№ 5498
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110173304
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответниците АНГ. Р. Й., АЛБ. АНГ. Й. и Р. АНГ. Й. въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се в ...., като те не са изпълнили насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно
приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнася, което ответниците не са сторили, поради което претендира при условията
на разделност сумите, както следва: 1 794,84 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 235,38 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г.; 36,31
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2018 г. до
30.04.2020 г., както и 6,27 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.2018 г. до 23.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 19.05.2021 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 29260/2021 г.
по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.06.2021
г., при следните квоти: по отношение на АЛБ. АНГ. Й. – 1/6, а именно: 299,14 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 39,23
1
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г.; 6,06 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 1,04 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
31.05.2018 г. до 23.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до окончателното плащане; по
отношение на Р. АНГ. Й. – 1/6, а именно: 299,14 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 39,23 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
23.04.2021 г.; 6,06 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 1,04 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.2018 г. до
23.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до окончателното плащане; по отношение на
АНГ. Р. Й. – 4/6, а именно: 1 196,56 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 156,92 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г.; 24,19
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2018 г. до
30.04.2020 г., както и 4,19 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.2018 г. до 23.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 19.05.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците АЛБ. АНГ. Й., Р. АНГ. Й. и АНГ. Р. Й. са
подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете при твърдението, че не е
доказано да са собственици или ползватели по отношение на процесния имот при
посочените с исковата молба квоти. Не оспорват, че наследодателката им М. П. С е
придобила същия по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 30.06.2009 г., но
считат, че след смъртта на 25.07.2018 г. всеки от тях е станал носител на по 1/3 идеална
част от него. В тази връзка посочват, че по делото не е доказано към момента на
осъществяване на придобивната сделка от 30.09.2009 г. Стоянова е била в брак с А.Й., в
който случай обемът от правата им в съсобствеността би бил в посочените от ищеца квоти.
Навеждат довод за изтекла погасителна давност на вземанията за периода до м.04.2018 г.
включително. Оспорват и претенцията за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия в размер на 235,68 лв., тъй като същата се основава на клаузите на чл. 33,
ал. 1 и 2 от общите условия на ищеца, които считат за нищожни поради противоречието им
с чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Конкретно посочват, че настъпването на падежа на задължението за
плащане се обвързва с притежаването на техническо средство (компютър, смартфон и др.),
както и обезпечаването на достъп до интернет, което ги поставя в неравностойно положение
спрямо търговеца. Оспорват да е доказано и публикуването на месечните задължения на
интернет страницата на ищеца, което счита за допълнително основание за неоснователност
на акцесорните искове. Оспорват и правото на ищеца да претендира сумата за цена на
услуга за дялово разпределение, тъй като тя не се извършва от него. С тези съображения
отправят искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че дяловото
разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
2
Основателността на исковете за на цена на потребена топлинна енергия и услуга за
дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, респ. същите
следва да отговарят за процесните вземания, касаещи същия, съобразно обема на правата си
в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 98, том II, нот. дело № 255/30.06.2009 г. /л. 21-22 от
делото/ се установява, че считано от 30.06.2009 г. М. П. Й. е придобила собствеността върху
апартамент № 23, находящ се в ..., ведно с избено помещение № 23 и 1,472 % идеални части
от общите части на сградата. Нещо повече, от страна на ответниците не се спори, че
приживе наследодателката им е придобила процесния имот, поради което това
обстоятелство е било отделено за безспорно с доклада по делото от 25.02.2022 г. Съдът
приема, че към момента на осъществяване на придобивната сделка от 30.06.2009 г. М. Й. е
била в брак с ответника А.Й., поради което на основание чл. 21, ал. 1 СК същият е придобит
от тях в режим на съпружеска имуществена общност. В случая, за да достигне до този извод
съдът съобрази най-напред обстоятелствата, удостоверени в представеното искане за
вписване на възбрана на ЧСИ Милен Бъзински от 21.04.2016 г. /л. 23 от делото/, в което е
удостоверено, че М. Й. е собственик само на 1/2 идеална част от процесния апартамент №
23, като по делото няма данни в периода от придобиването от нея - 30.06.2009 г. до
отправянето от съдебния изпълнител на искането за вписване на възбраната от 21.04.2016 г.
същата да се е разпоредила с останалата 1/2 идеална част от същия, за да се приеме, че преди
това тя е била изключителен собственик на апартамента, а не, че същият е бил придобит от
нея при условията на съпружеска имуществена общност с мъжа А.Й., което е причината
останалата 1/2 идеална част от собствеността върху апартамента да не е била предмет на
искането за налагане на възбрана. Нещо повече, индиция, че към момента на осъществяване
на придобивната сделка – 30.06.2009 г. посочените лица са били съпрузи е и фактът, че се
наблюдава съвпадане във фамилните им имена – Й. и Й., което също е в подкрепа на извода,
че налагането на възбрана само върху половината от апартамента, а не изцяло върху него, се
дължи именно на това, че собственик на другата половина е бил съпругът – А.Й.. Отделно
от посоченото, видно от представеното удостоверение за наследници на М. Й. /л. 18 от
делото/ именно А.Й. е един от наследниците по закон, в качеството си на нейн съпруг,
като по делото няма данни в по-ранен момент тя да е била в брак и с друго лице, различно
3
от него, което е в подкрепа на горния извод, че до смъртта си на 25.07.2018 г., тя е била
омъжена именно за посоченото лице. Ето защо, при съвкупна преценка на данните,
удостоверени в така обсъдените писмени доказателства – искане за налагане на възбрана и
удостоверение за наследници от 31.07.2018 г., които съдът анализира във връзка с факта, че
към момента на осъществяване на придобивната сделка от 30.09.2009 г. фамилията на
купувача по нея е била Й., то следва да се приеме, че процесният апартамент № 23 е
придобит от нея по време на брака с А.Й., при което същите са станали негови
собственици при условията на съпружеска имуществена общност. Следователно, след
смъртта на 25.07.2018 г., на основание наследствено правоприемство имотът е придобит
от наследниците по закон на М. Й. – съпругът и децата при следните квоти – 4/6 идеални
части за А.Й. и по 1/6 идеална част за Р.Й. и А.Й., каквито са и твърдяните с исковата молба
от ищеца квоти. В случая, прави впечатление, че доколкото до смъртта си на 25.07.2018 г.
наследодателката М. Й. е била собственик на 1/2 идеална част от процесния апартамент, то
на самостоятелно основание за част от исковия период тя също е имала качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като в периода от 01.05.2017 г. до 25.07.2018 г. тя все
още е била жива, но предвид това, че тримата ответници се явяват нейни наследници по
закон, то следва да се приеме, че на основание чл. 60, ал. 1 ЗН за посочения период отново те
следва да отговарят и за включените в наследствената маса на наследодателката си
задължения, сред които е и това за цената на потребената топлинна енергия и извършената
услуга за дялово разпределение. Ето защо, съдът прави извод, че като носители на съответна
идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 23, респ. като
наследници на М. Й., то в рамките на целия исков период всеки от ответниците А.Й., А.Й. и
Р.Й. е имал качеството на потребител на топлинна енергия, респ. на страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната
доставка, чието основно задължение е да заплащат цената на доставеното и потребено
количество такава, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово
разпределение съобразно участието си в съсобствеността, като ирелевантно се явява
обстоятелството реално кой от тримата е ползвал имота, респ. кой се води титуляр на
партида с аб. № 215523.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците, респ. наследодателка им да са възразили срещу прилаганите от ищеца
общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него,
поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те
са били съсобственици на процесния апартамент № 23 съдът прави извод, че между тях и
ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
4
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 30.08.2002 г. и списък към него,
договор от 07.10.2002 г. /л. 24-27 от делото/, индивидуални справки за топлинна енергия и
протоколи за отчет /л. 75-80 от делото/, а и с оглед изложеното в констативната част от
заключението по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата,
находяща се на адрес: ..., са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице – помагач - „.....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ..., е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответниците са начислявани суми за отопление, битово гореща
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз основа на показанията от 1
брой отоплително тяло без уред за дялово разпределение на топлинна енергия, тези за
битово гореща вода - въз основа на показанията от 1 брой водомер, снети при извършен
редовен отчет, а тези за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – на база
посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота - 103 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е
изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания,
с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество
топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално
дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка,
касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната
станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на
ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 1 912,34 лв., представляваща
сбор между прогнозно начислените суми по фактури (1 651,98 лв.) и сумите за доплащане от
абоната по изравнителните сметки (260,36 лв.), като посочената стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, съдът приема,
че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени
по категоричен начин доставената и потребена в имота топлоенергия в определено
5
количество и нейните стойности за исковия период. От страна на ответниците не се твърди
и не се доказва плащане на процесната сума, поради което следва да се приеме, че главното
задължение за цена на топлинна енергия се равнява на посочения по-горе размер от 1 912,34
лв.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
всеки един от тях дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано своевременно
релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
19.05.2021 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 19.05.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая, от страна на
ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., като в този смисъл, действително е изтекла погасителна давност за сумите,
начислени за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г. включително. Това е така, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца –
тези от 27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г., но в сила от 11.08.2016 г., месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-късното вземане - това за м.
март 2018 г. е станало изискуемо на 15.05.2018 г., т. е. преди 19.05.2018 г., поради което то,
както и предхождащите го месечни задължения - тези за м.05.2017 г., м.06.2017 г., м.07.2017
г., м.08.2017 г., м.09.2017 г., м.10.2017 г., м.11.2017 г., м.12.2017 г., м.01.2018 г. и м.02.2018
г., включени в исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да
се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, част от които са погасени по
давност, позовавайки се на обща фактура № **********/31.07.2018 г. и чрез включването
им в нея е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални
възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случая, при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, вещото лице
по съдебно-техническата експертиза е приело, че задължението за цена на топлинна енергия
само за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., което не е обхванато от изтекла
погасителна давност, възлиза на 1 479,27 лв., представляваща сбор между прогнозно
начислените суми по фактури (1 250,18 лв.) и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки (229,09 лв.). При съобразяване дълга на всеки един ответниците, то
АНГ. Р. Й. се явява задължен за сумата от 986,16 лв. /4/6 от 1 479,27 лв./, а АЛБ. АНГ. Й. и
Р. АНГ. Й. се явяват задължени за сумата от по 246,54 лв. /1/6 от 1 479,27 лв./, до които
размери предявените срещу тях главни искове за цена на топлинна енергия следва да бъдат
уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери съответно от по
1 196,56 лв., или за размера от 210,40 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г. – по
отношение на А.Й. и от 299,14 лв., или за размера от 52,60 лв., и за периода от 01.05.2017 г.
до 31.03.2018 г. – по отношение на А.Й. и Р.Й. за всеки от тях.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от
ищеца размер от 36,31 лв. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от Общите условия на ищеца
дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61,
6
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 03.0.2020 г., сключен между ищеца и „...., страните са договорили
заплащане от ... на ползваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30-ти април за следващия отчетен
период. Както се посочи по-горе, представен е и договор от 07.10.2002 г., сключен между
етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който
страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за
разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода,
поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 6,00
лв. на измервателен уред.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът ... се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от ищеца сума от 36,31 лв., която не се твърди и не се доказва да е била
заплатена от ответниците. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност тук
следва да се отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение се
претендира от ищеца едва от 01.04.2018 г., поради което същото не е обхванато от изтеклата
погасителна давност. Отново при съобразяване на дълга на всеки един от ответниците, то
А.Й. се явява задължен за сумата от 24,19 лв. /4/6 от 36,31 лв./, а А.Й. и Р.Й. се явяват
задължени за сумата от по 6,06 лв. /1/6 от 36,31 лв./, колкото са и заявените от ищеца
размери, поради което предявените срещу тях главни искове за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. се явяват основателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет страницата на
продавача, както се поддържа от ответниците. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна
енергия за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., за които съдът прие, че не са обхванати
от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава,
поради което възражението на ответниците за нищожност на горните клаузи поради
7
противоречието им с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, респ. за липсата на представени доказателства за
поставянето им в забава е неотносимо. Определен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на
лихвата за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на 1 479,27 лв. за
периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. се равнява на сумата от 163,44 лв., начислена за
претендирания период от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г. Отново при съобразяване дълга на
всеки един ответниците, то А.Й. се явява задължен за сумата от 108,96 лв. /4/6 от 163,44 лв./,
а А.Й. и Р.Й. се явяват задължени за сумата от по 27,24 лв. /1/6 от 163,44 лв./, до които
размери предявените срещу тях акцесорни искове за лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до
пълните предявени размери съответно от 156,92 лв., или за размера от 47,96 лв. – по
отношение на А.Й. и от по 39,23 лв., или за размера от 11,99 лв. – по отношение на А.Й. и
Р.Й. за всеки от тях.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 19.05.2021 г. и
касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от
общо 6,27 лв., начислена за периода от 31.05.2018 г. до 23.04.2021 г., се явява неоснователна
и следва да се отхвърли спрямо всеки от ответниците.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят
направените разноски в производството по ч. гр. дело № 29260/2021 г. по описа на СРС, 79
състав, както и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които
съответно възлизат на 74,08 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и на 357,86 лв.– платена държавна такса, депозит за СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8
от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните представители на
заявителя - ищец, липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и
приключването му в едно открито съдебно заседание, без събирането на допълнителни
доказателства, освен първоначално допуснатите. При това положение ответникът А.Й.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 49,38 лв. /4/6 от 74,08 лв./ - разноски в
заповедното производство, както и сумата от 238,58 лв. /4/6 от 357,86 лв/ - разноски в
исковото производство, а всеки един от ответниците А.Й. и Р.Й. следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от по 12,35 лв. /1/6 от 74,08 лв./ - разноски в заповедното
производство, както и сумата от по 59,64 лв. /1/6 от 357,86 лв./ - разноски в исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата А.Й. следва да се
присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство,
съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу нея искове, а именно: сумата от 75,99
лв., доколкото в представения договор за правна защита и съдействие от 09.02.2022 г. /л. 56
от делото/ е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лв.
е заплатено изцяло от нея. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на останалите ответници
А.Й. и Р.Й. не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от
8
предявените срещу тях искове, с оглед липсата на доказателства за извършването на такива
от тяхна страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу АНГ. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: ...., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че АНГ. Р. Й. дължи на ... сумата от 986,16 лв., представляваща
цена на топлинна енергия по отношение на имот, находящ се в ... за периода от 01.04.2018 г.
до 30.04.2020 г.; сумата от 24,19 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 108,96 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г., за
които суми по ч. гр. дело № 29260/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 986,16 лв. до пълния предявен размер от
1 196,56 лв., или за размера от 210,40 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г.; иска
за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 108,96 лв. до пълния предявен размер от 156,92 лв., или за размера от
47,96 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 4,19 лв. за периода от 31.05.2018 г. до 23.04.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу АЛБ. АНГ. Й., ЕГН **********, с адрес: ...., установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че АЛБ. АНГ. Й. дължи на ... сумата от 246,54 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на имот, находящ се в ... за периода
от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 6,06 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 27,24 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г., за
които суми по ч. гр. дело № 29260/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 246,54 лв. до пълния предявен размер от 299,14
лв., или за размера от 52,60 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г.; иска за лихва
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 27,24 лв. до пълния предявен размер от 39,23 лв., или за размера от 11,99 лв., както и иска
за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер
на 1,04 лв. за периода от 31.05.2018 г. до 23.04.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу Р. АНГ. Й., ЕГН **********, с адрес: ...., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. АНГ. Й. дължи на ... сумата от 246,54 лв., представляваща
цена на топлинна енергия по отношение на имот, находящ се в ... за периода от 01.04.2018 г.
до 30.04.2020 г.; сумата от 6,06 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение
за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до
9
окончателното плащане, както и сумата от 27,24 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г., за
които суми по ч. гр. дело № 29260/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 246,54 лв. до пълния предявен размер от 299,14
лв., или за размера от 52,60 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г.; иска за лихва
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 27,24 лв. до пълния предявен размер от 39,23 лв., или за размера от 11,99 лв., както и иска
за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер
на 1,04 лв. за периода от 31.05.2018 г. до 23.04.2021 г.
ОСЪЖДА АНГ. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 49,38 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 29260/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 238,58 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА АЛБ. АНГ. Й., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 12,35 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 29260/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 59,64 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Р. АНГ. Й., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 12,35 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 29260/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 59,64 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на АЛБ.
АНГ. Й., ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 75,99 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10