№ 218
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110129275 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„т е предявило срещу С. В. К. и С. П. К. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца всеки от тях сумата в размер на по 162,31 лeвa,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до
30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-4“, бл. 442, вх. 4, ап.
27, ведно със законната лихва от 09.11.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на по 24,45 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 23.10.2020 г., сумата в размер на по 11,11 лeвa – стойност на дялово
разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
09.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на по 2,23 лeвa – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 23.10.2020
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
55077/2020 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет
страницата на купувача на съответните месечни фактури.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с
които оспорват предявените искове. Правят възражение за изтекла погасителна давност за
процесните суми. Поддържат, че не са собственици или ползватели на имота, съответно не
са потребители на топлинна енергия. Оспорват дължимостта и на претендираните лихви.
Молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище, с което поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за
процесния имот е извършено в съответствие с действащата през процесния период
1
нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
Основният спорен по делото въпрос е дали е налице твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в
процесния имот през исковия период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
В разглеждания случай при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
не се установява при дължимото от ищеца главно и пълно доказване ответниците да са
притежавали право на собственост върху процесния имот, респ. вещно право на ползване,
съответно да са се намирали в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на
топлинна енергия през исковия период.
За установяване на тези обстоятелства ищецът се позовава на Заповед № 2911 от
25.03.1991 г. на ИК на ОбНС – община Младост, с която е наредено недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Младост – 4“, бл. 442, вх. 4, ет. 9, ап. 27, да бъде продаден на
С. П. К. и С. В. К.. Заповедта е издадена на основание чл. 120 НДИ, който предвижда смесен
фактически състав за придобиване правото на собственост, а именно - административен акт
/заповед/ и гражданско-правна сделка /договор за покупко-продажба/. Липсата на който и да
е от двата елемента на този фактически състав води до опорочаване на придобивното
основание. В случая е доказано наличието единствено на първия елемент - заповед на ИК на
ОНС, но не и довършване на фактическия състав чрез сключване на договор за покупко-
продажба, поради което и с посочената заповед не се установява ответниците да са
собственици на процесния имот. Не се установява наличието на облигационно
правоотношение между страните и от останалите събрани по делото доказателства. При
направено изрично оспорване от ответниците относно наличието на твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение между страните, ищецът дължи пълно и главно доказване на
същото, каквото с ангажираните по делото доказателства не е осъществено въпреки изрично
дадените от съда в тази връзка указания на ищеца. Ето защо ищецът следва да понесе
последиците от разпределението на тежестта на доказване и отнасяне в негова вреда
неустановяването на посочения правопораждащ претендираното право факт – наличието на
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия между него и ответниците,
като исковете за главници за потребена топлинна енергия бъдат отхвърлени изцяло.
При това положение с оглед неоснователността на главната претенция, неоснователни
се явяват и претенциите на ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение, както и акцесорните претенции за мораторна лихва, поради което същите
също следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. В случая е претендирано адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
адвокатска помощ на всеки от ответниците. Определено по реда на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото в полза на
2
процесуалните представители на всеки от ответниците адвокатско възнаграждение е в
размер от по 300 лева. Следователно в полза на процесуалния представител на ответника С.
В. К. – адвокат С. К., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство в размер на 300 лева. В полза на
процесуалния представител на ответника С. П. К. – адвокат И. Н., също следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство в размер на 300 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „т, ЕИК 1, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу С. В. К., с ЕГН ********** и С. П. К., с ЕГН ********** и
двамата с адрес гр. София, ж.к. „Младост 4“, бл. 442, вх. 4, ап. 27, искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца всеки от тях сумата в размер на
по 162,31 лeвa, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-4“,
бл. 442, вх. 4, ап. 27, ведно със законната лихва от 09.11.2020 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на по 24,45 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 23.10.2020 г., сумата в размер на по 11,11 лeвa – стойност на
дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 09.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на по 2,23 лeвa – лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 23.10.2020
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
55077/2020 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА „т, ЕИК 1, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
№23Б, да заплати на адв. С. К. К., адвокат от САК, с адрес на кантората гр. София, ул.
„Владайска“ № 35, ет. 3, офис 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 300 лева –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „т, ЕИК 1, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
№23Б, да заплати на адв. И. А. Н., адвокат от САК, с адрес на кантората гр. Ботевград, ул.
„Свобода“ 3В, ет. 1, офис 6, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 300 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„т – „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3