РЕШЕНИЕ
№ 6669
гр. С., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. КР. П.
при участието на секретаря Л. ГР. П.
като разгледа докладваното от В. КР. П. Гражданско дело № 20221110113208
по описа за 2022 година
Подадена е молба по чл. 50 СК по реда на чл. 321, ал. 5 in fine ГПК.
Производството по делото е започнало по искова молба от АНТ. Д. Д. против М. СТ.
Д. с искове с правно основание чл. 49 СК и чл. 53 СК, която ответникът не е оспорвал.
В съдебно заседание страните заявяват общо желание за уреждане на спорните
въпроси със споразумение. Представят подписано споразумение.
Ето защо с протоколно определение от 15.06.2022 г. производството по делото е
преобразувано в охранително производство по чл. 50 СК на основание чл. 321, ал. 5 in fine
ГПК.
Съдът, след като доказателствата по делото и доводите на страните по реда на
чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителите са сключили граждански брак на 28.08.1977 г., като съпругата е
изоставила своето предбрачно фамилно име Л. и е приела фамилното име на съпруга Д..
Децата от брака са пълнолетни.
Представено е споразумение от 15.06.2022 г.
Събрани са и други писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По молбата с правно основание чл. 50 СК
Молбата за развод по взаимно съгласие е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно заседание, е налице
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са без
значение (чл. 50 СК), поради което съдът не следва да ги издирва. Наред с това съпрузите,
молители в настоящото производство, са представили споразумение по чл. 51, ал. 1 СК,
1
което не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, бракът между
молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение утвърдено на
основание чл. 51, ал. 2 СК.
По разноските:
На основание чл. 6, т. 3 ТДТ ГПК молителите следва да заплатят по сметка на
Софийския районен съд окончателна държавна такса за развода в размер на 40 лв. – всеки
един по 20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака, сключен на 28.08.1977 г. в гр. С., за което е съставен
Акт за граждански брак № 838 от 28.08.1977 г., гр. С., район „К.“ (закр.), между М. СТ. Д.,
ЕГН **********, и АНТ. Д. Д., ЕГН **********, на осн. чл. 50 СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото от М. СТ. Д., ЕГН **********, и АНТ. Д. Д. , ЕГН
**********, споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
1. Родените от брака ни деца Р. М. Д.-О. с ЕГН **********, и С. М. Д. с ЕГН
********** са пълнолетни.
2. Издръжка помежду си съпрузите не претендират.
3. След развода съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Л. вместо Д..
4. Придобитото по време на брака движимо имущество остава, след прекратяване на
брака в обикновена съсобственост между съпрузите.
5. Придобитият по време на брака недвижим имот, представляващо семейно жилище,
а именно дворно място, представляващо УПИ № II-***, от квартал 68 по плана на гр. С.,
местност кв. Б., заедно е построената в него масивна жилищна сграда е площ от 56,50
кв.метра, е административен адрес: гр.С., кв. Б., ул.Б . л. № 15 ще се ползва от съпруга М.Д..
Същото остава в обикновена съсобстевност след прекратяване на брака.
6. Придобитият по време на брака лек автомобил марка „М. П. В. 3.2“, с
регистрационен номер ******, ТЪМНО СИН на цвят, ще бъде ползван и от съпруга М.Д. и
остава в обикновена съсобственост след прекратяване на брака.
7. Разноските по делото се поемат поравно от двамата съпрузи.
Страните заявяват, че със споразумението са уредили всички лични и имуществени
отношения помежду си и никой за в бъдеще няма да има каквито и да било претенции към
другия.
ОСЪЖДА М. СТ. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен
съд държавна такса в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА АНТ. Д. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен
съд държавна такса в размер на 20 лв.
Решението не подлежи на обжалване (чл. 330, ал. 5 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2