РЕШЕНИЕ
№. 2357
гр. Пловдив, 09.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 2535 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба от ТД на НАП – Пловдив, чрез процесалния представител –
юрисконсулт Димитър Атанасов, срещу решение № 1648 от 11.08.2022 г.,
постановено по а.н.д № 3216 по описа за
2022 г., на Районен съд – Пловдив, III – ти наказателен състав,
с което е отменено Наказателно постановление № 628498-F640111/17.03.2022 г. на
директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на „Нико
Инвест 2006“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Катуница, ***,
на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от Закона за данъка върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното производство е допуснато нарушение
на материалния закон. Твърди се, че нарушителят законосъобразно е санкциониран
за две отделни нарушения, тъй като с действията си е реализирал съставите на чл.
125 и чл. 124 от ЗДДС. Поддържа се, че предвиденият в закона размер на
наказанието не надхвърля необходимото за постигане на целите на
административното наказване. Сочи се, че случаят не разкрива и смекчаващи
обстоятелства, които да имат отношение към наложената санкция. Иска се отмяна
на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се възразява
срещу размер на разноските на другата страна.
3. Ответникът по
касационната жалба – „Нико Инвест 2006“ ЕООД, в отговор поддържа становище за неоснователност
на оспорването и моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е
основателна.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от „Нико Инвест 2006“ ЕООД срещу НП №
628498-F640111/17.03.2022 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП -
Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F640111 от
13.01.2022 г., съставен от Стоянка Илиева Желязкова – на длъжност старши
инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: При извършена служебна проверка в ТД на НАП
– Пловдив на 15.10.2021г. било установено, че
„Нико Инвест 2006“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило
установения в Закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124
от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.09.2021 г. - 30.09.2021 г.
до 14.10.2021 г. включително, с което била нарушена разпоредбата на чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС.
Отчетните регистри по
чл. 124 от ЗДДС не били подадени в ТД на НАП – Пловдив и към момента на
съставяне на АУАН.
Актът бил връчен на
представител на дружеството – нарушител на 18.02.2022г., които удостоверил
действието с подпис, без да прави възражения.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн.
чл. 179, ал. 1 ЗДДС наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 500
лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта
и пояснява, че има издаден и АУАН за неподаването на справката декларация
по ЗДДС от дружеството за същия период.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Въпреки това
намерил, че издаденото наказателно постановление се явява в противоречи с разпоредбата
на чл. 17 от ЗАНН, тъй като неизпълнението на задължението за подаване на
справка – декларация и отчетни регистри реализира едно административно
нарушение, за което се следва едно наказание. Съдът намерил и отделно основание
за отмяна на наложената санкция, тъй като същата се явява несъразмерна на
тежестта на нарушението.
ІV. От правна страна:
9. Страните не спорят по факта на извършеното административно нарушени. Не
се възразява срещу процесуалните действия на контролните органи, нито се
оспорва компетентността на органа, наложил административното наказание.
Нарушителят поддържа, че в случая са налице обстоятелства, които налагат
деянието да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Спорът е правен и се
концентрира относно прилагането на материалния закон.
Правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на
данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се
отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по
ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случай заедно и с VIES-декларация
по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано, законодателят е поставил задължение за
своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността
на лицето като е установил формата на деклариране и способа за изпълнение –
подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното
задължение не търпи частично изпълнение. Тоест подаването на регистри без
справка - декларация или справка - декларация без регистри и/или
VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също административно
нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока
установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие - лице, което, като е длъжно, не подаде
справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, в
санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на
административно наказание. Очертаният фактически състав обосновава извода, че
нарушението може да бъде в две алтернативни форми на изпълнително деяние –
недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения
срок.
Обсъдената правна регламентация подкрепя доводите на районния съд, че за
извършеното административно нарушение се следва едно наказание, а видно от
представеното по преписката друго наказателно постановление №
628498-F640109/17.03.2022 г. задълженото лице е санкционирано отделно за
неподадената в срок справка – декларация за същия период.
Въпреки това не могат да бъдат споделени решаващите изводи на районния съд, че
в случая е налице основание за отмяна на процесното наказателно постановление
поради нарушение на разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН. Според това правило, никой
не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил
вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. В
случая, след служебна проверка, се установява, че наказателно постановление №
628498-F640109/17.03.2022 г. е предмет на съдебен контрол по а.н.д № 3215 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, който е постановил решение №
1897/07.10.2022 г., поправено с решение № 1995/25.10.2022 г. , с което е
отменил оспорения акт. Към настоящия момент това съдебно производство е в
процес на администриране на касационна жалба, поради което е висящо без да е
налице влязло в сила окончателно решение.
Нормата на чл. 64 ЗАНН определя релевантните за влизане в сила на
наказателното постановление факти: когато не подлежи на
обжалване; когато не е било обжалвано в законния срок; респ. когато е било
обжалвано, но е било потвърдено или изменено от съда.
Имено наличието на окончателно наказване, предхождащо следващото по ред
наказване за същото деяние, би разкрило нарушение на принципа „nе bis in idem“,
в този смисъл и задължителната за съда практика, отразена в Тълкувателно
решение № 3/22.12.2015г. на Върховният касационен съд на Република България.
В този смисъл при обсъдената фактическа и правна обстановка, към момента
на настоящия съдебен контрол, не се установява нарушение на забраната за двойно
наказване.
Касационната инстанция не споделя и доводите на районния съд, че
наложеното в случая наказание се явява непропорционално на преследваната от
закона цел. В подкрепа на тези изводи въззиваната инстанция не е изложила
конкретни мотиви. Общото позоваване на практиката на СЕС и цитирането на
решения на националната съдебна юрисдикция по сходни случаи не обновяват
наличието на нарушение на правни норми в настоящия случай.
По аргумент от чл. 27, ал. 2 ЗАНН, при безспорно установяване на
материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административно
наказание, размерът на санкцията следва да се преценя съобразно принципа за
пропорционалност, т.е. да не носи за нарушителя тежест в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. За тази преценка са релевантни тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Респективно ако се установи, че размерът на санкцията е съответен
на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се
дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и
обстоятелства, като следва да отчита спецификите на всеки конкретен казус, не
по тип нарушение, а по фактическо съдържание, като се съобрази реалната тежест
на предвидената от закона санкция спрямо съответния нарушител. В случаите,
когато санкцията е с финансово отражение, неминуемо преценката за тежестта й
изисква съпоставка спрямо имотното състояние на нарушителя.
Приложената спрямо дружеството – жалбоподател санкция на основание чл.
179, ал. 1 от ЗДДС е в минимално предвидения от закона размер от 500 лева.
Целта на административното наказване, по аргумент от чл. 12 ЗАНН, е да се предупреди
и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се
въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Безспорно е, че към момента на съставяне на АУАН лицата, представляващи
дружеството - нарушител, не са привели
по собствени подбуди поведението си към поставеното от закона задължение.
Пропускът за подаване на изискуемите от законна данни не е обусловен от
обективни възпрепятстващи обстоятелства. Тоест налице е типичната фактическа
обстановка на административно нарушение в резултата на противоправно
бездействие при поставено от закона задължение за конкретно поведение.
Обстоятелството, че нарушението е формално и не се отразява на фиска по никакъв
начин не намалява придадената му от законодателя степен на обществена опасност.
Неспазването на правилата за данъчна дисциплина се характеризира с висока
степен на обществена опасност. Отнесено към охраняваните от закона цели
(интегритет на държавния бюджет и възможност за проследяване на извършените
търговски операции, с цел законосъобразно данъчно облагане и отчитане) това
деяние изисква налагането на административно наказание с възпиращ ефект. Иначе казано, в случая законодателно установеният
превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на непропорционалност,
а е функция на действащия правов ред. Предвид спецификите на настоящия казус налагането
на санкция в размер на 500 лева не се явява прекомерно спрямо тежестта на
извършеното административно нарушение, нито се явява финансово непосилна за
имотното състояние на нарушителя, който дори не навежда и подобни твърдения.
В случая не са
налице и надделяващи смекчаващи обстоятелства, които да придават на нарушението
характеристиките на „маловажен случай“.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид
изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява
основателна. С оглед фактическата и правна сложност на спора, по реда на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за всяка инстанция или общо 160 лева за
двете съдебни инстанции.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1648 от 11.08.2022 г.,
постановено по а.н.д № 3216 по описа за
2022 г., на Районен съд – Пловдив, III – ти наказателен състав.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 628498-F640111/17.03.2022 г. на директор на
дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция
на Националната агенция по приходите - Пловдив, с което на „Нико Инвест
2006“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Катуница, ***, на
основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от Закона за данъка върху
добавената стойност.
ОСЪЖДА „Нико Инвест 2006“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.
Катуница, ***, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от общо 160
(сто и шестдесет) лева, представляваща съдебни разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.