Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260 100
гр.
Пловдив, 30.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на осемнадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ МИТЕВ ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 564 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. /Н./ против
решение № 102 от 31.07.2020 г. /с погрешно отбелязана година на решението 2019/,
постановено по т. д. № 259 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с
което Н.
е осъдена да заплати на М. „З.В." ЕООД, сумата 57234 лв., представляваща
стойността за извършена медицинска дейност през м. октомври и м. декември 2016 г.
и м. февруари и м. март 2017 г. по Договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки № .../.../... г., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска – 27.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 15363,40 лв., представляваща сбор от лихва за забава върху главницата
за всеки един от посочените по-горе месеци, считано от датата следваща датата
на издаване на съответната фактура, или:
- лихва в размер
на 2005.06 лева, считано от 11.11.2016 г.до 27.11.2019 г. върху сумата 6520 лева – незаплатена медицинска дейност
за месец октомври 2016 г.;
- лихва в размер
на 383.14 лева, считано от 20.01.2017г.до 27.11.2019г. върху сумата от 1330 лева
– незаплатена медицинска дейност за месец декември 2016 г.;
- лихва в размер
на 276.27 лева, считано от 23.03.2017 г. до 27.11.2019г.върху сумата от 1020
лева – незаплатена медицинска дейност месец февруари 2017 г.;
- лихва в размер
на 12698.93 лева.,считано от 22.04.2017 г. до 27.11.2019г.върху сумата от 48
373 лева - незаплатена медицинска дейност месец март 2017 г., както да заплати
и сумата 5604,26 лева - деловодни
разноски.
В подкрепа на
въззивната жалба, ответникът по исковете Н. изразява становище, че обжалваното
решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано, по подробно изложени в жалбата съображения. Искането е обжалваното
решение да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявеният
иск да се отхвърли, както и да се присъдят направените деловодни разноски.
Въззиваемият М. „З.В." ЕООД, чрез представителя си, е изразил становище, че обжалваното решение е правилно. Затова е поискал обжалваното решение да се потвърди, както и да му се присъдят направените във въззивното производство разноски.
След постигната
във въззивното производство и одобрена от съда частична съдебна спогодба между
страните, предмет на това производство е останала частта от обжалваното
решение, с което Н. е осъдена да заплати на М. „З.В." ЕООД, сумата 1020 лева, представляваща
стойността за извършена медицинска дейност през м. февруари, за сумата
48 373 лева, представляваща стойността за извършена медицинска дейност за
месец март 2017 г. по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки
№ .../.../... г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска – 27.11.2019 г. до окончателното й изплащане; за сумата 276.27 лева –
обезщетение за неизпълнение на главното парично задължение от 1020 лева – незаплатена
медицинска дейност месец февруари 2017 г., през периода 23.03.2017 г. до
27.11.2019 г.; както и за сумата 12698.93 лева - обезщетение за неизпълнение на
главното парично задължение от 48 373 лева - незаплатена медицинска дейност
месец март 2017 г. през периода 22.04.2017 г. до 27.11.2019 г., а също и в
частта за разноските.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и
възражения на страните, приема за установено следното:
Производството
пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по предявени от М. „З.В."
ЕООД против Н. обективно съединени искове за заплащане на сумата 57234 лева, представляваща
стойността за извършена медицинска дейност през месеците октомври и декември
2016 г., както и през месец февруари и месец март 2017 г. по Договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки № .../.../... г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.11.2019 г. до
окончателното й изплащане, заплащане на обезщетения за забавено изпълнение на
главните задължения за всеки един от посочените по-горе месеци, считано от
датата следваща датата на издаване на съответната фактура, както следва:
- сумата 2005.06
лева, мораторна лихва върху сумата 6520 лева – незаплатена медицинска дейност
за месец октомври 2016 г. за периода от 11.11.2016 г. до 27.11.2019 г. върху ;
- сумата 383.14
лева, мораторна лихва върху сумата от 1330 лева – незаплатена медицинска
дейност за месец декември 2016 г. за периода от 20.01.2017 г.до 27.11.2019 г.;
- сумата 276.27
лева, мораторна лихва върху сумата от 1020 лева –незаплатена медицинска дейност
месец февруари 2017 г. за периода от 23.03.2017 г. до 27.11.2019 г.;
- сумата
12698.93 лева., мораторна лихва върху сумата от 48 373 лева - незаплатена
медицинска дейност месец март 2017 г. за периода от 22.04.2017 г. до 27.11.2019 г.
Във връзка със заявените в
подкрепа на исковете твърдения и противопоставените им от ответника възражения,
по делото са установени следните, релевантни за спора факти в хронологичната им
последователност:
Между Н. . и М. б. а. л. „З. В." ЕООД е сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки № .../.../... г., по силата на
който болницата като изпълнител се задължава да оказва на здравноосигурени лица
болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение 5 към член единствен
на Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни
дейности, гарантирани от бюджета на Н., изброени в посочения текст на договора.
От друга
страна Н. се е задължила да заплаща описаните дейности по ред условия и цени,
регламентирани в подробно описаните в чл.1, ал. 2 нормативни актове, както
следва:
-
Постановление № 94 от 24.04.2014 г., за приемане на методики за остойностяване
и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, а след
Допълнително споразумение № 3 от 14.04.2015 г. – Постановление № 57/16.03.2015
г. на МС за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на
медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, по:
Методика за
остойностяване на дейностите в болничната помощ по приложения № 2А към чл. 2 ;
Методика за
заплащане на дейностите в болничната помощ по приложения № 2Б към чл. 2.
- Договор № ...
от ... г. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ за 2015 г. между
Н. и БЛС.
Договорът е изменен
с допълнително споразумение № ... от 10.06.2016 г. , в съответствие с Решение № ...
от ... г. по чл. 54, ал.9 и чл. 59а, ал.6 ЗЗО на надзорния съвет на Н., съгласно което са изменени редица разпоредби от
договора, включително и такива отнасящи се до условията за заплащане на
извършени и отчетени медицински дейности.
Установено е
също от представените доказателства, че през процесните периоди /извън предмета
на постигнатото споразумение/ 01.02.2017
г. до 28.02.2017 г. и 01.03.3017 г. – 31.03.2017 г., М. „З.В." ЕООД
е реализирало медицински дейности над
определените с Приложение № 2 стойности за съответните месеци, както следва: за месец февруари 2017 г. медицински дейности
на стойност 1020 лева, а за месец март 2017 г. – медицински дейности на
стойност 48 373 лева. Дейностите са описани в спецификация за БМП и
фактура № ... от ... г. – за дейностите през месец февруари 2017 г. и
спецификация за БМП и фактура № ... от ... г. – за дейностите през месец март
2017 г.
С
придружително писмо изх. № 18-024 от 19.05.15
г., изпълнителят М. „З.В."
ЕООД е представил пред Р. искане за потвърждение
на задължения към болницата към 31.12.2017 г. в т.ч. и за задълженията по двете
фактури за дейностите през месец февруари и месец март 2017 г. Безспорно е, че Н. не е извършила плащане по
тези вземания.
Основното
възражение, поддържано от ответника е, че претендираните с предявените искове
суми са били недължими, тъй като се отнасяли до извършена от ищеца медицинска
дейност, чиято стойност превишавала предвидените определените в приложение № 2
към договора средства.
Действително
в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от процесния договор, са изброени изчерпателно
условията, при които възложителят Н. изплаща на изпълнителя извършените
медицински услуги по клинична пътека, като едно от условията, съдържащо се в т.
6 предвижда, че плащането се дължи, ако извършената и отчетена дейност по
клинични пътеки е в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2.
Подобни ограничения във връзка със
заплащането стойността на извършените и отчетени от изпълнителите на медицинските
дейности се съдържат и в разпоредбата чл. 40, ал.
3, както в първоначалната
редакция на сключения между страните Договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки № .../.../...
г., така и след изменението на договора със № ... от 10.06.2016 г., която не допуска изпълнителят да
отчита с финансово-отчетни документи дейности,
лекарствени продукти и/или медицински
изделия, които са на стойност, „надвишаваща стойностите за съответния месец в Приложение № 2“. Посочената разпоредба в
редакцията й, приета с допълнително
споразумение № ... от
10.06.2016 г. предвижда, че при достигане или надвишаване на средствата
на Н. за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво и след
верификация на дейностите, надвишаващи месечните стойности на изпълнителя на
БМП, дейностите не се отчитат за заплащане. Предвидено е също, че при осигурена
възможност на средства през следващите месеци, в рамките на средствата на Н. за
здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво, Надзорния съвет на Н.
взема решение за извършване на корекция на месечните стойности и закупуване на
потвърдените дейности частично или напълно.
Въпреки наличието на посочените
изисквания, с които на практика се ограничава стойността на извършваните от
болницата медицинските дейности за съответните месеци в рамките на определените
от Н. месечни стойности, не би могло да се приеме, че действително извършените от
М. „З.В." ЕООД през месец февруари и март 2017 г. медицински дейности
и вложени медицински изделия, надвишаващия тези стойности, не подлежат на
заплащане.
Съгласно чл. 52 от Конституцията на
Р. Б., гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна
медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и
по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се финансира от
държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски
и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
Съгласно чл. 2, чл. 4, чл.
35 ЗЗО, на задължително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите,
сключени между Н. и съответното лечебно заведение, не само е
предоставен пакет от здравни дейности, но е
предвиден и свободен избор на изпълнител
на тези дейности. В тази връзка Н. е длъжна да
заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравно
осигуреното лице изпълнител, за което Н. разполага с определен бюджет – чл. 22 и
сл. ЗЗО.
Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗЗО със
Закона за бюджета на Н., който се приема ежегодно от Н. с., задължително се
определят и размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и
разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по
здравноосигурителните плащания за различните видове медицинска помощ,
медицински дейности, лекарствени продукти и пр. В този бюджет за съответната година задължително се
предвижда резерв за непредвидени и
неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в
случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните
средства - чл. 25 и чл.
26, ал. 2 ЗЗО. В
същия смисъл е и разпоредбата
на чл. 4, ал.
4 ЗБНЗОК за 2017 г., която предвижда, че решенията за корекция на стойностите и
използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите на Н. и се вземат от Н. с., съобразно приети
от него правила. Подобна възможност, както бе отбелязано по-горе,
изрично е предвидена в чл. 40, ал. 3, изр. 2 от Договора между страните, след
изменението му с допълнителното споразумение № ... от 10.06.2016 г.
Произтичащите от посочените
императивни разпоредби, както и от съдържащите се в сключените между страните
договори задължения за изпълнителите
на болнична медицинска помощ, изключват възможността същите да отказват предоставянето на такава помощ в рамките на
гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на
средствата от определените им месечни стойности.
Липсата на подобна възможност
означава, че достигането на тези стойности от изпълнителя на БМП в един по-ранен момент, не лишава зравноосигурените лица от правото им да ползват
гарантирания от закона, чрез
бюджета на Н., пакет
болнична медицинска дейност чрез обявен свободен избор на болница изпълнител, нито е
основание, освобождаващо изпълнителя от задължението му, да оказва тази помощ.
Напротив, в чл. 5, т. 1,
т. 3, т. 5, т. 8 от договора изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството
му на изпълнител, постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ
на здравно осигурени лица; разпоредбата по т. 9 изисква „непрекъснато 24-часово
изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно
разрешението за осъществяване на лечебна дейност“, а от друга страна нормата по
т. 10 забранява искането на допълнително заплащане от посочените лица, независимо
от това, дали определените от Н. месечни стойности са достигнати или не.
В такъв случай, след като
извършването и отчитането на медицинските дейности от страна на болницата
съответства на предмета и условията на договора, не би могло да се приеме, че
превишаването на определените
с Приложение № 2 към
договора месечни стойности на дейностите в БМП и изобщо на
бюджетната рамка за съответната година, съставлява такова неизпълнение на индивидуалния договор,
което да освобождава възложителя от задължението за заплащането им над
определения лимит. С превишението на тези
стойности, болницата
не е надхвърлила обема на
възложената й работа, доколкото
не Н., а здравноосигуреното лице е
с безусловно признато му от закона право да ползва пакета от здравни
дейности, както и свободно да избира изпълнител на
тези дейности. Следователно, превишените стойности на надлежно оказаната от
изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени.
Напротив, за заплащането на такива стойности са били предвидени средства (общо в размер на сумата 341 381600 лева) от резерва по бюджета на Н., включително за
„непредвидени и неотложни разходи“ (чл.
1, ал. 2, т. 1.3. ЗБНЗОК за 2017 г.), за което
НС на Н. е следвало да приема правила за условията и реда за
прилагане по чл. 4, ал. 4, ЗБНЗОК за 2017 г., както и да вземе решение за
корекция на месечните стойности, съгласно с възможността предвидена в чл. 40,
ал. 3 от Договора. Оказаната медицинска дейност е
била от категорията на гарантираните
и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане, при това
в рамките на финансовата 2017 г.
Ето защо в случая се
дължи плащане от бюджета на Н. за 2017 г., тъй като извършените от изпълнителя
дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет
здравни дейности, а възложителят Н. е
разполагал с възможността по чл. 26, ал. 2 ЗЗО и чл. 4, ал. 4 ЗБ на Н. за 2017 г. и чл.
40, ал. 3 от сключения с ищеца договор.
Изводът е, че стойността
на всяка доказано извършена лечебна дейност по договораа, следва да бъде
заплатена от възложителя.
Постановено в същия
смисъл обжалвано решение на Пазарджишкия окръжен съд представлява законосъобразен
отговор на повдигнатия правен спор, поради което следва да се потвърди.
Предвид постигнатото
между страните частично споразумение и възстановяване на част ДТ внесена от
страните, ще следва да се измени и частично решението в частта за присъдените в
полза на ищеца разноски за първоинстанционното производство, като същите се
намалят със стойността на върнатата на ищеца част от държавна такса в размер на
204.76 лева.
В
съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102 от 31.07.2020 г., постановено по т. д. № 259 по
описа за 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което Н. е осъдена да заплати на М. „З.В." ЕООД, както следва: сумата 1020 лева, представляваща стойността за извършена
медицинска дейност през м. февруари 2017 г.; сумата 48 373 лева,
представляваща стойността за извършена медицинска дейност за месец март 2017 г.,
по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № .../.../... г., ведно
със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на предявяване
на иска – 27.11.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 276.27 лева –
обезщетение за неизпълнение на главното парично задължение от 1020 лева – незаплатена
медицинска дейност за месец февруари 2017 г. през периода 23.03.2017 г. до
27.11.2019 г.; както и сумата 12698.93 лева - обезщетение за неизпълнение на
главното парично задължение от 48 373 лева - незаплатена медицинска дейност за месец
март 2017 г. през периода 22.04.2017 г. до 27.11.2019 г.
ОТМЕНЯ
решение № 102 от 31.07.2020
г., постановено по т. д. № 259 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд,
в частта с
която Н. БУЛСТАТ ... е осъдена да заплати на М. „З.В." ЕООД деловодни
разноски над сумата от 5399.50 лева до 5604.26 лева.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.