РЕШЕНИЕ
№ 2042
гр. Бургас, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20222120103912 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на К. А. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б. ***, чрез пълномощника адвокат Г. С., Адвокатска колегия -
Бургас, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. Б. ***, СРЕЩУ
Главна Дирекция „Гранична полиция”при МВР-гр. София, с адрес: гр. С., ***,
представлявана от директора Р. С. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума
в размер на 700лв. представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от ***-***, получен след преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, сума в размер на 130 лв. - представляваща мораторна
лихва върху дължимите суми за допълнително възнаграждение за периода *** до ***,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане
на задължението, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски..
Ищецът твърди, че е държавен служител по силата на служебно
правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „***“ в ГКПП „***“
при ГПУ Летище Б., към РД „Гранична полиция“ Аерогари София, която е на
структурно подчинение към Главна Дирекция „Гранична полиция”- София. Статутът
му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ
Твърди се, че за периода ***-***ищецът е положил общо 560 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 640,08 часа. Преизчисляването на
нощен труд към дневен труд води до извънреден труд от 82 часа. При изчисляване на
1
база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.5 от
ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6лв., т.е. ответникът
дължи на ищеца приблизително 700лв. С оглед обстоятелството, че не разполагат с
графиците за процесния период, както и с размера на основното месечно
възнаграждение за този период, е възможно да се получи разминаване между
претендираната от ищеца сума и действително дължимата, за което се иска
допускането на ССчЕ. След изготвеното и депозирано заключение и в срока на чл. 214,
ал. 1 от ГПК, ищецът е направил изменение на иска като претендира главница в размер
на 619,56 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 72,36 часа за периода от 20.08.2019г. до 09.07.2020г., получен след
преизчисляване на положен нощен труд с коефицент 1.143, както и мораторна лихва в
размер на 138,20 лева върху отделните главници, изчислена за периода от 31.10.2019г.
до 16.06.2022г. За разликата до първоначално претендираната главница в размер на 700
лева ищецът прави оттегляне на искова, а за първоначално претендираната мораторна
лихва в размер на 130 лева мораторни лихви - прави увеличение на иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не оспорва
наличието на служебно правоотношение между него и ищеца. Оспорва се твърдението
на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по- специално твърдяната трансформация
на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че
нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си, се прилага само за
работници по КТ. Заявява се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на
трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Навежда се за приложимостта и на две
наредби- Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи се, че цитираната
в исковата молба Наредба № 8121з- 908/02.08.2018 г. била отменена с Наредба №
8121з-1059/26.09.2019 г., и препращала отново към Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Извежда се виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между
дневен и нощен труд на служителите на МВР е 8:8 часа или равно на коефициент 1, а
не на твърдения 1.143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи,
в която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25лева. Излага се, че за определен
период, когато е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. се е извършвало такова
компенсиране с прилагането на коефициент 0.143, но според ответника това е било в
разрез със ЗМВР и е било поправено с последвалите издадени наредби. Позовава се на
2
решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г., като се сочи и че с изменение
на ЗМВР е визирано понастоящем, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Излагат се подробни съображение
за разликата между нощен и извънреден труд, както и за приложимата в тази насока
правна уредба. Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Представят се
писмени доказателства.
Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр.
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото
писмени доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените данни се установява,
че ищцата заема длъжността „***“ в ГКПП „*** при Летище Бургас към
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари (РДГП) при Главна
дирекция „Гранична полиция” – София за процесния период.
Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищцата е полагала труд
на смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.
е. и през нощта. Според изготвената съдебно-икономическа експертиза,
ищецът за периода от 20.08.2019г. до 09.07.2020г., е положил 506 часа нощен
труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 506
часа става 578,36 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 506
часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Разликата между
преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на
72,36 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на допълнителното
трудово възнаграждение, изчислено като извънреден труд, за 72,36 часа
възлиза на 619,56 лева. Разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не е отчетена и
не е заплатена от работодателя като извънреден труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и
редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът - с негова заповед, ал.2.
3
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г.,
действала до 10.07.2020г./, нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 - седмично при 5-
дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се
изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и
през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 /редакция на ДВ,
бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ е предвидено, че за
служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до
280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6 /редакция на ДВ,
бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г.,
действала до 10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период са действали Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. Преди това са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.
Текстовете на чл.3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен
нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява
доказана по своето основание - за процесния период се прилага субсидиарно
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Видно от заключението на вещото лице, нощният труд, преизчислен с
4
коефициент 1.143, е 578,36 часа. Разликата от 72,36 часа не е отчетена в
протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е заплатена.
Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния
размер.
По иска за мораторната лихва:
Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния
труд, поради което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки
тримесечен период на сумарното отчитане на работното време. Според
експертизата, сумарната лихва за забава за периода до датата на подаване на
иска, е в размер на 138,20 лева, колкото се претендира и с увеличения иск,
поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лева
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда -
държавна такса в размер на 100 лева и 150 лева за изготвената експертиза.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР-гр. София, с адрес:
гр. С., ***, представлявана от директора Р. С., да заплати на К. А. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. Б. ***, сумата от 619,56 лева /шестстотин и деветнадесет лева и петдесет и
шест стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 72,36 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от нея за периода от 20.08.2019г. до
09.07.2020г. нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 17.06.2022г. до окончателното плащане, както и
сумата от 138,20 лева /сто тридесет и осем лева и двадесет стотинки/, представляваща
лихва за забава върху отделните главници за периода от 31.10.2019г. до до датата на
подаване на исковата молба - 16.06.2022г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР-гр. София, с адрес:
гр. С., ***, представлявана от директора Р. С. да заплати на К. А. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. Б. *** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР-гр. София, с адрес:
5
гр. С., ***, представлявана от директора Р. С. да заплати по сметка на Бургаския
районен съд държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/ и 150 лева /сто и петдесет
лева/ разноски за изготвената по делото експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6