Решение по дело №119/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 136

гр. Видин, 27.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

тридесети юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

119

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.64,ал.7 от ЗМВР.

Делото е образувано по жалба на Г.Б.Г. *** против Разпореждане полицейски орган – Радослав Тошев от 18.05.2020г. на длъжност ПИ, сектор „ТП“ при РУ Видин на ОДМВР Видин.

В жалбата се развиват съображения, че разпореждането е незаконо -съобразно и необосновано, както и че при издаването му е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното разпореждане. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – ПИ, сектор „ТП“ при РУ Видин на ОДМВР Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Моли за присъждане на разноски.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Доказателствата по делото установяват, че в РУ Видин се провежда разследване по бързо производство № ЗМ – 340/ 2020г. по описа на РУ Видин срещу жалбоподателя за престъпление по чл.326,ал.1 от НК.

С писмо рег..№ 1786р – 6581/27.04.2019г. от разследващия полицай до Началника на РУ - Видин е изпратена преписката за възлагане на конкретен служител за извършване на полицейска регистрация, съгласно чл.11,ал.5 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация и ЗМВР.

Преписката е разпределена на ПИ Радослав Тошев.

Във връзка с това обстоятелство Г. е поканен да му бъде извършена полицейска регистрация, поради наличието на основание за това.

На 28.04.2020г. е подписал декларация, с която удостоверява, че не е съгласен да му бъде извършена такава регистрация, съответно не е съгласен да бъде дактилоскопиран, фотографиран, както и да му бъдат иззети образци за ДНК профил, съгласно разпоредбите на чл.68,ал.3,т.2 и т.3 от ЗМВР.

Предвид отказа да му бъде извършена полицейска регистрация доброволно е изпратено искане до РС Видин за издаването на разрешение за принудително извършване на такава регистрация.

С определение от 04.05.2020г. по ЧНД № 436/ 2020г. на ВРС и на основание чл.11,ал.4 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, е разрешено принудително фотографиране, дактилоскопиране и изземване на проби за изготвяне на ДНК профил на обвиняемо лице по Бързо производство /БП/ №ЗМ 340 /2020г. по описа на РУ Видин - Г.Б.Г., с ЕГН **********, за извършване на полицейска регистрация по смисъла на чл.6,ал.1,т.3 и т.5 от Наредбата. Определението е окончателно и като такова е задължителен за изпълнение съдебен акт.

В изпълнение на постановеното определение до жалбоподателя Г. е изпратена призовка за явяване с цел извършване на полицейска регистрация във връзка с БП № 340/2020г. по описа на РУ Видин, с която е призован да се яви в РУ Видин на 18.05.2020г. Същата е връчена на адресата на 14.05.2020г. На същата дата – 14.05.2020г. от жалбоподателя е постъпило Уведомление до РУ Видин, респ. ПИ Радослав Тошев, с което заявява, че връчената му призовка не отговаря по форма реквизити и съдържание на материалния закон, страда от пороци, поради което и според него тя не произвежда спрямо него задължението да се яви и да изпълни указаното в нея. Посочил е, че разпоредената спрямо него полицейска регистрация представлява незаконна репресия спрямо него заради дейността му като председател на ГД „Боец“, както и с дейността на ГД във връзка с разкрития за извършени престъпления. Като мотиви за отказа за явяването му са посочени и опасността от заразяване с коронавирус, съответно необходимостта от стриктно спазване на карантина, тъй като на съпругата му е била извършена трансплантация на бъбрек през м. февруари 2020г. Според него МВР и Прокуратурата се опитват да поставят живота и здравето им в риск от заразяване със смъртоносна болест. Твърди, че посочените мотиви са уважителни такива и на основание чл.258,ал.1 от ЗМВР, поради което няма да се яви на посочената дата.

На посочената дата жалбоподателят не се е явил за извършване на полицейска регистрация, поради което от инспектор Тошев е изпратена преписката, ведно с изготвена докладна записка, до разследващия полицай по БП № ЗМ - 340/2020г.

На 18.05.2020г. е връчено обжалваното разпореждане, с което на основание чл.64 от ЗМВР му е разпоредено да не възпрепятства извършването на полицейската регистрация, разрешена с Определение, постановено по ЧНД № 436/2020г. по описа на РС-Видин, във връзка с осъществяване на разследване по БП № ЗМ - 340/2020г. по описа на РУ-Видин, както и в срок до 20.05.2020г. в работно време да се яви в сградата на РУ - Видин, за да му бъде извършена горепосочената полицейска регистрация.

Горните обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания по делото свидетел Цветомир Томов – полицейски инспектор в РУ Видин, който съвместно с колегата си Тошев е посещавал адреса на жалбоподателя във връзка с връчването на призовките и разпореждането за полицейска регистрация. Същият установява, че до момента такава не е извършена, тъй като лицето не се е явило.

От представеното удостоверение от ОД на МВР Видин се установява, че Радослав Тошев е назначен на длъжността „полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ в РУ Видин към ОДМВР Видин от 02.07.2018г. и към настоящия момент.

Въз основа на горните обстоятелства е издадено и обжалваното разпореждане от 18.05.2020г.

Разпореждането е връчено лично на адресата на датата на издаването 18.05.2020г., а жалбата е подадена на 19.05.2020г., т.е. в срока по чл.149,ал.1 от АПК.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. Последните не са оспорени от страните, приети са като доказателства по делото и съдът няма причина да не ги кредитира.

След преценката на доказателствата по делото, Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК, от адресата на оспореното разпореждане, което е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.

Проверено изцяло на основание чл.168 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, оспореното разпореждане е валиден административен акт, издаден в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона.

Разпореждането, което е предмет на жалбата, е издадено от полицейски орган – полицейски инспектор при Районно управление – Видин на основание чл.64,ал.1 от ЗМВР, т.е. от орган с материална компетентност. Разпореждането е издадено от Радослав Тошев на длъжност „полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“, сектор „Охранителна полиция“ при РУ- Видин, на когото е било разпоредено осигуряване извършването на полицейската регистрация на жалбоподателя, поради което и на основание чл.57 от ЗМВР следва да се приеме, че същият е полицейски орган по смисъла на ЗМВР, на когото конкретно е разпределено осигуряване на извършването на полицейската регистрация. Като такъв издаденото разпореждане е в кръга на правомощията му, поради което, както бе посочено, то е издадено от компетентен орган.

Разпореждането е издадено и в съответствие с изискването за форма на административния акт, при наличие на материално-правните предпоставки за издаването му, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Спазена е установената писмена форма по чл.64,ал.5 вр. с ал.1 от ЗМВР, а разпореждането съдържа наименование на органа, който го издава, адресат, правно основание, разпоредителна част с ясно предписани задължения за адресата, дата на издаване с подпис на издателя и означаване на длъжността му. Безспорно е изискването на специалния закон по чл.64,ал.5,т.3 от ЗМВР, за наличие на фактически и правни основания, като част от съдържанието на разпореждането на полицейския орган. В случая, последният не е изложил обстоятелствата, във връзка с които е упражнил правомощието си по чл.64,ал.1 от ЗМВР. Независимо от горното, съдът счита, че оспореното разпореждане съдържа фактически основания за издаване, т.е. същото е надлежно мотивирано, с оглед документите приложени към административната преписка. Горният начин на мотивиране с факти в документи, предхождащи или съпътстващи издадения индивидуален административен акт, е допустим и законосъобразен, в който смисъл е приетото в ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, което не е загубило действие, както и с оглед константната съдебна практика, включително и в ТР № 1/2006г. на ОС на ВАС. Приема се, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания се съдържат в друг документ към административната преписка и са относими към посоченото правно основание. Фактическите основания представляват мотивите, от които страните и съдът могат да разберат съображенията на органа, които са го ръководили при издаване на съответния административен акт. Въз основа на тях адресатите на акта и съда разбират на какво основание и във връзка с какви конкретни факти и обстоятелства е издаден съответният акт.

В случая, от такъв характер са приложените към преписката писмени доказателства. Същите съдържат изложение на фактическите обстоятелства, въз основа на които органът е издал разпореждането по чл.64,ал.1 от ЗМВР, т.е. налице е относимост към правното основание на административния акт. Доводите в обратния смисъл, заявени в жалбата, съдът счита за неоснователни с оглед на изложените по-горе съображения.

Описаните в докладните записки, съдържащи се в административната преписка, фактически обстоятелства във връзка с опитите за извършване на полицейска регистрация на жалбоподателя, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на разпореждането. В този смисъл описаните по – горе писмени доказателства са част от административната преписка по издаване на обжалваното разпореждане и съдържат фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59,ал.2,т.4 от АПК. Същите не са оборени от жалбоподателя по надлежния ред.

Обжалваното разпореждане не съдържа единствено съдържанието по чл.64,ал.5,т.5 от ЗМВР - пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, но горното не влече незаконосъобразност на обжалвания административен акт, а е от значение при преценката на упражненото право на жалба от адресата. В случая адресатът на разпореждането е упражнил правото си на жалба в срок, жалбата е приета от съда за допустима, поради което не са ограничени правата му от посочената непълнота на съдържанието на акта.

На основание чл.169 от АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Оспореното разпореждане е и материалноправно законосъобразно. Органът е упражнил правомощието си по чл.64,ал.1 от ЗМВР при наличие на изискуемите материалноправни предпоставки. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

Анализът на събраните по делото писмени доказателствени средства води до извода, че на жалбоподателя следва да бъде извършена полицейска регистрация по чл.68 от ЗМВР. Съобразно посочената разпоредба полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Съобразно чл.68,ал.5 от ЗМВР, при отказ на лицето да му бъде извършена такава, действията по ал.3,т.2 и т.3 /дактилоскопиране и фотографиране на лицето, изземване на образци за ДНК профил на лицето/ се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем. От представеното по делото определение на ВРС безспорно се установява, че е разрешено извършването на принудителна такава полицейска регистрация, като същото е задължително за страните и съда, като окончателен съдебен акт, издаден по реда на Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация във вр. с чл.68,ал.5 от ЗМВР.

Установява се също така, че жалбоподателят е възпрепятствал нейното извършване и след постановеното от съда определение, с което е разрешено извършването на принудителна такава на лицето, като не се е явил на 14.05.2020г., без уважителни причини. В уведомлението, подадено от жалбоподателя, по несъмнен начин е обективирано нежелание да бъде изпълнена разрешената принудителна регистрация от лицето по причини с изяло субективен характер, които не сочат на обективни или уважителни причини за невъзможност за изпълнение на разрешената по реда на наредбата принудителна полицейска регистрация.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с предоставената за това от закона възможност на полицейския орган да извърши необходимите действия за изпълнение на възложените му задължения - в случая осигуряване на извършване на задължителна по закон полицейска регистрация на лицето. Задължението за извършване на необходимите действия произтича изрично от разпоредбата на чл.11,ал.5 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, съобразно която за осигуряване явяването на лицето в структурите и звената по чл.5,ал.1 или за принудителното извършване на дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил, полицейският орган предприема необходимите действия съгласно правомощията му по глава пета, раздел І от ЗМВР. В тези правомощия са включени и тези по чл.64 и сл. от ЗМВР.

Съобразно установените обстоятелства по делото са налице посочените в разпореждането обстоятелства за издаването му. Същото съдържа необходимото съгласно чл.64,ал.5 от ЗМВР съдържание – разпоредителна част и обстоятелствата, във връзка с които се издава, а именно – да не се възпрепятства извършването на полицейска регистрация и да се яви лицето на посочената дата за извършването и, тъй като такава се налага, с оглед посоченото БП и е разрешена с определение на ВРС. Освен това съобразно ТР № 16/1975г. на Общо събрание на ВС, цитирано и по – горе в настоящото решение, както и константната съдебна практика, мотивите на акта могат да се съдържат и в предхождащите издаването на акта документи. В случая в административната преписка се съдържат докладни записки, в които са изложени подробно установените по-горе обстоятелства.

Защитната теза на Г. за това, че неявяването му е продиктувано и от опасността от заразяване с коронавирус, съответно необходимостта от стриктно спазване на карантина, тъй като на съпругата му е била извършена трансплантация на бъбрек през м. февруари 2020г., като според него МВР и Прокуратурата се опитват да поставят живота и здравето им в риск от заразяване със смъртоносна болест, е останала недоказана в съдебното производство. Не би могло да се приеме за основателно възражението, че МВР и прокуратурата се опитват да поставят живота и здравето на него и семейството му в риск. Още повече, че при посещението във всяка една институция са приети и се спазват всички необходими противоепидемични мерки, които намаляват риска от заразяване със смъртоносната болест. Евентуалната опасност от заразяване, каквото може да настъпи не само в конкретната институция, а и не други обществени места, не би следвало да е основание за неизпълнение на задължения на жалбоподателя, свързани с влезли в сила съдебни актове, които са задължителни за всички граждани и институции, включително и за съда и полицията. Не е без значение и фактът, че разпореждането, което се обжалва е издадено на 18.05.2020г., след края на извънредното положение, обявено във връзка с епидемията от коронавирус. Съответни на конкретните прояви на противоправно поведение на оспорващия са задълженията, които са разпоредени от полицейския орган с акта по чл.64,ал.1 от ЗМВР.

Доказателства, оборващи приетото от административния орган, не са ангажирани. Съдът не намира за коректно да обсъжда изложените доводи от жалбоподателя, които са от субективен характер и представляващи квалификации за лица и институции.

Предвид горните мотиви възражението на жалбоподателя относно липсата на фактическа обстановка в разпореждането, от която да става ясно какви са фактите и обстоятелствата във връзка, с които е издадено обжалваното разпореждане, е неоснователно.

Нарушението на административнопроцесуалните правила е съществено тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху крайния извод на административния орган. В случая безспорно са установени изискванията на закона, фактическите констатации на органа не са оборени от жалбоподателя, като последният е реализирал правото си на защита срещу издаденото разпореждане, поради което и не може да се приеме, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения.

Неоснователно е и възражението за нарушаване на правата му с оглед липсата на посочване в разпореждането на възможността същият да се яви със защитник. В случая производството по извършване на полицейска регистрация е с административен характер, регламентирано с разпоредбите на чл.68 от ЗМВР и Наредбата за извършване и снемане на полицейската регистрация, и представлява специфичен вид обработване на лични данни на конкретна категория лица - привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, в които разпоредби не е предвидено задължение за полицейския орган да уведомява лицето дали може да се яви със защитник. Такова задължение е предвидено в разпоредбите на НПК при привличането на едно лице като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, действия които се извършват под ръководството и надзора на Прокуратурата - чл.219 от НПК, от разследващите полицаи. Спазени ли са процесуалните правила по НПК в случая при провеждането на досъдебното производство спрямо жалбоподателя не е предмет на изследване в настоящото производство, поради което и съдът няма как да го коментира.

Видно от разпореждането на съда от з.з. от 28.05.2020г. и на основание чл.170,ал.1 и чл.171,ал.4 от АПК съдът е указал на страните, че тежестта да ангажират доказателства и да докажат фактите и обстоятелствата, от които черпят благоприятни за себе си правни последици е на всяка от страните. В съдебното производство факти, различни от установените от административния орган, не са доказани. В този смисъл и съгласно чл.171,ал.1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Жалбоподателят не е опровергал констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи в хода на административното и съдебното производство, поради което и съдът кредитира събраните от наказващия орган доказателства, които налагат извода, че е налице фактическия състав на чл.64,ал.1 от ЗМВР за издаване на обжалваното разпореждане.

Оказва се, че обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като съответства и на целта на закона, поради което то е правилно и законосъобразно.

От ответника са поискани разноски по делото за ю.к. възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.

На основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                   Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Б.Г. *** против Разпореждане полицейски орган – Радослав Тошев от 18.05.2020г. на длъжност ПИ, сектор „ТП“ при РУ Видин на ОДМВР Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА Г.Б.Г. *** да заплати на Областна дирекция на МВР - Видин разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :