РЕШЕНИЕ
No………./19.05.2016г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на двадесет и
пети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
при участието
на секретаря К.М.
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1868 по описа за 2015г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от „Евродизайн“ ЕООД
срещу „ТПО – В. – Център за проучване и проектиране и бизнес осигуряване“
искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 64333.33лв., представляваща част от
неплатено възнаграждение по фактура №**********/03.08.2012г. на стойност
77200.00лв. и сумата от 81500.00лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по фактура №**********/07.05.2012г. на
стойност 102600.00лв. по договор за
комплексна услуга от 10.02.2010г. с предмет допуск за изработване на ПУП,
изработване на ПУП, попълване на кадастралната карта, администриране и
техническо обезпечаване, защита на проекта, сумата от 8150.00лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договор за
комплексна услуга, начислена като 10% от
сумата от 81500.00лв., неплатена главница, сумата
от 6433.33лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договор за комплексна услуга, начислена като
10% от сумата от 64333.33лв., неплатена
главница ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.11.2015г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че между
страните е сключен договор за комплексна услуга от 10.02.2010г.., по силата, на
който ответникът в качеството му на възложител е възложило на ищеца, като
проектант да извърши допуск за изработване на ПУП,
изработване на ПУП, попълване на кадастралната карта, администриране и
техническо обезпечаване, защита на проекта, във връзка с изграждането на 93 бр.
ветрогенератори в имоти описани в приложение към договора срещу уговорено
възнаграждение. Конкретните възложени дейности и договорените плащания са били
допълнително изменяни чрез пет анекса.
Възложените дейности са били извършени
от ищеца и предадени на ответника с двустранно подписан приемо – предавателен
протокол от 07.05.2012г.
Във връзка с договора са били издадени
фактури, надлежно връчени на ответника, в това число и фактура
№**********/03.08.2012г. на стойност 77200.00лв. и фактура
№**********/07.05.2012г. на стойност 102600.00лв. По първата фактура е било
извършено частично плащане в размер на 12866.67лв., а по втората в размер на
21000лв., като ответникът е останал задължен за процесните суми.
Ответникът не заплатил на падежа,
поради което същият изпаднал в забава и дължи уговорената в раздел VI, т.15.2 неустойка, а именно, че се
начислява такава в размер на 0.05% от неплатената сума за всеки ден просрочие,
но не повече от 10% от нейната стойност или сумата от 14583.33лв.
По изложените съображения моли съдът
да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответниците дължат
процесните суми.
В съдебно заседание “Евродизайн” ЕООД чрез процесуалния
си представител адв. З. поддържа предявените
искови претенции и моли същата да бъде уважена. Моли за присъждане на
направените съдебни разноски.
Ответникът “ „ТПО – В. – Център за
проучване и проектиране и бизнес осигуряване“ ЕООД в срока по чл.367 от ГПК е
депозирал отговор, в който се излага, че исковата молба е нередовна, тъй като
към нея не се съдържа справка за задълженията по чл.366 от ГПК, поради което и
производството по исковете следва да бъде прекратено.
По същество ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер.
Признава се, че между страните е
сключен договор за комплексна услуга от 10.02.2010г., ведно с приложение №1,
изменен и допълнен с пет анекса. Във връзка с договора са издадени фактури
№199/29.12.2010г., №301/22.12.2011г., №306/23.12.2011г., №235/29.02.2012г.,
№309/14.03.2012г., като плащанията по тях са на обща стойност 325500.72лв.
Не се оспорва обстоятелството, че по
процесните фактура
№**********/03.08.2012г. на стойност 77200.00лв. е извършено частично плащане в
размер на 12866.67лв. и по фактура №**********/07.05.2012г. е заплатена сумата от 21000лв. Остатъчната
неплатена стойност на двете фактури не се дължи от ответника, тъй като вземанията
по тях са погасени с изтичането на три годишна давност. Плащането на
възнаграждението е уговорено периодично.
С изтичането
на пет годишна давност е погасено вземането от 1200.00лв., окончателно плащане
по Анекс №2/01.04.2010г.
По отношение
на претенцията за неустойка, твърди, че същата е недължима, поради
неоснователно на претенциите за главните задължения, както и поради
погасяването й по давност.
По изложените
съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове.
В съдебно
заседание ответникът чрез процесуалния си представител поддържа подадения
отговор, в съдебно заседание изрично посочва, че вземането по фактура №258 не
се дължи по процесния договор 10.02.2010г., в нея е вписано, като основание
договор от 02.04.2010г. Моли за присъждането на разноски.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази
становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от фактическа
страна:
По делото е представено копие на договор за
комплексна услуга от 10.02.2010г., по силата, на който ищецът е възложил на
ответникът да извърши допуск за изработване на ПУП, изработване на ПУП,
попълване на кадастралната карта, администриране и техническо обезпечаване,
защита на проекта на
стойност 41000.00лв. В т.4 е уговорен начина на плащане, а именно на части,
последната в размер на 11500.00лв. до 30.11.2010г. В т.15.2 е предвидено, че
при забава на някое от плащанията възложителят дължи лихва в размер на 0.05% на
ден, но не повече от 10% от стойността на неплатената сума.
С анекс №1/01.04.2010г. е увеличен
обхвата на договора от 10.02.2010г. с предмета му по т.2, като е уговорено
допълнително възнаграждение от 7000.00лв., платимо на четири равни части в
графика по т.4 от основания договор.
С анекс №2/01.04.2010г. е увеличен
обхвата на разработката с предмета по т.1 от него с допълнително възнаграждение
от 4000.00лв., платимо на четири равни части в графика по т.4 от основания
договор.
С анекс №3/01.04.2010г. е увеличен
обхвата на разработката с предмета по т.1 от него с допълнително възнаграждение
от 30000.00лв., платимо на две равни части – 15000.00лв. авансово и 15000.00лв.
след предаване на разработката и материалите.
С анекс №4/17.10.2011г. страните са
приели, че се налагат допълнителни дейности по договор за комплексна услуга,
като общата стойност на договора се увеличава с 130000лв. или общо 171000лв.
без ДДС. В §5 е уговорен график на плащания, като окончателното плащане от
7000.00лв. следва да бъде извършено след като бъдат предадени всички материали
с приемо – предавателен протокол. В §6 е вписано, че страните се отказват
частично от възложената допълнителна работа по анекс №1 и предоговарят
възнаграждението от 3500.00лв.
С анекс №5/24.02.2012г. е възложено на
„Евродизайн“ ЕООД изработването на проект за делба, изработване на ПУП –
парцеларен план на стойност 148250.600лв. без включен ДДС, платимо авансово
86250.60лв. в 15 дневен срок и 62000.00лв., след предаване на изработките,
удостоверено с приемо – предавателен протокол.
По делото са приети фактура
№258/03.08.2012г. и фактура №313/07.05.2012г. с доставчик „Евродизайн“ ООД и
получател на услугата „ТПО В. – ЦППБО“ ЕООД, първата на стойност 77200.00лв., в
която е вписано основание окончателно плащане по договор от 02.04.2010г. и
приспаднати аванси и втората на стойност 102600.00лв. с вписано основание
окончателно плащане по договор от 10.02.2010г., анекси №1,2,3,4,5.
Представен е приемо – предавателен
протокол от 07.05.2012г., с който на „ТПО В. ЦППБО“ ЕООД е предадена
документацията по договор от 10.02.2010г. и анекси №1,2,3,4,5.
По делото е изготвено заключение по
допусната ССЕ, съгласно което, фактура №313/07.05.2012г. на стойност
102600.00лв. и фактура №258/03.08.2012г. са осчетоводени с счетоводствата и на
двете страни, по тях е ползван данъчен кредит в общ размер от 29966.67лв. По
фактура №313/07.05.2012г. е извършено плащане от 17100лв. и 4000лв., като е
налице остатък от 81500.00лв., по фактура №258/03.08.2012г. е извършено плащане
в размер на 12866.67лв., като е налице неплатено задължение от 64333.33лв. Неустойката
дължима по първата фактура е 8150лв., а по втората фактура е 6433.33лв.
Предвид така
установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна
страна:
По предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен иск с право
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между страните е сключен договор за услуга с
конкретни параметри и индивидуализация на уговорената работа и възнаграждение,
че работа е извършена съобразно уговореното, че е приета от възложителя, поради
което и за него е възникнало основанието за плащане.
От доказателствата по делото съдът
приема, че е сключен валидно договор между страните, а именно от 10.02.2010г.,
който договор е изменян с анекси №1,2,3,4,5 по отношение на неговия предмет,
уговорено възнаграждение и падеж. Анализа на съдържанието на същия, ведно с
допълненията не сочат на пороци, поради което и той представлява годно
основание, от което могат да произтекат права и задължения между страните.
Във връзка с договора от 10.02.2010г.
е издадена фактура №313/07.05.2012г. на
стойност 102600.00лв., което обстоятелство се установява, от съдържанието на
самата фактура, така и от заключението на вещото лице.
По делото са ангажирани ясни и
категорични доказателства /двустранно подписан приемо – предавателен протокол/,
в подкрепа на обстоятелството, че ищецът по спора е извършил работата,
уговорена по договора, точно в количествено и качествено отношение, че работата е приета, поради което е настъпил
падежа за плащане на уговореното възнаграждение.
Следователно за ответника е възникнало
задължението за плащане. Негова тежест е да установи факта на изпълнение.
От заключението на вещото лице се
установи, че е налице остатък на неизплатено задължение по фактура
№313/07.05.2012г. в размер на 81500.00лв., което е отразено като крайно салдо и
при двете страни.
От изложеното се налага извода, че предявеният
иск за сумата от 81500.00лв. е доказан по своето основание и размер.
Досежно сумата 64333.33лв. по фактура
№258/03.08.2012г., съдът констатира, че по делото няма доказателства, които да
сочат, че същата се дължи по заявения от ищеца и изследван в настоящото производство
договор за комлексна услуга от 10.02.2010г. Тази фактура не касае процесния
договор между страните, поради което задължението по нея не следва да бъде
претендирано на чуждо за нея основание, тъй като правопораждащ задълженията
между страните е самия договор, а не първичния счетоводен документ. С оглед на
това, че договор от 02.04.2010г. не е заявен като основание, а от заключението
на вещото лице се установи, че по процесния от 10.02.2010г. няма други
задължения, то искът в тази му част остана недоказан по основание и размер, и
като такъв подлежи на отхвърляне.
По
възражението за давност на ответника.
За възнагражденията по договор за
изработка и приравнения на него за предоставяне на услуга се прилага общата пет
годишна давност по чл.110 от ЗЗД, като кратката такава по чл.111, б“в“
периодични платежи е неприложима.
При договора за изработка/услуга/ е налице неделимо
плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на отделни части
на определени дати, то това не превръща тези части
в периодични плащания. Договореното плащане на възнаграждението по този начин
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД.
Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по него.
Давността започва да тече от датата,
на която вземането е станало изискуемо, съобразно нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД.
Задължението е станало изискуемо на
уговорения между страните падеж за плащане по договора и анексите, а именно на 07.05.2012г.
Исковата молба по настоящото дело, подадена на 30.11.2015г., на основание
чл.116, б.“б“ от ЗЗД прекъсва давността, поради което към настоящия момент
същата не е изтекла. Дори и да се приеме, че за задълженията по основания
договор и анекс №1,2 давността да е започнала да тече от 30.11.2010г. /датата
на последната вноска/, исковата молба е подадена в последния ден на срока.
По изложените правни съображения
възражението за давност се явява неоснователно, а предявеният иск подлежи на
уважаване.
По
искът с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Основателността на иска за неустойка
следва да се преценява с оглед осъществяването на сложен фактически състав при
условията на чл. 92 ЗЗД, а именно: наличие на валидно сключен договор между
страните, пораждащ облигационна връзка между тях; наличие на пълно или частично
неизпълнение на договора; наличие на уговорка за плащане на неустойка за това
неизпълнение. Страната, която търси неустойката, трябва да е изправна, за да
може да ангажира отговорността на другата, неизправната страна.
По делото се
установи неизпълнение от страна на ответника, същият се явява неизправна страна
по договора от 10.02.2010г., а ищецът е изправна, т.е извършил е работата точно
в количествено и качествено отношение и същата е приета. Налице е забавата на
ответника за заплащане на възнаграждението от 81500.00лв., а от там и прилагане
спрямо него на неустоечната клауза за забава.
Страните са
уговорили, че се дължи неустойка за забава върху неизплатената част в размер на
0.05% за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от неизплатеното вземане.
Начислена
неустойката за периода 07.05.2012г. до 30.11.2015г. по 0.05% на ден върху
81500.00лв. е 53097.25лв., а 10% е 8150.00лв.
Следователно
искът за неустойка е доказан по основание и размер.
По отношение
на неустойката от 6433.33лв., доколкото съдът прие, че по процесния договор не
се дължи сумата за главницата, върху която е начислена, то клаузата за
неустойка не следва да бъде прилагана. Искът в тази му част се явява изцяло
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По възражението за давност на вземането
за неустойка.
Вземанията
за неустойки на основание чл.111, б.“б“ от ЗЗД се погасяват с три годишна
давност. Нормата на чл.114, ал.4 от ЗЗД сочи началния момент, а именно от
последния ден, за който се начислява неустойката.
Под
"последен ден, за който се начислява неустойката", следва да се
разбира последният ден от исковия период, т.е. от периода, за който ищецът
претендира да му бъде присъдена конкретна сума за неустойка и който е въведен
като предмет на делото. Това е денят, в който задължението за неустойка вече е
възникнало, определено е по размер и може да бъде изпълнено. Когато към датата
на завеждане на иска не е извършено плащане на главния дълг и върху него
продължава ежедневно да се начислява неустойка, по давност следва да се счита
погасено вземането за неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на
предявяване на иска, каквото е правилото за погасяване на всички периодични
вземания. Този извод произтича от начина на формиране на вземането за неустойка
- като процент от главния дълг за всеки просрочен ден, който му придава
характер на периодично вземане.
Или
вземането за неустойка ще е погасено по давност за периода от 07.05.2012г. до
29.11.2012г. За последващия процесен период, считано от 30.11.2012г. давността
не е изтекла, тъй като е прекъсната на 30.11.2015г. с подадената искова молба.
Претендираният
размер от 8150.00лв. е по - малък от непогасеното вземане за неустойка по
давност за периода 30.11.2012г. до 30.11.2015г., поради което претенцията за
мораторна неустойка следва да бъде уважена в посочения по – горе размер.
По разноските.
В хода на производството ищцовата страна е направила
искане за разноски и такива й се следват на основание чл.78, ал.1 от ГПК в общ
размер от 6436.19лв., съразмерно уважената част от исковете от 6416.70лв.,
държавна такса, 200.00лв. депозит за вещо лице и 4900.00лв., адвокатски хонорар.
На ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК му се
следват разноски от 1146.97лв., съразмерно отхвърлената част от искове от
доказания платен адвокатски хонорар от 2600.00лв.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен
съд:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ТПО – В. – Център за проучване и проектиране и бизнес
осигуряване“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., бул*** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. В., *** сумата от 81500.00лв/осемдесет и една хиляди е
петстотин лева/, представляваща неплатено възнаграждение по фактура №**********/07.05.2012г.
на стойност 102600.00лв. по договор за
комплексна услуга от 10.02.2010г. с предмет допуск за изработване на ПУП,
изработване на ПУП, попълване на кадастралната карта, администриране и техническо
обезпечаване, защита на проекта и сумата от 8150.00лв./осем хиляди сто и петдесет лева/, представляващи
неустойка за неизпълнение на договор за комплексна услуга, начислена като
10% от сумата от 81500.00лв., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.11.2015г. до окончателното им изплащане на основание чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. В., *** срещу „ТПО – В. –
Център за проучване и проектиране и бизнес осигуряване“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. В., бул*** искове с правно основание чл.266,
ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 64333.33лв./шестдесет и четири хиляди
триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща част
от неплатено възнаграждение по фактура №**********/03.08.2012г. на стойност
77200.00лв. по договор за комплексна услуга от 10.02.2010г. с предмет допуск за
изработване на ПУП, изработване на ПУП, попълване на кадастралната карта,
администриране и техническо обезпечаване, защита на проекта и сумата от 6433.33лв./шест хиляди четиристотин
тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща неустойка за
неизпълнение на договор за комплексна услуга, начислена като 10% от сумата от 64333.33лв., неплатена главница
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба – 30.11.2015г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „ТПО – В. – Център за проучване и
проектиране и бизнес осигуряване“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В., бул*** ДА ЗАПЛАТИ НА
„ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ***
сумата от 6436.19лв. /шест хиляди
четиристотин тридесет и шест лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
платено адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК 10361766, със
седалище и адрес на управление гр. В., *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „ТПО – В. – Център за проучване и проектиране и бизнес
осигуряване“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., бул***
сумата от 1146.97лв. /хиляда сто
четиридесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
платено адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок връчването му на страните.
Решението
да се връчи на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/