ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на 27.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдия В.Петров ч.т.д.№ 366 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е частна жалба от „Зюмрют иншаат мюхенсислик мимарлък санайи ве тиджарет“ лимитед – гр.Истамбул, Турция срещу определение № 1508/11.06.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №562/2020 г., с което производството по същото дело е прекратено.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Делото е образувано след отделяне с определение №1103/22.04.2020 г. от т.д. №49/2020 г. на ВОС с предмет частичен иск за сумата 26000 лева от цял иск за 45000 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди следствие на ПТП от 10.03.2017 г. на претенция за 1784.03 лева – лихви за забава, считано от 09.05.2019 г. / датата на която изтича 15-дневният срок по чл.405, ал.1 във вр. с чл.108, ал.1 – КЗ/ до завеждането на иска – 10.01.2020 г. и на претенция за законна лихва върху претендираните с иска суми, считано от датата на деликта – 10.03.2017 г. до окончателното им заплащане. Производството по делото е прекратено, тъй като не била представена в срок от ищеца редовна искова молба относно отделените претенции.
Определението на съда е неправилно, от една страна, защото претенцията за лихви за забава не е нова, а е била само уточнена по размер в производството по т.д. №49/2020 г. на ВОС, и е било недопустимо разделянето на иска за лихвите от иска за главницата, доколкото е свързан с предмета на делото, на основание чл.210, ал.2, изр.2 – ГПК. След като така е бил уточнен искът за лихвите за забава, иск за присъждане на законна лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумите – главница и мораторни лихви се явява недопустим, тъй като покрива същия вече заявен период на забава, а и новият КЗ урежда въпроса различно от стария КЗ. Съгласно КЗ от 20016 г. дължимостта на законна лихва за забава от застрахователя е уредена в чл.497 във вр. с чл.106, ал.3 и чл.496, ал.1 от същия. Няма основание за претендиране на обезщетение за забава от датата на деликта, каквато възможност съществуваше по стария КЗ от 2006 г., още по-малко за едновременно присъждане с такова и по новия КЗ. Допустима е претенцията само за присъждане на законна лихва върху главницата от завеждането на иска до окончателното й изплащане, като в останалата част по претенцията за законна лихва производството е следвало да бъде прекратено. Дори правилно да бяха отделени претенциите като нови, съдът не е следвало да изисква ищецът да подава нова искова молба за тях, след като е счел, че по същите следва да се образува ново производство. И на трето място, ищецът е изпълнил указанията на съда, като е депозирал исканата нова искова молба по новообразуваното т.д. №562/2020 г. на ВОС, но поради грешка на съда тя не е била докладвана по делото, а е била образувана в ново трето дело – т.д. №714/2020 г., което пък е било прекратено и изпратено по подсъдност на РС Варна, съответно е било образувано в гр.д. №7558/2020 г. на 53 състав.
При това положение, обжалваното прекратително определение следва да се отмени и делото да се върне на ОС Варна за прекратяването му и присъединяване към производството по т.д. №49/2020 г. на ВОС за издаване на общо решение по тях на основание чл.213 – ГПК. Документът за заплатената държавна такса по претенцията за обезщетение за лихви за забава следва да се изиска от ВРС по преписката по гр.д. №7558/2020 г. на същия съд - 53 състав за прилагане по т.д. №49/2020 г. на ВОС, като делото на ВРС подлежи на прекратяване като повторно заведено.
Воден
от изложеното и на основание чл.278 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1508/11.06.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №562/2020 г., с което производството по същото дело е прекратено.
ВРЪЩА делото на същия съд за прекратяването му и присъединяване към производството по т.д. №49/2020 г. на ВОС за издаване на общо решение по тях на основание чл.213 - ГПК съобразно дадените по-горе указания.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.