О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №IV-908
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
на девети март, две хиляди и двадесета година,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно
гражданско дело номер 701 по описа за 2020 година.
НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивна жалба на Р.С.Р.
*** – ищец в първоинстанционното производство, против Решение №162/14.01.20г.,
постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№5071/2019г., с което е отхвърлен
иска на въззивника, за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от
7613.09 лв. – неплатен остатък от обезщетение по застраховка „Каско”, съгласно
полица № 440118021017335/16.05.2018 год., за вреди на лек автомобил „Мерцедес
S500”, рег. № А 50 03 НК, собствен на ищеца, причинени от злоумишлени действия
на неизвестно лице на 14.05.2019 год. в гр.Бургас, ул.“Ивайло“, пред дом № 69,
ведно със законната лихва върху горната главница, начиная от 26.06.2019 год. до
окончателното плащане и въззивникът е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” - ЕАД
деловодни разноски в размер на 860 лв.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде уважен. Счита, че при безспорна фактология, относно съществуващо
между страните застрахователно правоотношение с покрити рискове „А“ – пълно
каско, по отношение на л.а. „Мерцедес S500“ с рег.№А5003НК, осъществено на 14.05.19г.
застрахователно събитие, при което са причинени вреди на автомобила, неправилно
е извършена оценка на действителната стойност на причинените вреди, респ. – на
дължимата застрахователна сума.
Обсъжда се извършената съдебно автотехническа
експертиза, констатираща щетите – надраскана боя по тавана, щета по задния
капак/багажник и повреда на стъклен люк, без възможност за отремонтиране, както
и оценката, дадена от вещото лице за цялостен ремонт по цени на доверени
сервизи на застрахователя, при подмяна на люка с такъв втора употреба и нов,
оригинален, за да се обоснове заключение, че изводите на съда, че размера на
обезщетението следва да бъде определен по методиката на застрахователя е
неправилен и незаконосъобразен. При анализ на законовите разпоредби на чл.386,
ал.2 и чл.400, ал.2 КЗ, и историческо тълкуване спрямо нормата на чл.203 КЗ –
отм., се обосновава извод, че определяне на възстановителната стойност на
обезщетението от значение е цената на необходимите за подмяната части като
нови, а не като втора употреба. Излага подробни съображения за оспорване на
извода на съда, че в случая намират приложение Общите условия – т.12.1.1, препращащи
към Методиката на застрахователя; с позоваване на съдебна практика се формулира
извод, че същата противоречи на императивната норма на чл.386, ал.2 КЗ. Според
въззивника, Методиката следва да отразява пазарната конюнктура, а не обратното.
Като неравноправни се квалифицират условията на застрахователя размера на
обезщетението да се определя не от действително причинените вреди, а от
собствената му Методика.
Оспорва се извода на съда, че ищецът се е лишил от
възможността да бъде обезщетен по реда на чл.406, вр. чл.108, ал.7 КЗ, като в
уведомление за щета от 14.05.19г. като начин на определяне на застрахователното
обезщетение е посочил „по оценка на застрахователя“, доколкото Методиката не му
е била предоставяна, а и същата не предвижда актуализация на спрямо
увеличението на пазарните цени – излагат се съображения. Цитира се съдебна
практика и се извършва анализ на същата.
На последно място подробно се анализира начина на
определяне на застрахователното обезщетение за щетата, съставляваща пукнато
стъкло на люк и повреден механизъм, при спазване на Методиката на
застрахователя съобразно офертна цена на официален представител на марката
автомобили, за да се обоснове извод, че искът би бил поне частично основателен
за 2863.97 лева.
При проверката, извършена на осн.
чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивната страна на 15.01.2020г.
Въззивната жалба е подадена на 27.01.20г. - в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят
е лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
т.к. искът му е отхвърлен. Следователно жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен
на ответника „ДЗИ – Общо застраховане” - ЕАД на
14.02.20г. чрез адв.В.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 25.02.20. е подаден писмен отговор. В него се излагат подробни
съображения за потвърждаване на решението.
Изразява се несъгласие с тезата на
въззивника, че автомобил с година на производство 2005 следва да бъде
възстановен с оригинални части в официален сервиз, след като може да бъде
ремонтиран в доверен сервиз с алтернативни части. При подробен анализ на Общите
условия на застрахователя, се извежда извод, че действителната стойност на
щетите следва да се определи по Методиката на застрахователя, с оглед датата на
производство на автомобила и съобразно представени разходни документи от
домерен сервиз.
Според ответника, застрахователната полица не
е сключена със специална договореност „официален сервиз“, поради което не е
налице възможност за възстановяване на автомобила с оригинални части.
Действително претърпените вреди се установяват от извършената експертиза.
Бургаският
окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора
намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и
решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр.
чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №701/20г. по описа на Бургаски окръжен съд,
в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 02.03.20г.
- на 06.04.2020г. от 13.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
Препис от отговорите на въззивната жалба да се връчат
на въззивната страна, ведно с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.