РЕШЕНИЕ
№ 9353
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110140521 по описа за 2023 година
Фирма е предявило срещу Г. М. К., О. Е. и П. С. Ш. осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с
искане за осъждането на Г. М. К., О. Е. и П. С. Ш. да заплатят на Фирма при
условията на разделност при квоти Г. М. К. – 15/100, О. Е. – 30/100 и П. С. Ш.
– 55/100 от следните суми: сумата от 895.01 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/,
аб. № ********, ведно със законна лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на
76.09 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 23.06.2023 г., сумата от 34.75 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
20.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение в размер на 6.91 лв. за периода от 15.08.2020 г. до
23.06.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Поддържа, че ответниците изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя
1
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Г. М. К., О. Е. и П. С. Ш. са
подали отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове,
като неоснователни. Оспорва се наличието на облигационна връзка, както и
ищецът да е доставил доставената топлинна енергия до процесния имот.
Правят възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания.
Претендират разноски. Пред съда ответниците не се явяват и не изпращат
процесуален представител.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците
като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на
процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № ТС706 от 22.10.2001 г., сключен
между „Фирма и етажната собственост с адрес /административен адрес/,
съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална
сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото между страните не се спори, а и от представения нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 157 от 30.03.2017 г., том I, рег. № 1878,
дело № 132 от 2017 г. се установява, че Ц.П.П. продава на П. С. Ш. 55 %
идеални части, на О. Е. 30 % идеални части, и на Г. М. К. 15 % идеални части
2
от следния свой недвижим имот, а именно апартамент, представляващ
самостоятелен обект **********, находящ се на адрес /административен
адрес/. В разглеждания случай от представените по делото доказателства се
установява, че ответниците през процесния период са имали качеството на
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ съобразно
притежаваното от тях право на собственост. Така придобитото качество
законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от
различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови
потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при
настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните
отношения.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са
ответниците по силата на притежаваните от тях права върху собствеността,
като същите следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот
съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно 15/100 за Г. М. К., и
30/100 за О. Е. и 55/100 за П. С. Ш.. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явява
възражението на ответниците за липсата на облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния
период всички отоплителни тела били демонтирани, което било отбелязано в
отчетен формуляр от 16.09.2022 г., а за периода от 20/21 г. не бил осигурен
достъп, но нямало изчислена ТЕ за отопление на имот. През процесния
период ТЕ за отопление от сградната инсталация е изчислена по формулата
приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база отопляема
кубатура 211 куб. м. Вещото лице е посочило, че през процесния период в
имота за периода 20/21 г. имало служебно определен разход на база 3 куб. м.,
вместо на брой потребители, а за периода 21/22 г. бил осигурен достъп, като в
отчетния формуляр било отбелязано „0.00“ отчет на водомера и за същия
период нямало начислена ТЕ за БГВ. Вещото лице посочва, че сумата за ТЕ
за БГВ за 20/21 г. била занижена с -228 лв., тъй като следвало да се начислява
на база 1 брой потребител, вместо 3 куб. м. на месеца, като за останалите
компоненти изчисленията на ФДР били в съответствие с Наредба № Е-РД-04-
1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимите суми
за топлинна енергия за исковия период възлизат на 699.47 лв. Съгласно
заключението топломера бил преминал метрологична проверка през 34
месеца, вместо през 24 месеца, но през процесния период топломера не бил
сменян и при проверките не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности. В открито съдебно заседание вещото лице посочва,
че нямало как да се извърши преизчисление на дължимата сума.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че са не били извършени плащания, както и в
частта, в която е посочено, че размерът на претенция за дялово разпределени
възлиза на 34.75 лв.
Неоснователни са оплакванията на ответниците, че не било установено
реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по
3
СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални
знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като
вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните
въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена
преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.
При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени
доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответниците на
процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на
същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила
топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата
експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от
никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая
данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са
единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, в това число и от
представените от третото лице помагач документи. Ето защо съдът счита, че
по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от
ответниците топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и
съдът намира, че общия размер на доказаната дължимата главница за
топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на
сумата от 699.47 лв. В случая всеки един от ответниците следва да отговарят
за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него
идеални части от собствеността на процесния имот, поради което ответникът
Г. М. К. следва да отговора за 15/100 част от общия размер на дължимите
суми за топлинна енергия или за сумата от 104.92 лв., ответникът О. Е. за
30/100 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за
сумата от 209.84 лв., ответникът П. С. Ш. за 55/100 част от общия размер на
дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 384.70 лв.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено,
че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 59.35
лв. изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, а за разликата до пълния
претендиран размер от 76.09 лв. искът да бъдат отхвърлен. Ответникът Г. М.
К. следва да отговора за сумата от 8.90 лв., ответникът О. Е. следва да
отговора за сумата от 17.80 лв., а ответникът П. С. Ш. –за сумата от 32.64 лв.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
4
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на Фирма, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределени“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая, доколкото от приетата по делото съдено-счетоводна експертиза се
установява, че стойността на услугата за дялово разпределение възлиза на
34.75 лв., то претенцията се явява основателна по отношение на Г. М. К. за
сумата от 5.21 лв., ответникът О. Е. за сумата от 10.42 лв., а ответникът П. С.
Ш. за сумата от 19.11 лв. Действително след като ответниците не е изпълнили
точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация биха
изпаднала в забава и ще се дължат обезщетение в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово
разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2
от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и получена
покана от ответниците за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което претенцията за лихва в общ
размер на 6.91 лв. се явява неоснователна.
5
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението на ответника В.Т.Х. за погасяване
на задълженията по давност. В случая не следва да се разглежда
възражението на ответника Н.Д.Х. за погасяване на задълженията по давност,
доколкото същото е релевирано извън срока по чл. 131 от ГПК.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия. В случая искът е предявен на 20.07.2023
г. и при прилагане на изложените по-горе принцип няма погасени по давност
задължения за топлинна енергия, като няма погасени по давност вземания за
лихва и дялово разпределение.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски, като ищецът претендира сумите от 150 лв.
държавна такса в исковото производство, 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, като настоящият състав с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК определя в размер на 100 лв., 600 лв.
депозити за вещи лица. С оглед частичната основателност на исковите
претенции на ищеца следва да му бъде присъдена сумата в размер на 666.03
лв. С оглед частичната неоснователност на исковата претенция на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците биха имали право на разноски, но доколкото
не се представят доказателства, че такИ. са сторени, то на ответниците не
следва да им се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. К., гражданин на Израел, роден на ********** г.,
паспорт № **********/23.04.2013 г., със съдебен адрес /административен
адрес/, чрез адв. Е. В., да заплати на Фирма, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление/административен адрес/, по предявените искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
104.92 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот,
находящ се в /административен адрес/, аб. № ********, ведно със законна
лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия размер на 8.90 лв. за периода от 15.09.2021 г.
до 23.06.2023 г., сумата от 5.21 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от 104.92 лв., до пълния
претендиран размер от 134.25 лв., ведно със законна лихва от 20.07.2023 г. до
изплащане на вземането, иска за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за сумата над уважения размер от 8.90 лв., до пълния
претендиран размер от 11.41 лв., както и иска за сумата от 1.03 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г.
до 23.06.2023 г.
ОСЪЖДА О. Е., гражданин на Израел, роден на ********** г., паспорт
№ ********/12.02.2012 г., със съдебен адрес/административен адрес/, чрез
адв. Е. В., да заплати на Фирма, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, по предявените искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
209.84 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот,
находящ се в /административен адрес/, аб. № ********, ведно със законна
лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия размер на 17.80 лв. за периода от 15.09.2021
г. до 23.06.2023 г., сумата от 10.42 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от 209.84 лв., до пълния
претендиран размер от 268.50 лв., ведно със законна лихва от 20.07.2023 г. до
изплащане на вземането, иска за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за сумата над уважения размер от 17.80 лв., до пълния
претендиран размер от 22.82 лв., както и иска за сумата от 2.07 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г.
до 23.06.2023 г.
ОСЪЖДА П. С. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. Е. В., да заплати на Фирма, ЕИК
***************, със седалище и адрес на управление /административен
адрес/, по предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 384.70 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/,
аб. № ********, ведно със законна лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на
32.64 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 23.06.2023 г., сумата от 19.11 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
20.07.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
7
над уважения размер от 384.70 лв., до пълния претендиран размер от 492.25
лв., ведно със законна лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, иска
за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 32.64 лв., до пълния претендиран размер от 41.84 лв.,
както и иска за сумата от 3.80 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г.
ОСЪЖДА Г. М. К., гражданин на Израел, роден на ********** г.,
паспорт № **********/23.04.2013 г., със съдебен адрес /административен
адрес/, чрез адв. Е. В., О. Е., гражданин на Израел, роден на ********** г.,
паспорт № ********/12.02.2012 г., със съдебен адрес /административен
адрес/, чрез адв. Е. В., П. С. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. Е. В., да заплатят на Фирма, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 666.03 лв. разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8