Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 116
гр. Перник, 12.07.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
юни, две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар П.И.и с
участието на прокурор Аделина Алексиева от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 92 по описа за 2023 година
на Административен съд - Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във вр. с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Г.А.Б., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Г.Б. ***, съдебен адрес:***, офис
3
срещу Решение № 161 от 26.04.2023 г., постановено по АНД № 20231720200545
по описа за 2023 година на Районен съд - Перник, с което е потвърден Електронен
фиш Серия К № 7041696, издаден от ОД на МВР - Перник, с който на основание чл. 189,
ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено в условията на
повторност.
Касаторът твърди, че решението на
районния съд е незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материален закон, моли съда да постанови решение, с
което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество
постанови друг, с който да отмени процесния ЕФ. Счита, че процесното нарушение
не е извършено в условията на повторност, тъй като по делото липсват
доказателства за редовно връчване на предходен ЕФ К № 5523417, което на
практика означава, че същият не е влязъл в сила. Смята, че в процесния ЕФ не
се съдържат всички необходими реквизити
посочени в закона.
Касационната жалба е връчена на
ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор УРИ 313000-8606/12.06.2023 г
(л. 6)., в който се развиват съображения за неоснователност и необоснованост на
касационната жалба. Ответникът по касация моли съда да отхвърли касационната
жалба по изложените съображения и да се остави в сила обжалваното
първоинстанционно решение ведно с всички произтичащи от това последици. Заявява
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното на 28.06.2023 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Г.Б., който поддържа касационната жалба, излага аргументи, относно липсата
на повторност при извършване на процесното нарушение, иска отмяна на Решение №161/26.04.2023
г. на Районен съд-Перник и потвърдения с него ЕФ. Претендира присъждане на
направените пред двете съдебни инстанции разноски, съгласно списък на
разноските, представен в съдебното заседание.
В проведеното на 28.06.2023 година съдебно заседание, ответникът по
касационната жалба ОД на МВР –
Перник, редовно призован, за представител изпраща юрисконсулт С.С., която моли касационната
жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде оставено в
сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В проведеното съдебно заседание на
28.06.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура- Перник, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразни и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд - Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която
решението е неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд - Перник
е приел за безспорно от фактическа страна, че на 10.02.2023 г. в 14:32 часа в гр.
Перник, по път I-6, в посока
към гр. Радомир се движело МПС – л.а. „***“ с рег. № РК***ВТ. В района срещу
фирма „***“, км 84+300 на посочения път, с преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип ARH CAM S1, №120СС88,
насочена към приближаващия трафик, се извършило измерване на скоростта на преминаващите
пътни транспортни средства в стационарен режим чрез заснемане. На около 300 м
преди мястото, на което била установена системата за контрол на скоростта, на пътя имало
поставен ПЗ В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км/ч., съгласно чл. 73, ал. 2 от
ППЗДвП. В 14:30 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосочения автомобил. След преустановяване
на извършения контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото
място, полицейският служител И. Иванов изготвил протокол рег. №
1158р-1271/13.02.2023 г., съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра
на вътрешните работи (л. 13 от АНД №545). При обработката на заснетите
нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, е изготвен
ЕФ, в който са въведени данни за това, че след навлизане на МПС в
контролираната зона е измерена скорост на движение 111 км/ч. след съответното
приспадане от измерена скорост. След справка в ЦБД КАТ-МВР (л. 15 от АНД 545) се
установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е
собственост на Г.А.Б. ЕГН **********, затова и с оглед разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП срещу него бил издаден ЕФ Серия К, № 7041696 на ОД на МВР –
Перник, с който на основания чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 800 лева за повторно
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в едногодишния срок от влизане в
сила на ЕФ К/5523417.
При така установените факти Районен съд - Перник при извършената цялостна
проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното
наказание приема, че същото не страда от съществени процесуални нарушения,
които да обосноват отмяна на ЕФ на това основание.
Първоинстанционният съд разглежда спора по същество и след преценка на
доказателствата приобщени по делото приема за безспорно установено от обективна
страна факта на извършване на вмененото нарушение по ЗДвП, с посочения
автомобил и при описаните в електронния фиш обстоятелства, като потвърждава
електронния фиш с наложеното наказание в законоустановения размер.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема
установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно
кореспондира на събраните по делото доказателства.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Решението е и правилно.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е
установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно
споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на
материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на
отговорността по реда на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
настоящия касатор. Нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство. Нормите на чл. 189, ал. 4 - ал. 11, във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за
ангажиране на административнонаказателна отговорност на извършителите по
опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства,
изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният
електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационната система, въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи е издадено
по реда на визираната в ЗДвП процедура.
В специалното административно-наказателно производство, провеждано по реда
на ЗДвП за ангажиране на административно-наказателна отговорност за нарушения
на ЗДвП посредством издаване на електронен фиш на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, абсолютно условие за законосъобразност на ЕФ, съответно за ангажиране на
отговорност на конкретно лице, е доказателствената обоснованост на изложените в
ЕФ фактически обстоятелства, относимо към съответния приложен административно-наказателен
състав. Част от тези обстоятелства, освен териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, точното място на извършване на
нарушението и установяването на конкретните параметри на скорост на движение,
която следва и да превишава разрешената максимална скорост, включително е
идентифицирането на превозното средство, при управлението, на което е вменено
да е извършено нарушение на установения в ЗДвП скоростен режим. Т.е. този
елемент е пряко относим към субекта на отговорността за осъществяване на
фактическия състав на нарушение на ЗДвП. Това е така предвид разпоредбата на
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП (във връзка с която е и разпоредбата на чл. 189, ал. 5,
изр. второ, предл. второ от ЗДвП), съгласно който законов текст собственикът
или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение, като именно собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.
Във връзка с изложеното изводите на районния съд по фактите кореспондират с
приложения към процесния случай материален закон. Безспорно установен по делото
е, че моторното превозно средство, с
което е извършено нарушението е собственост на Г.А.Б. ЕГН **********, за който настоящият съдебен състав приеме, че
е и лицето, извършило нарушението на 10.02.2023 г., тъй като същият не е
представил надлежни доказателства по делото, от които съдът да направи
обоснован извод, че МПС, с което е извършено въпросното нарушение е било
предоставено на друго лице – правоспособен водач, който да понесе
административно-наказателната отговорност.
Неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя, че в обжалвания
електронен фиш не се съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В електронния фиш ясно е посочена териториалната структура на МВР, в
лицето на ОДМВР - Перник, която налага административното наказание, поради извършено
на територията на Областната дирекция нарушение - в района на км 84+300, срещу
фирма „***“, в гр. Перник, с посока на движение към гр. Радомир, посочено е
мястото, датата и часа на нарушението – 10.02.2023 г. в 14:32 часа. В
електронния фиш е посочен собственикът на МПС – Г.А.Б., нарушението е подробно
описано, съдържа правните разпоредби, които са нарушени, като е посочено, че ЕФ
се издава на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, със изричното
уточнение, че повторността на извършеното нарушение е в хипотезата на ал. 1, т.
4 на същия член от ЗДвП, нанесен е точният размер на наложеното наказание
„глоба“, описани са правата на нарушителя (с оглед неговото право да се защити
и упражни правото си на възражение в законоустановения срок), посочени са
банкови сметки за плащане на наложеното административно наказание във „Фонд за
опазване на движението“. От приложените по делото писмени доказателства
безспорно е установено ограничението на скоростта от 80 км/ч. и скоростта на
движение от 111 км/ч. на процесния автомобил, в тази връзка настоящият съдебен
състав намира, че изцяло неоснователни се явяват аргументите, изложени в
касационната жалба в тази насока. ЕФ е издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия и е спазена законоустановената форма ведно с всички
изискуеми се по закон реквизити.
Настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден
за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип,
технически годно за експлоатация, с нормативно предвиденото съдържание,
възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление създадени
автоматично от използваната система за скорост. Снимките и разпечатките от
техническото средства представляват веществени доказателствени средства от
категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването
на съставомерно деяние по чл. 21 ,ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, наказуемо с
относимата за него глоба.
Приложените и приети по делото доказателства, в това число и влязъл в сила
на 20.07.2022г. ЕФ серия К/5523417, обосновават реализирането на
административнонаказателната отговорност на Г.А.Б., като собственик на МПС, в
условията на повторност, по силата на
разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, при определена като абсолютен размер
санкция, изключваща възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал.
2 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не споделя аргументите, изложени в касационната
жалба, че ЕФ серия К/5523417 е връчен без подпис и без дата и по делото не са
представени доказателства, кога и на кого е връчен, за да влезе в сила на
20.07.2022 г. Пред настоящата инстанция е представена и приета, без възражение
от страните, като доказателство по делото Разписка от 05.07.2022г. (л. 19), от
която е видно, че жалбоподателят Г.А.Б. е получил екземпляр от ЕФ серия
К/5523417 на 05.07.2022г. и е уведомен за правата му по чл. 189 от ЗДвП. В
допълнение следва да се отбележи, че и от представената пред първоинстанционния
съд, Справка за нарушител (л. 11 АНД) също е видно, че наложената с ЕФ серия
К/5523417 глоба в размер на 100 лв. е платена, което предполага редовно
връчване, съответно наличието на влязъл в сила ЕФ.
Изложеното до тук, говори за правилно приложение на материалния закон към
датата на извършване на процесното нарушение, както в производството по
налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен
съд-Перник съдебен акт. Като е достигнал до същите правни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Относно
разноските, ответната страна претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което съдът счита, че
такова следва да бъде присъдено в размер на 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник.
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 161 от 26.04.2023 година, постановено по АНД № 20231720200545 по описа за 2023
година на Районен съд- Перник.
ОСЪЖДА Г.А.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ОД на МВР - Перник
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/