№ 507
гр. Перник, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720100221 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Д. А. срещу „Топлофикация-Перник“ АД, за
оспорване на изпълнението по изп.д. № 575/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него с изпълнителен
лист от 20.06.2011 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за
принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 575/2012 г. по описа на
ЧСИ С.Б.. Твърди се, че в рамките на същото не били поискани и предприети своевременно
валидни действия по изпълнение (последното от които – на 04.04.2016 г.), поради което
производството следвало да се счита прекратено по силата на закона, а вземанията, предмет
на изпълнителния лист, били погасени по давност. Въпреки това делото било със статут
„висящо“ в кантората на съдебния изпълнител, с което се обосновава и правен интерес от
съдебна защита срещу материално незаконосъобразното изпълнение.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо Р. Д. А. за следните суми: 1395,59 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.09.2006 г. до 30.04.2009
г., както и законната лихва върху главницата, до окончателното и изплащане, сумата от
367,56 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до
10.05.2010 г., както и сумата от 122,77 лева – разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 20.06.2011 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3556/2010 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело №
575/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендират се разноски.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор. В с.з. оспорва иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 575/2012 г.
по описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 575/2012 г. по
описа на ЧСИ С.Б. /л.38 и сл./ се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
Топлофикация-Перник“ АД от 27.06.2012 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника Р.А. (ищеца в настоящото производство),
съгласно изп.лист от 20.06.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 3556/2010 г. на РС Перник въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 575/2012 г. се установява, че същото е образувано
въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от 27.06.2012 г., в която е
инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи (запор и
възбрана), с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ С.Б.
е извършвал справки за имущественото състояние на длъжника до различни институции и е
изпратила ПДИ.
С разпореждане от 11.07.2012 г. е бил наложен запор върху МПС на длъжника, като
видно от отговора на третото задължено лице от 15.08.2012 г. такъв не е бил изпълнен, с
уведомяване, че автомобилът не се води на отчет при ОДМВР-Перник.
На 01.04.2016 г., т.е. в период, надхвърлящ 2 години от молбата за образуване,
взискателят е депозирал молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, като с разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е постановил такъв да
бъде наложен, а третото лице е уведомило, че върху трудовото възнаграждение има
предходно наложени запори по други изп.дела. Таксите за сочените изп.действия са били
внесени, видно от сметката от 19.08.2016 г.
Към момента на образуване на ИД № 575/2012 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
2
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 27.06.2012 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 28.06.2014 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от
този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г.
Макар да липсва произнасяне от страна на ЧСИ за наличие на предпоставките по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, това обстоятелство е ирелевантно, тъй като при бездействие на
кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.
Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт.
Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на
предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години
взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Новата давност за вземането е била прекъсната с молбата за налагане на запор от
01.04.2016 г. /наложен на същата дата/, депозирана след настъпването на перемпцията. В
Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Не е
необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания
изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със
сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на ОСТК
на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на
употребеното в чл. 116 б. "в" ЗЗД понятие "с предприемане" на изпълнителни действия, а не
с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този
смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в. гр. д. № 714/2020 г. на ОС-П. и Решение №
248/08.07.2021 г. по в. гр. д. № 268/2021 г. на ОС-П. /.
Поради това молбата от 01.04.2016 г. с искане да бъде наложен запор е прекъснала
давността, независимо че искането е предприето в условията на прекратено изпълнително
производство, с оглед цитираната съдебна практика.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
3
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Решение №
37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1562/2015 г., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
4
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 01.04.2016 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че считано от този момент
петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 01.04.2021 г., а с това – и преди
образуването на настоящото исково производство. Следователно сумите, предмет на
изпълнителния лист са погасени по давност, а изпълнението по изп.д. № 575/2012 г. е
материално незаконосъобразно поради липсата на изпълняемо право в полза на взискателя и
искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 455,28 лв. Неоснователно е своевременно въведеното
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв.,
доколкото същото не надхвърля в значителна степен минималния размер, установен в чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. /362 лв./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Д. А. , ЕГН **********, чрез
адв. Н.Ц., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на
изпълнението по изп.д. № 575/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., че в полза на „Топлофикация
Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо
Р. Д. А. за сумата в размер на 1395,59 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.09.2006 г. до 30.04.2009
г., както и законната лихва върху главницата, до окончателното и изплащане, сумата от
367,56 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до
10.05.2010 г., както и сумата от 122,77 лева – разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 20.06.2011 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3556/2010 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело №
575/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на Р. Д.
А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 455,28 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5