№ 51002
гр. София, 14.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110171932 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника А. Г., за признаване за установено
съществуването на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение от 26.01.2024
г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Съдът констатира, че исковата молба по претенцията за обезщетение за забава в
размер на законната лихва в размер на 345,66 лева както и за вземането в общ размер на
724,17 лева за неустойки е нередовна, поради което на ищеца следва да се дадат указания в
срок да посочи върху кои суми и за какъв период е начислено обезщетението за забава, както
и на какво основание и за неизпълнение на кое задължение е начислена сумата от 724,17
лева – неустойки.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението с писмена
молба с препис за насрещната страна:
1/ да уточни върху кои суми и за какъв период е начислено обезщетението за забава в
общ размер на 345,66 лева.
2/ на какво основание е начислена сумата от 724,17 лева за неустойки, като посочи
конкретна клауза от договор, въз основа на която сумата се претендира и за неизпълнени на
кое задължение е начислена сумата (сумите). При условие, че същата представлява сбор от
отделни вземания за начислени неустойки, да индивидуализира същите по основание и
размер.
1
При неизпълнение на указанията изцяло и в срок, исковата молба по тези претенции
ще бъде върната, а производството по делото в тази част - прекратено на осн. чл. 129, ал.3
ГПК.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 54361/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 18.02.2026 г. в
09,50 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба ведно с приложенията.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно
основание с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът А. Г., ЕГН **********, дължи на ищеца „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в общ размер на 2454,08 лева представляваща
сбор от 419,11 лева за месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни
услуги по Договор № .......... от 04.12.2020 г. за отчетен период от 12.07.2021 г. до 27.01.2022
г., 965,14 лева по договор за продажба на изплащане, 724,17 лв., представляваща неустойка,
начислена поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 03.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, и
345,66 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.01.2024 г. по ч.гр.д. №
54361/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът „А1 България“ ЕАД чрез пълномощника си адв. М. (с пълномощно по делото
на лист 82) твърди, че между него и ответника бил сключен договор за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М5783966. Към договора били закупени
и устройства на изплащане. За периода 12.07.2021 г. – 27.01.2022 г. ищецът изпълнил
задълженията си по договора, но ответникът не заплатил дължимите суми съгласно
договора и общите условия към него и натрупал задължения в размер на 2108,42 лв., поради
което договорът бил прекратен (както е посочено в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и начислена неустойка в общ размер на 724,17 лв. При тези твърдения, моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
2
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, такъв е постъпил от ответника
чрез адв. Г. (особен представител), в който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва наличие на облигационна връзка между страните и основанието и размер на
търсените вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е да докаже,
че между него и ответника е сключен договор за електронни съобщителни услуги (и договор
за продажба на изплащане), въз основа на който се е задължил да предостави на ответника
мобилни услуги (е предал описаните вещи), а последният – да заплати цената им; че в
рамките на заявения период е предоставил на ответника мобилни услуги на претендираната
стойност, както и че е настъпила изискуемостта на вземанията.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е поел
валидно задължение да заплати претендираните неустойки за забава или при прекратяване
на договора по негова вина; че действието на договора е прекратено на соченото основание,
за което е уговорена неустойката; датата на прекратяване на договора; размера на
претендираната неустойка.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е изпаднал в забава за сочения период и размера на търсеното вземане.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и 4 ГПК обстоятелства: НЯМА.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4