№ 214
гр. Н., 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620101614 по описа за 2021 година
Делото е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК във вр.с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД във вр.с чл.143 ,ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, с цена 590,31
лв., предявен от СТ. ЗЛ. ИВ. от гр.Н., обл.Ш., чрез пълномощника й адв.М.В. М., вписан в
АК-П. против "Сити кеш“ ООД- гр. София.
Ищцата твърди, че е страна по договор за кредит №***, сключен с ответното
дружество.Получила в заем сумата от 700 лв., която се задължила да върне на 37 вноски, при
лихва от 115,69 лв. и неустойка от 590,31 лв. Счита, че не дължи сумата за неустойка, тъй
като клаузата в договора, уговаряща плащането на тази неустойка противоречи на добрите
нрави и поради това нищожна и сключена в нарушение на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Предвид това моли съдът да признае за установено, че не дължи сумата от 590,31 лв.,
представляваща неустойка по договор за кредит №***, сключен с ответното дружество.
В законовия срок ответното дружество „Сити кеш“ООД предявява насрещен иск. Като
заявява, че ответницата по насрещния иск е направила частично изпълнение на 17 та вноска
по кредита и в пълно неизпълнение на следващите вноски до вноска 36, на основание чл.26,
ал.1, т.1 от ОУ обявява за предсрочно изискуем непадежиралия остатък от задължението.
Посредством насрещната искова молба съобщава това на ответницата по насрещния иск.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати:сумата от
20.87лв.-неплатена възнаградителна лихва от 29.09.2021 г. до 02.02.2022 г., 2/сумата от
327.14лв.,представляваща непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски за
периода от 22.09.2021г.до 02.02.2022г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до датата на окончателното плащане, 3/сумата от 23.48лв.-представляваща
непогасен остатък от главницата по непадежиралата вноска с падеж ***г.,обявена за
1
предсрочно изискуема с исковата молба ,ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до датата на окончателното плащане.
Моли присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответницата по насрещния иск е депозирала писмен отговор. Заявява се, че договора на
страните е недействителен, поради непосочване на ГПР в него и общата дължима от
потребителя сума. Освен това била уговорена неустойка, макар и непретендирана с
насрещната искова молба, представляваща допълнителна печалба на кредитора, освен
договорната лихва. Нейният размер следвало да се включи в ГПР, което не било сторено.
Нищожността на неравноправната клауза в договора довела до недействителност на
кредитната сделка поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД
нищожността на отделни клаузи в договора не влече нищожност на целия договор, ако
нищожните клаузи могат да се заместят с повелителни правила на закона или ако може да се
предположи,че сделката би била сключена и без нищожната клауза. Случаят не бил такъв и
конкретната норма се явявала неприложима. Моли съдът да прогласи договора за
недействителен. Прави се искане да бъде извършено прихващане със сумата, вече заплатена
от ответницата по насрещния иск по договора с търсимата главница. В случай, че съдът
счете договорът за действителен се иска извършване на прихващане между сумата, платена
за неустойка и търсимата главница и лихви. Моли се осъдителния иск да бъде отхвърлен и
да се присъдят разноски, като се възразява за прекомерност на разноските на ищеца по
насрещния иск.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно наличието на сключен договор потребителски кредит
№***/***г,по силата на който,ответникът е предоставил на ищцата потребителски кредит
от 700лв., със срок на погасяване ***г.,платим на седмични вноски,както следва:3х5.45лв. и
34х23.51лв.Уговореният годишен процент на разходите е 49.79%,при фиксиран годишен
лихвен процент -40.05
Неразделна част от договора е Приложение 1,съдържащо падежа на всяка вноска,както и
компонентите на същата:главница,лихва,неустойка,вноска с неустойка.Общият размер на
задължението е определен на 815.69лв.,от която –неустойка в размер на 590.31лв
В точка 8 от договора,страните са се споразумели,че в случай,че кредитополучателят не
представи уговореното в чл.6 /банкова гаранция или поръчител,отговарящ на чл.23 от
Общите условия към договора за кредит/,в тридневен срок от сключването му или
предоставеното обезпечение не отговаря на условията,посочени в чл.23 от Общите условия
към договора за кредит,кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на
590.31лв.,с начин на разсрочено плащане,подробно посочен в Приложение 1 към договора за
кредит
Съгласно чл.23 от Общите условия към договора за кредит,обезпечението чрез
поръчителство следва да се осъществи както следва:1/Поръчителство на едно или две
физически лица,които отговарят кумулативно на следните условия:имат осигурителен
доход общо в размер най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за
страната,в случай на двама поръчители-размерът на осигурителния доход на всеки един от
тях трябва да е в размерна поне 4 пъти минималната работна заплата за страната,не са
поръчители по други договори за кредит,сключени от кредитора,нямат кредити към банки
2
или финансови институции с класификация,различна от „Редовен“,както по активни,така и
по погасени задължения,2/Залог върху движима вещ,чиято пазарна стойност надвишава 2
пъти общата сума за плащане по договора,включваща уговорената главница и лихва,
3/първа по ред ипотека , 4/Предоставяне на безусловна банкова гаранция,издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка,за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит,включваща договорената главница и лихва.
По искане на ищеца по насрещния иск,по делото беше назначена съдебно-счетоводна
експертиза,изготвена от вещото лица Д.Д.,чието заключение съдът кредитира с пълно
доверие като добросъвестно,компетентно и безпристрастно изготвено.От същото се
установява,че към датата на депозиране на насрещния иск,по процесния договор за кредит
били заплатени общо суми в размер на 341.00лв.,от които :на 25.06.2021г.-190.00лв.,на
***г.-38лв.,на 18.10.2021г.-38лв.,на 06.12.2021г.-30лв.,на 13.01.2022г.-20лв. и на
31.01.2022г.-25лв.С платените суми били погасени изцяло 16 седмични погасителни вноски
и частично 17 седмична погасителна вноска.Били погасени лихви в размер на 79.47лв. и
главница в размер на 261.12лв.,като останалата сума в размер на 0.41лв.,която не била
разпределена.Остатъкът на главницата по кредита към датата на насрещния иск възлиза на
обща стойност 438.88лв.,като в това число 415.40лв.падежирали вноски за периода от
22.09.2021г.до 02.02.2022г. и 23.48лв.непадежирала главница по кредита с дата на падеж
***г.Размерът на възнаградителната лихва за периода от 29.09.2021г.до 02.02.2022г.възлизал
на стойност 36.19лв. След датата на насрещния иск ,по кредита били заплатени суми в общ
размер на 105.73лв./на 25.03.2022г.-25лв.,на 13.04.2022г.-20лв. и на 06.06.2022г.-
60.73лв./Според ССЕ,с платените суми след датата на насрещния иск -105.73лв. и остатъка
от непогасената сума отпреди в размер на 0.41лв.,общо 106.14лв.,били погасени лихви в
размер на 15.32лв. и главница в размер на 90.82лв.,като остатъка от задължението на
кредита възлизал на стойност 368.96лв./20.90лв.лихви и 348.06лв.-главница/.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Ищцата по първоначалния иск –СТ. ЗЛ. ИВ. има качество качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, като за самото му сключване има формални изисквания, които са задължителни.
Такива изисквания се съдържат в нормите на чл. 10, 10а и чл. 11 от ЗПК. Съдът намира, че
сключения от страните договор съдържа неравноправни клаузи, които правят договора
частично недействителен. Конкретно такава клауза е посочената в точка 8 от договора
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 590.31лв.,в случай,че
кредитополучателят не представи уговореното в чл.6 /банкова гаранция или
поръчител,отговарящ на чл.23 от Общите условия към договора за кредит/,в тридневен срок
от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,посочени в
чл.23 от Общите условия към договора за кредит.
Самото задължение за предоставяне на обезпечението, независимо дели е при условията
на лично поръчителство или чрез банкова гаранция, възниква след подписването на
договора. Това прави невъзможно за кредитополучателя предварително да се увери в
действителните разходи, които ще плати по договора. От друга страна, по този начин
кредиторът прехвърля отговорността за неизпълнение на собственото си задължение по чл.
16 от ЗПК, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и едва след това да
прецени дали да сключи договора за кредит или да откаже сключването му. Посочването на
неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение на кредита се явява нищожна и
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. За кредитополучателя не се е породило
задължение да заплати включената към погасителния план неустойка под формата на 37
вноски в общ размер на 590.31лв.
3
Затова искът на ищцата съдът да признае за установено, че тя не дължи на ответното
дружество сумата от 590.31лв.,представляващ неустойка по договора за кредит, се явява
основателен и доказан, поради което следва да се уважи. Накърнен е принципът за
добросъвестност при сключване на договорите съгл. чл. 12 от ЗЗД и на еквивалентност на
насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД.
По насрещно предявените осъдителни искове страните не спорят, че ответницата е
получила в заем сумата от 700.00лв.Признава се за извършени частични плащания от нейна
страна,който факт е обективиран и в заключението на назначената по делото ССЕ.Заплатена
е сумата от 341.00лв.,като вноските не са били заплащани в пълен размер и на падежа на
всяка от тях.
С предявяването на насрещния иск, ищецът е ползвал правото си, уредено в чл.12 от ОУ,
да измени едностранно условията на договора, обявявайки цялото задължение за предсрочно
изискуемо, поради виновното поведение на ответницата, изразяващо се в неплащане в срок
на изискуемо задължение по договора. Иска се ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищеца по насрещния иск сумите от:1/ 20.87лв.-неплатена възнаградителна лихва от
29.09.2021 г. до 02.02.2022 г., 2/сумата от 327.14лв.,представляваща непогасен остатък от
главницата по падежиралите вноски за периода от 22.09.2021г.до 02.02.2022г.,ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното
плащане, 3/сумата от 23.48лв.-представляваща непогасен остатък от главницата по
непадежиралата вноска с падеж ***г.,обявена за предсрочно изискуема с исковата молба
,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на
окончателното плащане.
Съдът не счита, че изводите относно нищожността на клаузите, уговарящи плащането на
неустойка е повлякла нищожност на целия договор за кредит. Договорът би бил сключен и
без недействителните му части. Относно възраженията за лихвения процент и годишния
процент на разходите, уговорени в договора, то за да се счетат тези клаузи за нищожни,
следва да се установи, че те са неравноправни. Следва да се отбележи, че те са посочени в
договора- 40,55 % годишен лихвен процент по кредита и ГПР-49.79 %. Според чл.19, ал.4
от ЗЗП годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Въпросното постановление
(Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения) определя годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. В случая годишният процент на разходите е определен до максималната
допустима стойност, съгласно законовите разпоредби. При това положение не може да се
приеме, че договорът е недействителен на това основание. Предвид изложеното ,след
приспадане на размера на платеното и недължимата неустойка,съгласно договора и
погасителния план към него,при размер на главницата -700.00лв.,размер на
възнаградителната лихва 115.69лв., ответницата по насрещния иск следва да заплати на
4
ищеца по същия,сумите ,така както са претендирани,а именно: 20.87лв.-неплатена
възнаградителна лихва от 29.09.2021 г. до 02.02.2022 г., 2/сумата от
327.14лв.,представляваща непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски за
периода от 22.09.2021г.до 02.02.2022г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до датата на окончателното плащане, 3/сумата от 23.48лв.-представляваща
непогасен остатък от главницата по непадежиралата вноска с падеж ***г.,обявена за
предсрочно изискуема с исковата молба ,ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до датата на окончателното плащане.
Относно разноските по иска с правно основание чл.124 от ГПК и по арг.на чл.78 ал.1 от
ГПК, с оглед неговото уважаване,съдът намира, че ответното дружество следва да заплати
на ищцата направените от нея разноски, които са в размер на 50.00лв. – заплатена държавна
такса. На пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител – адв. М.М. от АК- П. е предоставил безплатна за ищцата
правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА- адвокатска помощ на материално
затруднено лице. В този случай дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде
заплатено на адвоката. Същото се претендира в размер на 600 лв.- минимален размер на
адвокатското възнаграждение, което следва да му се присъди, като следва да се заплати от
ответната страна.
По разноските по насрещно предявения иск: Ищецът „Сити кеш“ООД е представляван
от юрисконсулт и с оглед уважаването на този осъдителен иск изцяло,на основание чл.78
ал.8 от ГПК във вр.с чл.1 от Тарифа за ДТССГПК,следва ответницата по насрещния иск да
бъде осъдена да му заплати направените съдебни и деловодни разноски в общ размер на
500.00лв.,от които :50.00лв.-държавна такса,юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00лв.,както и 150.00лв./депозит за изготвяне на ССЕ,за нуждите на насрещния иск/.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН:**********, с адрес:гр.Н.,
ул.*** НЕ ДЪЛЖИ на „Сити кеш“ООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Славянска“№29 ет.7,представлявано от Н.П.П. СУМАТА от
590.31лв./петстотин и деветдесет лева тридесет и една стотинки/,представляваща
неустойка по сключения между тях Договор за потребителски кредит №***/***г.и
Приложение №1 към него.
ОСЪЖДА ответницата по насрещния иск СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН:**********, с
адрес:гр.Н., ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца по същия Сити кеш“ООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Славянска“№29
ет.7,представлявано от Н.П.П. следните суми по сключения между тях Договор за
потребителски кредит №***/***г.и Приложение №1 към него: 20.87лв./двадесет лева
осемдесет и седем стотинки -неплатена възнаградителна лихва от 29.09.2021 г. до
5
02.02.2022 г.,/327.14лв./триста двадесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ -
непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски за периода от 22.09.2021г.до
02.02.2022г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск -
04.02.2022г. до датата на окончателното плащане, 23.48лв./двадесет и три лева
четиридесет и осем стотинки/ -непогасен остатък от главницата по непадежиралата
вноска с падеж ***г.,обявена за предсрочно изискуема с исковата молба ,ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещния иск -04.02.2022г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ответника по първоначалния иск „Сити кеш“ООД,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Славянска“№29 ет.7,представлявано от
Н.П.П. да заплати на СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН:**********, с адрес:гр.Н., ул.*** направените по
делото разноски в размер на 50лв. /петдесет лева/- заплатена държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Славянска“№29 ет.7,представлявано от Н.П.П. да заплати на СТ.
ЗЛ. ИВ. с ЕГН:**********, с адрес:гр.Н., ул.*** адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв. /шестстотин лева/, за процесуално представителство на ищцата по делото, на основание
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА ответника по насрещния иск СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН:**********, с адрес:гр.Н.,
ул.*** да заплати на ищеца
„Сити кеш“ООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Славянска“№29 ет.7,представлявано от Н.П.П. направените по
делото разноски в размер на 500.00лв./петстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –гр.Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6