Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 19.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия: Димитринка Костадинова-
Младенова
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Димитринка Костадинова-Младенова в. гр. дело № 1834 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №
303941 от 17.12.2019 год., постановено по гр.дело № 48580/2018 год. по описа на
СРС, ГО, 144 с-в, е признато за установено на основание чл. 415 от ГПК във вр.с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Т.С.“
ЕАД съществува вземане спрямо Ч.Б.Б., ЕГН ********** за следните суми: 186.64
лв., представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. ведно със законната лихва от 25.05.2018г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 27.48 лв. за периода 16.09.2015г. до 04.05.2018г.,
сумата от 19.06 лв. представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение
за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2017г. ведно със законната лихва
от 24.05.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
4.18 лв. за периода от 16.09.2015г. до 04.05.2018г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, бл******с абонатен №304854, като
отхвърля исковете за горница до пълния претендиран размер от 373.66 лв. за
главница за топлинна енергия и 45.05 лв. за мораторна лихва, както и приема за
установено- на основание чл. 415 от ГПК във вр.с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 155 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Т.С.“ ЕАД съществува вземане
спрямо Ц.Н.С., ЕГН ********** за следните суми: 186.64 лв., представляваща цена
за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2017г. ведно със законната лихва
от 25.05.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
27.48 лв. за периода 16.09.2015г. до 04.05.2018г., сумата от 19.06 лв.
представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.
ведно със законната лихва от
24.05.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.18 лв. за периода
от 16.09.2015г. до 04.05.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Н.“, бл******с абонатен №304854, като отхвърля исковете за горница до
пълния претендиран размер от 373.66 лв. за главница за топлинна енергия и 45.05
лв. за мораторна лихва, които суми са предмет на издадена на 31.05.2018г.
заповед № 410 от ГПК по ч. гр.д. № 32797/2018г. по описа на СРС, 144 гр.
състав; с посоченото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, общо сумата от 337 лв., съдебно деловодни разноски по гр. д. № 48580/2018г. и по ч. гр. д. №
32794/2018г. по описа на СРС, а ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на всеки един от ответниците сумата от по 150 лв., сторени
разноски в гр. д. № 48580/20189г. по
описа на СРС.
Горепосоченото решение е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.“ ООД ***.
Срещу
решението в частта му, в която са отхвърлени частично предявените искове, е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа,
че неправилно СРС бил приел, че задълженията на ответниците за периода от м.
05.2014г. до 25.05.2015г. са погасени по давност. За периода от 01.05.2014г. до
30.04.2015г. ищецът претендира сума по обща фактура с № ********** от
31.07.2014г. и № 02065127980 от 31.05.2015г. за отоплителен сезон от м.
05.2014г. и м. 04.2015г., а за периода от 01.05.2015г. до 25.05.2015г. част от
обща фактура № ********* от 31.07.2016г. за отоплителен сезон 2015-2016г. В
жалбата се прави уточнението, че общата фактура е издадена от дружеството след
приключване на отоплителния сезон 2014-2015г. като същата е изготвена въз основа на извършените отчети и издадена
изравнителна сметка от фирмата за дялово разпределение. В клаузата на чл. 32,
ал. 1 от Общите условия на ищеца, бил определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т.ч. ответниците/ са длъжни да заплащат
сумите по издадените фактури за топлинна енергия, а именно в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.Твърди, че общата фактура за отоплителен
сезон 2014-2015г. е публикувана на 15.08.2015г. във връзка, с която има
издадени констативни протоколи на основание чл. 593 ГПК на съответните дати,
откъдето следва, изводът, че
счетоводният падеж на същата настъпва на 15.09.2015г. Общата фактура за
отоплителен сезон 2015-2016г. е публикувана на 15.08.2016г. , като счетоводният
падеж е настъпил на 15.09.2016г. На 25.05.2018г. дружеството и депозирало
заявление за издаване заповед за парично изпълнение, с което действие давността
е прекъсната, но съдът неправилно е постановил, че задълженията от периода м.
05.2014г. до 25.05.2015г. са погасени по давност. Ето защо моли решението на
СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по
жалбата Ц.Н.С. и Ч.Б.Б., действащи чрез процесуалния си представител адв. Н.И.И.
от САК считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част. Претендират и присъждането на направените разноски по делото.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са
за разглеждане по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Безспорно е
във въззивното производство, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/
е била присъединена към топлопреносната мрежа, че ответниците
са съсобственици при равни права на апартамент №72, находящ се в гр. София,
ж.к. „Н.“, бл. ******, ет. 13 с абонатен №304854 и имат качеството на битови
клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, че между страните по делото са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД.
Не се спори
също така, че стойността на доставената през периода от 01.05.2014 год. до
30.04.2017 год. топлинна енергия възлиза на по 186.64 лв. за всеки един от
ответниците, а обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода
от 16.09.2015 год. до 04.05.2017 год. – в размер на 27.48 лв. за всеки един от
ответниците, както и че стойността на услугата дялово разпределение /предоставяна
през периода 2015 год. – 2017 год./ възлиза общо на 19.06 лв. за всеки един от
ответниците, а обезщетението за забава в размер на законната лихва – в размер
на 4.18 лв. за всеки един от ответниците.
Единствените
спорни между страните въпроси по същество във въззивното производство са
свързан с това дали вземанията за стойността на доставена топлинна енергия,
които се отнасят за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. включително, са
погасени по давност.
Според задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
По отношение
на процесните задължения за главници въззивният съд приема, че е приложимо
правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради
следните съображения:
Действащата
през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ
/изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на
цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски
и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено
в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни
вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това
“изравнително” вземане е самостоя телно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни
или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на
месечните вноски.
Съгласно действалите
Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1,
а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването
на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
В този смисъл
настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или
равни/ възникват след изтичането на съответния месец, през който е доставена
топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е. в
частност тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за вземанията за периода
от 01.05.2014 год. до 30.04.2017 год. включително е започнала да тече от 1-во
число на съответния следващ месец и е изтекла преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.05.2018 год. /чл. 422,
ал. 1 ГПК/, както законосъобразно е приел и СРС. Следователно процесните главни
вземания се явяват погасени по давност, ведно с натрупаните върху тях лихви за
забава според правилото на чл. 119 ЗЗД,
Осъщественото
от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не
променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето
на срок за изпълнение на задълженията в процесната фактура, с който жалбоподателят
свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма
действие по отношение на ответниците – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
Изводите на
въззивния съд съвпадат с изводите на първоинстанционния съд. Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски.
С отговора на въззивната жалба въззиваемите страни –ответници
претендират разноски за въззивното производство за възнаграждение за един
адвокат в размер по 300 лв. или общо 600 лв. Към отговора не е представен договор
за правна защита и съдействие за въззивна инстанция или доказателства за
уговорения хонорар и неговото
действително заплащане от страна на ответниците. С оглед на изложеното въззивният съд намира,
че не следва да се присъжда претендираното от ответниците адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на общо 600 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 24.08.2018 год., постановено по гр.дело №23587/2018 год. по
описа на СРС, ГО, 61 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач „Т.“ ООД ***.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/