№ 2505
гр. Пловдив, 14.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на
пети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря
Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10130 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на „Мост Финанс Мениджмънт“
АД с ЕИК *********, против Б.П.Д., ЕГН **********.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати
сума в общ размер от 1 244,32 лева, от които остатък от главница по Договор за
кредит за покупка на стоки в размер от 678,42 лева; договорна лихва в размер от
227,95 лева за периода от 20.05.2013 г. до 20.04.2015 година, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на изискуемостта до датата на сключване
на договор за цесия – 14.10.2015 година в размер от 154,13 лева, ведно със
законната лихва за периода от 15.10.2015 година до датата на подаване на
исковата молба в съда в размер от 183,82
лева и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че на 24.04.2013 година между
ответника и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен договор за кредит за
покупка на стоки с № ***по силата, на който е бил отпуснат заем в размер от
678,42 лева. Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 34,32 %,
като в кредита е включена и сума за финансиране на покупка за застраховка
„Сигурност на плащанията” в размер на 59,42 лева. Включена била и такса за
обработка на кредита в размер на 227,95 лева, бил е изготвен и погасителен план
с фиксирани месечни вноски в размер на 37,77 лева, със срок за погасяване 24
месеца.
Твърди се, че между ищецът и предишния
кредитор е сключен договор за цесия на 14.10.2015 година по силата, на който са
прехвърлени вземанията към ответника, за което ответникът следва да се счита
уведомен с връчване на приложеното към ИМ уведомително писмо, изпратено
съвместно от цедента и цесионера.
В отговора на ответника се твърди, че липсва
валидно уведомяване от стария кредитор до длъжника за извършеното прехвърляне
на вземанията. Прави се възражение за изтекла тригодишна погасителна давност
относно договорната лихва за периода от 20.05.2013 г. до 20.04.2015 година в
размер на 227,95 лева и относно обезщетенията за забава в размер на 154,13 лева
и 183,82 лева. Прави се възражение кредитът да не е бил обявен на длъжника за
предсрочно изискуем.
Пловдивски районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
Правната квалификация на така
предявените обективно кумулативно съединени искове е: - чл. 9 ЗПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД,
Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Б.П.Д. с
ЕГН ********** е подписан
договор за покупка на стоки с № ***от
24.04.2013 г., по силата на който на ответника бил отпуснат заем в размер
678,42 лв. Месечната
погасителна вноска била 37,77 лв., годишният процент на разходите 34,32 %, а
лихвения процент 0.00 %. Погасителните вноски били 24 на брой, а крайният срок
на договора – 20.04.2015г. По силата на така сключения договор ответницата се
съгласила да заплати такса за обработка на кредита в размер на 227,95 лева и
сумата от 59,42 лева за финансиране на покупка за застраховка „Сигурност на
плащанията“, като общия размер на плащанията възлиза на 906,37 лева. Ответникът
не е оспорил подписа си в договора, с оглед на което съдът приема за доказано
сключването на договора между страните. По делото е изслушано заключение на
вещото лице *** от което е видно, че кредитът е усвоен на 26.04.2013г., на
която дата е заплатена стойността на фактура № ***от 24.04.2013г. за преносим компютър.
Относно
легитимацията на кредитора:
Вземанията по процесния договор са
цедирани от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД с ЕИК
********* с приложение № 1 по договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 14.10.2015г. . Под № ***от приложението е посочен
номер на договора, датата на договора и името и ЕГН-то на кредитополучателя
/виж л. 14 от делото/. Тоест посочен е номерът на процесния договор и е
индивидуализиран кредитополучателят. В договора за цесия е посочено, че приложенията
са неразделна част от договора, а с общите условия към договора за кредит
заемополучателят се е съгласил, че заемодателят може по всяко време да
прехвърля правата си по договора на трети лица.
Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо с
изх. № ***/23.10.2015г. по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента и цесионера до
длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цедента и цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК
при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о./. Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на
ответника е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното
прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника.
Предвид изложеното съдът намира, че по
производството се установява, наличието на валидно облигационно правоотношение
по договор за кредит за покупка на стоки, както и договор за цесия сключен
между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по който е цедирано
вземането произтичащо от процесния договор за заем, за което прехвърляне
ответникът е надлежно уведомен в хода на процеса с връчването на препис от
исковата молба и приложенията към нея.
Относно
главницата:
Претендира се неплатена главница в
размер на 678,42 лева. От неоспорената
ССчЕ се установява, че кредитът е в размер на 619 лева и е усвоен от
кредитополучателя, като ответникът не е внасял никакви вноски по кредита, а
крайният срок на договора е изтекъл на 20.04.2015г. В тежест на ответника е да
докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения не са ангажирани от
ответника, поради което искът за главница до размера на 619 лева като
основателен ще се уважи, а за разликата над този размер до пълния предявен от
678, 42 лева ще се отхвърли. Като законна последица ще се присъди и законна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
По
иска за договорна лихва:
Съгласно сключения договор между ответника и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД лихвеният процент по договора е 0.00
%, отделно от това в сключения договор за стоков кредит е уговорено заплащане
на такса за обработка в размер на 227,95 лева, а се претендира такава сума като
договорна лихва, ето защо искът за заплащане на договорната лихва ще се
отхвърли като неоснователен.
Относно
законната лихва от 154,13 лева за периода 20.06.2013г.-14.10.2015г. и лихвата
за забава в размер на 183,82 лева за периода 15.10.2015г. до р :
Законната лихва е претендирана,
считано от 20.06.2013г., когато според ищеца е била обявена предсрочната
изискуемост на кредита. Постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем, без да се
предвижда изрично кредиторът да уведомява длъжника, не поражда действие преди
кредиторът да упражни правото си, което се осъществява чрез волеизявление,
адресирано и достигнало до длъжника. Обявлението на предсрочната изискуемост
предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Право на кредитора е да упражни
или не своето право за получаване на цялата непогасена част от кредита поради
неизпълнение от страна на длъжника и това право следва да бъде надлежно
упражнено.
Ето защо съдът намира, че кредитът не е
станал предсрочно изискуем, считано от
20.06.2013г., поради което искът за заплащане на лихва за забава ще се отхвърли
като неоснователен.
На
ищеца ще се присъдят разноски по съразмерност в размер на 50 лева за държавна
такса, а за юрк. възнаграждение, адв. възнаграждение за особения представител
на ответника и за ССЕ в общ размер на 280,41 лева, които следва да се понесат
от ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.П.Д., ЕГН ********** да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД с ЕИК *********
сумата от 619 лева, представляваща главница по
Договор за кредит за покупка на стоки № ***от 24.04.2013г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2018г.
до окончателното й изплащане, като отхвърля предявените искове относно
главницата над уважения размер от 619 лева до пълния предявен от 678,42
лева; договорна лихва в размер от 227,95
лева за периода от 20.05.2013 г. до 20.04.2015 година; сумата от 154,13 лева,
представляваща законна лихва от датата
на настъпване на изискуемостта 20.06.2013г. до датата на сключване на договор
за цесия – 14.10.2015 година; сумата от 183,82 лева, ведно със законната лихва
за периода от 15.10.2015 година до датата на подаване на исковата молба в съда,
като неоснователни.
ОСЪЖДА
Б.П.Д., ЕГН ********** да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД с ЕИК *********
лева деловодни разноски по делото в размер на 330,41 лева.
На адв.
С.П.К. се издаде РКО за сумата от 300 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала: Ц.Т.