№ 18239
гр. София, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от В. КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110167754 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът В. И. М. твърди в подадената на 13.11.2024 г. искова молба и в молби
уточнения от 21.11.2024 г. и 10.01.2025 г., че с ответника „Вивус.БГ“ ЕООД на 11.06.2024 г.
сключил договор за потребителски кредит № ** от 11.06.2024 г., от разстояние, по начин,
описан в общите условия към договора. Главницата по договора била в размер на 1100 лв., а
срокът на връщане на кредита бил 30 дни, стандартен лихвен процент 40,97%, лихвен
процент за срока на кредита 40,99%, сума на лихвата за срока на кредита – 37,06 лв.,
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,70%, такса за бързо разглеждане в
размер на 213,32 лв. Общо дължимата сума по кредита 1350,38 лв. с падеж 11.07.2024 г. С
Анекс за допълнителна сума от 03.07.2024 г. към договор за потребителски кредит, №
**/11.06.2024 г. на ищеца била отпусната допълнителна сума в размер на 220 лв. при
следните условия: стандартен лихвен процент 40,97%, лихвен процент за срока на кредита
след отпускане на допълнителната сума 40,98%, сума на лихвата след отпускане на
допълнителната сума – 44,47 лв., годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,6%,
Такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителната сума в размер на 258,71 лв.
Общо дължимата сума по кредита 1393,42лв., с падеж 10.08.2024 г., като всички останали
клаузи от Договора за кредит остават непроменени. С Анекс за допълнителна сума от
11.08.2024 г. към договор за потребителски кредит, № **/11.06.2024 г. на ищеца била
отпусната допълнителна сума в размер на 390 лв. при следните условия: стандартен лихвен
процент 40,97%, лихвен процент за срока на кредита след отпускане на допълнителната
сума 40,99 %, сума на лихвата след отпускане на допълнителната сума - 57.17лв., годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 49,7%, Такса за бързо разглеждане след отпускане
на допълнителната сума в размер на 337,90 лв. Общо дължимата сума по кредита
1491,76лв., с падеж 09.09.2024г., като всички останали клаузи от Договора за кредит остават
непроменени. С Анекс за допълнителна сума от 13.09.2024 г. към договор за потребителски
кредит, № **/11.06.2024 г. на ищеца била отпусната допълнителна сума в размер на 250 лв.
при следните условия: стандартен лихвен процент 40.97%, лихвен процент за срока на
кредита след отпускане на допълнителната сума 40.94 %, сума на лихвата след отпускане на
допълнителната сума - 64.46лв., годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.7%,
1
Такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителната сума в размер на 393.23 лв.
Общо дължимата сума по кредита 1093.20лв., с падеж 09.10.2024 г., като всички останали
клаузи от Договора за кредит остават непроменени. С Анекс за допълнителна сума от
14.09.2024 г. към договор за потребителски кредит. № **/11.06.2024 г. на ищеца била
отпусната допълнителна сума в размер на 460 лв. при следните условия: стандартен лихвен
процент 40.97%, лихвен процент за срока на кредита след отпускане на допълнителната
сума 40.98 %, сума на лихвата след отпускане на допълнителната сума - 77.37лв., годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 49,8%. Такса за бързо разглеждане след отпускане
на допълнителната сума в размер на 480,61 лв. Общо дължимата сума по кредита 1653,49
лв., с падеж 09.10.2024 г., като всички останали клаузи от Договора за кредит остават
непроменени. Чистата стойност на получения от ищеца кредит по Договор за потребителски
кредит № **/11.06.2024 г., изменен с посочените 4 бр. анекси, била в размер на 2420 лв., а
ищецът твърди, че извършил плащания общо 2421,67 лв. Ищецът поддържа, че договорът,
изменен с посочените анекси, бил недействителен на основание чл. 11, ал. 1. т. 10 вр. чл. 22
ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от съдържанието на Договора, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. В договора за потребителски кредит е
налице грешно посочен размер на ГПР - 49,7 %, а действителният бил в пъти по-висок от
посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, който е посочен в чл. 19, ал. 4
ЗПК В ГПР следвало да се включи възнаграждението за допълнителна услуга, а именно
таксата за бързо разглеждане, посочена в чл. 4 от Договора за кредит, която с последния
Анекс за допълнителна сума от 14.09.2024 г. към договор за потребителски кредит, №
**/11.06.2024г. възлиза на 480,61 лв., която всъщност представлява прикрит разход по
кредита, с който се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на
ГПР. Грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респективно целият договор следва да
се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушен бил и чл. 10а ЗПК.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен поради
противоречие на закона Договор за потребителски кредит № ** от 11.06.2024 г., Анекс за
допълнителна сума от 03.07.2024 г., Анекс за допълнителна сума от 11.08.2024 г., Анекс за
допълнителна сума от 13.09.2024 г., Анекс за допълнителна сума от 14.09.2024 г. Претендира
разноски.
Ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни. Признава
сключването на посочените в исковата молба договор и анекси, както и посочените в
исковата молба плащания. Оспорва исковете, като поддържа, че договорът и анексите са
напълно действителни. Размерът на ГПР бил коректно посочен както в договора, така и в
анексите. Подвържа, че съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22
разходите за допълнителни услуги, уговорени в договор за потребителски кредит, попадат в
обхвата на ГПР само когато тяхното ползване, респективно заплащане, е задължително
условие за отпускане на кредит. Клаузите за допълнителни услуги не спадали към основния
предмет на договора за потребителски кредит и подлежали единствено на преценка за
неравноправност. Клаузата за такса бързо разглеждане не представлявала задължително
условие за отпускане на кредита, а опция за потребителя. Видът на таксата и на вземанията
по договора били ясно посочени в договора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Не се спори по делото, а и от писмените доказателства по делото се устяновява, че
ищецът е сключил с ответника посочените в исковата молба договор за кредит и 4 бр. анекси
към него с посоченото в исковата молба съдържание.
2
Ищецът иска да бъде прогласена нищожността на договора с анексите като
противоречащи на закона.
По предмета на делото и по съединяването на исковете
Известно е, че при отрицателните установителните искове изискването по чл. 127, ал.
1, т. 4 ГПК да се посочи основанието на претенцията не важи. Основанието не е
индивидуализиращ белег на предявен отрицателен установителен иск. При такъв иск
ищецът твърди единствено отсъствието на правоотношение между него и ответника, а
ответникът е този, който трябва да въведе в процеса и да докаже наличието на валидно
правоотношение. Като реплика ищецът при такъв иск може да навежда доводи, че иначе
наличното правоотношение е недействително или да иска неговото унищожаване. В този
смисъл при отрицателните установителните искове ищецът може, без да се съобразява с
ограниченията по чл. 214, ал. 1 ГПК, по всяко време на процеса, да навежда каквито иска
„основания“ (т.е. доводи), че твърдяното от ответника правоотношение е недействително.
Обаче в случая ищецът не е предявил отрицателен установителен иск за несъществуването
на задължения по договор, а иск за прогласяването на неговата нищожност. В теорията е
изказвано становището (Сталев, Ж. Сила на пресъдено нещо в гражданския процес. С.,
2007, с. 294), че на практика исковете за нищожност на правна сделка са всъщност
разновидност на отрицателни установителни искове за несъществуване на правоотношение.
Това становище обаче в съдебната практика не се споделя. И наистина, искова молба, с която
се иска прогласяване нищожността на правна сделка, без да са посочени конкретни пороци
на сделката, всеки съд в страната би оставил без движение като нередовна. Напротив, искова
молба, с която се иска установяването несъществуването на задължение или
правоотношение с ответника, без да се сочи каквото и да е основание, е напълно редовна.
Ответникът е този, който, след като твърди, че ищецът му дължи нещо, трябва да наведе
твърдения и основания за твърденията си. Следователно касае се за различни по същността
си искове.
Исковете за нищожност на правна сделка са принципно допустими, когато съществува
правен интерес от предявяването им. Наистина, чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК сочи, че могат да се
предявяват отрицателни установителни искове и никъде не сочи, че могат да се предявават
искове за прогласяване на нищожността на правни сделки. В същото време, специалната
разпоредба на чл. 114, б. „а“ ЗС вр. чл. 112, б. „а“ ЗС изрично признава допустимостта на
искове за нищожност на актове, респ. сделки, с които се прехвърля правото на собственост
или се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват други вещни права. Оттам
принципно следва да се признае допустимостта на искове за прогласяване нищожността на
правна сделка, ако има правен интерес.
В същото време и доколкото е очевидно, че тези искове не са проста разновидност на
отрицателни установителни искове за правоотношение, следва да се установи кой е техният
предмет, какво е тяхното основание.
Нищожността на правната сделка е юридическа последица на порока, засегнал тази
сделка, и представлява правно качество на самия акт. Именно с характеристиката си на
такова качество тя става предмет на делото и на силата на пресъдено нещо при уважен иск за
прогласяване нищожността на сделката. Когато въпросното качество е налице, неговото
съществуване ще бъде потвърдено със сила на пресъдено нещо чрез обявяването на сделката
за нищожна. Когато обаче сделката е напълно действителна, правното качество „нищожност“
ще бъде отречено със сила на пресъдено нещо посредством отхвърлянето на иска; тогава ще
бъде ясно, че сделката е породила целените от страните по нея правни последици и в същото
време силата на пресъдено нещо няма да се разпростре върху тези последици.
Формулираният по-горе извод от гледната точка на юридическия силогизъм ще изглежда
така: а) първа предпоставка – неспазеното изискване за законност на правната сделка, т.е.
нарушената правна норма; б) втора предпоставка – фактът, в който с изразява нарушението
3
(порокът на сделката); в) извод – правопрепятстващите правни последици на порока, т.е.
правното качество „нищожност“ на сделката. Разбира се, ако някоя от предпоставките не е
налице, изводът ще се сведе до едно отричане на гореспоменатото правно качество. И в
двата случая обаче обективните предели на силата на пресъдено нещо ще се концентрират
върху извода, а не върху предпоставките на силогизма. Силата на пресъдено нещо ще отрече
или потвърди съществуването на правното качество „нищожност“, а пороците и нарушените
изисквания за законосъобразност на правната сделка ще послужат само като
индивидуализиращи признаци на правното качество, съставляващо предмет на силата на
пресъдено нещо. Изцяло в този смисъл, макар и относно исканията за прогласяване на
нищожността на административните актове, Раданов, В. Нищожността на
административния акт като предмет на силата на пресъдено нещо. – В: Съвременно право –
проблеми и тенденции. С., 2011, с. 91-92.
Следователно предмет на иск за прогласяване на нищожността на правна сделка е
правното качество „нищожност“ на сделката, а основание на иска по см. на чл. 127, ал. 1, т. 4
ГПК е конкретният твърдян порок на сделката от ищеца. Оттук по необходимост следва, че
въвеждането на нов порок на правната сделка с искане за прогласяването на нищожността й
представлява не изменение на основанието на иска по см. на чл. 214, ал. 1 ГПК, а
предявяването на изцяло нов иск. Следва също така и, че докато отрицателните
установителни искове за несъществуване на право или правоотношение са възможни и
съответни на вида спорни права или правоотношения между страните по делото, то
положителните установителни искове за нищожност на правна сделка са numerus clausus,
като е недопустимо както добавянето на нови основания за нищожност на правна сделка,
непредвидени в материалния закон, така и разширителното прилагане на основанията за
нищожност, предвидени в материалния закон.
Ищецът не е предявил установителен иск за признаване, че не дължи суми по
договора, а за признаване нищожността на договора. Този иск при това не е отрицателен
установителен иск, а положителен. Всеки порок на сделката по чл. 26 ЗЗД е основание на
самостоятелен иск.
С оглед изложеното по-горе, предявени са няколко еднородни положителни
установителни искове – за прогласяване нищожността на договора и анексите на основание
противоречие на закона.
По исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – противоречие на закона
Основанието на този иск е нарушаване на императивна материалноправна норма. В
случая исковете са основателни.
Клаузата, предвиждаща задължение за потребителя да заплаща такса за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит (т.4.1 от общите условия на ответника),
пряко нарушава забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът да не изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата не е
за допълнителна услуга, каквато не се доказва и да е предоставяна, а е пряко за това по-
бързо да бъде отпуснат кредитът, т.е. такса, свързана с усвояването му. Тя е нищожна.
Всъщност целите договорни съглашения между страните следва да се приемат за
недействителни.
Посоченият в договора ГПР, както впрочем и ответникът не оспорва, не е
действителен, тъй като не е ясно калкулирано вземането за такса за експресро разглеждане,
което е разход по кредита за потребителя и се връща заедно с главницата и
възнаградителната лихва. В константната практика на СЕС се приема, че правилното
посочване на ГПР в договора с потребителя е от съществено значение за сравняването на
пазарните оферти и за възможностите на потребителя да вземе информирано решение –
решение по дело С-377/2014 г., Radlinger и Radlingerova, решение по дело C-714/2022 г.,
4
Профи Кредит България, и др. Съгласно т. 55 от решението от 21.03.2024 г. по дело C-
714/2022 г., Профи Кредит България, неправилното посочване на ГПР задължително трябва
да се приравни на липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това
обстоятелство. Съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор за потребителски
кредит е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистия размер на кредита
по чл. 23 ЗПК.
Както първоначалният договор, така и анексите, с които допълнително са отпускани
главници, страдат от същия порок – противоречие на закона.
Исковете следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът, който е сторил разноски от
119,12 лв. за държавна такса, които следва да му се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. И. М., ЕГН **********, против „Вивус БГ“
ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД нищожността на
договор за потребителски кредит № ** от 11.06.2024 г., Анекс за допълнителна сума от
03.07.2024 г., Анекс за допълнителна сума от 11.08.2024 г., Анекс за допълнителна сума от
13.09.2024 г., Анекс за допълнителна сума от 14.09.2024 г., поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В. И. М., ЕГН
**********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 119,12 лв., разноски, сторени в
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5