Р Е Ш Е Н И Е
№….........../08.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1646 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 срещу Й.А.А., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 850 лв.,
представляваща неизплатена главница договор за паричен заем № 167808 от
30.01.2018 г., сключен между ответника и „С.к.” ООД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 25.03.2019 г. към договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 178,48 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 30.01.2019 г., сумата от 577,52 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечения,
начислена за периода от 29.04.2018 г. до 30.01.2019 г., сумата от 241,71 лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено върху главницата за периода от 28.02.2018 г. до 29.09.2019 г., вкл., сумата от 43,81 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено върху договорната лихва за периода от
28.02.2018 г. до 29.09.2019 г., вкл., както и сумата от 149,48 лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено върху неустойката за периода от 28.02.2018 г. до 29.09.2019 г., вкл.,
за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 15525/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба, на
30.01.2018 г. „С.к.” ООД, в качеството му на заемодател, и ответника Й.А.А. – заемополучател, бил сключен
договор за паричен заем № 167808, по силата на който заемодателят предоставил
на заемополучателя сумата от 850 лв. срещу насрещното
задължение на последния да върне отпуснатите средства, ведно с договорна лихва
от 203,30 лв. при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, или общо
1053,30 лв., платими на 12 месечни погасителни вноски в размер на 87,78 лв.
всяка от тях, при падеж на първата вноска – 28.02.2018 г., и краен срок на
издължаване до 30.01.2019 г. Заемополучателят се
задължил още да предостави на заемателя в тридневен
срок от подписване на договора поне две от уговорените обезпечения (запис на
заповед, поръчителство на едно или две физически лица, залог върху движима вещ,
първа по ред ипотека или безусловна банкова гаранция), като при неизпълнение на
това негово задължение била предвидена неустойка в размер на 722,70 лв.
Ответникът не предоставил такива обезпечения, поради което му била начислена
неустойка в уговорения размер, чието плащане било разсрочено и включено в
месечните погасителни вноски, към които се добавяла допълнително сумата от
60,23 лв. Извършени били частични плащания по кредита общ размер на 170 лв., с
които била погасена част от договорната лихва в размер на 24,82 лв. и част
начислената неустойка в размер на 145,18 лв. Неизплатена останала цялата
главница от 850 лв. и остатъците от договорната лихва в размер на 178,48 лв. и
от неустойката в размер на 577,52 лв. Поради забава в плащанията, ответникът
дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
28.02.2018 г. до 29.09.2019 г., вкл., върху всяко от неизплатените задължения,
както следва: върху главницата – обезщетение от 241,71 лв., върху договорната
лихва - 43,81 лв. и върху неустойката - 149,48 лв.
Вземанията по договора били прехвърлени от „С.к.” ООД в полза на ищеца с
приложение № 1 от 25.03.2019 г. към договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 25.03.2019 г. и за същите ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените установителни искове и претендира разноски за исковото и заповедно
производство.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира писмена молба, в която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
предявените искове. Представя и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на
исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове. Оспорва надлежното уведомяване на длъжника за
прехвърлянето на вземанията по договора за кредит, както и предоставянето на
необходимата информация за съдържанието на условията по кредита при сключване
на договора. Релевира възражение за нищожност на уговорената неустоечна клауза поради противоречие с чл. 16 ЗПК и
накърняване на добрите нрави. Оспорва дължимостта на претендираното обезщетение
за забава поради заобикаляне на чл. 33 ЗПК. Отделно счита, че лихвата за забава
е дължима от уведомяването на длъжника за извършената цесия.
В открито съдебно
заседание особеният представител на ответника не се явява. Предварително
депозира молба, с която поддържа отговора.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на представения договор за паричен заем № 167808 от 30.01.2018
г. (л. 6) се изяснява, че същият е сключен между „С.к.” ООД, в качеството му на
заемодател, и ответника Й.А.А. – заемател,
за сумата от 850 лв., която заемателят се е задължил
да върне заедно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на 203,30 лв. при
годишен лихвен процент (ГЛП) от 35.04 % и годишен процент на разходите (ГПР) от
41.35 %, или общо 1053,30 лв., платими на 12 месечни погасителни вноски, три от
които в размер на 24,82 лв. и девет – в размер на 108,76 лв., първата с падеж
28.02.2018 г. и краен срок за издължаване до 30.01.2019 г.
Според чл. 4, ал. 1 от договора с полагането на подписа си заемателят удостоверява, че е получил надлежно и в брой
заемната сума в размер на 850 лв.
В чл. 6 от договора страните са постигнали съгласие заемът да бъде
обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, а именно банкова гаранция или
поръчителство, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия.
Клаузата на чл. 8 предвижда, че при непредставяне на обезпечението в тридневен
срок от сключване на договора заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 722,70 лв., платима разсрочено, съобразно
приложение № 1 към договора.
Въпросното приложение – погасителен план е приобщено към доказателствата
(л. 7), подписано от страните. Според съдържанието му неустойката е включена в
месечните погасителни вноски по кредита, при което всяка от тях възлиза на 148
лв. Първите три вноски от погасителния план не включват главница, като такава
фигурира едва в четвъртата вноска с падеж 30.05.2018 г.
Договорът е сключен при Общи условия, като същите са приложени по делото,
подписани от страните на всяка страница (л. 9 и сл.). Според чл. 5, ал. 3 от
Общите условия заемодателят по всяко време има право да прехвърли правата си по
договора на трето лице. В клаузата на чл. 9, ал. 2 са предвидени изискванията,
на които следва да отговаря обезпечението по договора, сред които: поръчителство
на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на определени
условия за минимален осигурителен доход, чисто кредитно досие и липса на
действащи договори за заем със заедмодателя, по които
да са заематели или поръчители, както и безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от
сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца от крайния му срок и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора
за заем, включваща договорената главница и лихва.
От
представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 25.03.2019
г. (л. 12) се изяснява, че „С.к.“ ООД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
в. произтичащи от договори за потребителски кредит, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, подробно описани
в приложение № 1 – неразделна част от договора.
По делото е
представено извлечение от въпросното приложение № 1 от 25.03.2019 г. (л. 17), в
което под № 3553 е посочен процесният договор № 167808 с длъжник Й.А.А. и е отразена общо дължима сума
по кредита към 25.03.2019 г. в размер на 1996,01 лв., от която 850 лв.
главница, 178,48 лв. договорна лихва, 577,52 лв. неустойка и 390,01 лв. лихва
за просрочие.
Видно от приобщеното пълномощно от 25.03.2019 г. (л. 20),
„С.к.“ ООД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ ЕАД да го представлява, като
уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, цедирани с договора от 25.03.2019 г.
По делото са приложени два броя уведомителни писма (л. 21
и 23) от „А.з.с.н.в.” ЕАД, в качеството му на пълномощник на „С.к.“ ООД, до ответника, с които го уведомява за извършената цесия. По делото
няма данни същите да са връчени надлежно на адресата до сезирането на съда.
За установяване размера на претендираните вземания по делото е допуснато
провеждането на съдебно-счетоводна експертиза. От приетото и неоспорено от
страните експертно заключение (л. 91 и сл.) се установява, че са извършени
частични плащания по кредита на 27.03.2018 г. и на 17.04.2018 г. в общ размер
на 170 лв., с които е погасена договорна лихва в размер на 24,82 лв. и
неустойка по чл. 8 в размер на 145,18 лв. Според заключението непогасените
задължения по кредита са, както следва: главница от 850 лв., договорна лихва за
периода 28.02.2018 г. – 30.01.2019 г. от 178,48 лв. и неустойка по чл. 8 от
договора в размер на 577,52 лв. Вещото лице определя законната лихва за забава
върху главницата в размер на 84,57 лв., дължима за периода 31.05.2018 г. –
29.09.2019 г., законната лихва за забава върху договорната лихва – в размер на
21,95 лв., дължима за периода 01.03.2018 г. - 29.09.2019 г. и върху неустойката
– лихва в размер на 69,83 лв., дължима за периода 01.03.2018 г. - 29.09.2019
г.
Видно от материалите
по приобщеното ч. гр. д. № 15525/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, въз
основа на подадено на 30.09.2019 г. заявление от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу Й.А.А. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за процесните суми, която е връчена на длъжника (настоящ
ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С разпореждане от 20.12.2019 г.
заповедният съд е дал указания на кредитора за предявяване на установителен иск
за вземанията по заповедта и в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК
заявителят е инициирал настоящото производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Положителните
установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС),
установени от материалите по заповедното дело.
Основателността на предявените
искове е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между „С.к.“ ООД и ответника по процесния договор за заем; 2.) точното изпълнение на
поетите от кредитора задължения по договора чрез предоставянето на заемната
сума; 3.) наличието на уговорена валидна неустоечна
клауза при неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение;
4.) настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер и 5.) неизпълнение
на същите, както и 6.) наличието на валидно сключен договор за цесия между „С.к.“
ООД и ищеца и уведомяването на ответника за това. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а
именно точно изпълнение.
Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна
легитимация от договор за цесия, съдът намира, че на първо място следва да
обсъди събраните в тази връзка доказателства, касаещи действието на
прехвърлянето по отношение на ответника.
От същите се установява, че е сключен валиден договор за цесия между „С.к.“
ООД и ищеца, в предмета на който са включени и вземанията по процесния
потребителски кредит. Възможност за такава промяна в титуляря на вземанията е
предвидена и в самия договор за заем, съобразно изискването на чл. 26 ЗПК.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие по отношение на
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Според разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД (респ. чл. 26, ал. 4 ЗПК) и съдебната практика по нейното приложение, която настоящият съдебен състав
напълно споделя (напр. решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014
год., III г.о. на ВКС), уведомяването на длъжника следва да се осъществи от
цедента, като няма пречка същият да упълномощи изрично цесионера за това
действие. Освен това, доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, получаването на същото
в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. №
12/2009 год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.
на ВКС и др.).
В конкретния случай ищецът (цесионер) е
упълномощен изрично от цедента „С.к.“ ООД да уведоми
длъжника за извършената цесия. Реализирайки предоставената му представителна
власт, ищцовото дружество е изпратило до ответника уведомителни писма за
прехвърлянето на вземанията му, но доколкото няма данни същите да
са получени преди завеждане на делото и с оглед цитираната по-горе съдебна
практика, съдът намира, че уведомяването е надлежно осъществено с получаването
на препис от исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление, тоест на 04.09.2020
г. (л. 74). Фактът, че книжата не са получени лично от ответника, а от
назначения негов особен представител, е ирелевантен, тъй като представителната
власт на особения представител е ограничена само относно онези действия, за
които се изисква изрично пълномощно, каквото получаването на уведомлението не е
– арг. от чл. 29, ал. 5 във вр.
чл. 34 ГПК.
Отделно от гореизложените съображения, според съдебната практика
длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. Подобни твърдения не са наведени от ответника в хода на процеса,
нито са представени доказателства в тази насока, поради което съдът счита за
неоснователни възраженията на особения представител за ненадлежно уведомяване
на длъжника за извършената цесия.
Посочените аргументи налагат извод, че прехвърлянето на вземанията –
предмет на производството, е породило действие по отношение на длъжника
(настоящ ответник), на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и цесионерът
(сега ищец) се явява негов кредитор и активно легитимирана надлежна страна в
процеса.
Цедираните вземания произтичат от
сключен между ответника и „С.к.“ ООД договор за заем, имащ характеристиките на
потребителски кредит, поради което възникналото облигационно правоотношение се
регулира от нормите на Закона за потребителския кредит, обн.,
ДВ. бр. 18
от 5.03.2010 г., в редакцията му, изм. и доп., бр. 59
от 29.07.2016 г., действаща към момента на неговото сключване. Същите са императивни и за
спазването им съдът следи служебно (арг. от чл. 21,
ал. 1 ЗПК, чл. 5 и чл. 7, ал. 3 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
От гореизложеното съдържание на договора се установява, че сделката отговаря
на изискванията на специалния закон. Уговорените между страните клаузи са
формулирани на разбираем и ясен език и договорът има всички задължителни
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК. Налице е и погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Общите условия -
неразделна част от договора са подписани от страните на всяка страница, в
съответствие с нормата на чл. 11, ал. 2
ЗПК. При това положение и по аргумент за противното от чл. 22 ЗПК, договорът е действителен и между първоначалния кредитор и ответника е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение.
С подписването на договора ответникът е декларирал, че е получил
уговорената сума от 850 лв., като автентичността на подписа му не е оспорена,
поради което съдът намира, че кредитът е изцяло усвоен. Това обстоятелство се
потвърждава и от извършените частични плащания, доказани чрез проведената
експертиза. Следователно за ответника е възникнало насрещно задължение да върне
заетите средства, ведно с уговорената възнаградителна лихва на посочения падеж.
Изискуемостта на вземанията за главница и договорна лихва е настъпила с
изтичане срока на договора – 30.01.2019 г., когато е падежът на последната
погасителна вноска.
Освен тях,
предмет на разглеждане в производството е също и вземането за неустойка по чл.
8 от договора, като в отговора на исковата молба е релевирано възражение за
нищожност на неустоечната клауза. Съобразявайки
същото, както и служебното си задължение за проверка съответствието на
уговорките между страните с императивните материалноправни норми, настоящият
съдебен състав намира неустойката за недължима по следните съображения:
Същата е уговорена при неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
в тридневен срок от подписването на договора на обезпечение чрез безусловна
банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да
отговарят на определени в чл. 9, ал. 2 от Общите условия кумулативни
изисквания, като размерът й е фиксиран на 722,70 лв. и плащането й е разсрочено
и включено в погасителните вноски по договора за заем.
На първо място, така уговорената неустойка е нищожна, на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която предвижда
задължение на кредитора за оценка кредитоспособността на потребителя преди
предоставянето на кредита. В действителност посочената клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, като води до
неоснователно увеличаване на размера на неговите задължения.
На
второ място, неустойката обезпечава изпълнението на допълнително задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на основаното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума, като освен това размерът
на неустойката от 722,70 лв. надвишава 5/6 от чистата стойност на отпуснатия
кредит от 850 лв. По тези аргументи съдът намира, че
разглежданата неустойка е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, тъй като води до свръхобезпеченост
на кредитора и създава предпоставки за неговото неоснователно обогатяване.
Същата излиза извън присъщите й обезпечителната, обезщетителна
и наказателна функции и в този смисъл противоречи на добрите нрави, както и на
принципа на справедливостта, приложим в договорните отношения между страните.
Нещо повече - предвид размера на неустойката, краткия (тридневен) срок за
предоставяне на обезпечението, и множеството условия, на които трябва да
отговаря то, очевидно крайната цел на кредитора от включване на тази клауза в
договора не е да обезпечи изпълнението на задълженията по него, а да си осигури
завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната, заобикаляйки изискванията на специалния закон
за максимален годишен процент на разходите
по кредита (чл. 19, ал.
4 ЗПК).
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че клаузата за неустойка по договора е във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което същата е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, респ. нищожна, на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП, тъй като няма данни да е уговорена индивидуално.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира,
при условията на чл. 202 ГПК, като правилно и обосновано, длъжникът е извършил
частични плащания по кредита, от които общо 145,18 лв. са отнесени от кредитора за погасяване на
начислената неустойка. Предвид извода за нищожност на неустоечната
клауза, тази сума от 145,18 лв. е заплатена без основание и подлежи на връщане.
Настоящият съдебен състав намира, че същата следва да
бъде приспадана от задълженията на потребителя при спазване на поредността, предвидена в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
като най-напред бъде извършено погасяване на задължението за договорна лихва,
възлизащо на 178,48 лв. и така същото се погасява изцяло. Остатъкът от 33,30
лв. следва да бъде отнесен към дължимата главница от 850 лв., при което се
погасява част от главницата, включена в погасителна вноска с падеж 30.05.2018
г. (до сумата от 50,64 лв.) и непогасено остава задължението в размер на 816,70 лв. До този размер искът за
главница следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 850
лв., както и искът за договорна лихва следва да бъдат отхвърлени.
С оглед установената от експертното заключение забава на
ответника, на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК същият дължи и обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху непогасената главница, считано от 31.05.2018
г. – датата, следваща падежа на първата непогасена вноска. За периода от тази
дата до 29.09.2019 г., вкл., законната лихва върху неизплатените главници по
погасителни вноски с падежи от 30.05.2018 г. до 30.01.2019 г. възлиза на 80,06 лв., от която 6,85 лв. лихва
върху главницата от 50,64 лв. по вноска с падеж 30.05.2018 г. (останала
непогасена след извършеното служебно прихващане), изчислена посредством
програмен продукт „Апис финанси“, и 73,21 лв. лихва
върху главниците по останалите вноски (съобразно таблицата на л. 92 от
експертното заключение). Следователно искът за обезщетение за забава върху
главницата следва да бъде уважен до сумата от 80,06 лв. за периода от 31.05.2018
г. до 29.09.2019 г., вкл. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
241,71 лв. и за периода от 28.02.2018 г. до 31.05.2018 г.
Предвид недължимостта на
вземанията за договорна лихва и неустойка, недължими са и обезщетенията за
забава върху тях, респ. и тези искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
Съдът намира, че на назначения особен представител адв.
З.Л. следва да бъде изплатено възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответника по делото, изразяващо се в депозиране на писмен
отговор на исковата молба, в размер на определения депозит от 140 лв., за която сума да се издаде
РКО.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното в искане, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 241,29 лв. за сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете,
при обща размер на разноските по делото от 549,18 лв., от които 159,18 лв. за
държавна такса (л. 34), 140 лв. за депозит за особен представител (л. 62), 150
лв. за депозит за вещо лице (л. 84) и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата
от 39,90 лв. за сторените в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, при общо присъдени
разноски с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на 90,82
лв.
Ответникът не е направил искане за разноски, поради което такива не следва
да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът Й.А.А.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, следните суми:
сумата от 816,70 лв. (осемстотин и шестнадесет лева и седемдесет стотинки),
представляваща неизплатена главница договор за паричен заем № 167808 от
30.01.2018 г., сключен между ответника и „С.к.” ООД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 25.03.2019 г. към договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 80,06 лв.
(осемдесет лева и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава върху
главницата, начислено за периода от 31.05.2018 г. до 29.09.2019 г., вкл., за
които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 15525/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове, както следва: за разликата над уважения размер на
иска за главница от 816,70 лв. (осемстотин
и шестнадесет лева и седемдесет стотинки) до пълния предявен размер от 850
лв. (осемстотин и петдесет лева), за
разликата над уважения размер на иска за обезщетение за забава върху главницата
от 80,06 лв. (осемдесет лева и шест
стотинки) до пълния предявен размер
от 241,71 лв. (двеста четиридесет и
един лева и седемдесет и една стотинки) и за периода от 28.02.2018 г. до
31.05.2018 г., иска за сумата от 178,48
лв. (сто седемдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 30.01.2019 г., иска за сумата от 577,52 лв. (петстотин
седемдесет и седем лева и петдесет и две стотинки), представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, начислена
за периода от 29.04.2018 г. до 30.01.2019 г., иска за сумата от 43,81 лв. (четиридесет и три лева и осемдесет и
една стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено върху
договорната лихва за периода от 28.02.2018 г. до 29.09.2019 г., вкл., както и иска за сумата от 149,48 лв.
(сто четиридесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща
обезщетение за забава, начислено върху неустойката за периода от 28.02.2018 г.
до 29.09.2019 г., вкл., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
15525/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Й.А.А., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
сумата
от 241,29 лв. (двеста
четиридесет и един лева и двадесет и девет стотинки), представляваща сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА Й.А.А., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
сумата
от 39,90 лв. (тридесет и девет
лева и деветдесет стотинки),
представляваща сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител адв. З.Т.Л.,***,
сумата от 140
лв. (сто и
четиридесет лева), представляваща възнаграждение за
осъществената защита на ответника Й.А.А., ЕГН **********,
в настоящата първа инстанция, от внесения за целта депозит, за което да
се издаде разходен касов ордер.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: