Р Е
Ш Е Н
И Е № 260057
гр. Пловдив, 21.04.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на дванадесет и девети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело № 156/2021 г., намира за
установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 263813/02.02.2021 г. от А.Г.А. ЕГН ********** и М.Н.А. ЕГН ********** против решение №
260585/21.12.2020 г., постановено по г. д. № 717/2020 г. по описа на ОС –
Пловдив, с което е признато за установено по отношение на А.Г.А. и М.Н.А.,***, че Н.К.М.-М. *** е
собственик на ¾ идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******************
по КККР на гр. П., намиращ се в сграда № *, разположена
в поземлен имот с идентификатор *************, с адрес: ******; предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: 50.20 кв. м., ведно с прилежащите към обекта: изба № * с площ
от 3.10 кв. м., както и 2.37 % ид. части + 0.15% ид. ч. от общите части на
сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *************.*.**;
*************.*.**; под обекта: *************.*.*, *************.*.*; над обекта:
*************.*.**, по силата на реализирано право на
строеж, придобито от Н.К.М.-М. по време на брака й с Д АМ., посредством договор за продажба на права на строеж върху
недвижим имот, сключен с „И **“ ООД във формата на нотариален акт № **, том *,
рег. № ****, дело № ***/**.**.**** г. на нотариус *, рег. № ***, а също и по наследство от
съпруга и Д АМ., починал на 13.03.2020 г. и са осъдени А.Г.А. и М.Н.А. да
предадат на Н.К.М.-М. владението върху този
обект.
Жалбоподателите молят
съда да постанови решение, с което да обезсили обжалваното и да прекрати
производството в установителната част на иска или да отхвърли тази част от
иска, както и да отхвърли осъдителната част от иска. Претендират разноски.
Ответникът
счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Иск с правна квалификация чл. 108, ал.
1 от ЗС.
Предявен от Н.К.М.-М.
ЕГН ********** *** против А.Г.А. ЕГН ********** и М.Н.А. ЕГН **********,***.
Ищецът моли съда да
постанови решение, с да бъде признато за установено
по отношение на А.Г.А. и М.Н.А.,***, че
Н.К.М.-М. *** е собственик на ¾ идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******************
по КККР на гр. П., намиращ се в сграда № *, разположена
в поземлен имот с идентификатор *************, с адрес: ******; предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: 50.20 кв. м., ведно с прилежащите към обекта: изба № * с площ
от 3.10 кв. м., както и 2.37 % ид. части + 0.15% ид. ч. от общите части на
сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *************.*.**;
*************.*.**; под обекта: *************.*.*, *************.*.*; над
обекта: *************.*.**, по силата на реализирано
право на строеж, придобито от Н.К.М.-М. по време на брака й с Д АМ., посредством договор за продажба на права на строеж върху
недвижим имот, сключен с „И **“ ООД във формата на нотариален акт № **, том *,
рег. № ****, дело № ***/**.**.**** г. на нотариус *, рег. № ***, а също и по
наследство от съпруга и Д АМ., починал на 13.03.2020 г., както и да бъдат
осъдени ответниците да предадат фактическата власт върху този имот.
Във
въззивната жалба е направено възражение за недопустимост и се иска обезсилване
на обжалваното решение в частта, с която съдът е прел за установено, че ищецът
е собственик на процесния имот на основание реализирано право на строеж, тъй
като се твърди, че този въпрос е решен със сила на пресъдено нещо със съдебно
решение № 953/06.07.2018 г., постановено по г. д. № 1931/2017 г. по описа на ОС
– Пловдив, влязло в сила на 19.03.2019 г.
Това
възражение е неоснователно.
С исковата
молба е предявен иск с правна квалификация чл. 108, ал. 1 от ЗС. Произнасянето
по такъв иск има две компоненти: установяване на правото на собственост на
ищеца върху една вещ на наведеното в исковата молба основание и осъждане на
ответниците да предадат фактическата власт, ако същите я упражняват без правно
основание.
В случая се
твърди наличие на право на собственост на основание реализирано право на строеж
и наследство.
Следва да
бъде отбелязано, че правото на строеж и правото на собственост имат различни
правопораждащи факти и различно съдържание.
Правото на
строеж по смисъла на чл. 62, ал. 1 от ЗС е възможността да се построи сграда
върху определена земя, като носителят на правото ще стане собственик на
построеното. Това право може да се учреди чрез различни правни способи: сделка,
делба.
Правото на
собственост върху сграда включва възможност за носителя да държи, да ползва и
да се разпорежда с обекта на правото. То може да бъде придобито чрез сделка, по
давност или по други начини, определени в закона (чл. 77 от ЗС), включително и
чрез реализиране на право на строеж. В последната хипотеза правото на строеж
продължава своето съществуване в латентен вид в рамките на по-общото право на
собственост и, ако сградата погине, то отново има самостоятелно съществуване.
Силата на
пресъдено нещо се формира върху твърдяното субективно право и юридическия факт
или състав, от който това право възниква.
Следователно
предметът на двете дела е различен, поради което формираната сила на пресъдено
нещо по съдебно решение № 953/06.07.2018 г., постановено по г. д. № 1931/2017
г. по описа на ОС – Пловдив, влязло в сила на 19.03.2019 г. няма действие в
настоящото производство.
В исковата
молба се твърди, че Н.К.М.-М. *** е собственик на
¾ идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******************
по КККР на гр. П., намиращ се в сграда №*, разположена
в поземлен имот с идентификатор *************, с адрес: ******; предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: 50.20 кв. м., ведно с прилежащите към обекта: изба № 9 с площ
от 3.10 кв. м., както и 2.37 % ид. части + 0.15% ид. ч. от общите части на
сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *************.*.**;
*************.*.**; под обекта: *************.*.*, *************.*.*; над обекта:
*************.*.**, по силата на реализирано право на
строеж, придобито от Н.К.М.-М. по време на брака й с Д АМ., посредством договор за продажба на права на строеж върху
недвижим имот, сключен с „И **“ ООД във формата на нотариален акт № **, том ***,
рег. № ****, дело № ***/**.**.**** г. на нотариус З, рег. № ***, а също и по
наследство от съпруга и Д АМ., починал на 13.03.2020г. Това твърдение не е
спорно.
Ответниците правят възражение за погасяване по давност
на правото на строеж, поради неупражняването за периода 27.06.2011 г. –
27.06.2016 г. и от това правят извод, че ищецът не е собственик на процесния
имот на наведеното основание – реализиране на право на строеж
Съгласно чл.
67 от ЗС, правото на строеж се погасява по давност, ако не бъде упражнено в
продължение на пет години. Следователно тази срок е давностен и за него се
прилагат правилата на чл. 110 – 120 от ЗЗД.
При това
положение, не може да бъде направено възражение за погасяване по давност на
правото на строеж, ако същото вече е реализирано и обектът, за който то е
учредено, вече е построен. В този смисъл ТР № 1/04.05.2012 г., постановено по
т. д. № 1/2011 г. по описа на ВКС, ОСГК.
В настоящия
случай правото на строеж е реализирано чрез построяването на сградата в груб
строеж на 28.09.2017 г. (според Акт за приемане на конструкцията образец ** –
л. 21 от делото на ОС), а самата сграда е въведена в експлоатация на 05.03.2020
г. (според удостоверение № 30/05.03.2020 г. за въвеждане в експлоатация – л. 69
от делото на ОС) – преди 16.04.2020 г. (датата на предявяването на иска).
Ето защо
така направеното възражение не следва да бъде обсъждано.
Следователно
ищецът е станал собственик на процесния обект на основание реализирано право
строеж и наследство и това право следва да бъде признато.
Няма спор,
че ответниците упражняват фактическата власт върху имота. Същите не са
ангажирали доказателства за наличие на правно основание за това.
Налага се
общият извод, че следва да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца
владението върху процесния обект.
До тези правни изводи
е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед
горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъдат осъдени А.Г.А. ЕГН ********** и
М.Н.А. ЕГН ********** да заплатят на Н.К.М.-М. ЕГН **********
сумата от 800.00 (осемстотин лева), представляваща поискани и направени разноски
във въззивното производство.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260585/21.12.2020 г., постановено по г. д. № 717/2020 г. по
описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА А.Г.А. ЕГН ********** и М.Н.А. ЕГН **********,*** да заплатят на Н.К.М.-М.
ЕГН ********** *** сумата от 800.00 (осемстотин лева), представляваща разноски
във въззивното производство.
Преписи от решението
да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на
касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: