№ 332
гр. Велико Търново , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20214110200553 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. К. К. от с. Новград против Наказателно постановление
№ 19-1275-002707 от 13.02.2020 г. на ВПД Началник Сектор ПП при ОДМВР Велико
Търново, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
с.з. са й наложени административни наказания глоба в размер на 700.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР
са й отнети и общо 12 контролни точки. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за
незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателката поддържа жалбата
си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище.
Съдът, след преценка на приобщените по делото доказателства, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН № 205 от 17.12.2019 г. срещу жалбоподателката, затова, че на 24.07.2019 г., в 14:41
1
часа, в с. Въглевци, път II-55, км 18+052, в посока към гр. Гурково, управлявала лек
автомобил „Форд фокус“, с рег. № Р 38 00 КА, собственост на друго лице, със скорост от
107 км/ч, при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч, въведено с пътен знак Д-
11. Наказуемата скорост след приспаднат толеранс от 3% била 104 км/ч, като превишението
било от 54 км/ч, в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението било установено с
АТСС мобилна система тип "TFR1-M" № 602, а жалбоподателката била посочена от
собственика в декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на
жалбоподателката, тъй като след отправена й покана не се явила. Впоследствие й е
надлежно връчен и подписан от нея с отбелязване, че има възражения, без обаче да ги
конкретизира. Срещу акта не са постъпвали писмени възражения.
От материалите по делото е видно, че признаците на нарушението са били
установени непосредствено от полицейските служители, които са снели данните от
мобилната система.
Видно от приложеното по преписката копие от снимков материал, на 24.07.2019 г., в
14:41:36 ч., GPS координати: EL 25.64910, NL 42.90964, е измерена скорост на движение –
107 км/ч при ограничение за населено място – 50 км/ч, на автомобил с рег. № Р 38 00 КА.
От представения протокол за използване на АТСС вид "TFR1-M" № 602 са видни
мястото, датата и часа на използване на системата - с. Въглевци, път II-55, км 18+052, в
посока гр. Велико Търново към гр. Гурково, 24.07.2019 г., с начало на работа 14:00 ч. и край
16:40 ч. АТСС е било в стационарен режим на измерване „С“ и посока за задействане –
приближаващ „П“
Към преписката е приложено заверено копие на декларация по чл. 188 ЗДвП от
08.12.2019 г., от което е видно, че собственикът на процесното МПС е декларирал, че към
датата на нарушението същото е било управлявано жалбоподателката. Последната на свой
ред не се е възползвала от тази законова възможност.
Въз основа на съставения АУАН срещу жалбоподателката е издадено и обжалваното
Наказателно постановление, с което за нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са й
наложени административни наказания глоба в размер на 700.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са й отнети и
общо 12 контролни точки.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и
административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
Компетентността на полицейските служители да работят със системите за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение и да смъкват данни от тях е
2
служебно известна на съда.
Съгласно удостоверение на БИМ № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „ТFR 1–M”, е вписана в регистъра
на Българския институт по метрология под № 4835, със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Същата е преминала успешно първоначална и последваща проверка – Протокол № 4-6-18 от
18.10.2018 г.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателката в тази насока.
Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които
е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото
нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
Спазен е преклузивния срок за съставяне на акта по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Видно от установеното, извършителят е установен от контролните органи едва след
представяне на декларацията от собственика на автомобила, който го е посочил като водач
на датата в която е заснето нарушението. Именно това е момента в който е започнал да тече
срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Същият е съставен в рамките на
тримесечния срок от откриване на нарушителя и в рамките на едногодишния срок от
извършване на нарушението.
Към датата на нарушението е настъпила и законодателна промяна в чл. 189, ал. 4, изр.
1 от ЗДвП – ДВ. бр. 54/05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г., с която е преодоляно
приложението на ТР № 1/2014 г. на ОСК на ВАС. Цитираната разпоредба гласи, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Видно е, че понастоящем в ЗДвП няма изрично изискване дали нарушенията да
се установяват със стационарно или мобилно техническо средство.
В случая правилно е избран общия ред за установяване и санкциониране на
3
нарушението с наказателно постановление, тъй като с оглед на тежестта му, е предвидена
санкция от две кумулативни административни наказания – глоба и лишаване от право. След
като законът не предвижда възможност с ел. фиш да се налагат други по вид
административни наказания, то изводът който се налага е, че за деяния наказуеми с различно
от глобата наказание или за деяния, за които задължително се налага кумулативно наказание
– в случая лишаване от право, то следва производството да се развие по общия ред.
Както актосъставителят, така и наказващият орган са определили достатъчно точно
във времето и пространството деянието на нарушителя. От протокола за използване на
АТСС безспорно се установява, че автомобилът е заснет в пътен участък, попадащ в
населено място, където допустимата скорост на движение е до 50 км/ч.
Към протокола не е приложена снимка на разположението на уреда, което очевидно е
в разрез с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г., но този пропуск не представлява съществено нарушение от категорията на абсолютните и
не опорочава нормативно уредените условия и ред за използване на средството за контрол
на правилата на движение по пътищата, до степен, която да доведе до отмяната на
издаденото наказателно постановление, тъй като от описанието на мястото, на което е
установено нарушението, става пределно ясно, че мобилната система е била разположена в
населено място. Доколкото в случая не е налице различна максимална скорост, определена
със знак, а е приложима определената в ЗДвП максимална скорост 50 км/ч, липсата на
снимка на системата за контрол не засяга по никакъв начин правото на защита на
жалбоподателя - не е налице неяснота дали е била разположена преди или след пътен знак,
който би бил от значение за квалификацията на нарушението, и на какво разстояние от него.
Фактическите констатации в АУАН и НП правилно и точно отразяват извършеното
от жалбоподателката, която с деянието си е осъществила състава на нарушението по чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДП, като е управлявал МПС в населено място, със скорост превишаваща с 54
км/ч ограничението от 50 км/ч. Скоростта на движение правилно е определена, след
приспадане на възможната грешка от 3 %, според спецификацията на техническото
средство. Авторството на нарушението, както и обстоятелството, че засечената скорост е
именно на управлявания от жалбоподателката автомобил се установяват от приобщената по
делото като веществено доказателство снимка и декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП от
собственика на МПС. Самата жалбоподателка не е посочила друго лице, което да е
управлявало автомобила въпросния ден и час, съобразно предоставената й от закона
възможност.
Скоростта е фиксирана с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за
измерванията, вписана е в регистъра за одобрените типове средства за измерване, със срок
на валидност на одобряване на типа до 24.02.2020 г. и е преминала успешно първоначална и
последващи проверки.
4
От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателuката,
като правоспособен водач е била длъжна да знае задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
да съобрази поведението си със същото, като е имала и обективната възможност да стори
това.
При определянето и индивидуализацията на наказанията правилно е приложен
материалния закон, като за нарушението са наложени предвидените наказания - глоба от
700.00 лв. /за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч законът предвижда
увеличаване на глобата с 50 лв./ и лишаване от право да са управлява МПС за срок от три
месеца. Така предвидените наказания нямат възможност за индивидуализация както на
размера на глобата, така и на срока на лишаването от право, поради което се явяват
справедливо индивидуализирани.
Правилно на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР на жалбоподателката са отнети
и общо 12 контролни точки
Като окончателен се налага изводът, че НП е законосъобразно и като такова следва да
се потвърди.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на жалбоподателката
за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1275-002707 от 13.02.2020 г. на
ВПД Началник Сектор ПП при ОДМВР Велико Търново, с което на жалбоподателката В. К.
К., с ЕГН **********, от с. Новград, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 700.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а на основание Наредба №
Із-2539 на МВР са отнети и общо 12 контролни точки, като правилно и законосъобразно.
Отхвърля претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски, като
неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
Административен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и
5
обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6