Решение по дело №132/2021 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 29
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20211310200132
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Белоградчик, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200132 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., с ЕГН
**********, срещу НП № 539/12.08.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица,
с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1
т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ и вр. чл.45 ал.1 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл.13 ал.3 и 4 от ЗГ.
В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното
постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение
на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – липса на състав на
нарушение по ЗГ, така както е посочено то от АНО, както и че фактическия
състав на вмененото поведение – е друг. Твърди се още, че в КП е посочена
за добита и извозена дървесина, в количество, различно от посоченото по
нарушението/ по-малко/. Претендират се и разноски по делото. В с.з.
жалбоподателят се представлява от упълномощен представител - адвокат,
1
който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
с.з., не изразява становище по казуса.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Б. АНГ. Б. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика.
В това си качество – на лицензиран лесовъд, Б. Б. на 19.05.2021 г., на
осн. чл.108 от ЗГ и Заповед № ГСП 505/04.11.2020 г., с която е утвърдена
ГСП, е издал позволително за сеч № 0612911, с очакван добив на 218.0
плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида цер, габър, мъждрян и благун, от
отдел 174 ”б”, имот кад. № 68518.202.17 /собственост на ФЛ/ в землището на
с. С., общ. Ч., като ФЛ – собственик било предоставило на ЮЛ – да получи
позволителното и осъществи сечта. Съгласно даденото позволително, сечта е
следвало да се извърши в периода 22.05.2021 г. до 31.08.2021 г., като
добитите материали следвало да се извозят от сечището в същия период.
На 28.07.2021 г. на осн. чл.109 от ЗГ, е издаден Протокол № 0597610 –
за освидетелстване на сечището по позволително за сеч № 0612911/19.05.21
г., като в него е отразено действително отсечената дървесина /113.44
пл.куб.м./, наличието на не отсечени маркирани дървета, не извеждане на
сечта върху цялата маркирана територия и „задоволително“-то провеждане на
сечта и почистване на сечището. / Протоколът не е представен по делото, но
съдът сам, по служебен почин го допстъпи в ел. система на ИАГ, намирайки
го за относим по казуса/.
На 07.07.2021 г. свидетелят Д. В. – горски инспектор при РДГ-Берковица
и Ал. П. – ст. експерт при РДГ-Берковица, в присъствието и на Т. С. Т. –
получил по-горецитираното позволително за сеч, извършили проверка на
място, на терен и констатирали, че в терена има по голяма интензивност на
маркираните за отсичане дървета, отколкото е предвиденото по утвърдената
ГСП № 565/04.11.2020 г. с размер на ползване на дървесина 105 пл. куб.м.
Имало и издадено позволително за сеч № 0612911, с очакван добив на 218
плътни куб. м. дърва, но до момента на проверката били отсечени и извозени
2
99.12 пл. куб.м. по това позволително. След проверка в РДГ-Берковица /
откъдето достъпили ел. система на ИАГ/, В. и П. установили, че както
цитираната ГСП, така и позволителното за сеч били утвърдени - първата, и
издадено – второто, от Б. Б.. Поради превишението, спрямо ГСП, на
количеството дървесина, позволена за добиване с позволителното от
19.05.2021 г. В. и П. приели, че с издаване на Позволително №
0612911/19.05.2021 г., Б. е нарушил изискванията на чл.257 ал.1 т.2 ог ЗГ вр.
чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ във вр. чл.45 ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите и
във вр. чл.13 ал.3 и 4 от ЗГ. Своите констатации Д. В. отразил в Констативен
протокол - № 144677/ 07.07.2021 г., ведно с указания за съставяне на АУАН
спрямо Б.Б. по цитираните, като нарушени текстове от ЗГ и Наредба-та.
Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, на
13.07.2021 г., Д. В. съставил АУАН № 539 от същата дата на Б. Б., в неговото
присъствие : за това, че “ на 19.05.2021 г. , в с. В., общ. Д., обл.В., ул. “П.“ №
..., издал Позволително за сеч № 612911 за добив на 218 пл. куб.м., въз основа
на ГСП № 565/04.11.2020 г. , като по нея е било предвидено извършването на
сеч в размер на 105 пл. куб.м.“. В реквизита “законови разпоредби, които са
нарушени от извършителя”, Д. В. посочил чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ във вр. чл.108
ал.1 т.4 от ЗГ и чл.45 ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите вр. с чл.13 ал.3 и
ал. 4 от ЗГ. Свидетелят, отбелязан като такъв на констатиране на
нарушението и същевременно и съставяне на акта, е фигуриращият в
констативния протокол – Ал. П.. Нарушителят отказал да подпише акта и да
получи копие от него, в уверение на което се е подписал друг свидетел –
посочен с три имена и длъжност – също служител на РДГ-Берковица / И. Бл.
И./.
На 12.08.2021 г. въз основа на акт № 539/13.07.2021 г. на св. Д. В., е
издадено обжалваното НП № 539/2021 г. на Директора на РДГ-Берковица,
предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Несъмнено установено за съда е обстоятелството на качеството, което е
имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. Същото е видно от
3
представеното на съда, ведно с изисканата ГСП – Удостоверение № 836-
1/26.03.2012 г. на Изп. Директор на ИАГ. На следващо място, не се спори
относно фактите, че за сечището по позволително за сеч № 0612911/19.05.21г.
на Б. Б., намиращо се в землището на с. Средогрив, общ. Чупрене, обл.Видин
и собственост на ФЛ, е имало утвърдена ГСП с предвиден добив на само
105.00 плътни куб. м. дървесина. Установи се /от констативния протокол за
проверката/, и че относно проведената сеч в имота към момента на
проверката – 07.07.2021 г. са добити и извозени от сечището само 99.12 пр.
куб.м. дървесина общо / по издадените превозни билети/.
Сечището е освидетелствано впоследствие и с Протокол за
освидетелстването му № 0597610 от 28.07.2021 г. – с реализиран добив
113.44 пр.куб.м. /достъпен от съда служебно в системата на ИАГ /
За съда се доказва и наличието на утвърдена с нарочна заповед ГСП №
565/04.11.2020 г. на Директора на РДГ-Берковица, касаеща имот кадастрален
номер 68518.202.17, в м. “Алимово бранище“, в землището на с. С., общ. Ч.,
обл. В., като имотът попада в отдел 174 „б“ по ГСП от 2016 г. на ТП-ДГС-
Миджур. В посочения имот е бил предвиден добив на 105 пл. куб. м.
дървесина. В заявлението за одобрение на програмата отново е сочено, че то
се подава за ГСП № 565.
При така установеното от съда и така приетите по делото писмени
доказателства – не се доказва безспорно , че Б., в качеството си на
лицензиран лесовъд, издавайки и позволително за сеч № 0612911/19.05.2021
г. за добив на дървесина от конкретен имот в землището на с. С., обл. В., е
надвишил като кубатура количеството дървесина, която ГСП №
565/04.11.2020 г. е позволявала да се добие там.
Съдът констатира, и че позволителното за сеч от 19.05.2021 г. е
издадено въз основа на сочена в него ГСП № 505/04.11.2020 г. , за дърводобив
в отдел 174, подотдел „б“, с посочено землище на с. Средогрив, общ. Чупрене.
На съда не са представени доказателства за одобрение на тази именно
програма, сочена в позволителното, за да може да се извърши преценка какво
количество и за кой имот е предвидено – в смисъл одобрено по надлежния
ред, да се добива. Описваното в акта и НП позволително за сеч, издадено на
19.05.2021 г. от Б. Б. касае имот в отдел „174 б“ от ГФ, намиращ се в
землището на с. С., обл. В., но сочи като основание за издаване друга ГСП -
4
ГСП № 505/04.11.2020г. Съдът въобще не констатира изготвянето и
утвърждаването на такава програма, представиха се доказателства за
утвърждаване на друга – с № 565/2020 г. , касаеща същия имот. Друга
програма, на съда не бе представена от АНО.
Твърде възможно е, в самото Позволително за сеч, да е посочен
погрешен номер на утвърдена програма относно същия имот. Индикация за
което е и саморъчното / не неизвестно от кого и кога направено/ отбелязване,
дописване, в позволителното за сеч на ГСП № 565/04.11.20 г. Но в
наказателното право такива технически грешки са недопустими. Което
значи, че ГСП с № 505/20 г. за имота в с. Средогрив , посочен в
позволителното за сеч на Б. Б. – или няма въобще утвърдена или не бе
представена на съда, като доказателство. А, ако авторът на позволителното за
сеч № 0612911/19.05.2021 г. - Б. Б. е посочил неправилно основанието си за
издаване на документа – погрешна ГСП, то извършеното от него нарушение е
съвсем друго, не визираното в акта и НП.
Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно, и като такова
- следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което
и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 539/ 12.08.2021 г. на
5
Директора на РДГ-Берковица, с което на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., бул. „С.“
№ ..., вх. ..., ет...., ап...., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на
300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.1 т.4
от ЗГ и чл.45 ал.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с
чл.13 ал.3 и 4 от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ-БЕРКОВИЦА, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М.К.” № 13,
ДА ЗАПЛАТИ на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., бул. „С.“ № ..., вх. ..., ет...., ап...., с
ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6