РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. П., 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101628 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 108 ЗС.
Образувано е по подадена искова молба (поправена такава) от Н. Г. Н.,
ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „Б.“ № 35, вх. Б, ет. 2, ап. 4, чрез адв. А.
А., със съдебен адрес и адрес на призоваване гр. Б., ул. „П.“ № 6, против К. В.
З., ЕГН: **********, с адрес с. К., общ. П., ул. „П.“ № 23 и И. К. П., ЕГН:
**********, с адрес гр. П., ул. „С.“ № 9.
Сочи се в исковата молба, че с Решение № 180 от 07.08.2015 г.,
постановено по гр.д. № 181/2012 г. по описа на РС - П., потвърдено с Решение
№ 3257 от 17.06.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1004/2015 г. по описа на ОС
- Б., влязло в сила на 10.11.2016 г., е признато за установено по отношение на
наследниците на А.М. Ч., бивш жител на гр. П., починал на **** г., че към
момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците Н. Г. Г., бивш
жител на гр. П., починал на ***** г., е собственик на основание давностно
владение на имот с площ от 1,608 дка, който имот представлява южната част
на имот - нива цялата с площ от 2,370 дка, в местност ЗИЧЕ по картата на
землище на гр. П. (ищци по делото са Н. Г. Н. /настоящият ищец/ и А. Г. Г.). С
Решение № 1749 от 27.02.2018 г. на Общинска служба по земеделие - П., на
основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и влязлото в сила Решение № 180 от
06.07.2015 г. по гр.д. № 181/2012 г. на РС-П., на наследниците на Н. Г. Г. е
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на поземлен имот: Нива от 1,609 дка, осма категория,
местност ЗИЧЕ, поземлен имот с идентификатор № 56126.7.209 по
1
кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно кадастралната карта
на гр. П. процесният имот представлява Поземлен имот с идентификатор
56126.7.209 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 08.03.2024г., с
адрес на поземления имот: гр. П., местност ЗИЧЕ, с площ от 1609 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин та трайно ползване:
пасище, категория на земята: осма, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 007209, при съседи: 56126.7.97, 56126.7.122, 56126.7.111,
56126.7.10.
Посочва се още, че Н. Г. Г. е починал на ***** г. и същият е оставил
наследниците: М.М. Г.а - съпруга, починала на **** г., Г. Н. Г. - син, починал
на **** г., В.Н.С. - дъщеря, починала на **** г. и Н.Н.Б. - дъщеря, починала на
**** г.
Твърди се, че ищецът е наследник на Н. Г. Г., б.ж. на гр. П., починал на
***** г., тъй като заедно с брат му А. Г. Г. са наследници на баща им Г. Н. Г.,
починал на **** г. и на леля им С. Г.а Г.а, починала на *** г., като съгласно
разпоредбите на Закона за наследството ищецът е собственик на 2/9 ид. части
или 357,55/1609 кв.м. идеални части от процесния имот с идентификатор
56126.7.209 по КККР на гр. П..
Релевира се, че посредством нотариален акт по обстоятелствена
проверка - Нотариален акт 5, том 1, дело № 005 от 20.01.2012 г. на Елена
Атанасова Василева - Нотариус с район на действие района на РС-П., вписана
в регистъра на Нотариалната камара под № 287, вписан в Служба по
вписванията при АВ при РС-П. под дв.вх.рег. № 68 от 20.01.2012 г., Акт номер
35, Том 1, дело № 19 от 20.01.2012 г., ответницата И. К. П. е призната за
собственик на 300/1068 идеални части от същия имот. Посредством цитирания
нотариален акт продавачите - Д. А. Ч., с ЕГН **********, Г. А. Ч., с ЕГН
********** и А. А. Ч., с ЕГН **********, са се легитимирали като
собственици и са продали на първия ответник К. В. З. 1300/1608 кв.м. идеални
части от процесния имот, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 196, том III, рег. № 12381, дело № 556 от 2022 г. на
Нотариус Костадинка Топалова - нотариус с район на действие района на РС-
П.. Посочва се още, че от справка от Служба по вписванията от 31.07.2024 г.
било видно, че А. А. Ч., с ЕГН ********** е дарил и още 8/1608 кв.м. идеални
части от процесния имот.
Навежда се, че Д. А. Ч., Г. А. Ч. и А. А. Ч. са наследници на А.М. Ч., с
ЕГН **********, който е и един от ответниците по гр.д. № 181/2012 г. на РС-
П., с което е признато за установено, че към момента на образуване на ТКЗС
наследодателят на ищеца е собственик, на основание давностно владение, на
процесния имот и към момента на разпоредителните сделки същите не са
собственици на имота, предмет на сделките. Релевира се, че ищецът е носител
на правото на собственост на 357,55/1609 кв.м. идеални части от Поземлен
2
имот с идентификатор 56126.7.209 по КККР на гр. П., както и че описаните
права на собственост на ответниците нямат нито прехвърлителен, нито
вещноправен ефект спрямо ищцовите права от имота.
Твърди се, че към настоящия момент процесният имот се владее от
ответниците, които го владеят без правно основание.
В тази връзка, се иска от съда да постанови решение, с което да признае
за установено на основание чл. 108 ЗС, по отношение на ответниците К. В. З.,
с ЕГН **********, с адрес: общ. П., с. К., ул. „П.“ № 23 и И. К. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 9, че ищецът Н. Г. Н., с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 35, вх. Б, ет. 2, ап. 4, е собственик на
357,55/1609 кв.м. идеални части от Поземлен имот с идентификатор
56126.7.209 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР засягащо поземления имот е от 08.03.2024 г., с
адрес на поземления имот: гр. П., местност ЗИЧЕ, с площ от 1609 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: пасище, категория на земята: осма, предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план: 007209; при съседи: 56126.7.97; 56126.7.122;
56126.7.111; 56126.7.10;
Да осъди, на основание чл. 108 от ЗС, ответниците К. В. З., с ЕГН
**********, с адрес: общ. П., с. К., ул. „П.“ № 23 и И. К. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 9, да предадат владението на Н. Г. Н., с
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 35, вх. Б, ет. 2, ап. 4, на
357,55/1609 кв.м. идеални части от Поземлен имот с идентификатор
56126.7.209 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР засягащо поземления имот е от 08.03.2024 г., с
адрес на поземления имот: гр. П., местност ЗИЧЕ, с площ от 1609 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: пасище, категория на земята: осма, предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план: 007209; при съседи: 56126.7.97; 56126.7.122;
56126.7.111; 56126.7.10.
Претендират се сторените по делото разноски.
След проведената процедура по чл. 131 ГПК, в законоустановения срок
ответниците, чрез процесуалните си представители, са депозирали писмен
отговор, в който изразяват становище за неоснователност на предявените
искове.
Ответникът К. З. релевира, че представеното с исковата молба и влязло в
сила съдебно решение по предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ - относно правен спор за собственост към момента на кооперирането
на земята (1957 г.), страна по който е бил и А.М. Ч., е без правни последици,
тъй като нотариалният акт (нот. акт № 3, том I, дело № 005 от 20.01.2012 г. на
Нотариус Елена Василева с peг. № 287 в РНК, вписан в СВ при АВ при PC-П.
3
под вх.peг. № 68, акт № 35, том I, дело № 19 от 20.01.2012 г.), с който А.М. Ч.
и И. К. П. са признати за собственици на основание придобивна давност, при
квоти на собственост 1308/1608 ид.ч. за А. Ч. и 300/1608 ид.ч. за И. П., е
издаден и вписан в СВ преди завеждането на иска с правно основание чл. 14,
ал. 4 от ЗСПЗЗ и преди вписването на исковата молба в СВ. В тази връзка
навежда, че за да бъдат признати за собственици, Ч. и П. са доказали пред
нотариуса осъществявано от тях явно, спокойно и непрекъснато владение в
изискуемия по закон срок. Ответникът релевира, че представеното с исковата
молба Решение № 1749 от 27.02.2018 г. на ОС“3“ гр. П. на наследниците на Н.
Г. Г., е нищожно, алтернативно незаконосъобразно.
В отговора си З. твърди, че е собственик на 1306/1606 ид.ч. от правото
на собственост, на основание сК.ени сделки - дарение и продажба,
обективирани в подробно описани нотариални актове. В условията на
алтернативност заявява и друго придобивно основание - придобивна давност,
като твърди, че след придобиването на имота е присъединил своето владение
към владението на наследниците на А.М. Ч., които владеели имота след
неговата смърт. В тази връзка навежда, че не е имало никакви ответни
действия на отблъскване или оспорване на владението, което е непрекъснато
до настоящия момент, като извършените действия по владение на имота
(живеене, обработка, почистване, подравняване и други), несмущавани от
никого, съставляват действия по упражняване правото на собственост в пълен
обем.
Ответникът З. иска от съда да постанови съдебно решение, с което да
отхвърли предявените искове, като неоснователни, както и по реда на
косвения съдебен контрол да се произнесе и относно законността,
нищожността на решенията на ОС“З“ гр. П., издадени след повторното
заявяване на имота, вК.ително и решение на ОС“3“ гр. П. № 1749 от
27.02.2018 г., представено от ищеца. Претендират се сторените по делото
разноски.
Ответницата И. П. релевира, че процесният недвижим имот се намира в
съседство на друг, нейн собствен недвижим имот, като твърди, че от 2000 г. до
настоящия момент тя владее, ползва и стопанисва 300 кв.м. от имот с
идентификатор 56126.7.209 по КККР на гр. П.. Сочи, че през 2012 г. се е
снабдила с документ за собственост на основание продължавано и
необезпокоявано владение на процесните 300 кв.м. от имота. Твърди, че
представеното с исковата молба съдебно решение не я обвързва, тъй като
срещу нея няма влязло в сила решение. Прави възражение за изтекла
придобивна давност в нейна полза за срок повече от десет години към датата
на предявяване на исковата молба, инициирала настоящото производство –
13.12.2024 г., считано от 20.01.2012 г. – издаването на констативния
нотариален акт. Поддържа, че от 2000 г. когато започнала да владее, ползва и
стопанисва като собственик 300 кв.м. от процесния недвижим имот, до 2012 г.
когато се снабдила с нотариален акт за собственост на основание давностно
владение (20.01.2012 г.), така и до датата на депозиране на исковата молба, а и
4
до настоящия момент, ответницата продължава да владее, ползва и
стопанисва като собственик тези 300 кв.м. от имота, без да ги е напускала или
изоставяла, без някой да й оспорва владението. Моли съда да отхвърли
предявения иск, като неоснователен, в частта относно 300/1608 ид.ч. от
процесния имот. Претендира сторените по делото разноски.
В проведените съдебни заседания ищцовата страна се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
предявените искове.
Ответниците се представляват от надлежно упълномощени процесуални
представители, които поддържат съображенията, изложени в подадените
писмени отговори на исковата молба. Молят за отхвърляне на ищцовата
претенция.
В депозирани писмени бележки, въз основа на анализ на събраните в
хода на производството писмени и гласни доказателствени средства,
процесуалният представител на ответницата И. П. поддържа изразеното в
отговора становище за неоснователност на предявения срещу нея иск.
Претендира сторените по делото разноски, като на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. адвокатското възнаграждение да бъде определено в минимален размер.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетелите
П. Н. Н., В. Н. Н., Г. А. Ч., Г. К.ов Н. и А.К.Ш..
След като съобрази становището на страните, приложените към
делото писмени доказателства, които прецени поотделно и в съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че с Решение № 180 от 07.08.2015 г., постановено
по гр.д. № 181/2012 г. по описа на РС-П., потвърдено с Решение № 3257 от
17.06.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1004/2015 г. по описа на ОС-Б., е
признато за установено по отношение на наследниците на А.М. Ч., бивш
жител на гр. П., починал на **** г., че към момента на образуване на ТКЗС,
наследодателят на ищците (ищци по делото са Н. Г. Н., ЕГН: **********
/настоящият ищец/ и А. Г. Г., ЕГН: **********) Н. Г. Г., бивш жител на гр. П.,
починал на ***** г., е собственик на основание давностно владение на имот с
площ от 1,608 дка, който имот представлява южната част на имот - нива
цялата с площ от 2,370 дка, в местност ЗИЧЕ по картата на землище на гр. П..
Въз основа на влязлото в сила на 10.11.2016 г. Решение № 180/07.08.2015
г., по гр.д. № 181/2012 г. на РС-П. и на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е
издадено Решение № 1749 от 27.02.2018 г. на Общинска служба по земеделие
– гр. П., с което на наследниците на Н. Г. Г. е възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
поземлен имот: Нива от 1,609 дка (един дка и шестстотин и девет кв.м.), осма
категория, местност ЗИЧЕ, поземлен имот № 56126.7.209 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., при граници (съседи): № 56126.7.78,
№ 56126.7.129, № 56126.7.128, № 56126.7.122, № 56126.7.111, № 56126.7.10,
вписано в Служба по вписванията - гр. П. в дв.вх.рег. № 1498, вх.рег. №
5
1499/16.07.2018 г., акт № 171, том V, дело № 773/2018 г., имотна партида
13464.
Процесният имот е заснет в КККР на гр. П. като Поземлен имот с
идентификатор 56126.7.209 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест,
точка, седем, точка, двеста и девет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., общ. П., обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-70/14.12.2010
г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот е от 08.03.2024г., с адрес на поземления имот: гр.
П., местност ЗИЧЕ, с площ от 1609 кв.м. (хиляда шестстотин и девет
квадратни метра), трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: пасище, категория на земята: осма, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 007209 (нула нула седем
хиляди двеста и девет), при съседи: 56126.7.97, 56126.7.122, 56126.7.111,
56126.7.10, съгласно Скица на поземлен имот № 15-774595-30.07.2024 г.,
издадена от СлГКК - гр. Б..
Видно от представеното по делото и прието като доказателство
Удостоверение за наследници с Изх. № 741 от 14.05.2024 г., издадено от
Община П., Н. Г. Г., роден на 03.02.1871 г., б.ж. на гр. П., починал на ***** г., е
оставил за свои наследници съпруга М.М. Г.а (починала на **** г.) и три деца
– 1). син Г. Н. Г., ЕГН ********** (починал на **** г.), оставил за свои
наследници Н. Г. Н., ЕГН: ********** - син (ищец по делото), А. Г. Г., ЕГН:
********** - син и С. Г.а Г.а, ЕГН: ********** - дъщеря, починала на *** г.,
без преки наследници; 2). В.Н.С. (починала на **** г.) - дъщеря; 3). Н.Н.Б.
(починала на **** г.) - дъщеря.
От Удостоверение за наследници с Изх. № 528 от 27.03.2025 г., издадено
от Община П., е видно, че С. Г.а Г.а, ЕГН: **********, б.ж. на гр. П., починала
на *** г., е оставила за свои наследници: Г. Снежанков Г. (син), ЕГН:
**********, починал на *** г., без преки наследници; Н. Г. Н. (брат
еднокръвен), ЕГН: ********** и А. Г. Г. (брат пълнокръвен), ЕГН:
**********.
Съгласно нотариален акт издаден на основание обстоятелствена
проверка № 005, том I, рег. № 188, дело № 005 от 2012 г. на Нотариус с рег. №
287 на РНК, с район на действие района на РС-П., вписан в Служба по
вписванията - гр. П. във вх.рег. № 68 от 20.01.2012 г., акт № 35, Том I, дело №
19/2012 г., А.М. Ч., ЕГН: **********, е признат за собственик, на основание
наследство и давностно владение, при квота от 1308/1608 (хиляда триста и
осем върху хиляда шестстотин и осем) идеални части, и ответницата И. К. П. е
призната за собственик, на основание давностно владение, при квота от
300/1068 (триста върху хиляда шестдесет и осем) идеални части от ПИ с
идентификатор 56126.7.209 по КККР на гр. П..
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 195, том III, рег. №
12368, дело № 555 от 2022 г. на Нотариус с рег. № 510 в РНК, с район на
действие района на РС-П., вписан в Служба по вписванията - гр. П. в дв.вх.рег.
6
№ 2753, вх.рег. № 2759/24.11.2022 г., акт № 125, том Х, дело № 1619/2022 г., А.
А. Ч., ЕГН: **********, е дарил на К. В. З., ЕГН: **********, 8/1608 (осем от
хиляда шестстотин и осем) квадратни метра идеални части от ПИ с
идентификатор 56126.7.209 по КККР на гр. П., които идеални части дарителят
е получил в наследство от баща му А.М. Ч..
Посредством сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 196, том III, рег. № 12381, дело № 556 от 2022
г. на Нотариус с рег. № 510 в РНК, с район на действие района на РС-П.,
вписан в Служба по вписванията - гр. П. в дв.вх.рег. № 2754, вх.рег. №
2760/24.11.2022 г., акт № 126, том Х, дело № 1620/2022 г., продавачите Д. А.
Ч., ЕГН: **********, Г. А. Ч., ЕГН: ********** и А. А. Ч., ЕГН: **********,
са продали на съсобственика си К. В. З., ЕГН: **********, собствените си
идеални части от недвижим имот, получен от баща им А.М. Ч., б.ж. на гр. П., а
именно - общо 1300/1608 (хиляда и триста от хиляда шестстотин и осем)
квадратни метра идеални части от ПИ с идентификатор 56126.7.209 по КККР
на гр. П..
От извършена справка в регистрите на Районен съд – П. с вх. №
3764/29.04.2025 г., се установява, че на 08.09.2000 г. по искова молба с правно
основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, е образувано гр.д. № 314/2000 г. по описа на
съда, с ищец Г. Н. Г. и ответник Поземлена комисия – П., което дело, поради
изтичане сроковете по чл. 65, ал. 1, т. 2 от Правилника за администрацията в
съдилищата, е унищожено.
От цитираната справка се установява още, че на 04.06.2004 г. по искова
молба с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, е образувано гр.д. № 187/2004 г.
по описа на съда, с ищец Н.Р.Ч. и ответник Общинска служба „Земеделие и
гори“ гр. П., като към справката е приложено и заверено копие от
постановеното решение. С Решение № 243 от 23.08.2004 г., постановено по
гр.д. № 187/2004 г. по описа на РС-П., е признато за установено по отношение
на Общинска служба „Земеделие и гори“ - П., че наследниците на Н. Г. Г., б.ж.
на гр. П., починал на ***** г., имат право да възстановят правото си на
собственост върху нива от 2,370 дка в местността „Зиче“ в землището на гр.
П., при съседи: А. Д., А.К., А.Ш. и мера.
По повод изискана информация, по делото е постъпила справка от
Нотариус Костадинка Топалова, вписана под рег. № 510 в РНК, с район на
действие района на РС-П., получила вх. № 4138/12.05.2025 г., ведно с копие от
Договор за продажба на наследство с рег. № 398 от 18.01.2007 г. Съгласно
приложеното копие на Договор за продажба на наследство от 18.01.2007 г., Г.
Н. Г. продава на С. Г.а Г.а всичките си наследствени права, като съвкупност от
права и задължения, които са му останали в наследство от починалия му баща
Н. Г. Г., б.ж. на гр. П., роден на 03.02.1871 г., починал на ***** г., за съответна
сума, която съгласно изявлението на продавача, обективирано в договора, е
получена от последния от страна на купувача предварително, изцяло и в брой.
По делото е изискана и приложена преписка с вх. № 1749/24.02.1992 г. за
7
възстановено право на собственост на наследниците на Н. Г. Г., б.ж. на гр. П.,
налична в архивите на ОС „Земеделие“ - П.. От съдържащите се в преписката
документи, релевантни към настоящия казус, се установява, че:
- С Решение № 1749 от 19.10.2004 г. на Общинска служба по земеделие
и гори гр. П., е признато правото на собственост на наследниците на Н. Г. Г.,
б.ж. на гр. П., в съществуващи (възстановими) стари реални граници на Нива
от 2,370 дка (два дка и триста и седемдесет кв.м.), десета категория, находящ
се в землището на гр. П. в местността Зиче, като в решението е посочено, че
имотът е признат със съдебно Решение № 243 от 23.08.2004 г. (постановено по
гр.д. № 187/2004 г.) по описа на РС-П.;
- На 22.12.2004 г. от Кмета на Община П. е издадено Удостоверение с
изх. № 1235/22.12.2004 г., с което Общинска администрация - П. удостоверява,
че за имот № 007075, находящ се в м. „ЗИЧЕ”, землище на гр. П., няма
съставен акт за общинска собственост и не възразява същия да бъде
възстановен на наследниците на Н. Г. Г.;
- С Решение № 1749 от 30.12.2004 г. на Общинска служба по земеделие
и гори гр. П., е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. Г.
Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на поземлен имот,
представляващ Пасище, мера от 2,093 дка (два дка и деветдесет и три кв.м.),
осма категория, местност Зиче, имот № 007111 по картата на землището на гр.
П., при граници (съседи): имот № 007129 - нива на Г. К.ов Н., имот № 007078 -
пасище, мера на Г. К.ов Н., имот № 007010 - пасище, мера на Общински
поземлен фонд - П., имот № 007011 - нива на насл. на А. М. Д., имот № 007085
- полски път на Община П., имот № 007119 - полски път на Община П., имот
№ 007017 - др. жил. терен на Р.Л.Б. и др., имот № 007122 - нива на насл. на
А.К.Ш. и имот № 007128 - спортна тер. на Г. К.ов Н.;
- С Решение № 1749 от 16.06.2005 г. на Общинска служба по земеделие
и гори гр. П. е признато правото на собственост на наследниците на Н. Г. Г.,
б.ж. на гр. П., в съществуващи (възстановими) стари реални граници на Нива
от 2,370 дка (два дка и триста и седемдесет кв.м.), десета категория, находящ
се в землището на гр. П. в местността Зиче, като е отказано да се възстанови
така признатото право на собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на имота, тъй като имота е възстановен на Общински
поземлен фонд - П.. В решението е посочено, че е налице спор за материално
право, както и че същото анулира Решение № 1749/30.12.2004 г.;
- С Решение № 1749 от 24.07.2006 г. на Общинска служба по земеделие
и гори гр. П. е признато правото на собственост на наследниците на Н. Г. Г.,
б.ж. на гр. П., в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
поземлен имот, представляващ Нива от 2,370 дка (два дка и триста и
седемдесет кв.м.), десета категория, находящ се в землището на гр. П. в
местността Зиче. В решението е посочено, че имотът е признат с Решение №
243 от 23.08.2004 г. (постановено по гр.д. № 187/2004 г.) по описа на РС-П.,
както и че имотът е възстановен на Общински поземлен фонд – П., като е
8
налице спор за материално право, както и че същото анулира Решение №
1749/30.12.2004 г.;
- С Решение № 1749 от 27.11.2012 г. на Общинска служба по земеделие
гр. Сандански, офис П., е възстановено правото на собственост на
наследниците на Н. Г. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на поземлен имот, представляващ Нива от 0,485 дка (нула дка и
четиристотин осемдесет и пет кв.м.), десета категория, находящ се в
землището на гр. П. в местността Зиче, имот № 56126.7.111, при граници
(съседи): поземлени имоти с идентификатори № 56126.7.122, № 56126.7.119,
№ 56126.7.18, № 56126.7.17, № 56126.7.85, № 56126.7.11, № 26126.7.10, №
56126.7.209, като в решението е посочено, че имотът е възстановен със
съдебно Решение № 214 от 14.08.2012 г. по гр.д. № 180/2012 г. на РС-П.;
- Въз основа на влязлото в сила Решение № 180 от 07.08.2015 г.,
постановено по гр.д. № 181/2012 г. на РС-П. и на основание чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ, е издадено Решение № 1749 от 27.02.2018 г. на Общинска служба
по земеделие – гр. П., с което на наследниците на Н. Г. Г. е възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници
на поземлен имот: Нива от 1,609 дка (един дка и шестстотин и девет кв.м.),
осма категория, местност ЗИЧЕ, поземлен имот № 56126.7.209 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., при граници (съседи):
№ 56126.7.78, № 56126.7.129, № 56126.7.128, № 56126.7.122, № 56126.7.111,
№ 56126.7.10;
- Съгласно извлечение от Регистър на земеделските земи, гори и земи в
ГФ, землище на гр. П., воден от Общинска служба по земеделие и гори гр. П.,
по отношение Пълна история на имот № 007111, представляващ Пасище, мера
с площ 2,093 дка в местността „Зиче“, осма категория, вид на територията по
предназначение – за нуждите на селското стопанство, вид собственост –
общинска частна, възстановен по ЗСПЗЗ в съществуващи реални граници, към
27.09.2005 г. имотът е собственост на Общински поземлен фонд - П., като
правото на собственост е възстановено с Решение № 2180 от 05.09.2005 г.,
издадено от ОСЗГ гр. П., а бивши собственици на имота са наследници на Н.
Г. Г. (чието право на собственост е възстановено с Решение № 1749 от
30.12.2004 г.). Съгласно посочената в цитирания регистър история на имота,
имот № 007111 е получен от разделяне на имот № 007075 с площ 2,370 дка, а
имот № 007075 е получен от разделянето на имот № 007067 с площ 4,577 дка.
В хода на производството по делото са ангажирани и гласни
доказателства. Касателно релевантните към спора факти, свидетелите
излагат следното:
Свид. П. Н., син на ищеца, установява, че баща му е придобил по
наследство част от имот, находящ се в местността „Зиче“, като баща му,
заедно с другите съсобственици, водили съдебни дела, че са такива и поискали
да влязат във владение. Изнася, че преди 10-13 години, когато отишли да
видят къде е имотът и искали да наберат смокини, били изгонени, като
9
полиция не била „викана“. Полубратът на баща му - А., забранил на баща му
да ходи на имота. По-късно разбрали, че процесният имот бил продаден на
ответника К. З., като свидетелят уточнява, че А. продал мястото без съгласието
на баща му, заедно с г-н Ч.. Твърди, че преди около три години баща му
започнал да прави опити да се свърже със З., но без резултат.
Другият син на ищеца - свид. В. Н., сочи, че баща му е дете от първия
брак на бащата на последния, а А. Г. е дете от втория му брак. Изнася, че баща
му има наследствен имот в местността „Зиче“, който се намира покрай
кортовете, като уточнява, че горният край на кортовете граничи с гората,
кортовете са на запад, имотът е на изток и нагоре към хълма, като същият е с
площ от 1,8 дка и е на две парчета, в една част бил засаден със смокини.
Установява, че А. не допускал баща му до имота и въпреки, че покойната им
сестра (лелята на свидетеля) „спечелила“ делото в София, природеният му
брат не допускал бащата на свидетеля до имота, като го заплашвал. Посочва,
че на място ходил преди пет години, когато имотът бил ограден и имало
смокини, както и че преди пет-шест години отишли на мястото, за да наберат
смокини, но А. бил там и си тръгнали по настояване на баща му, за да не
влизат в конфликти. Изнася, че преди година и половина искали да ограничат
имота и да го „оправят“ по документи, когато разбрали, че същият е продаден,
опитали да установят контакт с новите собственици, но не успели, като
последният опит бил преди около една година.
Свид. Г. Ч. установява, че е син на А. Ч., за който посочва, че има имот в
землището на гр. П., местност „Зиче“, с площ от два декара, ограден със стари
каменни дувари, последните направени от почистените от нивите камъни,
като подробно описва съседите на имота (на север - Д., на изток - Р.Б., отдолу -
Ш., на запад - Р.Х., в горната най-северната част имотът граничи с
тенискорта). Изнася, че през 1913 г. процесният имот бил даден на дядото на
баща му, който също се казвал А., за да се изхранва семейството му, тъй като
били бежанци. Последователно описва, че през 1996 г. - 1997 г. баща му
разполагал с документи от дядо му А.; че през 2000 г. баща му, подпомаган и
от свидетеля, изчистил имота от намиращите се върху него къпини и храсти,
оправил го и го оградил; че в западната част на имота има смокини и череши,
имало праскови и дренка, а на горната част на нивата, тъй като последната е
на две нива, баща му садил домати и чушки; че след 2002 г. - 2003 г. баща му
си построил сграда в имота, представляваща стая на долното ниво, където
баща му преспивал през лятото, и тераса на горното ниво. Свидетелят изнася,
че е ходил много пъти на процесния имот, като помагал на баща си в
почистването и ограждането му, в прекарването на вода до имота и в
изграждането на намиращата се в него сграда. Бащата на свидетеля починал
преди три години, но до последно постоянно посещавал имота, като там
прекарвал повечето си време, в имота свидетелят не е виждал други хора да
работят. Категоричен е, че имотът бил собствен на баща му, който в
последствие го продал на К., освен това баща му прехвърлил другите 400 кв.м.
от имота на П., като между тях и П. имало ограда, Ш. имали съседна на
10
процесния имот нива, като свидетелят уточнява, че И. (ответницата) и Ш.
обработвали имотите си от 60-те години. Свидетелят установява още, че като
продали имота на К. през 2022 г., собственици били той и двамата му братя,
като наследници на А., както и че купувачът почистил имота от камъните и
построената сграда и го подравнил. Уточнява, че не е присъствал като страна
по гражданско дело и че не е получавал документи от съда след смъртта на
баща му.
Свид. Г. Н. установява, че е собственик на недвижим имот, който
закупил през 2000 г. и от 2005 г. редовно е на този имот. Изнася, че познава
ответника К. З., който преди една - две години му се похвалил, че ще са
съседи, тъй като купил място в местността „Зиче“ в землището на гр. П., като
свидетелят уточнява, че процесното място е голям имот, около два декара и се
намира от източната страна на тенискорта, където паркират колите, от южната
страна съсед е Ш., от долу бил Р.Х., от другата страна е И., от горе е
свидетелят и горски фонд. Установява още, че мястото, което К. З. закупил,
преди това било обработвано единствено от Л., който минавал през имота на
свидетеля, за да достигне до своя, друг не е виждал на имота и не е
преминавал през неговия, за да достигне до процесния имот, Л. посещавал
имота до преди три - четири години. Уточнява, че в имота на Л. имало дървета
- смокини, праскови, череши; на средата на имота имало каменна стена - част
от постройка, представляваща стая с равен покрив и веранда отгоре,
направена от Л. преди 7-8 години, тъй като към 2005 г. постройката не
съществувала; след закупуването на имота К. го почистил и блъснал
постройката ведно с каменната стена, но към момента имотът отново е
залесен с растителност и все още личи къде била постройката. Свидетелят
посочва, че познава ответницата И. П., с която са съседи на поземлени имоти.
Допълва, че „там“, на място в негово присъствие не е имало хора, които да са
заявявали претенции към мястото, но имало някаква разправия и идвала
полиция преди много време, когато свидетелят вече бил купил неговия имот,
след 2005 г.
Свид. А.Ш., брат на ответницата П., установява, че от около 1913 г. са
собственици на имот, който дядо му купил от турци, за което имал нотариален
акт, като свидетелят отивал на място от 1967 г. - 1968 г., след 1970 г. - 1974 г.
семейството му владеело имота, като по време на комунистическия строй
половината от мястото било дадено на други хора да го обработват, но след
1989 г. си „върнали“ имота с решение на Поземлена комисия. Сочи, че техният
имот бил ограден, като от северната страна, или най-долната страна от към
пътя за Св. Петка, съсед на имота му бил А.. Последният постоянно владял
процесния имот, който му бил наследствен, като преди 1989 г. имало и други
собственици, но след 2001 г. освен А. свидетелят не е виждал друг в имота.
Посочва, че процесният имот бил около два декара, но част от него била
„взета“ от Б., в резултат на което площта на имота се намалила на около декар
и шест ара. Категоричен е, че след 2000 г. освен сестра му (ответницата П.) и
Л. друг човек не е идвал на мястото. Уточнява, че в западната част на имота на
11
А. имало смокини и череши, засаждал го с ранен фасул, както и че имало
сграда. Допълва, че от четири - пет години не е ходил на имота, както и че
последно е виждал А. на място след 2009 г. - 2010 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът излага
следните правни изводи:
С петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС законодателят е
предоставил възможност на ищеца да иска от съда със сила на пресъдено
нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че
правото на владение, като правомощие от сложното право на собственост
върху нея, принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се
допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да
притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху
спорната вещ на собственика.
За да е основателна ревандикационната претенция е необходимо да се е
осъществил фактическият състав на материалната норма, който вК.ва
установяване правото на собственост на ищеца върху конкретно посочената
идеална част от процесния недвижим имот, както и че ответниците го владеят
или държат без правно основание, противопоставимо на ищеца.
По делото не се спори, че с Решение № 180 от 07.08.2015 г., постановено
по гр.д. № 181/2012 г. по описа на РС-П., потвърдено с Решение № 3257 от
17.06.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1004/2015 г. по описа на ОС-Б., е
признато за установено по отношение на наследниците на А.М. Ч., б.ж. на гр.
П., починал на **** г., сред които и А.М. Ч., ЕГН: **********, че към
момента на образуване на ТКЗС, наследодателят на ищците Н. Г. Г., б.ж. на гр.
П., починал на ***** г. (ищци по делото са Н. Г. Н., ЕГН: **********
/настоящият ищец/ и А. Г. Г., ЕГН: **********), е собственик на основание
давностно владение на имот с площ от 1,608 дка, който имот представлява
южната част на имот - нива цялата с площ от 2,370 дка, в местност ЗИЧЕ по
картата на землище на гр. П.. Въз основа на влязлото в сила на 10.11.2016 г.
Решение № 180/07.08.2015 г., по гр.д. № 181/2012 г. на РС-П. и на основание
чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е издадено Решение № 1749 от 27.02.2018 г. на
Общинска служба по земеделие – гр. П., с което на наследниците на Н. Г. Г. е
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на поземлен имот: Нива от 1,609 дка (един дка и шестстотин и
девет кв.м.), осма категория, местност ЗИЧЕ, поземлен имот № 56126.7.209 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., при граници (съседи):
№ 56126.7.78, № 56126.7.129, № 56126.7.128, № 56126.7.122, № 56126.7.111,
№ 56126.7.10, вписано в Служба по вписванията - гр. П. в дв.вх.рег. № 1498,
вх.рег. № 1499/16.07.2018 г., акт № 171, том V, дело № 773/2018 г., имотна
партида 13464. Това решение на Общинска служба по земеделие – гр. П., за
разлика от установителното решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, има
конститутивно вещноправно действие. Съгласно мотивите на ТР № 1 по гр.д.
№ 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, решенията на общинските поземлени комисии по
12
чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници и в нови
реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, тъй
като с тях се индивидуализира обектът на собственост.
Съгласно постановките на т. 2 от ТР № 1 от 04.11.1998 г. на ВКС по тълк.
д. № 1 от 1998 г. на ОСГК, кръгът на законните наследници на възстановената
собственост върху имоти, одържавени или вК.ени в ТКЗС или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, се определя към
момента на смъртта на наследодателя, като изК.ение от това правило са
правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9а ЗН. Разясненията,
дадени в мотивите към цитираната т. 2 от ТР № 1 от 04.11.1998 г. на ВКС по
тълк. д. № 1 от 1998 г. на ОСГК, създават фикцията „новооткрито наследство“,
с която се обособява възстановената собственост в отделен обект за
наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без да
се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът
на наследниците.
С фикцията „новооткрито наследство“ не се променя времето и мястото
на откриване на наследството, нито кръгът на наследниците, а съгласно чл. 1
ЗН наследството се открива в момента на смъртта на починалото лице.
Общият наследодател, на чийто наследници е възстановено правото на
собственост върху процесния недвижим имот – Н. Г. Г. е починал на ***** г.,
към който момент се определя и кръгът на неговите наследници. Съгласно
представеното по делото удостоверение за наследници, към датата на смъртта
на Г., негови наследници по закон са съпругата му М.М. Г.а (починала на ****
г.) и три деца – Г. Н. Г., ЕГН ********** (починал на **** г.) - син, В.Н.С.
(починала на **** г.) - дъщеря и Н.Н.Б. (починала на **** г.) - дъщеря.
Към датата на смъртта на Н. Г. Г., имуществените отношения между
съпрузите са се уреждали от Закон за лицата и семейството (Обн., ДВ, бр. 182
от 09.08.1949 г.), в редакцията му към 09.11.1956 г. Съгласно разпоредбата на
чл. 33 от същия закон (Отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.), всеки от съпрузите запазва
имуществото си, управлението и ползуването от него. Следователно, по
силата на действащия към момента на смъртта на наследодателя закон,
предвиждащ режим на разделност на имуществените отношения между
съпрузите, спорният недвижим имот е бил лична собственост на
наследодателя Н. Г. Г.. Този правен извод не се променя и с разпоредбата на
чл. 103 СК от 1968 г. (отм.), който предвижда, че правилата за имуществените
отношения между съпрузите се прилага и за имуществата, придобити преди
влизането му в сила по заварени бракове. Въведеният за първи път със СК от
1968 г. (отм.) институт на съпружеската имуществена общност, не може да се
приложи към настоящия казус, тъй като към момента на приемането му
бракът между наследодателя (Н. Г.) и съпругата му (Магда Г.а) не е заварен
брак по смисъла на чл. 103 СК от 1968 г. (отм.), поради обстоятелството, че
същият е прекратен през 1958 г. със смъртта на Н. Г..
13
В българското наследствено право наследяването по закон се основава
на родствена връзка между лицата, която се обуславя от техния произход, като
изК.ение прави само съпругът, чието право на наследяване се основава на
брачната връзка с наследодателя. Поради това, доказването на качеството на
наследник на едно лице по смисъла на чл. 5 - чл. 10 от ЗН е свързано с
доказването на родствената връзка на това лице с наследодателя и на факта на
смъртта на последния. Удостоверението за наследници, издадено въз основа
на регистъра на населението от длъжностно лице по реда на Закона за
гражданската регистрация, като официален свидетелстващ документ, доказва
с обвързваща съда доказателствена сила тези обстоятелства.
Съгласно разпоредбите на чл. 5 и чл. 9 ЗН (Обн., ДВ, бр. 22 от
29.01.1949 г.), в приложимата му редакция от 22.11.1950 г., децата на
починалия наследяват по равни части, като съпругът наследява част, равна на
частта на всяко дете. Следователно, след смъртта на Н. Г. и съпругата му
Магда Г.а, трите им деца - Г. Н. Г., В.Н.С. и Н.Н.Б., наследяват по 1/3 (една
трета) идеална част от оставеното наследство.
Синът на общия наследодател - Г. Н. Г., ЕГН **********, притежаващ
1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот по силата на наследствено
правоприемство и съгласно Решение № 1749 от 27.02.2018 г. на Общинска
служба по земеделие – гр. П., посредством договор за продажба на наследство
от 18.01.2007 г., с рег. № 398 от 18.01. 2007 г. за удостоверени подписи по
описа на Нотариус с рег. № 510 на НК с район на действие района на РС-П., се
е разпоредил с наследствените си права, вК.ително и идеалната си част от
имота, като е продал същите на С. Г.а Г.а, ЕГН ********** - негова дъщеря,
видно от Удостоверение за наследници с изх. № 741/14.05.2024 г., издадено от
Община П.. Вещнотранслативният ефект на договора за продажба на
наследство е настъпил със сК.ването му в писмена форма с нотариална заверка
на подписите на страните, въпреки липсата на вписването му по реда на чл.
212, ал. 3 ЗЗД, тъй като последното обстоятелство не е елемент от
фактическия състав на сделката, а осигурява единствено
противопоставимостта му на трети лица. По този начин С. Г.а Г.а, ЕГН
**********, се легитимира като собственик на 1/3 (една трета) идеална част
от процесния имот.
Съгласно Удостоверение за наследници с Изх. № 528 от 27.03.2025 г.,
издадено от Община П., С. Г.а Г.а, ЕГН: **********, б.ж. на гр. П., е починала
на *** г. и е оставила за свои наследници: Г. Снежанков Г. (син), ЕГН:
**********, починал на *** г., без преки наследници; Н. Г. Н. (брат
еднокръвен), ЕГН: ********** и А. Г. Г. (брат пълнокръвен), ЕГН:
**********. По правилата на чл. 8, ал. 3 ЗН наследството, оставено от С. Г.а
Г.а, ЕГН: **********, б.ж. на гр. П., починала на *** г., се наследява от
наследниците й по закон, както следва – 2/3 (две трети) идеални части за
родния (пълнокръвния) й брат А. Г. Г. и 1/3 (една трета) идеална част за
еднокръвния й брат Н. Г. Н., или в резултат на настъпилото наследствено
правоприемство А. Г. Г. е собственик на 2/9 (две девети) идеални части от
14
процесния имот, а ищецът Н. Г. Н. е собственик на 1/9 (една девета) идеална
част от процесния ПИ с идентификатор 56126.7.209 по КККР на гр. П.,
равняваща се на 178,78/1609 кв.м. идеални части.
В обобщение на изложеното, първата от трите кумулативно необходими
предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, е налице
– с ангажираните доказателства по делото ищецът доказва правото си на
собственост върху спорния имот, макар и при квота на собственост в по-
малък размер от претендирания.
Налице е и втората предпоставка – процесният имот да се владее от
ответниците към момента на предявяване на ревандикационния иск.
Владението на спорния имот от страна на ответниците се твърди в исковата
молба и се поддържа в хода на производството, като същото не се отрича и от
пасивно легитимираните по делото. Последните твърдят още в отговорите си
на исковата молба, че осъществяват фактическа власт върху спорния имот,
като ответникът З. заявява, че присъединява своето владение след
придобиването на имота към владението на праводателите му, а ответницата
П. поддържа, че владее имота повече от десет години преди снабдяването с
нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК (извършване на
обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност), което
владение продължава и към настоящия момент.
Спорното обстоятелство в настоящото производство е наличието на
основание, противопоставимо на ищеца, за осъществяваното от ответниците
владение по отношение на процесния недвижим имот. Страните по
настоящото дело претендират вещно право на собственост по отношение на
един и същ недвижим имот, като претендираните права са с конкуриращ
характер – ищецът черпи правото си на собственост от влязло в сила
окончателно решение на Общинска служба по земеделие гр. П., с което е
приК.ила реституционната процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по отношение на
процесния поземлен имот, което реституционно решение е издадено въз
основа на влязло в сила положително за праводателя му съдебно решение по
предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, докато ответникът З.
претендира да е придобил правото си на собственост по силата на сК.ени
правни сделки с вещноправен ефект, алтернативно - на основание придобивна
давност, като към своето владение след придобиването на имота е
присъединил и владението, осъществявано от наследниците на А.М. Ч., а
ответницата П. основава вещните си претенции по отношение на същия
недвижим имот въз основа на придобивна давност.
Видно от съдържащата се по делото преписка с вх. № 1749/24.02.1992 г.
за възстановено право на собственост на наследниците на Н. Г. Г., б.ж. на гр.
П., налична в архивите на ОС „Земеделие“ – П., реституционният орган е
признал правото на собственост на наследниците на Н. Г. Г. б.ж. на гр. П., в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на Нива от 2,370 дка (два
дка и триста и седемдесет кв.м.), десета категория, находящ се в землището на
15
гр. П. в местността Зиче, три пъти – 1. С Решение № 1749 от 19.10.2004 г., в
което е отбелязано, че имотът е признат със съдебно Решение № 243 от
23.08.2004 г. на РС-П. (по предявен иск с правно основание чл. 11, ал. 2
ЗСПЗЗ); 2. С Решение № 1749 от 16.06.2005 г., в което е отказано да се
възстанови признатото право на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на имота, тъй като същият е възстановен на Общински
поземлен фонд - П. и е налице спор за материално право, като е посочено, че
решението анулира Решение № 1749/30.12.2004 г., и 3. С Решение № 1749 от
24.07.2006 г., в което е отбелязано, че имотът е признат със съдебно Решение
№ 243 от 23.08.2004 г. на РС-П., че имотът е възстановен на Общински
поземлен фонд – П. и е налице спор за материално право, както и че същото
анулира Решение № 1749/30.12.2004 г.
От мотивите на представеното по делото Решение № 180 от 07.08.2015
г., постановено по гр.д. № 181/2012 г. по описа на РС-П. се установява, че
процесният недвижим имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ от Общинска
служба „Земеделие“ както на наследниците на Н. Г. Г., б.ж. на гр. П.
(праводател на ищеца), така и на наследниците на А.М. Ч., б.ж. на гр. П.
(праводател на лицата, които са се разпоредили с притежаваните идеални
части от имота в полза на ответника З.), поради което е бил и налице спор за
собственост. Респективно, като страни по цитираното дело (гр.д. № 181/2012
г. на РС-П.) са участвали ищецът по настоящото дело, тогава конституиран
като ищец на основание чл. 227 ГПК и А.М. Ч., ЕГН **********,
конституиран като ответник, в качеството на един от наследниците на А.М. Ч.,
б.ж. на гр. П., починал на *** г.
Следователно същите са обвързани от силата на пресъдено нещо на
постановеното по гр.д. № 181/2012 г. по описа на РС-П. Решение № 180 от
07.08.2015 г., съгласно което към момента на обобществяване на земеделските
земи, собственик на спорния имот е бил наследодателят на ищеца.
Коментираното обстоятелство опровергава констатацията на нотариуса,
обективирана в нотариален акт издаден на основание обстоятелствена
проверка № 005, том I, рег. № 188, дело № 005 от 2012 г. на Нотариус с рег. №
287 на РНК, с район на действие района на РС-П., вписан в Служба по
вписванията - гр. П. във вх.рег. № 68 от 20.01.2012 г., акт № 35, Том I, дело №
19/2012 г., че А. Ч. е собственик на визираните в акта идеални части от имота
и на основание наследство.
Въз основа на влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ (Решение
№ 180/07.08.2015 г. по гр.д. № 181/2012 г. на РС-П.) и на основание чл. 18ж,
ал. 1 ППЗСПЗЗ, от Общинска служба по земеделие – гр. П. е издадено ново
коригиращо решение № 1749 от 27.02.2018 г., с което на наследниците на Н. Г.
Г. се признава правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на поземлен имот: Нива от 1,609 дка, осма категория,
местност ЗИЧЕ, поземлен имот № 56126.7.209 по КККР на гр. П.. Както се
посочи в изложението, съгласно мотивите на ТР № 1 по гр.д. № 11/1997 г. на
ВКС, ОСГК, решението по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на Общинска служба по
16
земеделие – гр. П., за разлика от установителното решение по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ, има конститутивно вещноправно действие.
Същевременно, съгласно мотивите на Решение № 383 от 02.11.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 1388/2010 г., I г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с
нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, която се прилага и при реституция по ЗСПЗЗ,
е даден нормативен израз на принципа, че давност не тече срещу този, който
не може да защити правата си. На основание тази норма обаче се заличава
придобивната давност изтекла само до 23.11.1997 г. Ако до този момент е
възстановено правото на собственост, от тази дата може да тече нова давност.
В случаите, когато правото на собственост се възстановява след тази дата, то
давността започва да тече от момента на възстановяване на правото на
собственост, защото това решение има конститутивно действие. Прието е
също така, че с предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не се прекъсва
давността на третите лица – частни правоприемници в хода на производството
и решението по този иск не съставлява сила на присъдено нещо за тях,
респективно не ги обвързва. В обобщение е посочено, че за третите лица
давност тече и докато трае процеса по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Идентични съображения са изложени и в мотивите на Решение № 450 от
03.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 678/2011 г., I г.о., ГК, постановено по реда на
чл. 290 ГПК, макар и не по идентичен казус с настоящия, но със същите
въпроси за решаване. Съгласно мотивите на цитираното решение
възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по реда
на ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а след изпълнение на предвидената
в този закон и правилника за приложението му административна процедура,
която когато собствеността се възстановява в съществуващи (възстановими)
стари реални граници завършва с решение на общинската служба по
земеделие по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Административният акт има
конститутивно действие и легитимира лицата, в полза на които е издаден, като
собственици на конкретен недвижим имот, индивидуализиран в него по площ,
местонахождение и граници. Едва след приК.ване на процедурата по
възстановяване на собствеността върху земеделските имоти с постановяване
на такъв акт, правоимащите могат да предявят иск срещу трети лица за защита
на правото си на собственост. В цитираното решение е посочено още, че
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ заличава правните последици на
изтеклата до влизане в сила на този закон придобивна давност върху имоти,
собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, като по този
начин брани правата на бившите собственици, които до приК.ване на
реституционното производство не разполагат с друг правен способ да се
противопоставят на владението, упражнявано от трети лица върху заявения за
възстановяване имот. ЗСПЗЗ посочва крайния срок, в който правоимащите
лица могат да заявят пред административния орган, респективно да
установяват по исков ред, правото си на възстановяване на собствеността
върху земеделски имоти, но не определя краен срок за приК.ване на
реституцията. Поради това началният момент на придобивната давност, която
17
ще тече след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, може да бъде да бъде и
след 22.11.1997 г., в зависимост от това дали административната процедура по
възстановяване на собствеността е завършена или все още е висяща. Като
изхожда от това разбиране, ВКС в своята практика, формирана по реда на чл.
290 ГПК, последователно приема, че придобивната давност за имоти, за които
към момента на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ реституционното
производство по ЗСПЗЗ не е приК.ило, започва да тече не от 22.11.1997 г., а от
датата на постановяване на административния акт за възстановяване на
правото на собственост, тъй като с факта на постановяване на позитивен за
бившите собственици административен акт, с който се възстановяват правата
им върху конкретен недвижим имот, отпада фактическата и правна
невъзможност за предявяване на иск за защита на правото им на собственост.
За периода до влизане в сила на ЗСПЗЗ владелците на земеделски земи
не могат да противопоставят успешно възражение за придобиване на имота по
давност, тъй като до този момент земеделските земи са били кооперативна
собственост, т.е. част от т.нар. „социалистическа“ собственост, за която
съгласно чл. 86 ЗС (редакция до 1991 г.) е съществувала забрана за
придобиване по давност. За периода от влизане в сила на ЗСПЗЗ до влизане в
сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (22.11.1997 г.), изтеклата давност относно
земеделски земи, които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита, а след
влизане в сила на тази разпоредба започва да тече нова давност. Въпросът
дали започващата да тече след 22.11.1997 г. нова давност е идентична с тази,
която е текла преди влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ или новата давност
винаги е 10-годишна по чл. 79, ал. 1 ЗС, е разрешен с ТР № 10 от 05.12.2012 г.
по т.гр.д. № 10 от 2012 г., ОСГК на ВКС - новата давност е идентична с
давността, текла до 22.11.1997 г., т.е. ако владелецът е бил добросъвестен, то
след 22.11.1997 г. може да придобие имота по кратката 5-годишна давност по
чл. 79, ал. 2 ЗС, а ако е бил недобросъвестен, след 22.11.1997 г. може да
придобие имота с общата давност по чл. 79, ал. 1 ЗС от десет години. Ако
обаче към 22.11.1997 г. имотът все още не е бил възстановен по реда на
ЗСПЗЗ, давност не е започнала да тече, а започва да тече от момента на
възстановяването на собствеността. Това разрешение е прието в съдебната
практика на ВКС с оглед цитирания вече общ принцип, че по отношение на
собственик, който не може да защити правото си (тъй като все още не
разполага с конститутивно решение на ОСЗ) давност не тече. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК
(Решение № 383 от 02.11.2011 г. по гр.д. № 1388 от 2010 г. на ВКС, Първо
г.о., Решение № 627 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 1623 от 2009 г. на ВКС, Първо
г.о., Решение № 10 от 04.05.2011 г. по гр. д. № 308 от 2010 г. на ВКС, Второ
г.о., Решение № 584 от 25.09.2009 г. по гр. д. № 2949 от 2008 г. на ВКС, Първо
г.о., Решение № 906 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 60 от 2010 г. на ВКС, Първо
г.о. и др.).
Тези принципни постановки проектирани върху настоящия казус, водят
до извода, че давност касателно процесния недвижим имот е започнала да тече
18
от момента на постановяване на реституционното решение - Решение №
1749/27.02.2018 г. на Общинска служба по земеделие – гр. П., влязло в сила на
22.03.2018 г., както по отношение на обвързания със силата на пресъдено
нещо от решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ праводател на лицата, които са се
разпоредили с притежаваните идеални части от имота в полза на ответника З.
– А.М. Ч., така и по отношение на ответницата П.. Признатото право на
собственост на последните (А. Ч. и И. П.) посредством констативния
нотариален акт, издаден на основание обстоятелствена проверка през 2012 г.
се дерогира от посочения принцип, че давност не тече срещу този, който не
може да защити правата си.
Следователно от 27.02.2018 г., когато е постановено реституционното
решение, до 17.02.2025 г., когато е депозиран отговор на исковата молба от
ответника И. П., респективно до 24.02.2025 г., когато е депозиран отговор на
исковата молба от ответника К. З., в които отговори ответниците релевират
придобиването на идеални части от процесния имот на основание изтекла в
тяхна полза придобивна давност, а за ответника З. и присъединено към
неговото владение това на праводателите му, не е изтекъл изискуемият по
чл. 79 ЗС давностен срок.
В конкретния случай по отношение на ответницата П. и на
праводателите на ответника З. се прилага общата давност по чл. 79, ал. 1 ЗС от
десет години, тъй като към момента, от който започва да тече давностния
срок, същите са били недобросъвестни. Осъществяваното от ответника З.
владение върху придобитите идеални части от процесния недвижим имот се
квалифицира като добросъвестно по смисъла на чл. 78, ал. 1 ЗС, но от момента
на придобиването им - 24.11.2022 г., до позоваване на придобивния способ в
отговора на исковата молба - 24.02.2025 г., също не изтекъл изискуемия
давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Искане за косвен съдебен контрол по отношение на решенията на ОСЗ
от страна на З..
Паралелно с изложеното и за прецизност, съдът намира за необходимо
да посочи още, че от доказателствения материал по делото безспорно се
установява, че по време на реституционната процедура по ЗСПЗЗ по
отношение на процесния недвижим имот е имало спор относно носителя на
правото на собственост – веднъж е признато правото на собственост на
наследниците на Н. Г. Г., след уважен иск с правно основание чл. 11, ал. 2
ЗСПЗЗ (Решение № 1749 от 19.10.2004 г. и Решение № 1749 от 24.07.2006 г.,
двете на Общинска служба по земеделие и гори гр. П.), към 2005 г. правото на
собственост върху същия имот е било възстановено на Общински поземлен
фонд – П. (съгласно Решение № 1749/16.06.2005 г. и Решение №
1749/24.07.2006 г., двете на Общинска служба по земеделие и гори гр. П.), а с
Решение № 965/14.11.2011 г. на Общинска служба по земеделие гр. П. имотът
е възстановен на наследниците на А.М. Ч., б.ж. на гр. П., починал на *** г.
(съгласно обстоятелствената част на Решение № 180/07.08.2015 г. по гр.д. №
19
181/2012 г. на РС-П.), един от които и А.М. Ч., ЕГН **********, последният
снабдил се с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по
отношение на идеални части от процесния недвижим имот на 20.01.2012 г.
Изложените хронологични данни опровергават констатацията на
нотариуса, че по отношение на А.М. Ч., ЕГН **********, се е осъществил
съставът на чл. 79 ЗС, тъй като последният изисква освен осъществено явно,
спокойно и непрекъснато владение, също и последното да е доведено до
знанието на досегашния собственик, отблъсквайки по този начин неговото
владение и установявайки свое собствено необезпокоявано такова.
Коментираният придобивен способ (по давност) изисква манифестиране на
намерението за своене на вещта, като промяната в намерението и
трансформирането на държането във владение не трябва да останат скрити, а
трябва да намерят външна изява в предприемане на конкретни действия -
фактически или правни, които да бъдат насочени към собственика като бъде
отблъснато неговото владение. По делото не са ангажирани доказателства,
установяващи предприемане на каквито и да е фактически действия от страна
на А. Ч. за отблъскване владението на собственика и манифестиране на
своенето на имота, още повече, че преди датата на издаване на констативния
нотариален акт не е установено, с влязъл в сила съдебен или административен
акт, кой е действителният собственик на имота. Дори да се приеме, че първото
действие от страна на Ч. по манифестиране намерението за своене на вещта,
да е издаването на констативния нотариален акт на 20.01.2012 г. и от този
момент да тече срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС, то на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД
давността е прекъсната с предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и срещу А.М.
Ч., ЕГН **********, което е станало най-късно на 27.04.2012 г., когато е
вписана исковата молба (съгласно обстоятелствената част на Решение №
180/07.08.2015 г. по гр.д. № 181/2012 г. на РС-П., исковата молба е вписана в
дв.вх.рег. № 680/27.04.2012 г. по описа на Агенция по вписванията).
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на
разноски има само ищецът.
Ищцовата страна е сторила разноски в размер на 50 лева,
представляваща заплатена ДТ за образуване на делото, поради което
ответниците К. З. и И. П. следва да бъдат осъдени да заплатят по-равно на
ищеца сумата от 50 лева, представляваща заплатената държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 108 ЗС, П.кият районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС, по
отношение на ответниците К. В. З., с ЕГН: ********** и И. К. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 9, че ищецът Н. Г. Н., с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 35, вх. Б, ет. 2, ап. 4, е собственик на
20
178,78/1609 кв.м. идеални части от Поземлен имот с идентификатор
56126.7.209 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР засягащо поземления имот е от 08.03.2024 г., с
адрес на поземления имот: гр. П., местност ЗИЧЕ, с площ от 1609 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: пасище, категория на земята: осма, предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план: 007209; при съседи: 56126.7.97; 56126.7.122;
56126.7.111; 56126.7.10, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважената
идеална част до претендираната в исковата претенция,
като ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС, ответниците К. В. З., с ЕГН
**********, с адрес: общ. П., с. К., ул. „П.“ № 23 и И. К. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 9, да предадат владението на Н. Г. Н., с
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 35, вх. Б, ет. 2, ап. 4, на
178,78/1609 кв.м. идеални части от Поземлен имот с идентификатор
56126.7.209 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР засягащо поземления имот е от 08.03.2024 г., с
адрес на поземления имот: гр. П., местност ЗИЧЕ, с площ от 1609 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: пасище, категория на земята: осма, предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план: 007209; при съседи: 56126.7.97; 56126.7.122;
56126.7.111; 56126.7.10.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК К. В. З., с ЕГН: **********, с
адрес: общ. П., с. К., ул. „П.“ № 23 и И. К. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „С.“ № 9, ДА ЗАПЛАТЯТ по-равно на Н. Г. Н., с ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 35, вх. Б, ет. 2, ап. 4, сумата от 50 (петдесет) лева –
сторени разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – гр. Б., с въззивна жалба, която се подава чрез
Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
21