РЕШЕНИЕ
№ …40
гр. Самоков, 15 февруари 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
първата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при
секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 2-Н
по описа на същия съд за 2021 г.
въз основа
на доказателствата по делото и закона
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Лилянка Б.Ц.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** срещу М.М.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, за постановяване на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) чрез издаване на заповед по чл.
15, ал. 2 от ЗЗДН за защита от акт на домашно насилие, за който се твърди да
представлява физическо насилие, извършено от М.М.Г. на 01.12.2020 г. около обяд
в жилище на адрес гр. Самоков, ул. „...
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Лилянка Б.Ц., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на РС – Самоков сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/,
представляваща държавна такса за разглеждане на молбата.
След
влизане в сила на решението да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок, считано от
връчването на препис от него, заедно с мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ
към
решение № 40 от 15.02.2021 г. по гражданско дело № 2-Н/2021 г.
по
описа на Самоковския районен съд
Лилянка Б.Ц. *** е предявила срещу М.М.Г. *** за защита от домашно
насилие с искане за постановяване на мерки за защита от домашно насилие,
предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
В молбата се сочи, че ответникът е внук на молителката и че те живеят в
различни сгради в един имот на адрес гр. Самоков, ул. .. От години майката на
ответника живеела и работела в Англия и не се интересувала от него. Твърди се в
молбата, че от доста време ответникът упражнявал физически и психически тормоз
спрямо молителката и съпруга й – в нетрезво състояние ги гонел от къщата, искал
им пари и ги биел ако не му дадат, като на няколко пъти крадял портмонето на
молителката. На 01.12.2020 г. около обяд на горепосочения адрес ответникът
поискал молителката да му даде пари, но не й казал за какво са му, а след като
тя му отказала, той я изритал.
В открито съдебно заседание молителката поддържа молбата.
Ответникът оспорва молбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предметът на настоящото производство е очертан от твърдения на
молителката Л. Ц. за осъществен спрямо нея от ответника М.Г. акт на домашно
насилие, индивидуализиран в сезиращата съда молба по свои признаци,
съответстващи на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, т. 5 от ЗЗДН и по
конкретни време, място и начин на извършване, а именно – агресивни действия
спрямо молителката, извършени от ответника - неин внук на 01.12.2020 г. около обяд
в жилище на адрес гр. Самоков, ул. ..
Твърденията на молителката за предходно осъществяван от ответника спрямо
нея физически, психически и вербален тормоз могат единствено да очертаят лошите
им отношения, но не могат да бъдат годен предмет на делото – както поради
тяхната неконкретност, така и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН,
установяваща едномесечен преклузивен срок за сезиране на съда с молба за защита
от датата на извършване на домашното насилие.
Извън предмета на разглеждане в настоящото производство са и факти,
които евентуално са се осъществили след подаване на молбата. Да се приеме
обратното, би означавало да се осигури възможност на молителя по всяко време
след подаване на молбата да въвежда твърдения за нови факти и така на практика
съдебното производство по ЗЗДН да продължи за неопределено време, а това изобщо
не кореспондира с духа и смисъла на специалния закон.
Така основание на търсената от молителката защита съставляват единствено
твърденията й за осъществен от ответника, неин внук, акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, изразяващ се в упражнено от него физическо
насилие спрямо нея, извършено на 01.12.2020 г. около обяд в жилище, находящо се
на адрес гр. Самоков, ул. „..
От събраните по делото доказателства не се установява ответникът по
молбата да е извършил такъв акт на домашно насилие на горепосочените дата и
място.
Приложеното към молбата писмено сведение от Л. Ц. не съдържа данни за
акт на домашно насилие, извършен от ответника на конкретни дата и място.
Докладната записка, изготвена на 07.12.2020 г. от мл. ПИ К. Б. до Началника на
РУ – Самоков (без регистрационен номер), както и съставения от нея на
07.12.2020 г. протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, не съдържат никаква
относима към предмета на делото информация. Съставеният от П. М. на 05.12.2020
г. протокол за предупреждение, както и дадената от него до Началника на РУ –
Самоков докладна записка с рег. № 338р-18490/07.12.2020 г. касаят инцидент
между страните от 05.12.2020 г., какъвто обаче (по вече изложените по-горе
съображения) не може да бъде въведен в предмета на делото.
В приложената към молбата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН конкретен
акт на домашно насилие не е описан. При издаване на заповед за незабавна защита
и насрочване на делото съдът изрично е дал на молителката възможност най-късно
до насроченото открито съдебно заседание да представи такава декларация, която
да съдържа конкретни данни за акта на домашно насилие от 01.12.2020 г. и я е
предупредил, че ако тя не упражни тази възможност делото ще бъде разгледано и
решено при наличните доказателства. Заповедта за незабавна защита, респ. тези
указания, са редовно връчени на молителката по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК
чрез съпруга й Георги Костов Цветанов на 05.01.2021 г. В открито съдебно
заседание на 18.01.2021 г. молителката е заявила, че е получила заповедта за
незабавна защита, в която се съдържа и насрочване на делото с тези указания, но
не й било ясно какво трябва да стори, за да изпълни разпореждането на съда.
Затова с протоколно определение от същата дата на молителката в нейно
присъствие е дадена последна възможност в едноседмичен срок да представи
писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдържаща конкретни данни за акта
на домашно насилие от 01.12.2020 г., каквото се твърди в молбата. На 25.01.2021
г. молителката е представила по делото декларация, в която единственото
твърдение за агресивно поведение на ответника касае друга дата (01.01.2021 г.),
когато той счупил телевизор. В същия ден – 25.01.2021 г. съдът отново е указал
на молителката да съобрази декларацията си с указанията, които са й дадени в с.
з. на 18.01.2021 г. На 01.02.2021 г. тя лично е получила съобщението, в което
новите указания на съда (от 25.01.2021 г.) са възпроизведени. В с. з. на
15.02.2021 г. тя потвърждава личното получаване на съобщението, но заявява, че
други доказателства няма да сочи. При това положение съдът намира, че
твърденията в молбата за акт на домашно насилие, извършен от ответника на
01.12.2020 г. около обяд в жилище на адрес гр. Самоков, ул. „..не се
установяват дори от декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, а други доказателства в
тази насока не са събрани.
Въз основа на изложения детайлен и съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства съдът намери, че молбата на Л. Ц. срещу М.Г. за защита от
домашно насилие е неоснователна и я отхвърли с решението си по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН съдът
осъди молителката да плати в полза на РС – Самоков държавната такса по молбата,
дължима в размер 25 лв. съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: