РЕШЕНИЕ
№1049/30.5.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
тринадесети май Година две
хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 217 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ Т.” ЕООД, представлявано от К.Б.Г.
против Наказателно постановление № 03-009236 / 21.03.2018г. на Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на
„ Т.” ЕООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2
500 лева, на основание чл. 415 ал.1 от КТ.
В
жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, а
именно че актът не е бил връчен по надлежния ред, че от описанието на
нарушението от фактическа страна не става ясно какво точно е то и защо е
прието, че е извършено именно на 07.02.2018г. и др.На следващо място се оспорва
и извършването на самото нарушение, като се сочи, че даденото предписание е
било изпълнено и е била издадена необходимата заповед.Поради тези и други
съображения се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно,
намаляване на размера на наложеното наказание или прилагане на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен представител,
който оспорва жалбата.По същество се иска наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 11.12.2017г.служители на Дирекция ИТ –
Варна , един от които св. Н.И., ,
извършили проверка на в обект на
„Т.“ ЕООД, а именно- отоплителна централа технически блок, ЛЦ за ОВД-Варна.При
нея се установило, че в обекта липсва заповед, с която работодателя е определил
писмено длъжностно лице, което да го представлява в негово отсъствие пред
контролните органи на Д „ИТ“-Варна. Били установени и други нарушения на
трудовото законодателство. Поради това,
с Протокол № ПР 1744709/23.01.2018г. на
„Т. „ЕООД били дадени задължителни предписания, едно от които под № 46 било
работодателят да издаде заповед, с която да определи писмено длъжностно
лице или лица в обектите на дружеството, където се полага наемен труд, които да
го представляват пред контролните органи на ИТ съгласно изискванията на чл.403
„а“ ал.2 от КТ. Бил даден и срок за
изпълнение на предписанието- 05.02.2018г.Протоколът бил изпратен на адреса на
дружеството и бил получен на 25.01.2018г.Предписанията не били обжалвани по
реда на АПК.
На 07.02.2018г. св.И. извършил
нова проверка в обекта на „Т.“ ЕООД. Били изискани необходимите за проверката
документи, свързани с изпълнение на дадените на дружеството предписания.При
запознаване с тях св.И. установил, че от дадените 46 предписания не са
изпълнени 4.Била представена заповед № 3 от 05.02.2018г., с която управителя на
дружеството определил Р.М.-офис мениджър за длъжностно лице , за РВД-Варна,
където се полага наемен труд по договор с ДП РВД и което да представлява
дружеството пред контролните органи на инспекцията по труда.Св.И. обаче приел,
че не е изпълнено предписание под № 46, а именно работодателя да издаде
заповед, с която да определи писмено длъжностно лице или лица в обектите на
дружеството, където се полага наемен труд, които да го представляват пред
контролните органи, тъй като не била представена заповед за конкретния
обект-отоплителна централа, технически блок, ЛЦ за ОВД-Варна.Бил изготвен нов
протокол № ПР1804711/26.02.2018г., в който били описани неизпълнените
предписания и с който били дадени нови предписания.
Поради установеното неизпълнение
на предписание, на 27.02.2018г. , при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН св.И. съставил против „Т.“ ЕООД акт за
установяване на нарушение за това, че
не е изпълнило задължително предписание № 46 от Протокол № ПР
1744709/23.01.2018г. като работодател да издаде заповед, с която да определи
писмено длъжностно лице или лица в обектите на дружеството, където се полага
наемен труд, които да го представляват
пред контролните органи на ИТ, съгласно изискванията на чл.403 „а“ ал.2 от КТ. Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.415 ал.1 от КТ.Било прието, че то е извършено на 07.02.2018г.
в обекта на контрол- отоплителна
централа, технически блок, ЛЦ за ОВД-Варна.
След съставяне на акта той бил изпратен на адреса на дружеството при
спазване на процедурата по чл.416 ал.3 от КТ.След неговото получаване и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не
били направени и депозирани.
Въз основа на акта било
издадено и наказателното постановление, с което наказващият орган приел изцяло
описаните фактически констатации и правната квалификация на нарушението по
чл.415 ал.1 от КТ.За него, на същото законово основание на „ Т.” ЕООД била наложена „Имуществена санкция”
в размер на 2 500лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан Н.И. –актосъставител.От показанията му се установи, че
нарушението е установено при извършване на последваща проверка в обект на
дружеството в гр.Варна, при която е
било установено, че даденото предписание, свързано с издаването на заповед за
определяне на длъжностно лице по смисъла на чл.403 „а“ ал.2 от КТ, не е било
изпълнено. Св.И. посочи, че в Д“ИТ“ по ел. поща е постъпил отговор от
дружеството, че дадените предписания не са били изпълнени поради ползване на
продължителен отпуск от страна на
съответния служител.Съдът кредитира показанията на свидетеля, като не ги
възприема единствено в частта, в която сочи, че в хода на проверката не му е
била представена Заповед № 3 от 05.02.2018г., доколкото същата е приложена по
преписката и е описана в акта.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства и тези по
административно-наказателната преписка
, които преценени в тяхната
съвкупност са взаимно и логически
свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Наказателното постановление № 03-009236/
21.03.2018г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция
"Областна инспекция по труда" гр.Варна , съгласно заповед №
0280/03.08.2010г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” –
София. Актът също е издаден от компетентно
лице съобразно Заповед № 3-0062/18.01.2018г. на Изпълнителния директор на ИА
ГИТ-София. Постановлението е издадено в
шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.То
съдържа пълно описание на нарушението,
датата , мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща
да се разбере какво е обвинението
и срещу какво да се организира защита. С оглед на това възраженията в жалбата
за допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са неоснователни.Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата,
свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила при връчване на акта.От
доказателствата по делото се установява, че действително актът е бил съставен
при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.От показанията на св.И. пък става ясно, че
преди съставяне на акта, той е провел разговор с пълномощник на дружеството,
който е заявил, че няма да може да пътува до гр.Варна.Дори да се приеме, че не
са били налице основания за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, то в
последствие този акт е бил получен от управителя на дружеството.Това се
установява от приложено по преписката писмо, от което е видно, че на адреса на
управление на „Т. „ЕООД са били изпратени четири акта, които съобразно от
приложената разписка са били получени на 02.03.2018г. от Георгиев, който е
управител на дружеството.В случая е била приложена законово предвидената
хипотеза на чл.416 ал.3 от КТ. От друга
страна правото на защита е било реализирано с подаване на жалбата, поради която
пък е образувано и настоящото съдебно производство. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и възраженията в
тази насока са неоснователни.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.От
показанията на св. И., както и
от писмените доказателства по делото , по безспорен и категоричен начин
се установява, че даденото с Протокол № ПР 1744709/23.01.2018г. на Д „ИТ”-Варна
под № 46 предписание не е било изпълнено.Протоколът, в който то е описано
е получен на 25.01.2018г. на адреса на работодателя, който
не се е възползвал от възможността да го
обжалва в 14 дневен срок.Поради това и то е влязло в сила.При последваща
проверка, извършена на 07.02.2018г. е било установено, че работодателят не е издал заповед, с която да
определи писмено лице или лица в обектите на дружеството, където се полага
наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на ИТ.Представената
при проверката Заповед № 3/05.02.2018г., копие от която е приложена по
преписката, не се отнася до всички обекти на дружеството, където се полага
наемен труд, а само за РВД-Варна, което е видно от нейното
съдържание.Действително, с жалбата се представя нова заповед № 4 от 05.02.2018, с която отново същото лице
е било определено за длъжностно лице, което да представлява дружеството пред
контролните органи на ИТ за всички обекти на „Т.“ ЕООД-Варна, включително и в
обект „Отоплителна централа на ЛЦ за ОВД-Варна и ТРЛК „Върбица“ при ДП „РВД“.С
оглед на нейното съдържание следва да се приеме, че даденото предписание е било
изпълнено.Тази заповед обаче не е била представена на контролните органи нито
по време на проверката в обекта на 07.02.2018г., нито на последвалата
документална проверка, която е била насрочена за 20.02.2018г. с призовка, копие
от която е приложена по преписката, а и след съставяне на акта.Поради това
съдът намира, че нарушението безспорно е
извършено, а възраженията за неговата недоказаност-за неоснователни.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „ Т.” ЕООД в качеството му на работодател. чрез
налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата,
каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния
извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Правилно наказващият орган е преценил, че не
следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.Извършеното от „ Т.”ЕООД нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с другите случаи на такова нарушение.
Правилно е била определена и
санкционната норма, тъй като именно в чл.415 ал.1 от КТ е предвидена санкция за
този, който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.В
настоящият случай безспорно е, че на
„ Т.” ЕООД в качеството на
работодател, от надлежен контролен орган е било дадено задължително предписание,
обективирано в съответния протокол ,
което не е било изпълнено.
При определяне на
санкцията в размер на 2 500лв.
обаче наказващият орган не е взел предвид, че нарушението е извършено за първи път, както и
че макар и в последствие, все пак е била издадена съответната заповед. Поради
това и съдът намира, че следва да намали размера на санкцията от
2 500лв. на 1 500лв. до минималния
предвиден в закона, като счита че този размер на наказанието е съответен на
допуснатото нарушение и че с него в
достатъчна степен ще бъдат изпълнени
целите на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-009236 / 21.03.2018г. на Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Т.” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева, на основание чл.
415 ал.1 от
КТ , като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание "Имуществена санкция"
от 2 500лв. на 1
500 / хиляда и петстотин / лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: