РЕШЕНИЕ
№ 260023
гр. Пловдив, 14.10.2025
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плодивският районен съд, гражданско отделение, 15-ти граждански състав,
в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди
двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Иванов
при секретаря Елица Колибаровска, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5060 по
описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от Г.Т.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез
адвокат С.А. против „ЕВН Център за услуги” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив, район
Централен, ул. „Христо Г. Данов“.
Ищцата твърди, че въз основа на сключен
безсрочен трудов договор от *****. полагала труд при работодателя- ответник на
длъжността „*******” при отдел ******
********, считано от 10.10.2011 г., с място на работа - сградата на
работодателя в гр. П., находяща се на ******, при продължителност на работния
процес - петдневна работна седмица, 8 часова продължителност на работния ден.
Било й определено трудово възнаграждение в размер на 1000 лева на месец и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 0,6% за всяка година трудов стаж. Доколкото липсвала изрична уговорка
ищцата счита, че трудовото възнаграждение следвало да се изплаща до последното
число на съответния месец, за който се отнася. За периода на работа при
работодателя ищцата сключвала допълнителни споразумения, с които се променял
размерът на работната и заплата: на 05.04.2012г. ТВ й било определено на ****
лева, считано от 01.01.2014г. на **** лева, считано от 01.03.2015г. на 1500
лева, от 01.01.2016г. на *** лева, от 01.01.2017г. на *** лева и от
15.01.2019г. на **** лева. Трудовото правоотношение било прекратено без
предизвестие, след подаване на заявление от страна на ищцата на основание чл.
327, ал. 1, т. 3 от КТ – възлагане на работа, извън договорената по длъжностна
характеристика и незаплащане на допълнително трудово възнаграждение и частично
неплащане на извънреден труд. Последното брутно трудово възнаграждение на
ищцата било в размер на 2530 лева.
Ищцата сочи, че през цялото време
на трудовото правоотношение с дружеството- ответник изпълнявала съвестно и коректно
трудовите си задължения. От 2011 г. до м. април 2014г. ищцата изпълнявала
единствено възложените й задачи от работодателя по длъжностна характеристика.
От м. април 2014г. работодателят въвел нов начин на планиране и прогнозиране
разходите на персонала, като първоначално тази дейност била възложена и
осъществявали **** отдел ***** Ю. Т. и **** екип – Б. В. Скоро след това тази
дейност била възложена на ищцата. В исковата молба се твърди, че изпълняваната
от ищцата работа била различна от работата и задълженията по длъжностната й
характеристика, като това възлагане станало без да е спазена писмената форма по
смисъла на ал. 3 на чл. 259 от КТ и без да е сключено допълнително
споразумение. През м. септември 2014 г. ищцата била повикана в
офиса на ръководителя на отдела и чрез устна заповед й било възложено да
извършва планиране и прогнозиране на разходите на персонал, като тези
нови различни и невключени в длъжностната й характеристика функции, характерни
за другите посочени длъжности й било наредено тя да изпълнява наред и ведно със
задълженията и работата по длъжността й. Тази дейност включвала изготвянето на
бюджет за разходите за персонал и три прогнози, като за целта е било необходимо
още създаване на модел и методи на планиране на всеки вид разход за персонала;
изчисляване и обновяване на средни стойности и проценти, нужни за планирането;
планиране на брой персонал /по месеци, видове, организационна структура.
Ключови показатели за ефективност (KPI), на база пълен работен ден и др./. Освен това ищцата извършвала и планиране
на разходи за възнаграждения на персонала по разходни центрове, счетоводни
сметки и видове начисления за 15 месеца напред: планиране на социалната
програма, ваучери по социалната програма и на ваучери за храна по Наредба № 11
от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на
безплатна храна и/или добавки към нея; планиране на суми за работно облекло:
планиране па обезщетенията за пенсиониране и напускане по чл. 351 КТ; планиране
на съответните разходи за осигуровки от работодателя. През м. април 2016 г. въз основа на устна заповед на прекия
й ръководител на ищцата били възложени и още допълнителни задачи, които също
били различни от работа и от задълженията но длъжността й. Тези задачи включвали създаване
на модел за средно-срочно планиране /MUP/ на база данни от изготвения бюджет - 3 години напред, Планиране на
продуктивни часове за обучения, Планиране на месечните плащания за персонала по
Формуляр за извършване на плащания, Подпомагане предварителните заявки за
ваучери. От месец април 2017г. към задълженията й били добавени и Планиране на
разходи за използване на платени отпуски и провизии за платени отпуски по
разходни центрове и счетоводни сметки и Счетоводно представяне на планираните
провизии за планираните платени отпуски и бонуси по системата. Ищцата твърди,
че се е съгласила с възложените й дейности, извършвала ги е през времето на
трудовото правоотношение, като работела
при утвърдени правила относно времето на изпълняване на трудовите
задължения и спазването на сроковете, както по основната й, така и по
допълнителната й работа. От 2016г. на
ищцата били възлагани и редица други задачи, дейности и отговорности, които са
пряко свързани с изпълняваната от нея длъжност. Чрез устна заповед й било
възложено поемането на част от трудовите функции на служител от екипа Труд и
работна заплата – Д. Х. в от декември 2016г. Ищцата твърди, че искала от
работодателя да уговорят писмено новите възникнали за нея задължения – да бъдат
включени в длъжностната й характеристика и да бъде заплатено допълнително
трудово възнаграждение по планиране и бюджетиране съобразно условията на
вътрешно заместване. При последното искане работодателят отговорил, че не било
налице „вътрешно съвместителство“ и че всички възложени задачи са част от
длъжностната характеристика на ищцата. Ищцата остойностява положения от нея
допълнителен труд при същия работодател в размер *** лева на месец. Същият й
бил дължим за всеки един от месеците
за периода от март 2017 г. до
юли 2019 г. включително или общо 49 996 лева, през което
време съвместявала задълженията си по основното правоотношение и по
допълнителната дейност по прогнозиране и бюджетиране до прекратяването на
трудовото правоотношение. За изпълнението на тези задължения ищцата работила и
извън установеното за нея работно време. В случая обаче не се касаело за
полагане на извънреден труд за изпълнение на работата по заеманата от ищеца
длъжноност, а за работа, която не е в кръга на трудовите задължения на
работника. Ето защо на ищцата се дължало допълнително трудово възнаграждение за
всеки от месеците през процесния период – от 01.03.2017г. до 27.07.2019г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане, като
периодите за които се претендира мораторна лихва следвало да бъдат
съобразени с ЗМДВИПОРНС. С оглед изложеното ищецът е предявил следните искове:
-
иск за осъждането на ответника да
му заплати сумата в общ размер на 49 996 лева, представляваща сбор от
дължимите главници за допълнително месечно трудово възнаграждение за
изпълнявана работа при условията на вътрешно заместване при същия работодател
за периода от 01.03.2017г. до 27.07.2019г.
-
иск за осъждането на ответника да
му заплати сумата от 9032,56 лева – сбор от обезщетения за забава за периода от 01.04.2017г. до 12.03.2020
г./датата на обявяване на извънредното положение съгласно ЗМДВИПОРНС, и 486, 11 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.04.2020г. до 13.05.2020г.
При условията на евентуалност
ищецът е предявил искове за главница в посочените по-горе размери,
представляваща допълнително месечно трудово възнаграждение за изпълняване на
работа при условията на вътрешно съвместителство при същия работодател. При
условията на евентуалност претендира и мораторна лихва в описаните по-горе размери.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се взема становище за
неоснователност на предявените искове. Признава се обстоятелството, че ищцата е
работила по трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „******“,
считано от 07.10.2011г. Посочва, че не били налице хипотезите на вътрешно
заместване, заместване със заместителство и допълнителен труд при същия
работодател. Неразделна част от задълженията по заеманата от ищцата длъжност
били да изготвя справки, да отговаря за коректността на инфомацията,
подготяване за различни институции и/или отделни, разработва, предлага и
участва в прилагането на организационни мерки и изготвянето на документи,
свързани с усъвършенстване на заплащането и организацията на труда, участва в
проекти в областта на УЧР. Дейностите, свързани с бюджетиране и планиране в
дружествата на ЕВН се извършвала от експерти в тяхната функционална област.
Тези дейности имали характер на справка, предоставяне и обобщаване на данни,
свързани с дейността на конкретния екип/отдел/служител. По съществото си тези
задачи не представлявали работа, посочена извън длъжностната характеристика на
ищцата. Между ищцата и представители на работодателя били превеждани множество
разговори, при които е било уточнено
между страните какъв вид справки е следвало да изготвя ищцата, отговорност за
корекността на какъв вид информация, подготвяне за различни институции и/или
отдели е следвало да поеме, какви организационни мерки е следвало да разработва,
предлага и прилага, а също и какви документи да изготвя. Тези дейности били
свързани с усъвършенстване на заплащането и организацията на труда и били
свързани с постигане на целеното от ищцата развитие в конкретната област.
Именно това наложило сключването на поредица от допълнителни споразумения, с
които размерът на получаваното от ищцата трудовото възнаграждение бил увеличен.
Сочи се, че за да има време да изготвя справките, свързани с бюджетиране и
планиране на разходите за труд ищцата била освободена от други задължения, с
по-лека степен на сложност, изпълнявани от нейни колеги. Ищцата изпълнявала
задълженията в рамките на работното си време, с минимална необходимост от
полагане на извънреден труд – в размер на 74 часа за четири години, който бил
заплатен. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото е безспорно, че между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение от **** г. на длъжност
„******“. То е прекратено на 27.07.2019 г. по
чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ., както и че през
процесния период (01.03.2017 г. – 27.07.2019 г.) трудовото възнаграждение на
ищцата е било многократно увеличавано чрез допълнителни споразумения,
достигайки **** лева от 01.01.2017 г. и ***
лева от 15.01.2019 г.. Последното брутно трудово възнаграждение е било ***
лева.
По Исковете за Допълнително
Възнаграждение (чл. 128, т. 2 КТ, във вр. с чл. 259 КТ)
В тежест на
ищцата е да докаже, че е полагала допълнителен труд при условията на вътрешно
заместване или вътрешно съвместителство за процесния период, както и конкретния
размер на дължимото допълнително възнаграждение. Вътрешното заместване е налице, когато
работник или служител, освен своята работа, изпълнява и работата на временно
отсъстващ работник/служител по друго трудово правоотношение (чл. 259, ал. 1 КТ). От събраните доказателства (в т.ч. свидетелски показания и експертни
заключения, ако са допуснати) не се установи наличието на временно отсъстващ
служител, чиито функции изцяло да са поети от ищцата. Ищцата твърди, че ѝ
е възложено поемането на част от трудовите функции на служител от екипа ****
– Д. Х. от
декември *** г., но не се твърди и не се доказва, че
това е било заместване на временно отсъстващ служител, а по-скоро поемане на
част от функциите му. Не е налице и надлежна писмена заповед за вътрешно
заместване, което е задължително условие. Вътрешното съвместителство
предполага полагане на труд извън установеното за работника работно време по
друго трудово правоотношение (чл. 110 КТ). Ищцата твърди, че е работила извън
установеното за нея работно време , но същевременно твърди, че не се касае за
полагане на извънреден труд за заеманата длъжност, а за работа, която не е в
кръга на трудовите ѝ задължения. Доказателствата на ответника, че ищцата е
изпълнявала задълженията в рамките на работното си време , не бяха опровергани
по несъмнен начин, а положеният минимален извънреден труд е бил заплатен. Не е
представен и втори трудов договор (допълнително споразумение) за работа по
вътрешно съвместителство.
По Претенцията за Възложена Допълнителна
Работа:
Претенцията на
ищцата всъщност се свежда до твърдение за едностранна промяна на трудовото
съдържание чрез възлагане на допълнителни задачи (бюджетиране и планиране),
излизащи извън длъжностната ѝ характеристика. Съдът намира, че тези
дейности – изготвяне на ***, *** и ***,
свързани с разходите за персонал , са тясно свързани с основната длъжност „******“
, като представляват конкретизация на задълженията ѝ да разработва,
предлага и участва в прилагането на организационни мерки и изготвяне на
документи, свързани с усъвършенстване на заплащането и организацията на труда.
Всъщност, изпълняването на по-сложни, аналитични и отговорни задачи (като бюджетирането
и планирането) е било в контекста на повишаване на квалификацията и развитие в
конкретната област, което е довело до многократно увеличаване на основното
ѝ трудово възнаграждение.
Следователно,
ищцата не доказа, че е полагала допълнителен труд, който да попада в правните
хипотези на вътрешно заместване или вътрешно съвместителство, изискващи
допълнително заплащане, или че възложените задачи са били извън кръга на
трудовите ѝ задължения по основното правоотношение. Напротив, доказателствата
сочат, че тези дейности са били приети като част от развитието ѝ и са
довели до увеличаване на основното ѝ трудово възнаграждение.
Поради
недоказаност на фактическия състав, обуславящ възникване на правото на
допълнително трудово възнаграждение, предявените главни искове (както
основните, така и евентуалните) за сумата 49 996 лева следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По Акцесорните
Искове за Мораторна Лихва (чл. 86 ЗЗД)
След като
главните искове за дължимо трудово възнаграждение са неоснователни и
отхвърлени, то акцесорните искове за присъждане на обезщетение за забавено
плащане (мораторна лихва) по чл. 86 ЗЗД, в общ размер на 9 518,67 лева (9
032,56 лв. + 486,11 лв.), също следва да бъдат отхвърлени поради липса на
главно, дължимо и забавено плащане.
Мотивиран от
изложеното, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Т.Б., ЕГН **********, против „ЕВН Център за услуги”
ЕООД, ЕИК *********, главни искове с правно основание чл. 128, т. 2,
във вр. с чл. 259 КТ, за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата 49
996 (четиридесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и шест) лева,
представляваща допълнително месечно трудово възнаграждение за изпълнявана
работа при условията на вътрешно заместване/вътрешно съвместителство за периода
от 01.03.2017 г. до 27.07.2019 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Т.Б. против „ЕВН Център за услуги” ЕООД акцесорни
искове с правно основание чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да ѝ
заплати обезщетение за забавено плащане (мораторна лихва) върху главницата, в
общ размер на 9 518,67 (девет хиляди петстотин и осемнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки), като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
ЕК