Определение по дело №234/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1232
Дата: 6 март 2025 г. (в сила от 6 март 2025 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20253100500234
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1232
гр. Варна, 06.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседА.е на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от ДА.ела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500234 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 103375/19.12.2024 г. по описа на ВРС на
ищеца „ВАРНА СИТИ ПАРК“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, подадена чрез
пълномощник адвокат Н. С., против решение № 4277/28.11.2024 г. на Районен съд -
Варна, постановено по гр.д. №1509/2024г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 2 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника Я. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „М.“ № **,
вх. * ап. * да заплати на ищеца – настоящ жалбоподател следните суми: сумата от
1985.41 лв., представляваща сбор от неплатените такси за управление и поддръжка на
общи части, дължими за периода м. януари 2022 г. – м. септември 2023 г., съгласно
сключен между стрА.те на 27.10.2016 г. договор за управление и поддръжка на
комплекс от затворен тип „Варна сити парк“ във връзка със собствените на ответника
апартамент № 7, с идентификатор 10135.3514.766.5.7, и паркомясто № 88, находящи се
в гр. В., ул. „М.“ № ***, за която сума са издадени съответни фактури в периода
16.02.2022 г. – 03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2024 г. до окончателното й
изплащане; сумата 304.83 лв., представляваща сбора от обезщетенията за забава върху
главницата в общ размер от 1985.41 лв., начислени за периода 16.02.2022 г. –
05.02.2024 г.; сумата 1451.09 лв., представляваща сбор от неплатените такси за
управление и поддръжка на общи части, дължими за периода м. януари 2022 г. – м.
септември 2023 г., съгласно сключен между страните на 27.10.2016 г. договор за
управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „Варна сити парк“ във връзка
със собствените на ответника апартамент № *, с идентификатор *****.****.***.*.*, и
паркомясто № 89, находящи се в гр. В., ул. „М.“ № ***, за която сума са издадени
съответни фактури в периода 16.02.2022 г. – 03.07.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2024
1
г. до окончателното й изплащане, както и сумата 222.80 лв., представляваща сбора от
обезщетенията за забава върху главницата в общ размер от 1451.09 лв., начислени за
периода 16.02.2022 г. – 05.02.2024 г.
Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, както и за допуснати от решаващия състав съществени
нарушения на материалноправните разпоредби, вследствие на които са били
формирани изводи, несъответстващи на приетата фактическа обстановка. В жалбата е
посочено, че т. 8.2. от сключените между страните на 27.10.2016 г. договори уреждала
срочност на същите от 60 месеца от датата на въвеждане в експлоатация на последната
сграда от комплекса. В тази връзка въззивникът счита, че при липса на възражение 30
дни преди изтичане на уговорения срок, то договорът следвало да се счита продължен
при същите условия за нов срок от 1 година. В тази връзка сочи, че уговореният срок
следвало да бъде определен като „фикс срок“ и за основателността на отправеното
искане за прекратяване действието на договорите следвало да бъде отправено точно 30
дни преди изтичането на срока им. Твърди, че съгласно разрешение за ползване изх. №
СТ-05-1540/13.10.2016 г. на ДНСК-София последната сграда била въведена в
експлоатация на 13.10.2021 г. Посочва, че насрещната страна не упражнила в срока от
точно 30 дни преди изтичането срока на договорите правото си на възражение относно
неговото автоматично подновяване, поради което счита, че действието на договорите
било подновено след 13.10.2021 г. за период до 13.10.2022 г. С последното
аргументира становището си за дължимост на такси за управление и поддръжка на
общите части на комплекса. Твърди, че първоинстанционният съд не е изложил
мотиви относно констатацията за липса на хипотеза на „фикс срок“ по случая, като е
допуснал и нарушение на чл. 20 ЗЗД, което обосновава с неправилно тълкуване на
договорните разпоредби. Искането е за отмяна на обжалваното решение и
постановяването на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира
присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в
чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите
по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.
Осъществена е размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК. В указания
двуседмичен срок ответникът Я. К. Б., чрез пълномощника си по делото адвокат А. Б.,
ВАК, е подал писмен отговор вх. № 9008/30.01.2025 г., в който обосновава становище
за неоснователност на подадената въззивна жалба, обосновано с подробно изложени
аргументи и доводи по наведените от въззивника оплаквания. Моли въззивната жалба
да бъде оставена без уважение. Претендира и разноски за въззивното производство.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на първоинстанционния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
Страните не посочват и не представят нови доказателства. Не се установяват
допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в
първото съдебно заседание на първата инстанция. Посочените нарушения по преценка
на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното
установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество. За изслушване
2
на устните състезания делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

По изложените съображения и на основА.е чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 103375 от 19.12.2024 г. по
описа на ВРС на ищеца „ВАРНА СИТИ ПАРК“ АД, ЕИК *********, гр. Варна,
подадена чрез пълномощник адвокат Н. С., против решение № 4277/28.11.2024 г. на
Районен съд - Варна, постановено по гр.д. №1509/2024г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.03.2025г . от 13,30 часа, за която
дата и час да се призоват страните на посочените по делото съдебни/ електронни
адреси, чрез пълномощници.

УКАЗВА на страните, че най-късно до приключване на последното заседание
по делото следва да представят списък на разноските (чл.80 ГПК).

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните ведно със съобщение за
насрочено открито заседание. На въззивника „ВАРНА СИТИ ПАРК“ АД да се връчи
и препис от подадения отговор на въззивната му жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

3