Р Е Ш Е Н И Е № ______
гр. Никопол, 15.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, …… граждански състав, в публичното заседание на
десети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря Десислава
Бунева, като разгледа докладваното от съдията ТИХОЛОВ гр.д.№497 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.178, ал.1, т.3 във връзка с
чл.179, ал.1 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, чл.9, ал.2 от НСОРЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по повод на искова молба вх.№2483/25.09.2019г. от И.С.И., ЕГН**********
*** чрез адв.В.В. от ПлАК със съдебен адрес ***, офис №7 срещу Главна дирекция
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ - МВР“ с адрес в гр.СОФИЯ, бул.“МАРИЯ ЛУИЗА“№46.
В исковата молба ищеца твърди, че
за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г. е работил на длъжност „Младши
оперативен дежурен“ в „ОДЧ“, ГПУ-Сомовит при РД“ГП“-Русе, Главна дирекция
„Гранична полиция“ МВР. Твърди, че към настоящия момент продължава да работи на
същата длъжност и място, като трудовата си дейност осъществява по утвърдени
протоколи и графици при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00ч. с
продължителност дванадесет часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Сочи, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР била осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Освен това посочва, че
редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата на държавните служител извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи, като за
периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г. действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. (обн. ДВ, бр.60/02.08.2016г. и в
сила от 02.08.2016г.). Допълва, че в тази наредба
липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Сочи,
че такъв алгоритъм бил предвиден в Наредба №8121з-407/11.08.2014г., а именно
0.143, който е отпаднал с Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и съответно с този
коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд,
което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за
увеличаване чрез умножение и от полученото
число, изваждане на реалния брой часове.
Сочи се още, че в съответствие с
чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщали в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
За процесния период от
25.09.2016г. до 25.09.2019г. ищеца твърди, че е положил нощен труд, като за 2016г. – месец септември-40
часа; месец октомври – 56 часа; месец ноември – 56 часа и месец декември – 64 (общо 216 часа нощен труд). За 2017г. – месец януари – месец
март - 176 часа; месец април – месец юни – 144 часа; месец юли – месец
септември - 168 часа; месец октомври – месец декември – 184 часа (общо 672 часа нощен труд). За 2018г.
- месец януари – месец март – 184 часа; месец април – месец юни – 152 часа;
месец юли – месец септември - 144 часа; месец октомври – месец декември – 184
часа (общо 664
часа нощен труд). За 2019г. месец януари – месец март – 80 часа; месец април –
месец юни – 120 часа; месец юли – месец септември - 144 часа (общо 344 часа нощен труд) или за целия период общо 1896 часа нощен труд.
Допълва, че в съответствие с
чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщали в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Сочи, че
заплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд вече било
регламентирано в ЗМВР, но за преобразуване на нощния в дневен труд нямало
нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези,
установени за работното време. Изтъква, че за неговият случай в периода от
25.09.2016г. до 25.09.2019г. положил общо 1896 часа нощен труд, който следвало
да се изчисли с коефициент 1.143, от където се получавали 271 часа извънреден
труд, положен от него и който според ищеца следвало да му се заплати
допълнително. Съобразно заплатата му, ищецът сочи, че часовата ставка била в
размер на 8.03лв. или за 271 часа труд му се дължала сумата от 2176.13лв.
С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което осъди ответника да му заплати на основание чл.178,
ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сума в размер на
2176,13лв. представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 25.09.2016г. до 25.09.2019г., ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от датата на подаване на ИМ – 25.09.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Направено е искане за допускане
на ССЧЕ с поставени задачи.
Направено е искане на основание
чл.190 от ГПК съда да задължи ответника да представи заповед за назначаване на
ищеца; акт за встъпване в длъжност и длъжностна характеристика; справка за
трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период с разбивка по пера.
Не представя писмени доказателства.
С разпореждане №698/26.09.2019г.,
съдът е разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК да се изпрати препис от ИМ
и приложенията на ответника. За разпореждането на съда ответника е бил уведомен
на 14.10.2019г.
С вх.№3033/15.11.2019г. е получен
писмен отговор от ответника.
В отговора ответника чрез
процесуалният си представител сочи, че оспорва изцяло предявените искове, по
основание, алтернативно и по размер. В
отговора от процесуалният представител на ответника не се оспорва
обстоятелството, че за периода от 25.09.2016г. до 24.09.2019г. ищеца е бил
служител на МВР, който с акт за встъпване от 16.04.2015г., съгласно заповед
№3282з-913/16.04.20215г. на директора на ГДГП
- МВР е встъпил в длъжност „Младши оперативен дежурен“ в „Оперативна
дежурна част“ към ГПУ Сомовит при Регионална дирекция „Гранична полиция“-Русе.
По отношение приложимия закон,
който урежда служебното правоотношение на ищеца, ответника сочи, че това е
ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДърС и КТ по аргумент от 142, ал.2 от ЗМВР и в закона няма препращаща норма, която да
даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и въз
основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
Ответника на първо място твърди,
че в МВР има три категории служители, чието служебно положение е регламентирано
в три различни закона. Сочи, че съгласно чл.142 от ЗМВР служителите на МВР са в
първата категория държавни служители
– полицейски органи и органи по пожарната безопасност и
защита на населението; във втората категория държавни служители и накрая в третата
категория - лица работещи по трудово правоотношение.
Допълва съгласно ал.2 на същия
член от ЗМВР, че статутът на държавните служители по ал.1, т.1 се уреждал с
този закон.
Посочва се разпоредбата на ал.4,
където статутът на държавните служители
по ал.1, т.2 от ЗМВР се уреждал със закона за държавния служител, а по ал.5 на
същия член, статутът на лицата работещи по трудово правоотношение се уреждал
при условията и по реда на КТ и ЗМВР.
От тук на второ място се изтъква,
че държавните служители в МВР, чиито служебни отношения се уреждали със ЗМВР
били специфична категория служители, извършващи специфични дейности (чл.6, ал.1 ЗМВР) със
специфична насоченост – защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност, защита на населението (чл.2, ал.1 ЗМВР), работещи
при специфичен режим на работа, поради което служебните им отношения се
уреждали от специален закон, а
именно ЗМВР и издадени въз основа на
него подзаконови нормативни актове. Твърди се, че специална е и уредбата за полагане на нощен и извънреден труд.
Допълва, че основавайки се на законовата делегация, съдържаща се в специалния
закон, министъра на вътрешните работи издал приложима за конкретния случай Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР.
От ответника се твърди, че
актовете, на които се позовава ищеца, за да обоснове претенцията си, а именно
КТ и издадената въз основа на него НСОРЗ, не били сред актовете, които са
приложими спрямо тази категория служители, тъй като посочената наредба
представлявала специална законодателна уредба, изключваща прилагането на
общата. Допълва се, че ако се приеме обратното би се стигнало до дерогиране на
част от дейност на законодателната власт, а именно създаване на специална
регламентация на отделни обществени отношения, като се сочи, че израз на такава
специална дейност може да се намери в редица законодателни актове, а именно
Закон за държавния служител, Закон за отбраната и въоръжените сили на РБ, Закон
за омбудсмана и др., в които според ответника се съдържа специална уредба на
служебни правоотношения на специална категория служители. Според ответника
такъв е и ЗМВР, в който освен основните са предвидени и други права и
задължения на тази специална категория служители.
На трето място от ответника се изтъква,
че видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и
работно време на държавните служители в МВР били предмет на подробно уредба в
гл.VII, раздел VI и VII от ЗМВР от 2014г. и препращане към КТ по тези елементи на
служебните правоотношения на служителите нямало.
Предвид характера на заеманата от
ищец длъжност през процесния период от ответника се сочи, че той е полагал труд
на 12-часови смени, включително и през нощта от 22.00 до 06.00 часа. Излага се
аргументи, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на осем, дванадесет или двадесет и четири
часови смени – сумарно за тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Допълва, че съгласно ал.5 на същата разпоредба, работата извън работно време се компенсира: с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; за
служителите работещи на смени с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период.
Сочи се още, че съгласно
разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълва
се, че сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.9 от ЗМВР ответника сочи, че редът за организацията и разпределянето на
работното време за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работното време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките се определяли с Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. обн.ДВ, бр.60/02.08.2016г. в сила от 29.07.2016г.
Сочи, че текстът на чл.3, ал.3
гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 – 06.00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно осем
часа за всеки двадесет и четири часов период.
От ответника се сочи, че
претенцията на ищеца се основава на НСОРЗ /приета с ПМС №4/17.01.2007г., в сила
от 01.07.2007г./. Допълва, че в чл.2 от нея е посочен нейният обхват, а именно,
че тя се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във
всички предприятия по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на КТ, независимо от формата
на собственост и източниците на финансиране. Допълва, че в нормата на чл.9, ал.2 от същата наредба било
прието, че нормалната продължителност на работното време през нощта при
петдневна работна седмица било до седем
часа.
Освен това от ответника се сочи,
че от текста на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ било видно, че същата била
приложима, когато продължителността на
нощния труд била по-малка от продължителността на дневния труд, каквато
продължителност в общия случай установявал КТ – седем часа нощен труд и осем
часа дневен труд. Допълва, че в хипотезата с цел изравняване заплащането на
изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневен
труд се прилагала същата разпоредба на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
За служителите в МВР, за които се
прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, с оглед специфичния характер на работата от ответника се твърди,
че била установена еднаква продължителност за дневния и нощен труд, а именно
осем часа по аргумент от чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Оттук от ответника се
прави извода, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време по чл.187, ал.1 от ЗМВР към нормалната продължителност на
нощния труд по ЗМВР съгласно чл.187, ал.3 е осем часа, което според ответника
било равно на коефициент 1, а не както е по КТ коефициент 1.143. Според
ответника тази норма се ползвала с презумпцията за конституционност и
задължителност за прилагането й и нейното действие не можело да бъде дерогирано
от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ (цитират се становища).
От ответника се сочи, че
преизчисляването на нощния труд към дневен не било абсолютно правило. То не се
прилагало дори за всички категории работници и служители, чиито статут се
урежда от КТ, като се цитират разяснения на МТСП от 06.10.2009г. във връзка с
чл.9 от НСОРЗ, писмо изх.№94-НН-198/29.08.2011г. на МТСП, откъдето ответника
достига до извода, че в посочените случаи работникът или служителят не работил
извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ, а получените часове в повече при
преизчисляване на дневния и нощен труд създавали неточно разбиране за наличието
на извънреден труд. Според ответника извънреден труд би бил налице само ако
работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време.
От изложеното в отговора
ответника прави извод, че с оглед характера на служебното правоотношение на
ищеца и създадената организация на работа в МВР, разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ била неприложима спрямо неговото служебно правоотношение, което прави
неоснователна и претенцията му по главния и акцесорен иск.
Излагат се доводи, че извънредния
труд, който ищецът бил положил през процесния период му е заплатен, което
обстоятелство според ответника не се отричало, като допълва, че белезите на
труда, полаган от служителите със статут по ЗМВР се намирали в няколко
разпоредби, а именно Наредба №8121з-776/29.07.2016г. – чл.18, ал.1; чл.22, ал.1.
Сочи се още, че в този смисъл бил
и чл.2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент, съгласно който работно
време бил всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е
на разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а почивка
означавало всеки период, който не е работно време.
Допълва се още, че часовете,
които биха се получили чрез преизчисляване на положения нощен труд по реда на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ не били включени в изчерпателно изброените в чл.22, ал.1 от
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. хипотези, тъй като работата при тях пораждала
задължение за работодателя да заплати на служителя съответните възнаграждения.
В заключение от ответника се
сочи, че с оглед характера на служебното правоотношение на ищеца, относно
изчисляването и заплащането на положения от него труд следвало да се прилагат
специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, в които според ответника не била налице твърдяната от ищеца
празнота, поради което ответника твърди, че претенцията на ищеца и по главния и
по акцсорния иск била неоснователна.
Моли съда с решението си да
отхвърли исковете с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179,
ал.1, чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, във връзка с чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл.86 от ЗЗД, като неоснователни. Моли да му се присъдят на основание чл.78, ал.8 от ГПК
юрисконсулско възнаграждение.
Взел е становище по
доказателственото искане за допускане на ССЧЕ, като с оглед големия обем на
документи, които биха били необходими за изготвяне на експертното заключение
предлага ВЛ да се запознае с тях на място в ГПУ-Сомовит или РДГП-Русе.
Ответникът възразява срещу
искането на ищеца за представяне на заповед за назначаването му, акт за
встъпване и длъжностна характеристика, тъй като не оспорва обстоятелството, че
ищеца е служител на ГДГП-МВР. В тази връзка е посочено още от ответника, че
длъжностната характеристика на ищеца е неотносима към настоящия спор, тъй като
предмета му не е изпълнение или неизпълнение от ищеца на задължения включени в
длъжностната му характеристика.
Съдът, след запознаване с доказателствения материал по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Прието е за безспорно по
делото обстоятелството, че за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г. страните са били в служебни правоотношения и че
ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд
- дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Не се спори между страните, че ищецът е работил на длъжност „Младши
оперативен дежурен“ в „Оперативна дежурна част“, ГПУ-Сомовит при РД“ГП“-Русе,
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР.
В проведеното на
10.12.2019г. първо по делото заседание страните не са възразили срещу
определението на съда №257/20.11.2019г. по изготвения проект на доклад, поради
което същият е бил обявен за окончателен.
От заключението на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира
изцяло като компетентна и обоснована се установява, че с оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от
22.00ч. до 06.00ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съобразно задачата поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване
на нощните часове към дневни с коефициент 1.143, съобразно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. Посочен е начина на формиране на коефициента 1.143 -
съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7
часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5
дневна работна седмица. Поради различната нормална продължителност на дневното
и нощното работно време, установени в КТ за 7 часа през нощта следва да се
заплати трудово възнаграждение колкото за 8 часа през деня, поради което когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8ч. към 7ч. и коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143.
Заключението на експертизата
сочи, че за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г.,
ищецът е положил общо 1800 часа нощен труд. Този
нощен труд не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 при
превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан своевременно по 0.25лв./час.
Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 2057.4 часа, като за разликата 257.4 часа се изчислява брутно
възнаграждение в общ размер на 1801.80лв., изчислено със
средна ставка 7.00лв.,
формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените
работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от
ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. За целият процесен период,
видно от платежните ведомости на ответника, ищецът е получил допълнително
заплащане по 0.25лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017г., издадени от
Министъра на вътрешните работи, с които е определен размера на това
допълнително възнаграждение. Вещото лице в последното съдебно заседание на въпрос на представителя
на ответника е отговорило, че
извънреден труд е полаган от ищеца, но той е
платен.
По отношение на
предявения иск с правно чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с чл.
179, ал. 1, вр. чл. 187 ЗМВР, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение
за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Според нормата на чл.187,
ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. В процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,
издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите
наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00ч. и 06.00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.
На 02.08.2016г. е
обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., но за периода от отмяната на
наредбата от 2015г. до последващото приемане на наредбата от 2016г., действаща
е била наредбата от 2014г. В наредбите от 2015г. и 2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31,
ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не следва
да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007
г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
(установена в чл.136,
ал.3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа (установена в чл.140 КТ).
В Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент – 1.143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00ч. и 06.00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба
законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по
аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия
всички служители, полагащи труд. В този смисъл е и Решение №311/08.01.2019г. по
гр. д.№1144/2018г. на ІVг.о. на ВКС изясняващо, че лишаването на държавните
служители в системата на МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за
труд на официалните празници в течение на един продължителен период от време би
ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни
служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение,
които получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261
и чл.
264 от КТ, както и че това тълкуване е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 КРБ
и чл.
14 ЕКЗПЧОС.
Поради това,
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период. Съдът намира, че определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не
установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния
брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът,
употребен и в трите подзаконови нормативни акта – "при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 06.00ч. .... " не
сочи задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови
такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който служителите
на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното
подразделение.
Във връзка с
възражението на ответника, че на ищеца е заплатен нощен труд в размер на 0.25лв./ч.,
съгласно ставката по чл.8
НСОРЗ съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9,
ал.2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това
не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от
НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22.00ч.
и 06,00ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд. Неоснователно е и възражението на ответника, че коефициентът 1.143
в случая е неприложим, поради съдържанието на представеното писмо на МТСП от
29.08.2011г., в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8
часа през нощта, т. е. няма какво да се "приравнява". Ако изводът в
писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще
бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
"приравняване" няма да е налице, което е недопустимо. От друга
страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
Независимо, че чл.9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските /който също е приложим
нормативен акт/, в една от редакциите си през процесния период - за периода от
01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. - е предвиждал, че отработените часове от
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат
за извънреден труд по реда на чл.149 КТ пред ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА, без превръщане на нощните часове в дневни,
съдът намира, че тази разпоредба не следва да се отчита при преценка на заплащането
на тези часове. Тя касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган
- ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА, но не променя характеристиката на труда, положен и
изчислен чрез превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, в случай че
надвишава нормативно определения брой часове за периода. В случай, че при
сумираното изчисляване на работното време за съответния период се установи, че
чрез превръщане на нощния труд в дневен, работникът е положил повече от
нормативно определените часове труд, тази разпоредба не забранява неговото
заплащане. На още по-силно основание следва да се отчете, че тази разпоредба е
обща за всички работници, които работят при сумирано изчисляване на работното
време по чл.142,
ал.2 КТ, и не касае индивидуално работещите в системата на ЗМВР, а липсва
спор в практиката, че положения нощен труд за всички работещи се превръща в
дневен такъв по описаното правило на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. След като се установи положен извънреден труд, независимо от
начина на отчитането му в ИТ, той следва да бъде заплатен от работодателя.
В случая,
ответникът не само не твърди, че е заплатил на ищеца дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата по делото размер той оспорва, че такъв подлежи на обезщетяване.
Предвид изложените
от съда правни изводи за основателност на исковата претенция за заплащане на
нощен труд за периода 25.09.2016г. до 25.09.2019г., получен при приложение на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден се налага извод, че искът е основателен, и следва
да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 1801.80лв. за
периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г. в едно със законната лихва върху
уважения размер на иска от датата на завеждане на исковата молба – 25.09.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350лв. и за внесения депозит
за допусната по делото ССЕ в размер на 200 лева. На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд-Никопол държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 72,07лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1,
вр.чл.187, ал.5, т.2
от ЗМВР Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ МВР с адрес в гр.СОФИЯ, бул.“МАРИЯ
ЛУИЗА“№46 и адрес за кореспонденция в гр.Русе, бул.“ТУТРАКАН“№100 да заплати на
И.С.И., ЕГН********** *** чрез адв.В.В. от ПлАК със съдебен адрес *** сумата от 1801.80лв. - неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове
към дневни за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г., в едно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото –
25.09.2019г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ МВР с адрес в гр.СОФИЯ, бул.“МАРИЯ ЛУИЗА“№46 и адрес за кореспонденция
в гр.Русе, бул.“ТУТРАКАН“№100 да заплати на И.С.И., ЕГН********** направени по делото разноски в размер на 550лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ МВР с адрес в гр.СОФИЯ, ул.“ПИРОТСКА“№171А да заплати
по сметка на Никополски районен съд държавна такса в размер на 72.07лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: