП е в съответствие с чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради което извода на РС –
Варна за допуснато нарушение в тази насока е неоснователен. Описано е, че
търговеца не е издал документ от ФУ за сторнираната сума на 31.01.2020 г., като
е издадена бележка от кочан. Следвало е до 7-мо число на следващия месец да се
издаде документ от ФУ за извършената сторно операция. Позовава се на практика
по идентичен случай на РС – Варна по нахд № 4228/2020 г. Отправено е искане за
отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. В писмено становище, чрез
юрисконсулт е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната
страна – К.М.К. моли да бъде оставено в
сила оспореното решение.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила
оспореното решение.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е
приел за установено следното:
В ТД на НАП-Варна била
извършена проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС на ДЗЗД „Ива
2015“, ЕИК *********. В хода на същата се установило, че ДЗЗД е вписано в
регистър БУЛСТАТ на 10.08.2015 г. Били изискани документи за период 01.01.2019 г.
до 30.06.2020 г. и за период от 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г. На 14.07.2020 г.
по ел. път в ТД на НАП били представени справки за облагаемия оборот по години,
ОВ и сч. регистри, месечни отчети от ФУ, приходни фактури издадени от кочан,
договор за наем, декларация във връзка с чл.96, ал.10 от ЗДДС за липса на
последователно и съгласувано извършване на еднородна дейност в един и същ
търговски обект от "Ива 2013" ДЗЗД, ЕИК ********* и ЗЛ, банкови
извлечения. На 23.07.2020г. по ел. път по проверката постъпили и РКО от дати
31.03.2016г. 31.01.2020г., 25.02.2020г., 20.02.2020г. 29.03.2020г.,
06.03.2020г., 14.04.2020г., 08.04.2020г., 23.04.2020г., 16.05.2020г.,
06.05.2020г., 03.06.2020г., 04.06.2020г., 10.06.2020г. и сторно касови бележки
към тях. След запознаване с представените документи, инспекторите по приходите
установили, че считано от 12.08.2015 г. и към момента на приключване на
проверката, в обекта е регистрирано ФУ с № ZK068281 и ФП50126357. От
представените отчет от ФУ за м.01.2020 г., сторно касова бележка №2/31.01.2020 г.
и разходен касов ордер от 31.01.2020 г., проверяващите направили извод, че на
31.01.2020 г. дружеството е сторнирало сумата по издаден фискален касов бон на
стойност 1740.00 лева с основание "върнат аванс поради недостиг на
материали", като е издало сторно бележка от кочан с №2/31.01.2020 г., а е
следвало да издаде документ от ФУ с № ZK068281, съгласно разпоредбите на чл.31,
ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, в срок до 07.02.2020г., съгласно
разпоредбите на чл.31 ал.4 на същата разпоредба. Бил съставен протокол №031832002421309/27.07.2020г.,
връчен по ел. път. Бил съставен и АУАН № F5664372, предявен и връчен на К. срещу
подпис и без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Съдът е приел
от правна страна следното:
АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в предвидените срокове.
Нарушението не е описано от
фактическа страна, като не са посочени всички обстоятелства, относими към
съставомерните му елементи. В АУАН и НП не са посочени датата и мястото на
извършеното нарушение. В НП са посочени две дати – датата на сторниране и
датата 07.02.2020 г., но не става ясно за коя дата АНО е искал да накаже
дружеството - дали за 31.01. или на 07.02.2020 г., или пък на 08.02.2020 г.
предвид посоченото, че дружеството е следвало да издаде фискален бон в срок до
07.02.2020 г. Както в АУАН, така и в НП не е посочено и мястото на извършване
на нарушението. В АУАН и НП е посочено единствено, че в ТД на НАП Варна е била
възложена и извършвана ревизия на ДЗЗД „Ива-2015“, като от правна страна не е
посочено място на нарушението и от фактическа страна не е описано мястото
където е следвало да се издаде документ от фискалното устройство. К. е наказан
за нарушение на чл.31, ал.1 вр. ал.4 от Наредбата. От описаното в АУАН и НП не
става ясно към коя от посочените в разпоредбите на чл.31, ал.1 от Наредбата
четири хипотези /сторно операция при рекламация, сторно операция при връщане на
стока, строрно операция при операторска грешка или сторно операция при
намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента/
актосъставителят и АНО са отнесли посочената сторно операция „връщане на капаро
на клиента“. Посочването на конкретната сторно операция е необходимо с оглед
различния срок, който законът предвижда за документиране на тази операция. В
ал.4 от Наредбата е посочен срок до 7-о число на месеца, следващ месеца, в
който е допусната грешката единствено при сторно операция при операторска
грешка. За останалите изброени сторно операции е предвидено, че следва да се
документират в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на
заплатената от клиента сума. Предвид това не с тава ясно нито от фактическа,
нито от правна страна, защо АНО е приел, че при връщането на капаро, поради
отказ на клиента, документирането е следвало да се извърши до 7-мо число на
следващия месец.
Оспореното решение е
правилно и законосъобразно.
Мотивите на РС – Варна
изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не следва да ги
повтаря, а съдът препраща към тях на основание чл. 221, ал.2 от АПК.
Не е посочена дата на
извършване на нарушението. Също така не е посочено и място на извършване на
нарушението. Дата и място на проверката е възможно да съвпадат с дата и място
на нарушението, но е следвало категорично и недвусмислено да се посочи къде е
извършено нарушението и на коя дата. Липсата на дата и място на нарушението е
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Същото нарушава правото на защита на наказаното лице. Допуснатото нарушение е
пречка да се установи от коя дата започва да тече абсолютната давност за
отпадане на административнонаказателната отговорност.
Нормата на чл.31, ал.4 от
Наредба № н-18/13.12.2006 г. предвижда -
Сторно операцията при операторска грешка се извършва до 7-о число на месеца,
следващ месеца, в който е допусната грешката. Сторно операция при връщане или
рекламация на стока или при намаление на данъчната основа се документира в
момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента
сума. Когато възстановяването на сумата се извършва чрез предоставяне на ваучер
или други заместващи парите платежни средства, се извършва сторно операция,
след което се отразява продажбата на ваучер или заместващите парите платежни
средства.
В случая АНО не е изложил
факти, че сторно операцията е поради операторска грешка, за да се счита, че следва
да се извърши до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната
грешката. В НП е посочено, че сторно
операцията е поради „възстановен аванс, поради отказ на клиент“, т.е. налице е
хипотезата на чл. 31, ал.4, изр.2 – Сторно операция при връщане или рекламация
на стока или при намаление на данъчната основа се документира в момента на
възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. Не са
изложени факти, кога е възстановена изцяло или частично сумата, за да може да
се направи извод кога е допуснато нарушение – неизвършване на сторно операция.
Допуснатите нарушения на
процесуалните правила и материалния закон законосъобразно са приети от РС –
Варна за основание за отмяна на НП.
С оглед изложеното съдът намира, че наведените в
жалбата касационни основания не са налице, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Искането на
жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за процесуален представител е
неоснователно по аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 вр., чл. 143, ал.1 от АПК, поради което се отхвърля от съда.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №1128/16.12.2021
г., постановено по НАХД №2943/2021 г.
по описа на Районен съд – гр. Варна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.