Решение по дело №16475/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

№ 1766/03.04.2020 г.

гр. В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 16475 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по делба във фазата по извършването ѝ.

С влязло в сила съдебно решение е допуснатo да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот: Апартамент, находящ се в гр. В., ул. „Л.” № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № **** по КККР, одобрени със Заповед * г. на изпълнителния директор на АГКК, попадащ в сграда № 1, с площ * кв. м., при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта *, над обекта: няма, заедно с принадлежащите му две изби и ½ ид. ч. от таванско помещение, ведно с ½ ид. ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № *, с площ * кв. м., при граници: *, *, * и *, между съделителите С.А.В., ЕГН **********, В.А.В., ЕГН **********, Д.Р.Л. – В., ЕГН **********, Р.А.В., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Д.Р.Л. – В., и П.В.В., ЕГН **********, при следните квоти: 1/2 ид. част за П.В.В. (починал в хода на процеса и заместен на основание чл. 227 от ГПК от законните си наследници Д.А.В., ЕГН ********** и Х.П. К., ЕГН *******, и двете с по ½ ид.ч. от наследството); 1/8 ид. част за С.А.В.; 1/8 ид. част за В.А.В.; 1/8 ид. част за Д.Р.Л. – В. и 1/8 ид. част за Р.А.В., действащ чрез неговата майка и законен представител Д.Р.Л. – В..

В първото по делото съдебно заседание от втора фаза на делбата всяка от ищците С.А.В. и В.А.В. е предявила срещу всеки от останалите съделители претенции с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на дяловете им от съсобствения имот, считано от подаване на исковата молба до съответната дата на влизане в сила на решението по допускане на делбата, както следва: по отделно Д.Р.Л. – В. и малолетния Р.А.В. да заплатят на всяка от ищците сумата от по 297,22 лв. и общо по 595,22 лв. за периода от 23.12.2015 г. до 18.08.2017 г., а П.В.В., заместен в хода на процеса от наследниците си Д.В. и Х. К., да заплати на всяка от ищците сумата от по 420,00 лв. за периода от 23.12.2015 г. до 23.04.2018 г. Оветниците по претенцията са я оспорили като недопустима поради наличие на произнасяне по реда на чл. 344, ал.2 от ГПК с решението по допускане на делбата. Наред с това сочат, че достъпът на ищците не е бил препятстван в процесния период.

В отговора на исковата молба съделителят Д.Р.Л. – В., лично и в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетния Р.А.В. е обективирала искане за възлагане на имота в техен дял, на основание чл.349, ал. 2 от ГПК. Предявява и претенция по сметки по реда на чл. 346 от ГПК срещу всяка от ищците - С.А.В. и В.А.В. да им заплати следните суми: по 35,00 лв. за извършени на 19.11.2017 г. необходими разноски за авариен ремонт на кабел за електрозахранването на къщата извършен от фирма „Щос ВН“ ООД, включващ и подмяна на кабелна муфа; по 525,00 лв. за извършени подобрения през месец септември 2015 г. изразяващи се в следните дейности по ремонт на покрива на жилищната сграда с площ от 164 кв.м.: демонтиране на стария покрив и извозване на старите отпадъчни материали, подмяна на носещите греди, ламперията и поставяне на подложно фолио, смяна на челни дъски, улуци, водосточни тръби, керемиди, капаци и подмазване на капаци; по 225,00 лв. за извършени подобрения през месец септември 2013 г. изразяващи се в поставяне на изолация (поставяне на стириопор с дебелина от 10,00 см. и извършена шпакловка с хидроизолационен материал) на три външни стени с обща площ от 51,00 кв.м. на обитаваната от тях част от апартамента на втория етаж. Съделителите С. и В. В. оспорват възлагателната претенция като сочат, че Д.и Р. не са живели в процесния делбен имот при откриване на наследството, че същите имат и друго жилище, както и че имотът не е бил СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг или развод. Оспорват по основание и размер и претенциите по сметки. Твърдят, че са погасени по давност, както и с аргумента, че подобренията са извършени с лични средства на общия наследодател Ат.В.В. още преди смъртта му настъпила на 03.08.2015 г., че разходът за авариен ремонт на захранващ кабел е обусловен от изхабяване или неправилна употреба на ел. инсталацията и същият следва да се поеме само от ползващите собственици, а именно останалите съделители. С. и В. В. твърдят и, че не са знаели и не са дали съгласието си за извършване на разноските за поддържане и подобрение на делбената вещ.

Приета е по делото и претенцията по сметки на П.В.В., по която на основание чл. 227 от ГПК след смъртта му * г. по делото са конституирани като наследници при равни квоти Д.А.В. (преживяла съпруга) и Х.П. К. (дъщеря). Претенцията на наследодателя е насочена срещу съделителите С.А.В. и В.А.В. за осъждане на всяка от тях да му заплати следните суми: по 500,00 лв. за ремонта на покрива на процесния имот през 2015 г. и по 1824,13 лв. за припадащата им се част от извършените от него подобрения в периода 1992 г. до 2013 г., окончателно уточнени с молба от 19.02.2019 г., както следва:

Разходи за материали		Разходи за труд		Общо разходи
1. Извършени от ответника подобрения в дворно място:
1.1. Двустранно измазване на ограда към улицата през 2012 г. - 2013 г. с височина 0.80 м. и дължина 12 м. и площ 19,200 кв.м.:
варов разтвор - 144,00 лв.; цимент - 13,20 лв.		160,00 лв.		317,20 лв.
1.2. Бетониране дворно място пред гаражи през 2002-3 г. с размери - 470 см. X 270 см Х 20 см.:
бетон - 100,00 лв. за кубичен метър		100,00 лв. на кв.м.		253,80 лв.
1.3. Ограда от западна част на парцела направена през 2008-9 г. с размери - височина 0.80 м. и ширина 1.50 м.:
бетонни блокове 16 бр. по 1,20 лв.; хоросан 30 кг. по 0.16 лв. за кг.;; цимент 5 кг. по 0.22 лв. за кг.; зидария -  9,60 лв.				34,70 лв.
1.4. Измазване на ограда от север през 2008 г. - 2009 г. с площ 9 м.кв. (размер 3 м. x 3 м.):
хоросан - 64,00 лв.; цимент - 10,08 лв.		поставяне скеле и труд -135,00 лв.		209,08 лв.
2. Подобрения в мазите на жилищната сграда, извършени през периода 1992-1994 г.:
2.1.Подобрения в източно помещение с размер 13,30 кв.м.:
2.1.1. Под от бетон с размери 13,30 кв.м.х 0,20 м. (дебелина):
бетон 2.6 куб.м по 100,00 лв. за кубик = 266,00 лв.		80,00 лв.		346,00 лв.
2.1.2. Замазка /хастар/ за мозайка 13.30 кв.м.:
пясък и цимент - 56,30 лв.		162,30 лв.
2.1.3. Мозайка 13,30 кв.м.:
20,00 кг. на кв.м. – 34,58 лв.; цимент – 58,52 лв., цимент 32,00 кг х 0,22 лв. – 7,00 лв.		20,00 лв. на кв.м. - 266,00 лв.; 55,00 лв.		359,10 лв.
2.1.4. Мазилка по стени 19 м.кв.:
хоросан 450,00 кг по 0,16 лв. – 72,00 лв.; цимент 60,00 кг. по 0,22 лв. за килограм. = 13,20 лв.		8,00 лв на кв.м – 152,00 лв.,		237,20 лв.
2.1.5. Прозорец:
1бр. - 80,00 лв.		монтаж - 10,00 лв		90,00 лв.
2.2. Подобрения в западно помещение: размери 4 х 4,50 м. - 18 м.кв.:
2.2.1. Под бетон 18 кв. х 0,20 м. дебелина:
3,6 м.куб бетон по		100,00 лв.		460,00 лв.
2.2.1. Замазка по пода – 18 кв.м.:
пясък 540,00 кг. - 32.40 лв.; цимент 180,00 кг. по 0,22 лв. за килограм - 39,60 лв.		по 8,00 лв. на кв.м. -144,00 лв.		216,00 лв.
2.2.2. Мазилка по стени 21,70 кв.м:
хоросан 1000,00 кг. – 160,00 лв.; цимент 100,00 кг. с цена 0,22 лв. за кг. = 22,00 лв.		по 8,00 лв. на вк.м. - 168,00 лв.		355,60 лв
2.2.3. Фаянс стени 14 кв.м.:
Фаянс по 10,00 лв. на  кв.м. - 140,00 лв.; цимент 140,00 кг. по 0,22 лв. за кг. - 30,80 лв.; хоросан 320,00 кг. - 51,60 лв.		по 15,00 лв. на кв.м. - 240,00 лв.		432,40 лв.
2.2.4. Прозорци:
2 бр. по 80,00 лв. - 160,00 лв.		монтаж  - 20,00 лв		180,00 лв
2.2.5. Врата желязна -150,00 лв. общо
2.3. Подобрения в баня-тоалет в маза 1.23 кв.м.:
2.3.1. Зидария 2.40 кв.м.
тухли 120 бр. по 0,20 лв. бр. - 24,00 лв.; хоросан 90,00 кг по 0,16 лв.кг.  - 14,40 лв.; цимент 10,00 кг. - 2,20 лв.		измазване = 21,00 лв.		61,60 лв.
2.3.2. Врата дървена черна:
1 бр. - 100,00 лв.		монтаж - 30,00 лв.		130,00 лв.
2.3.3. Измазване стени в банята:
хоросан 315,00 кг. - 50,40 лв.; цимент 32,00 кг. по 0,22 лв. за кг. = 7,00 лв.		55,00 лв		112,00 лв.
2.3.4. Фаянс стени баня-тоалет площ 346 см. по 150 см. - 276,00 лв. за материали и труд
2.3.5. Мозайка 1.230 кв.м със замазка под мозайката: замазка труд и материали – 13,60 лв., мозайка – 33,78 лв.
2.3.6. Тоалетна чиния:
1 бр. - 50,00 лв.		монтаж – 20,00 лв.		70,00 лв.
2.3.7. Казанче тоалетна:
1 бр. - 25,00 лв.		монтаж - 10,00 лв.		35,00 лв.
2.3.8. Кран спирателен:
1 бр. -10,00 лв.		монтаж – 2,00 лв.		12,00 лв.
2.3.9. Мека връзка: 1 бр. - 6,00 лв.
2.3.10. Душ батерия:
1 бр.- 30,00 лв.		монтаж - 10,00 лв.		40,00 лв.
2.4. Маза - кухненски блок с размери 135,00 см.на 258,00 см - площ 3.480 м.кв.:
2.4.1. Замазка с хастар под мозайка:
пясък - 6,24 лв.; цимент - 7,70 лв.		28,00 лв.		41,94 лв.
2.4.2. Мозайка 3-483 м.кв:
мозайка - 9,00 лв.; цимент - 15,00 лв.		70,00 лв.		94,00 лв.
2.4.3. Мазилка по стени кухненски блок маза с площ 12.64 кв.м.:
хоросан 550,00 кг – 88,00 лв.; цимент 60,00 кг. - 13,20 лв.		101,00 лв.		202,00 лв.
2.4.4. Фаянс кухня 9.48 кв.м. – 341,00 лв. за  труд и материали
2.4.5. Бойлер:
1 бр. – 180,00 лв.		монтаж - 30,00 лв.		210,00 лв.
2.4.6. Водомер:
1 бр. – 35,00 лв.		монтаж -10,00 лв.		45,00 лв.
2.4.6. Кран спирателен:
1 бр. - 10 лв.		монтаж - 2,00 лв.		12,00 лв.
2.4.7. Меки връзки: 6 бр. с монтаж - 48,00 лв.
2.4.8. Батерия мивка:
1 бр. - 25,00 лв.,		монтаж – 10,00 лв.		35,00 лв.
2.4.9. Подови сифони: 2 бр. по 5,00 лв. – общо 10,00 лв.
2.5. Коридор маза с площ 3.30 кв.м.:
2.5.1. Замазка 3.30 кв.м. - 39,00 лв. за труд и материали
2.5.2. Мозайка коридор маза 3.30 кв.м.-  88,00 лв. за труд и материали
2.5.3. Стъпала коридор маза 5 броя – 150,00 лв. за труд и материали
2.5.4. Прозорец коридор:
1 бр. – 100,00 лв.		монтаж – 20,00 лв.		120,00 лв.
2.6. Електрическа инсталация в маза - трифазна:
2.6.1. Копане канал за захранващ кабел, заземяващо въже, зариване канал:
кабел трифазен 23 м. по 12,00 лв. – 276,00 лв.; заземяващо въже 23 м. по 7,00 лв. за метър – 161,00 лв.; ел.табло трифазно 1 бр. – 150,00 лв.                                                                        общо                                                                200,00 лв.		копане канал 23 м. х 10,00 лв. – 230,00 лв.; монтаж ел. табло – 50,00 лв.
2.6.2. Монтаж ел.инсталация вътрешна мази:
четирижилни кабели за трифазен ток - 72,00 м. по 12,00 лв. общо с монтаж - 864,00 лв.; Мостов кабел 24 кв.мм: 18,00 м по 2,00 лв. с монтаж - общо 36 лв.; ел.контакти: 7 бр. по 2,00 лв. с монтаж            общо - 14,00 лв.;		Копаене на канал стена 18,00 м. по 10,00 лв. - 180,00 лв.; Монтаж на трифазен кабел 18,00 м. по 10,00 лв. - 180,00 лв.;
2.6.3. Гаранционен депозит за ток: 1100,00 лв.
3. Подобрения в жилищния втори етаж от сградата извършени 2005 - 2006 г. в две стаи, вътрешна тераса и баня източно изложение:
3.1. Ел.инсталация:
3.1.1. Ел.табло:
1 бр. - 50,00 лв.,		монтаж - 25,00 лв.		75,00 лв
3.1.2. Кабел захранващ 15,00 м. по 12,00 лв. за метър – 180,00 лв.
3.1.3. Захранващ мостов кабел до банята,ключ за бойлер с монтаж- общо 38,00 лв.
3.1.4. Копаене на канали в стени за кабели и ключове - общо 56,00 лв.
3.1.5. Монтаж  4 бр. ел.ключове по 10,00 лв. и 2 бр.контакти по 10,00 лв. – общо 60,00 лв.
3.2. Разходи тераса:
3.2.1. Мазилки вътрешни стени 15.30 м.кв.:
хоросан 688,00 кг х 0,16 лв. за кг. -110,00 лв.; цимент 70 кг -15,00 лв.		120,00 лв.		245,00 лв.
3.2.2. Шпакловка стени:
гипс - 15,00 лв., лепило 5,00 лв.		80,00 лв.,		100,00 лв.
3.2.3. Под - теракота 4.080 м.кв.:
теракот по 15,00 лв. за кв.м. – 61,20 лв.; теракол 30 кг х 0,50 лв. за кг.  – 15,00 лв.		61,20 лв.		137,00 лв.
3.2.4. Остъкляване тераса 340  см. х 170 см. - 5.80 кв.м. по 60,00 лв. - 348,00 лв.
4.          Подобрения извършени през 2010 -2011 г. в баня-тоалет в общия коридор:
4.1. Теракота 3 кв.м. и фаянс 6.84 кв.м. - общо 237,00 лв. за труд и материали
4.2. Ел. бойлер:
1 бр. – 100,00 лв.		монтаж – 30,00 лв.
4.3. Дървена врата:
1 бр. – 30,00 лв.		монтаж – 15,00 лв.
4.4. Тоалетна чиния:
1 бр. - 50,00 лв.		монтаж – 20,00 лв.
4.5. Тоалетно казанче:
1 бр. - 25,00 лв.,		монтаж 10,00 лв.
4.6. Прозорец ПВЦ:
1 бр. – 80,00 лв.		монтаж – 10,00 лв.
4.7. Душ батерия с монтаж – 50,00 лв.
4.8. Шкафче под мивка с монтаж - 60,00 лв.
4.9. 3 бр.меки връзки – 18,00 лв.
4.10. Кран спирателен – 10,00 лв.
5. Външно стълбище към етажа, направено през 2001 г. на мястото на съществуващо силно амортизирано и негодно за ползване:
5.1. Основа бетон 160 см. по 180 см. – 2,88 кв.м.:
бетон 0.576 м.куб – 57,60 лв.; кофраж 30,00 лв.		труд 30,00 лв.,		117,60 лв.
5.2. Стълбищна площадка 1 плоча 150 см. х 200 см. – 3,00 кв.м.:
бетон 0.6 м.куб - 60 лв.; кофраж 3 кв.м. х 20,00 лв. – 60,00 лв.; арматура – 15,00 лв.		50,00 лв.,		185,00 лв
5.3. Зидария стени стълбище:
300 бр. тухли х 0,20 лв. – 60,00 лв.; хоросан 300 кг. – 48,00 лв.; цимент 30,00 кг. – 7,00 лв.		15,00 лв. на кв.м. – 90,00 лв.		205,00 лв.
5.4. Мазилка външна 6 кв.м. и мазилка вътрешна 7 кв.м.:
хоросан 630 кг -100 лв., цимент 40,00 кг. – 11,00 лв.	скеле и труд по 15,00 лв. на кв.м. – 90,00 лв. за външна мазилка; по 8,00 лв. на кв.м. – 56,00 лв. за вътрешна мазилка			257,00 лв.
5.5. Мозайка стълбищна площадка 1 етаж със замазка (хастар):
замазка - труд и материали за 2.25 кв.м. – 25,00 лв.; мозайка 45,00 кг. х 0,13 лв. за кг. - 5,85 лв.; цимент 45,00 кг х 0,22 лв. за кг. - 9.90 лв.; стъпала 6 бр. по 20 лв. -120,00 лв.		труд – 45,00 лв.		205,75 лв.
5.6. Втора плоча - стълбищна площадка втори етаж, с размери 260,00 см. 165,00 см – 4,29 кв.м.:
бетон 0,772 куб.м. х 100,00 лв. за кубик – 77,00 лв.; кофраж + арматура – 61,00 лв.		труд изливане - 40,00 лв.		178,20 лв.
5.7. Зидария стълбищна клетка към етаж 2 - 19,80 кв.м.:
тухли 980 бр. х 0,20 лв. – 196,00 лв.; хоросан 300,00 кг х 0,16 лв. за кг. – 48,00 лв.; цимент 100,00 кг – 22,00 лв.		15,00 лв. на куб.м. при 20 куб.м. – 300,00 лв.		566,00 лв.
6. Баня № 2 - над стълбищната клетка, към двора:
6.1. Бетонна плоча 200,00 см. х 285.00 см – 5,7 кв.м. х 18,00 см. дебелина:
1,026 куб.м. бетон по 100,00 лв. куб.м -102,00 лв.; кофраж – 100,00 лв.; арматура 28,00 лв.		изливане труд – 60,00 лв.		290,60 лв.
6.2. Мазилка вътрешна баня № 2, 12 кв.м.:
хоросан 600,00 кг по 0,16 лв. – 96,00 лв.; цимент 100,00 кг. – 22,00 лв.		8,00 лв. на кв.м. – 96,00 лв.		214,00 лв.
6.3. Фаянс -  9,52 кв.м. по 30,00 лв. – 285,60 лв. за труд и материали				403,20 лв.
6.4. Теракота 3,92 кв.м. х 30,00 лв. – 117,60 лв. за труд и материали
6.5. Бойлер и мивка – общо 461,00 лв.:
6.5.1. Бойлер:
1 бр. – 200,00 лв.		монтаж - 40,00 лв.
Тоалетна чиния:
1 бр. – 50,00 лв.		монтаж - 20,00 лв.
Казанче тоалетно:
1 бр. – 25,00 лв.		монтаж - 10,00 лв.
6.5.4. Кран спирателен 15,00 лв. с монтажа
6.5.5. Меки връзки 6 бр.- 6,00 лв.
6.5.6. Мивка:
1 бр. – 20,00 лв.		монтаж - 5,00 лв.
6.5.7. Батерия:
1 бр. – 30,00 лв.		монтаж – 5,00 лв.
6.5.8. Душ батерия:
1 бр. – 30,00 лв.		монтаж - 5,00 лв.
6.6. ВиК инсталация баня № 2:
6.6.1. Мръсен канал:
ПВЦ тръби 110 мм., 7 м - 7,00 лв.; подов сифон 1 бр. – 5,00 лв.; ПВЦ тръби 50 мм., 3 м. – 3,00 лв.; ПВЦ муфи, тройки, кривки – 20,00 лв.		30,00 лв.		65,00 лв.
6.6.2. Инсталация чиста вода – общо 245,00 лв.:
ПВЦ тръби - 80,00 лв.; батерия – 35,00 лв.; мивка чугунена с монтаж - 80,00 лв.		50,00 лв.
6.6.3. Врата дървена:
1 бр. – 50,00 лв.		монтаж – 15,00 лв.		65,00 лв.

Ответниците по претенциите са ги оспорили като недоказани и погасени по давност, както и с възражението, че ремонтът и подобренията са извършени с лични средства на техния баща и наследодател Ат.В.В. преди смъртта му на 03.08.2015 г. и че преустройството и промяната на предназначението на принадлежащите към делбения апартамент изби, извършени в периода 1992 г. – 2013 г. са извършени незаконно, без строителни книжа.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, а и от приложеното удостоверние за наследници се установява, че Д.А.В. и Х.П. Колева са наследници на П.В.В. при равни квоти.

Съобразно депозираното от вещото лице заключение по назначената първоначална съдебно-техническа експертиза, изслушана на 08.10.2018 г., което съдът цени като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, процесният апартамент, ведно с избите и дворното място е реално неподеляем при определените за съделителите квоти в съсобствеността. Пазарната цена на жилището е определена на 136000,00 лв., като дяловете на съделителите С., В., Д. и Р. Вълеви са оценени на по 17000,00 лв., а на П.В.В. на 68000,00 лв.

В о.с.з. от 22.04.2019 г. е прието заключението на СТЕ, съгласно което за периода 23.12.2015 г. – 31.12.2017 г., средният месечен пазарен наем за ползване на допуснатия до делба имот e 360,00 лв., а от 01.01.2018 г. – 23.04.2018 г. – 380,00 лв. месечно. Експертът е изчислил, че общият наем за периода 23.12.2015 г. – 23.04.2018 г. възлиза на 10169,00 лв. Съгласно заключението аварията на захранващия кабел от 19.11.2017 г. се дължи на обикновена употреба и стареене на изолацията му. По претенциите по сметки на П.В. вещото лице е посочило, че СМР изпълнени в периода 1992 г. – 1994 г. възлизат на 40430,36 лв. – неденоминирани, но са изцяло амортизирани, а помещенията в избата, където са налице влага и мухъл, се нуждаят от основен ремонт. По отношение на СМР за периода 2001 г. – 2003 г. вещото лице е дало стойност от 10086,38 лв.

В о.с.з. от 30.09.2019 г. е прието заключението на повторна СТЕ, съгласно което за претенциите по сметки на П.В. вещото лице е посочило закръглена стойност СМР от 6810,00 лв., а закръглената им остатъчна стойност към момента на експертизата е изчислило на 650,00 лв. Закръглената увеличена стойност на имот вещото лице е определило на 3950,00 лв.

За установяване на твърденията по приетите за разглеждане претенции по сметки на съделителите Д. и Р. В. към доказателствата по делото са приети следните писмени доказателства: складова разписка от 16.06.2015 г., стокова разписка от 08.07.2018 г. от ЕТ „К. – А.О.“, разписка от „Ж.-*“ ООД от 08.07.2015 г.,  стокова разписка от 22.07.2015 г., касова бележка от ЕТ „Т.*-И. В.“ от дата 03.07.2015 г., пет касови бележки от „Р.“ ООД от дати 17.06.2015 г., 17.07.2015 г., 15.07.2015 г., 23.07.2015 г. и 21.07.2015 г., стокова бележка издадена от „Б.“ ООД на 25.11.2014 г., протокол от „Щ.в.“ ООД, за това, че по възлагане на ответниците дружеството е извършило ремонт на кабел захранващ къщата на адрес: гр. В., ул. „Л.“ № * на дата 19.11.2017 г.

За установяване на твърденията по приетите за разглеждане претенции по сметки на съделителя П. В.В., заместен в хода на процеса от наследниците Д.А.В. и Х.П. Колев към доказателствата по делото са приети следните писмени доказателства: договор за продажба на електрическа енергия от 2001 г. за обект находящ се на обект „Л.“ № *, сключен между П.В.В. *** ЕАД; договор за продажба на електрическа енергия от 1994 г. за обект находящ се на обект „Л.“ № *, сключен между ЕТ „В. К. *“ и Н.-АД клон „Е.“ – В.; писмо от 1991 г. от „Ел. Р. - В.“ до П.В.В. относно ел. захранване на месарски магазин на ул. „Л.“ № 15; квитанция на стойност от 1000,00 лв. „Ел.“ – В. получена от ЕТ „В. К. *“.

По делото са приложени удостоверения от Службата по вписванията, видно от които по партидите на Д.Р.Л. – В. и Р.А.В. няма данни същите да притежават друго недвижимо имущество извън квотите им в делбения имот.

Воденият от П.В. свидетел Ат.Ив.Х. излага, че преди тридесет години П.В. предприел действия за снабдяване на собствения си имот с трифазен ток в мазата, включително от подавал заявления до енергото, а двамата заедно изградили необходимото ел. захранване.

Другият свидетел на П.В.  – Д. Ив.М. сочи, че някъде около 1991-1992 г. е извършвал строително-ремонтни работи в процесния имот. Били изкъртени стари неща, правили се замаски и мозайки в мазата. Направено било и бетонно стълбище до втория етаж, както и баня в мазата и външна баня на втория етаж. Материалите и заплащането се осигурявали от П.В..

Водената от ищците свидетелка Св.П.Н. сочи, че ищцата С.В. е живяла на семейни начала със сина ѝ. Поддържа, че последно е ходила в процесния имот през 2012 г. Твърди, че след смъртта на майка си П.В. отдал под наем частта, която тя обитавала, а в частта на Ат.В. живеела съпругата му. Свидетелката сочи, че през 2011 г. Ат. със собствени средства заплатил ремонт на покрива и поставяне на изолация, която свидетелката била виждала при идването си в имота. Ремонт бил извършен и на неговата част от жилището на втория етаж. Оплаквал се, че брат му не иска да участва в ремонта. По думи на сина ѝ след смъртта на Ат. през * г. в имота имало квартиранти. Сочи, че знае от сина си и ищцата С.В., че ремонтът на покрива е правен преди 2012 г.

Воденият от ищците свидетел В., живеещ на семейни начала със ищцата С.В., сочи, че апартаментът на втория етаж се състои от четири стаи. Първите две се отдавали под наем от братът на Ат.В., а преходните вътрешни се ползвали от самия Ат. Излага, че последно С. е обитавала този имот през 2014 г., заедно с децата си, а тогава баща ѝ живял с младата си съпруга на долния етаж в незаконна постройка. Поддържа, че ищците не се разбирали с нея. След смъртта на Ат.на втория етаж живеят съпругата и детето му. Поддържа, че двете ищци от около шест години живеят в А., а когато се върнат в Б. нямат възможност да ползват имота, защото след смъртта на баща си нямат ключ от етажа. Излага, че съделителката Д.не им давала да ползват имота, защото действително било много тясно за две семейства. Свидетелят излага, че е давал съвети на Ат.във връзка с ремонта на покрива на къщата, който бил направен година преди смъртта му. Преди ремонта на покрива Ат.платил за топлоизолация и измазване на двете си стаи. Свидетелят сочи, че Ат.често се карал с брат си П. за това, че последният дава под наем дугите две стаи, за който направил стълбище и санитарен възел – баня и тоалетна. Ат.бил дал пари на П. за да ползва санитарния възел.

Воденият от Д. и Р. В. свидетел Р.И.П., собственик на първия етаж от имота, излага, че още преди смъртта на Ат., последният живеел със съпругата си и детето Р. в две от стаите на горния етаж, които били отделени с врата с ключ от другите две стаи ползвани от П.В.. Твърди, че последно е виждал ищците покрай смъртта на баща им. Сочи, че същите са държали вещи в странича стая на двора. Не знае дали те имат ключ от жилището на втория етаж. Сочи, че през 2015 г. всички съобственици извършили ремонт на около 160,00 -170,00 кв.м. от покрива, тъй като имало наводнение след всеки дъжд. Ремонтът струвал 6200,00 лв. – 6300,00 лв. и включвал разваляне на стария покрив, подмяна на греди, нова ламперия, слагане на нови и стари керемиди и т.н. От цялата сума Ат.поел 2000,00 лв. – 2100,00 лв., П. около 1000,00 лв., а останалите самия свидетел, като собственик на първия етаж. Парите били дадени за материали и заплащане на майстори. Твърди, че ремонтът бил завършен преди  смъртта на Ат. Свидетелят излага, че три стени на площ около 50,00 кв.м. – 53,00 кв.м. от частта на Ат.от втория етаж на къщата били санирани от строителна бригада с 10,00 см стиропор, с допълнително мрежа, шпакловане с термоматериали. Разходите за санирането възлизали на около 1800,00 лв. -1900,00 лв. В показанията си свидетелят първо сочи, че изолацията е слагана година след ремонта на покрива, а по-нататък категорично сочи, че всички ремонти включително санирането са извършени преди смъртта на Ат. Последният имал и спор с брати си П., защото той отказал поставяне на изолация на неговата част. Свидетелят сочи, че преди година участвал в отстраняването на повреда в подземния кабел, който снабдявал с електричество втория етаж. Била извикана електролаборатория, а разходите за отстраняване на проблема били около 240,00 лв., от които 100,00 лв. платил П.В., а останалите Д.. Излага, че причина за аварията най-вероятно е било късо съединение следствие на прегризване на кабела от гризач.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение на способа за извършване на делбата:

Преценката за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността е детерминирана от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия принцип, въведен от чл.69 от ЗН при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари. Съдът следва да съобрази и становището на страните за начина, по който да бъде извършена делбата и ангажираните от тях доказателства.

В случая за установяване поделяемостта на имота и пазарната му оценка към доказателствата е прието заключението по назначената с определение от з.с.з. от 17.07.2018 г. съдебно-техническа експертиза, което се цени като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, според което процесното жилище, предмет на делбата, е реално неподеляемо с оглед квотите на съделителите в съсобствеността, т.е. не е възможно обособяването на реален дял за всеки от тях.

При установената по делото неподеляемост на процесния имот, съдът следва да обсъди въведената своевременно от съделителите Добрмира и Р.В. претенция за възлагане в общ дял на допуснатия до делба имот.

Разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК установява специален способ за извършване на делбата, чрез поставяне в дял, представляващ изключение от общото правило на чл. 69, ал.2 от ЗН и съдържа предпоставките, кумулативното наличие на които обуславя поставянето в дял на  делбения имот на един от съделителите. Според посочения законов текст, за да бъде налице правото на възлагане на имота по отношение на една от страните в делбения процес е необходимо: искането да е направено най-късно в първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, да се касае за имуществена общност, възникнала в резултат наследствено правоприемство, делбеният имот да бъде неподеляем и да представлява жилище по предназначението си, съделителят да е живял в имота към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище.

В случая безспорно се касае до неподеляем жилищен имот, искането на Д. и Р. В. е направено в предвидения преклузивен срок, а групирането на дяловете на майката и малолетното ѝ дете съдът намира за допустимо и отговарящо на императивните разпоредби на ЗЗДт. Установи се от събраните по делото писмени доказателства – удостоверения от Службата по вписванията - гр. В. (л. 284 и 286), и че те не разполагат с друго жилище. Не е спорно по делото и че към момента на откриване на наследството са живели в имота.

Последната предпоставка за уважаване на възлагателната претенция е съсобствеността между страните да е възникнала единствено по наследяване, тъй като съобразно дадените задължителни указания с т.8 на ТР 1/2004 г. извършването на делбата по чл.349, ал.2 от ГПК е недопустимо, когато е налице комбинирана съсобственост и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, като мотивите за това са, че пазарният икономически критерий е определящ при избор на способа за извършване на делбата, цели да осигури на съсобственика, който е лишен от дял в натура, да получи най-справедливото парично възмездяване.

В случая не е било спорно във фазата по допускане на делбата, а и с влязлото в сила решение е прието, че С., В., техния малолетен брат Р., както и Д.В. са придобили собствеността върху процесния имот от общия си наследодател Ат.В.В., починал на 03.08.2015 г. Не е спорно и, че ответниците Д.В. и Хр.К. се легитимират като собствениците на по 1/4 ид.ч. от имота като наследници на починалия в хода на процеса ответник. Действително с решението по допускане на дебата първоначалният ответник П.В.В., подобно на брат си Ат.В., е придобил ½  ид. ч. от квотата си по силата на дарение от своята майка С.А.В., която пък е придобила собствеността в СИО с другия наследодател на братята, техният баща В.П.В.. Доколкото обаче разпоредителнителната сделка е извършена така или иначе изцяло в обема на наследствените права на П.В., имотът е запазил наследствения си характер за всеки от първоначалните съделители, поради което съсобствеността е еднородна, а не смесена, в който смисъл е и константната съдебна практика (Решение №148/07.04.2010 по дело №437/2009 на ВКС, ГК, I г.о., Решение №143/08.02.2017 по дело №1693/2016 на ВКС, ГК, II г.о.).

Всичко изложено налага извода на съда, че делбата на имота следва да бъде извършена чрез възлагането му на съделителите Д. и Р.В. по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, а делът на останалите съсобственици да бъде уравнен в пари.

Съобразно квотите им в съсобствеността, Д. и Р.В. общо следва да заплатят общо за уравнение на дяловете на С.А.В. и В.А.В. по 17000,00 лв., а на всяка от ответниците Д.А.В. и Х.П. К. по 34000,00 лв.

Тези суми следва да се изплатят ведно със законната лихва в шестмесечен срок от влизане на решението за възлагане в сила, като ищците придобиват собствеността след като изплатят определеното парично уравнение и лихвата, съгласно чл.349, ал.6 от ГПК.

На основание чл.355 от ГПК, вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Д., Р., С. и В. Вълеви следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВРС държавна такса върху дяловете си в размер от по 680,00 лв., а наследниците на П.В. – Д. и Х. – по 1360,00 лв.

По претенциите на С.А.В. и В.А.В. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС:

За успешното провеждане на предявените искове за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен недвижим имот ищците следва в условията на пълно и главно доказване да установят в процеса, че с четиримата ответници са съсобственици на посочената в исковата молба вещ, че в рамките на исковия период първите двама от тях, както и П.В. заместен от ответниците Д.В. и Х. Колева са ползвали лично имота, че ищците са поискали да го ползват посредством писмена покана до съсобствениците, както и да се установи и размерът на претендираното обезщетение за ползване. При доказано наличие на тези предпоставки, в тежест на ответниците е да установят изпълнение на задължението си да заплатят дължимото обезщетение или наведените от тях правоизключващи или правопогасяващи възражения.

В случая по делото не е спорно, че за периодите, за които се претендира заплащане на обезщетение от съоветните ответници - от Д. и Р. за времето от 23.12.2015 г. - 18.08.2017 г. и от П.В.В. за времето от 23.12.2015 г.- 23.04.2018 г., по отношение на процесния имот съществува съсобственост при квоти по 1/8 ид.ч. за наследниците на Ат.В. и ½ ид.ч. за П.В..

Не е спорно, а и с протоколно определение от 26.09.2016 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че Д.Р.Л. и Р.А.В. ползват югозападната част от процесния имот, а П.В.В. североизточната част, като избените помещения се отдават под наем от тримата, които делят помежду си наема. Във втората фаза на делбата ответниците не са релевирали твърдения, нито пък по делото са събрани доказателства, които да сочат, че фиксираното в доклада по делото на 26.09.2016 г. статукво при ползването на имота е било променено към датата на предявяване на претенцията по сметки – 08.10.2018 г. Напротив. Продължаващото и понастоящем еднолично ползване за жилищни нужди от Д. и Р. на две от стаите на втория етаж се доказва по безспорен начин и от релевираната от същите възлагателна претенция по отношение на делбения имот. Същевременно няма данни ответникът П. В. след 26.09.2016 г. да е предоставил достъп на ищците и до ползваната от него северозападна част от имота, състояща се от две стаи със самостоятелен вход на втория етаж, т.е. няма свидетелства за промяна в правното полижение след 26.09.2016 г. по отношение ползването на имота и от П.В.В.. При това положение следва единственият въможен извод, че за периода 23.12.2015 г. – 23.04.2018 г. ищците са били лишени от другите трима съсобственици от възможността да ползват своите идеални части от съсобствения имот.

На следващо място съдът намира за установено по делото и последният кумулативно необходим елемент за установяване основателността на претенцията на ищците по чл. 31, ал.2 от ЗС, а именно че същите писмено са поискали от ответниците заплащане на обезщетение, доколкото още в исковата молба е отправено подобно искане, а съгласно приложените по делото съпбщения същата е връчена на Д. и Р. на 22.02.2016 г., а на П.В. на 01.03.2016 г. Респективно именно от тези две дати, а не по-рано е възникнало задължение за ползващите съсобственици да заплащат обезщетение на неползващите ищци, поради което до датата на въръчване на исковата молба такова не се дължи. Същевременно ищците са определили като крайни дати на претенциите си по чл. 31, ал.2 от СК датите на влизане в сила на решението по допускане на делбата, което е било обжалвано от Д., Р. и П. В. единствено в частта, с която по реда на чл. 344, ал.2 то ГПК съдът е осъдил тримата да заплащат обезщетение на ищците за ползване на делбения имот. В тази връзка видно от приложеното в.гр.д. № 817/2017 г. на ВОС решението по допускане е било потвърдено с въззивно решение от дата 11.07.2017 г., а доколкото произнасянето на ВРС по реда на чл. 344, ал.2 от ГПК, макар и с решение, е с характер на определение и подлежи на двуинстанцонен контрол (по аргумент от т.6. от ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС) следва да се приеме, че датата на постановяването на решението на ВОС е и датата на влизане в сила на акта на ВРС по привременните мерки. Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че ответникът П.В. е обжалвал въззивното решение с касационна жалба доколкото видно от приложеното ч.гр.д. № * г. на ВКС, същата е оставена без разглеждане именно по същите съображения. Следователно решението по допускане на делбата е влязло в сила на 11.07.2017 г., от който момент за ответниците е възникнало задължение по чл. 344, ал.2 от ГПК да заплащат на С. и В. В. обезщетение за ползване на имота, респективно след тази дата исковете по чл. 31, ал.2 то ЗС са неоснователни, доколкото припокриват вече уважената и влязла в сила привременна мярка.

В обобщение претенциите на ищците по чл. 31, ал.2 от ЗС срещу ответниците Д. и Р. В. се явяват основателни за периода 22.02.2016 г. – 10.07.2017 г. (505 дни), а следва да бъдат отхвърлени за периодите 23.12.2015 г. – 21.02.2016 г. и 11.07.2017 г. – 18.07.2017 г.

По отношение ответника П.В., съответно спрямо заместилите го в процеса наследници Д.В. и Хр.К., искът следва да се уважи за периода 01.03.2016 г. – 10.07.2017 г. (497 дни), като се отхвърли за времето 23.12.2015 г. – 28.02.2016 г. и 11.07.2017 г. – 23.04.2018 г.

Досежно размера на обезщетението, съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно заключението на СТЕ (л. 317), прието в о.с.з. от 22.04.2019 г., съгласно което за периода 23.12.2015 г. – 31.12.2017 г., средният месечен пазарен наем за ползване на допуснатия до делба имот e 360,00 лв. месечно, или 12,00 лв. на дневна база, от която сума на всяка от ищците се припада част, съответна на квотата ѝ в собствеността (1/8) или 1,50 лв. на ден. Предвид обстоятелството, че Д.и Р. са ползвали едната половина от процесния имот, а другата половина П.В., то пропорцията при която сумата от 1,50 лв. на ден следва се разпредели между ответниците е 25 %: 25 % :50 %, т.е. всеки от първите двама ответници дължи на всяка от ищците обезщетение от по 0,37 лв. на ден, а третия 0,75 лв. на ден. Или съобразно приетия по-горе брой дни, за които претенциите по чл. 31, ал.2 от ЗС са основателни Д.В. и Р.В. по отделно следва да се осъдят да заплатят на С. и В. по 186,85 лв. за 22.02.2016 г. – 10.07.2017 г., като исковете следва да се отхвърлят до пълния претендиран размер от 297,22 лв. и за периодите 23.12.2015 г. – 21.02.2016 г. и 11.07.2017 г. – 18.07.2017 г. Доколкото ответницата Д. се явява законен представител на малолетното си дете и ответник Р.В. осъдителният дипозитив по отношение на тези страни следва да бъде общ.

По аналогични на горните съображения наследниците на П.В. следва да се осъдат да заплатят общо на всяка от ищците сумата от по 372,75 лв., като исковете следва да се отхвърлят до пълния претендиран размер от 420,00 лв. и за периодите 23.12.2015 г. – 28.02.2016 г. и 11.07.2017 г. – 23.04.2018 г.

С оглед изхода на спора, съобразно уважената част от исковете Д.В. и Р.В. следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на общо 62,88 лв., Д. и Х. по 44,38 лв., а с оглед отхвърлената част от исковете всяка от ищците С. и В. Вълеви дължи сумата от по 24,18 лв.

По претенциите по сметки на Д.В. и Р.В. срещу С. и В. В.:

От представените по делото доказателства съдът намира, че се установява единствено частичната основателност на исковете за заплащане на дадена от Д.В. сума за отстраняване на повреда по кабела захранващ с ток втория етаж от къщата. Последната съдът намира, че следва да се квалифицира като такава по чл. 30, ал.3 от ЗС, доколкото е обоснована с твърдения, че ремонтът на ел. захранването на делбения имот е бил авариен, т.е. направените от съделителите разноски са били необходими за поддържане на общата вещ в състояние годно за обикновената ѝ употреба. В тази връзка по делото са изслушани показанията на водения от ищците по сметките свидетел Р. П., които съдът кредитира като обективни и преки, предвид обстоятелството, че не са констатирани основания за съмнение в неговата заинтересованост от изхода на дело, а същевременно същият е собственик на първия етаж от процесната къща и логично има непосредсвени впечатления от дейностите извършвани във връзка с експлоатацията на сградата. Изложеното от свидетеля, че през 2017 г. Д.В. и П.В. са заплатили за авариен ремонт на захранващия кабел сумата от 240,00 лв. се установява и от протоколът съставен от „Щ. В.“ ООД на 19.11.2017 г., а необходимостта на ремонта се потвърждава и от приетото като обективно заключение на СТЕ изслушано на 22.04.2019 г., което сочи в т. 4.2, че повредата се дължи на обикновена употреба тъй като инсталацията е на 55 години и изолацията ѝ старее. Последното оборва и възражението на С. и В. В., че прекъсването на кабела е резулатат от неправилна употреба на ел. инсталацията от останалите съделители.

Доколкото свидетелят П. сочи, че П.В. е заплатил 140,00 лв. от общата цена на ремонта, а Д.В. 100,00 лв., както и отчитайки размерът на квотите им, както и на тази на малолетния Р., отговарящи на общо ¾ или 180,00 лв. се формира сума от по 20,00 лв., която всеки от тримата ответници е надплатил, над припадащата му се част от този разход. Респективно ищците С. и В. В. следва да бъдат осъдени да заплатят на Д. и Р. В. сумата от по 20,00 лв. прдставляващ необходими разноски за авариен ремонт на ел. кабел през 2017 г., на основание чл. 30, ал.3 от ЗС. За разликата до пълния претендиран размер на исковете от 35,00 лв. същите следва да се отвхърлят като неоснователни.

За неосноватлена съдът намира и претенцията по сметки на Д. и Р. В. за осъждане на С. и В. В. да им заплатят по 525,00 лв. за ремонт на покрива през септември 2015 г., както и по 225,00 лв. за саниране през 2013 г. на трите външни стeни на апартамента. Съобразно изложените твърдения, претенцията за ремонт на покрива намира правното си основание в чл. 30, ал.3 от ЗС, доколкото е за сторени необходими разноски за запазване на общата вещ посредством подмяна на основен конструктивен елемент на сградата. От друга страна претенцията за саниране е такава за извършени подобрения, доколкото поставянето на изолация е сторено с оглед подобряване на качеството на веща, обективно довело до повишаване на цената ѝ, според твърденията на ищите Д. и Р.. Последните са изложили, че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето ответниците С. и В. В., поради което претенцията следва да се квалифицира като такава по чл. 61, ал.2 от ЗЗД.

Доказателствената съвкупност обаче не съдържа нито едно доказтелство, че ответницата Д. (още по-малко малолетния Д.) със свои лични средства е заплатила някава част от сумите за ремонта и санирането, а както писмените документи така и показанията на всички свидетели сочат еднопосочно, че ремонтът, включително разплащането за материали и майстори е извършвано от общия наследодател Ат.В.В. още преди смъртта му настъпила на 03.08.2015 г. Последното е напълно годно само по себе си да обоснове неоснователност и на двете претенции по сметки на Д. и Р. В., доколкото установява, че средствата вложени в ремонта и санирането не са излезли от партирмонума им.

Дори да се приеме, че претенцията за саниране през 2013 г. е такава с правно основание чл. 12, ал.2 от ЗН, т.е. за увеличение на дела на съделителите от наследствената маса, вследствие на увеличение на наследството, за което същите са спомогнали приживе на наследодателя, то претенцията отново остава недоказана, поради липса, на писмени, гласни или други доказателства, че именно ищците Д. и Р. са допринесли по един или друг начин за извършването на подобренията.

С оглед изхода на спора, съобразно уважената част от исковете по чл. 30, ал.3 от ЗС всяка от ищците С. и В. Вълеви дължи държавна такса от по 28,57 лв., а с оглед отхвърлената част от тези искове, както и за ремонт от 2015 и саниране от 2013 г. Д.В. и Р.В. следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на общо 142,86 лв., съобразно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК.

По претенциите по сметки на П.В. срещу С. и В. В.:

Съобразно изложените твърдения претенцията за ремонт на покрива намира правното си основание в чл. 30, ал.3 от ЗС, доколкото е за сторени необходими разноски за запазване на общата вещ посредством подмяна на основен конструктивен елемент на сградата. От друга страна претенцията към С. и В.В. за заплащане на припадащата им се част от заплатени само от П.В. СМР, реализирани в имота в периода 1992 г. до 2013 г., окончателно уточнени с молба от 19.02.2019 г. (л. 277- 280), е такава за извършени подобрения, доколкото СМР се твърди да са сторени с оглед подобряване на качеството на вещта, обективно довело до повишаване на цената ѝ. Доколкото П.В. е изложил, че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на ответниците по сметките претенцията следва да се квалифицира като такава по чл. 61, ал.2 от ЗЗД.

Същевременно претенциите съдът намира за изцяло неоснователни по следните съображения:

Единственото доказателство сочещо, че П.В. е участвал в ремонта на покрива на делбения имот представляващ втори етаж от двуетажна къща, са показанията на собственика на първия етаж Р.П., воден от Д. и Р. В. Свидетелят сочи, че ремонтът е струвал приблизително 6200,00 лв. – 6300,00 лв., от които  Ат.В. е поел 2000,00 лв. – 2100,00 лв., П. около 1000,00 лв., а самият той останалата част. От друга страна като съсобственици при равни квоти на втория етаж (по ½ ид.ч.), респективно на ½ ид.ч от цялата сграда, всеки от двамата братя е следвало да поеме половината от припадащата  им се стойност на ремонта от около 3100,00 лв. – 3150,00 лв., на основание чл. 30, ал.3 от ЗС, или приблизително по 1500,00 лв. – 1600,00 лв. Същевременно свидетелят П. сочи, че съделителят П.В. е заплатил сума 1000,00 лв. равняваща се на около 33 % от квотата му съсобствеността от общо 50 %. При това положение дори да се приеме за доказано само въз основа на тези показания, че П.В. е зплатил за ремонта на покрива от 2015 г. сума от приблизително 1000,00 лв., то същата не просто не надхвърля частта му в съсобствеността спрямо квотата на другия съсобственик Ат.В., пряк наследодател на всички останали страни, а дори не я покрива. Т.е. не е налице основание за П.В., респективно за наследниците му конституирани като страни в процеса, да претендират заплащане на сумата от по 500,00 лв. от С. и В. Вълеви, след като съделителят не е надплатил припадащата му се част от разходите за веща.

Недоказана остана и претенцията за извършени подобрения под формата на СМР в периода 1992 г. – 2013 г., условно обсобени по-горе в таблица, както следва: 1. в дворното място през 2002 г. - 2013 г., 2. в мазите на жилищната сграда през 1992-1994 г., 3. в жилищния втори етаж от сградата извършени 2005 - 2006 г. в две стаи, вътрешна тераса и баня източно изложение, 4. в баня-тоалет в общия коридор през 2010 -2011 г., 5. външно стълбище през 2001 г., 6. баня № 2 - над стълбищната клетка, към двора.

Единствените ангажирани доказателства от страната в подкрепа на твърденията ѝ за извършени от нея подобрения под формата на СМР в периода 1992 г. – 2013 г. са показанията на свидетелите Ат.Х. и Д. М. Първият от свидетелите сочи лаконично, че двамата с П.В. преди тридесет години са изградили ел. захранването в мазите, а вторият, че около 1991-1992 г. е извършвал срещу заплащане и снабдяване с материали от съделителя СМР в процесния имот изразяваще се в къртене на старо строителство,  правене на замаски и мозайки в мазата, както и бетонно стълбище до втория етаж, баня в мазата и външна баня на втория етаж.

При съпоставяне на така коментираните показания с големият обем на отделните разходи за труд и материали, които съделителят твърди да е сторил - окончателно уточнени с молба от 19.02.2019 г., съдът намира, че гласните доказателства не са годни пълно и главно сами по себе си да докажат основателността на претенциите, каквото доказване дължи в процеса съделителя. Вярно е, че доказателствата, с които могат да се установяват твърдените СМР не са изчерпателно посочени (numerus clausus) и същите принципно могат да се доказват и със свидетелски показания. От друга страна не подлежи на разумно съмнение обостоятелството, че изнесеното от двамата свидетели е крайно недостатачно като обем, детайли и достоверност (предвид изминалото времето от посещенията им в имота), за да докаже всяко от твърденията на съделителя за сторени от него разходи за труд и материали, изложени в над 190 отделни позиции, при пълната липса на релевантни писмени доказателства.

Отделно от горното, дори да се приемe за доказано, че всички посочени подобрения са извършени именно от П.В., то основателно би се явило правопогасяващото възражение на С. и В. В. за изтекла погасителната давност по отношение на претенциите за заплащането им. Това е така, защото при липса на твърдения, че претендиращият съделител е имал  намерение да владее имота към момента на извършването на подобренията, които собствено сочи, че са сторени със знанието на наследодателя на ответниците по претенциите, то те се погасяват по общите правила и давността започва да тече от извършването им (Решение № 467/12.12.2011 г. по гр.д. № 1588/2010 г. на ВКС, І г.о.). Т.е. най – късно от 2013 г., доколкото най-новото подобрение се явява двустранното измазване на оградата към улицата през 2012 г. - 2013 г. (за установяване, на което не е събрано нито едно доказателство в процеса). Същевременно предявяването на искът за делба през 2015 г. не спира течащата погасителна давност за подобренията, тъй като не е сред предвидените в чл.115 от ЗЗД основания, което нормативно положение е израз на правния принцип, че давност не тече само срещу този, който не може да защити правата си. При това положение претенцията по сметки 08.10.2018 г. е релевирана след изтичане на установения в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок започнал да тече от 2013 г., поради което вземанията за СМР извършени през 1992 г. – 2013 г. биха се явили и погасени по давност, освен че недоказани.

Предвид отхвърлянето на исковете наследниците на П.В.В. -  Д. и Х. В., следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на по 86,48 лв., съобразно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК.

По разноските:

Ищците са направили искане за присъждане на разноски като са представили  доказателства за заплащането им както и списък по чл. 80 от ГПК (л. 384).

За първата фаза на производството по делба ищецът претендира адвокатско възнаграждение от 1920,00 лв. с ДДС. Тази сума съдът намира, че следва да остане изцяло в тежест на ищците на основание чл. 355, изр. първо от ГПК, доколкото в производството по допускане не са съединени други искове предявени от или срещу ищците. Действително последните са релвирали искане по  чл. 344, ал.2 от ГПК, което обаче се явява привременна мярка и не може да бъде упражнено с отделен иск, респективно не попада в хипотезата на чл. 355, изр. второ от ГПК, съгласно която отговорността за разноските по съединените искове се разпределя по общите правила на чл. 78 от ГПК.

На следващо място в списъка по чл. 80 от ГПК за втората фаза на делбата ищците претендират общо 2160,00 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото в хода на тази фаза са съединени претенции по сметки от и срещу ищците, а в представения договор за правна защита и съдействие от 14.09.2015 г. (л. 20) договарящите страни не са диференцирали заплащането по иска да делба от това по претенциите по сметки съдът приема, че хонорарите са равно уговорени в размер на по 1080,00 лв. с ДДС. И докато искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за извършване на делбата е неоснователно по вече изложените по-горе аргументи (чл. 355, изр. първо от ГПК), то за отговорността за разноски по съединените претенции по сметки от и срещу ищците съдът следва да се произнесе по реда на чл. 78 от ГПК предвид разпредбата на чл. 355, изр. второ от ГПК.

Съдът намира, че адвокатското възнаграждение общо дължимо на ищците С. и В. В. от всяка от двете групи наследници – Х. и Д. В. от една страна и Р. и Д. В. от друга, следва да се определи като към половината от заплатеното адвокатско възнаграждение по претенциите по сметки от общо 1080,00 лв. се съотнесе средно-аритметичния сбор на постигнатия от ищците правен резултат по всяка от отделните претенции, представляващ процент от уважената, респективно отхвърлената част от съответните искове. В тази връзка съдът приема, че уговорено възнаграждение от 540,00 лв. не се явява прекомерно с оглед обстоятелството, че включва защита по три или повече иска, за всеки от които минимумът изчислен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на 300,00 лв., при съобразяване разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата.

В случая съдът е уважил частично претенциите на ищците за заплащане на обезщетение по реда на чл. 31, ал.2 от ЗС срещу Д. и Р. В., както и срещу Д. и Х. В., частично е уважил едната претенция по сметки срещу тях предявена от Д. и Р. В. по чл. 30, ал. 3 от ЗС за ремонт на кабел, като изцяло е отхвърлил тази за саниране, както и иска им по чл. 61, ал.2 от ЗЗД. Същевременно всички искове на Д. и Х. В. са отхвърлени. Така срещу Д. и Р.В.и ищците са постигнали съответно 62,87 % (чл. 31, ал.2 от ЗС), 64,28 % (чл. 30, ал. 3 от ЗС) и 100 % (чл. 61, ал.2 от ЗЗД) и следва да се осъдят да заплатят на ищците адвокатско възнаграждение от 75,71 % от 540,00 лв. или 408,83 лв. Постигнатият от Д. и Х. В. правен резултат е 88,75 % (чл. 31, ал.2 от ЗС), 100 % (чл. 30, ал. 3 от ЗС) и 100 % (чл. 61, ал.2 от ЗЗД) съответно следва да се осъдят да заплатят на ищците адвокатско възнаграждение от 96,25 % от 540,00 лв. или 519,75 лв.

По отношение на разходите на за експертизи, съдът намира, че сумата от 50,00 лв. платена от ищците за първоначалната експертиза относно поделяемостта на имота и квотите на страните следва да остане в тяхна тежест на основание чл. 355 от ГПК. Предвид обстоятелството, че втората експертизата касае производството по всички претенции по сметки внесеният от ищците депозит от 300,00 лв. следва да се разпредели съобразно постигнатия правен резултат на основание чл. 78 от ГПК или частта от 113,56 лв. да се понесе от Д. и Р. В., а от 144,37 лв. от Д. и Х. В. Доколкото депозитът от 300,00 лв. по повторната експертиза изготвена от вещото лице О. касае единствено отхвърлените претенции по сметки на Д. и Х. В., като наследници на П.В., сумата следва да се възложи изцяло в тяхна тежест.

Останалите претендирани със списъка разноски – 33,00 лв. за платени такси за издаване на удостоверения от службата по вписванията и Община В. съдът намира, че ищците биха могли да репарират евентуално в друг процес, но не и в настоящия. Последното следва от характера на отговорността по чл. 78, ал.1 от ГПК, която е ограничена с оглед въведеното концентрационно начало в процеса и се свежда до присъждането на заплатени държавни такси по делото, внесени възнаграждения за вещи лица и за явяване на свидетели, за участие на преводач и тълковник, както и за изплатеното възнаграждение за един адвокат (в този смисъл - Определение № 379/16.10.2018 по дело № 3121/2018 на ВКС, ГК, III г.о. и др.).

По молбата на Д.А.В. с правно основание чл. 83, ал.2 от ГПК:

След приключване на устните състезания съделителката е депозирала молба за освобождаване от заплащането на държавни такси по делото, аргументиранa с твърденията, че е безработна, все още не получава пенсия и че няма доходи. Към молбата е приложена и съответната декларация за семейно и материално положение, включително, за това че страната притежава единствено ¼ ид.ч. от процесния имот.

Така депозираната молба съдът намира за частично основателна.

От една страна от подписаната под страх от наказателна отговорност декалрация се установява, че съделителката е в пенсионна възраст, без доходи или движимо и недвижимо имущество на значителна стойност, респективно налице е хипотезата на чл. 83, ал.2 от ГПК и съдът приема, че същата не разполага с достатъчно средства да заплати пълната стойност на  дължимите в полза на бюджета на съда суми за държавни такси от 1360,00 лв. изчислена върху нейния дял и от 130,86 лв. по исковете по сметки.

Отчитайки горното съдът обаче е длъжен да вземе предвид и че с настоящото решение по извършване на делбата на страната подала молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК е присъдено парично уравнение на квотата в съсобствеността от 34000,00 лв., което следва да ѝ се изплати общо от Д. и Р. В. в шестмесечен срок от влизане в сила на решението. Т.е. от този момент молителката Д.В. ще стане носител на ликвидно парично вземане надхвърлящо петдесет и пет пъти минималната работна заплата в страната, което ще има възможност да получи в шестмесечен период от настъпване изискуемостта на самото задължение за такси или на основание чл. 349, ал.6 от ГПК в последващ момент, чрез изнасянето на имота на публична продан при невнасяне на уравнението от задължените съделители, на които е възложен. Вярно е, че до изтичане на шестмесечния срок за заплащане на уравнението по чл. 349, ал.5 от ГПК, респективно приключване на евентуално последващата публична продан молителката Д.В. не може да осребри полученото от делбата имущество и с част от него да погаси дължимите държавни такси. Наред с това в хода на публичната продан е възможно да настъпят редица усложнения, които да отложат за неопределен срок получаването паричната равностойност на дела или да намалят същата. Така изложените негативни предвиждания дори и да се сбъднат обаче единствено могат да отложат или редуцират осребряването на делът на молителката В. от 34000,00 лв., но не и да го погасят или препятстват принудителното му събиране. Поради това съдът намира, че макар искането на чл. 83, ал.1 от ГПК да е основателно, не е справеделиво бюджетът на съдебната власт, респективно данъкоплатците, да поемат пълния размер на дължимите от молителката публични задължения, при положение, че същата е бъдещ сигурен титуляр на парично вземане, надхвърлящо близо тридесетократно общия размер на дължимите държавни такси от 1490,86 лв. Изложените съображения ангажират съда да приеме за справедливо да освободи молителката от заплащането на 50 % от дължимите държавни такси, който дял следва да остане за сметка на бюджета на съдебната власт, доколкото няма да бъде внесен в приходната му част. За остатъка до пълния размер на таксите молбата следва да се остави без уважение, като неоснователна и с решението съделителката следва да се осъди да заплати държавна такса в размер на 680,00 лв., на основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от ТДТССГПК и държавна такса по претенциите по сметки в размер на  65,43 лв., на основание чл.1 от ТДТССГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ВЪЗЛАГА В ОБЩ ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ ПРИ РАВНИ КВОТИ, на основание чл. 349, ал.2 ГПК, на Д.Р.Л. – В., ЕГН ********** и Р.А.В., ЕГН **********,*** следния недвижим имот, а именно: Апартамент, находящ се в гр. В., ул. „Л.” № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № **** по КККР, одобрени със Заповед * г. на изпълнителния директор на АГКК, попадащ в сграда № 1, с площ * кв. м., при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта *, над обекта: няма, заедно с принадлежащите му две изби и ½ ид. ч. от таванско помещение, ведно с ½ ид. ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № *, с площ * кв. м., при граници: ***, при условие, че Д.Р.Л. – В., ЕГН **********, и Р.А.В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Р.Л., заплатят за уравнение на дяловете на всяка от ищците С.А.В., ЕГН ********** и В.А.В., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, сумата от по 17000,00 лв. (седемнадесет хиляди лева), както и да заплатят за уравнение на дяловете на всяка от ответниците Д.А.В., ЕГН ********** и Х.П. Колева, ЕГН **********, и двете с адрес: ***, сумата от по 34000,00 лв. (тридесет и четири хиляди лева), ведно със законната лихва върху всяка от четирите суми в шестмесечен срок от влизане на решението за възлагане в сила, на основание чл.349, ал.5 от ГПК.

Д.Р.Л. – В., ЕГН **********, и Р.А.В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Р.Л. – В., ще станат собственици на имота след като изплатят в срока по чл. 349, ал. 5 от ГПК определеното парично уравнение, заедно със законната лихва, на основание чл.349, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.Р.Л. – В., ЕГН **********, и Р.А.В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Р.Л. – В., да заплатят на С.А.В., ЕГН **********, сумата от 373,70 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 22.02.2016 г. – 10.07.2017 г. на съсобствения недвижим имот, представляващ Апартамент, находящ се в гр. В., ул. „Л.” № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № **** по КККР, одобрени със Заповед * г. на изпълнителния директор на АГКК, попадащ в сграда № 1, с площ 115 кв. м., при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта *, над обекта: няма, заедно с принадлежащите му ½ ид. ч. от таванско помещение и две изби, ведно с ½ ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № *, с площ * кв. м., при граници: ****, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 594,44 лв. и за периодите 23.12.2015 г. – 21.02.2016 г. и 11.07.2017 г. – 18.07.2017 г.

ОСЪЖДА Д.Р.Л. – В., ЕГН **********, и Р.А.В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Р.Л. – В., да заплатят на В.А.В., ЕГН **********, сумата от 373,70 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 22.02.2016 г. – 10.07.2017 г. на съсобствения недвижим имот, представляващ Апартамент, находящ се в гр. В., ул. „Л.” № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № **** по КККР, одобрени със Заповед * г. на изпълнителния директор на АГКК, попадащ в сграда № *, с площ * кв. м., при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта *, над обекта: няма, заедно с принадлежащите му ½ ид. ч. от таванско помещение и две изби, ведно с ½ ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № * с площ * кв. м., при граници: **, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 594,44 лв. и за периодите 23.12.2015 г. – 21.02.2016 г. и 11.07.2017 г. – 18.07.2017 г.

ОСЪЖДА Д.А.В., ЕГН ********** и Х.П. К., ЕГН ********** да заплатят на С.А.В., ЕГН **********, сумата от 372,75 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 01.03.2016 г. – 10.07.2017 г. на съсобствения недвижим имот, представляващ Апартамент, находящ се в гр. В., ул. „Л.” № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № **** по КККР, одобрени със Заповед * г. на изпълнителния директор на АГКК, попадащ в сграда № *, с площ * кв. м., при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта *, над обекта: няма, заедно с принадлежащите му ½ ид. ч. от таванско помещение и две изби, ведно с ½ ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № *, с площ * кв. м., при граници: **, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 420,00 лв. и за периодите 23.12.2015 г. – 28.02.2016 г. и 11.07.2017 г. – 23.04.2018 г.

ОСЪЖДА Д.А.В., ЕГН ********** и Х.П. К., ЕГН ********** да заплатят на В.А.В., ЕГН **********, сумата от 372,75 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 01.03.2016 г. – 10.07.2017 г. на съсобствения недвижим имот, представляващ Апартамент, находящ се в гр. В., ул. „Л.” № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № **** по КККР, одобрени със Заповед * г. на изпълнителния директор на АГКК, попадащ в сграда № 1, с площ 115 кв. м., при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта *, над обекта: няма, заедно с принадлежащите му ½ ид. ч. от таванско помещение и две изби, ведно с ½ ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № *, с площ * кв. м., при граници: ***, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 420,00 лв. и за периодите 23.12.2015 г. – 28.02.2016 г. и 11.07.2017 г. – 23.04.2018 г.

ОСЪЖДА С.А.В., ЕГН ********** да заплати на

Д.Р.Л. – В., ЕГН **********, и Р.А.В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Р.Л., сумата от 25,00 лв. за авариен ремонт на кабел за ел. захранване през 2017 г., на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 35,00 лв.

ОСЪЖДА В.А.В. ЕГН ********** да заплати на Д.Р.Л. – В., ЕГН **********, и Р.А.В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Р.Л., сумата от 25,00 лв. за авариен ремонт на кабел за ел. захранване през 2017 г., на основание чл. 30, ал. от 3 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 35,00 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Р.Л. – В., ЕГН **********, и Р.А.В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Р.Л. – В., искове с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС и чл. 61, ал.2 от ЗЗД за осъждане на С.А.В., ЕГН ********** да им заплати сумата от 525,00 лв. за извършени подобрения през месец септември 2015 г. изразяващи се в следните дейности по ремонт на покрива на жилищната сграда с площ от * кв.м.: демонтиране на стария покрив и извозване на старите отпадъчни материали, подмяна на носещите греди, ламперията и поставяне на подложно фолио, смяна на челни дъски, улуци, водосточни тръби, керемиди, капаци и подмазване на капаци, както и сумата от 225,00 лв. за извършени подобрения през месец септември 2013 г. изразяващи се в поставяне на изолация (поставяне на стириопор с дебелина от 10,00 см. и извършена шпакловка с хидроизолационен материал) на три външни стени с обща площ от 51,00 кв.м. на обитаваната от тях част от апартамента на втория етаж., като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Р.Л. – В., ЕГН **********, и Р.А.В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Р.Л. – В., искове с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС и чл. 61, ал.2 от ЗЗД за осъждане на В.А.В. ЕГН **********  да им заплати сумата от 525,00 лв. за извършени подобрения през месец септември 2015 г. изразяващи се в следните дейности по ремонт на покрива на жилищната сграда с площ от 164 кв.м.: демонтиране на стария покрив и извозване на старите отпадъчни материали, подмяна на носещите греди, ламперията и поставяне на подложно фолио, смяна на челни дъски, улуци, водосточни тръби, керемиди, капаци и подмазване на капаци, както и сумата от 225,00 лв. за извършени подобрения през месец септември 2013 г. изразяващи се в поставяне на изолация (поставяне на стириопор с дебелина от 10,00 см. и извършена шпакловка с хидроизолационен материал) на три външни стени с обща площ от 51,00 кв.м. на обитаваната от тях част от апартамента на втория етаж., като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А.В., ЕГН ********** и Х.П. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС и чл. 61, ал.2 от ЗЗД за осъждане на С.А.В., ЕГН ********** да им заплати сумата от 500,00 лв. за ремонт на покрива на процесния имот през 2015 г. и сумата от 1824,13 лв. за извършени подобрения в периода 1992 г. до 2013 г., окончателно уточнени с молба от 19.02.2019 г., както следва:

Разходи за материали		Разходи за труд		Общо разходи
1. Извършени от ответника подобрения в дворно място:
1.1. Двустранно измазване на ограда към улицата през 2012 г. - 2013 г. с височина 0.80 м. и дължина 12 м. и площ 19,200 кв.м.:
варов разтвор - 144,00 лв.; цимент - 13,20 лв.		160,00 лв.		317,20 лв.
1.2. Бетониране дворно място пред гаражи през 2002-3 г. с размери - 470 см. X 270 см Х 20 см.:
бетон - 100,00 лв. за кубичен метър		100,00 лв. на кв.м.		253,80 лв.
1.3. Ограда от западна част на парцела направена през 2008-9 г. с размери - височина 0.80 м. и ширина 1.50 м.:
бетонни блокове 16 бр. по 1,20 лв.; хоросан 30 кг. по 0.16 лв. за кг.;; цимент 5 кг. по 0.22 лв. за кг.; зидария -  9,60 лв.				34,70 лв.
1.4. Измазване на ограда от север през 2008 г. - 2009 г. с площ 9 м.кв. (размер 3 м. x 3 м.):
хоросан - 64,00 лв.; цимент - 10,08 лв.		поставяне скеле и труд -135,00 лв.		209,08 лв.
2. Подобрения в мазите на жилищната сграда, извършени през периода 1992-1994 г.:
2.1.Подобрения в източно помещение с размер 13,30 кв.м.:
2.1.1. Под от бетон с размери 13,30 кв.м.х 0,20 м. (дебелина):
бетон 2.6 куб.м по 100,00 лв. за кубик = 266,00 лв.		80,00 лв.		346,00 лв.
2.1.2. Замазка /хастар/ за мозайка 13.30 кв.м.:
пясък и цимент - 56,30 лв.		162,30 лв.
2.1.3. Мозайка 13,30 кв.м.:
20,00 кг. на кв.м. – 34,58 лв.; цимент – 58,52 лв., цимент 32,00 кг х 0,22 лв. – 7,00 лв.		20,00 лв. на кв.м. - 266,00 лв.; 55,00 лв.		359,10 лв.
2.1.4. Мазилка по стени 19 м.кв.:
хоросан 450,00 кг по 0,16 лв. – 72,00 лв.; цимент 60,00 кг. по 0,22 лв. за килограм. = 13,20 лв.		8,00 лв на кв.м – 152,00 лв.,		237,20 лв.
2.1.5. Прозорец:
1бр. - 80,00 лв.		монтаж - 10,00 лв		90,00 лв.
2.2. Подобрения в западно помещение: размери 4 х 4,50 м. - 18 м.кв.:
2.2.1. Под бетон 18 кв. х 0,20 м. дебелина:
3,6 м.куб бетон по		100,00 лв.		460,00 лв.
2.2.1. Замазка по пода – 18 кв.м.:
пясък 540,00 кг. - 32.40 лв.; цимент 180,00 кг. по 0,22 лв. за килограм - 39,60 лв.		по 8,00 лв. на кв.м. -144,00 лв.		216,00 лв.
2.2.2. Мазилка по стени 21,70 кв.м:
хоросан 1000,00 кг. – 160,00 лв.; цимент 100,00 кг. с цена 0,22 лв. за кг. = 22,00 лв.		по 8,00 лв. на вк.м. - 168,00 лв.		355,60 лв
2.2.3. Фаянс стени 14 кв.м.:
Фаянс по 10,00 лв. на  кв.м. - 140,00 лв.; цимент 140,00 кг. по 0,22 лв. за кг. - 30,80 лв.; хоросан 320,00 кг. - 51,60 лв.		по 15,00 лв. на кв.м. - 240,00 лв.		432,40 лв.
2.2.4. Прозорци:
2 бр. по 80,00 лв. - 160,00 лв.		монтаж  - 20,00 лв		180,00 лв
2.2.5. Врата желязна -150,00 лв. общо
2.3. Подобрения в баня-тоалет в маза 1.23 кв.м.:
2.3.1. Зидария 2.40 кв.м.
тухли 120 бр. по 0,20 лв. бр. - 24,00 лв.; хоросан 90,00 кг по 0,16 лв.кг.  - 14,40 лв.; цимент 10,00 кг. - 2,20 лв.		измазване = 21,00 лв.		61,60 лв.
2.3.2. Врата дървена черна:
1 бр. - 100,00 лв.		монтаж - 30,00 лв.		130,00 лв.
2.3.3. Измазване стени в банята:
хоросан 315,00 кг. - 50,40 лв.; цимент 32,00 кг. по 0,22 лв. за кг. = 7,00 лв.		55,00 лв		112,00 лв.
2.3.4. Фаянс стени баня-тоалет площ 346 см. по 150 см. - 276,00 лв. за материали и труд
2.3.5. Мозайка 1.230 кв.м със замазка под мозайката: замазка труд и материали – 13,60 лв., мозайка – 33,78 лв.
2.3.6. Тоалетна чиния:
1 бр. - 50,00 лв.		монтаж – 20,00 лв.		70,00 лв.
2.3.7. Казанче тоалетна:
1 бр. - 25,00 лв.		монтаж - 10,00 лв.		35,00 лв.
2.3.8. Кран спирателен:
1 бр. -10,00 лв.		монтаж – 2,00 лв.		12,00 лв.
2.3.9. Мека връзка: 1 бр. - 6,00 лв.
2.3.10. Душ батерия:
1 бр.- 30,00 лв.		монтаж - 10,00 лв.		40,00 лв.
2.4. Маза - кухненски блок с размери 135,00 см.на 258,00 см - площ 3.480 м.кв.:
2.4.1. Замазка с хастар под мозайка:
пясък - 6,24 лв.; цимент - 7,70 лв.		28,00 лв.		41,94 лв.
2.4.2. Мозайка 3-483 м.кв:
мозайка - 9,00 лв.; цимент - 15,00 лв.		70,00 лв.		94,00 лв.
2.4.3. Мазилка по стени кухненски блок маза с площ 12.64 кв.м.:
хоросан 550,00 кг – 88,00 лв.; цимент 60,00 кг. - 13,20 лв.		101,00 лв.		202,00 лв.
2.4.4. Фаянс кухня 9.48 кв.м. – 341,00 лв. за  труд и материали
2.4.5. Бойлер:
1 бр. – 180,00 лв.		монтаж - 30,00 лв.		210,00 лв.
2.4.6. Водомер:
1 бр. – 35,00 лв.		монтаж -10,00 лв.		45,00 лв.
2.4.6. Кран спирателен:
1 бр. - 10 лв.		монтаж - 2,00 лв.		12,00 лв.
2.4.7. Меки връзки: 6 бр. с монтаж - 48,00 лв.
2.4.8. Батерия мивка:
1 бр. - 25,00 лв.,		монтаж – 10,00 лв.		35,00 лв.
2.4.9. Подови сифони: 2 бр. по 5,00 лв. – общо 10,00 лв.
2.5. Коридор маза с площ 3.30 кв.м.:
2.5.1. Замазка 3.30 кв.м. - 39,00 лв. за труд и материали
2.5.2. Мозайка коридор маза 3.30 кв.м.-  88,00 лв. за труд и материали
2.5.3. Стъпала коридор маза 5 броя – 150,00 лв. за труд и материали
2.5.4. Прозорец коридор:
1 бр. – 100,00 лв.		монтаж – 20,00 лв.		120,00 лв.
2.6. Електрическа инсталация в маза - трифазна:
2.6.1.Копане канал за захранващ кабел, заземяващо въже, зариване канал:
кабел трифазен 23 м. по 12,00 лв. – 276,00 лв.; заземяващо въже 23 м. по 7,00 лв. за метър – 161,00 лв.; ел.табло трифазно 1 бр. – 150,00 лв.                                                                        общо                                                                200,00 лв.		копане канал 23 м. х 10,00 лв. – 230,00 лв.; монтаж ел. табло – 50,00 лв.
2.6.2. Монтаж ел.инсталация вътрешна мази:
четирижилни кабели за трифазен ток - 72,00 м. по 12,00 лв. общо с монтаж - 864,00 лв.; Мостов кабел 24 кв.мм: 18,00 м по 2,00 лв. с монтаж - общо 36 лв.; ел.контакти: 7 бр. по 2,00 лв. с монтаж            общо - 14,00 лв.;		Копаене на канал стена 18,00 м. по 10,00 лв. - 180,00 лв.; Монтаж на трифазен кабел 18,00 м. по 10,00 лв. - 180,00 лв.;
2.6.3. Гаранционен депозит за ток: 1100,00 лв.
3. Подобрения в жилищния втори етаж от сградата извършени 2005 - 2006 г. в две стаи, вътрешна тераса и баня източно изложение:
3.1. Ел.инсталация:
3.1.1. Ел.табло:
1 бр. - 50,00 лв.,		монтаж - 25,00 лв.		75,00 лв
3.1.2. Кабел захранващ 15,00 м. по 12,00 лв. за метър – 180,00 лв.
3.1.3. Захранващ мостов кабел до банята,ключ за бойлер с монтаж- общо 38,00 лв.
3.1.4. Копаене на канали в стени за кабели и ключове - общо 56,00 лв.
3.1.5. Монтаж  4 бр. ел.ключове по 10,00 лв. и 2 бр.контакти по 10,00 лв. – общо 60,00 лв.
3.2. Разходи тераса:
3.2.1. Мазилки вътрешни стени 15.30 м.кв.:
хоросан 688,00 кг х 0,16 лв. за кг. -110,00 лв.; цимент 70 кг -15,00 лв.		120,00 лв.		245,00 лв.
3.2.2. Шпакловка стени:
гипс - 15,00 лв., лепило 5,00 лв.		80,00 лв.,		100,00 лв.
3.2.3. Под - теракота 4.080 м.кв.:
теракот по 15,00 лв. за кв.м. – 61,20 лв.; теракол 30 кг х 0,50 лв. за кг.  – 15,00 лв.		61,20 лв.		137,00 лв.
3.2.4. Остъкляване тераса 340  см. х 170 см. - 5.80 кв.м. по 60,00 лв. - 348,00 лв.
4. Подобрения извършени през 2010 -2011 г. в баня-тоалет в общия коридор:
4.1. Теракота 3 кв.м. и фаянс 6.84 кв.м. - общо 237,00 лв. за труд и материали
4.2. Ел. бойлер:
1 бр. – 100,00 лв.		монтаж – 30,00 лв.
4.3. Дървена врата:
1 бр. – 30,00 лв.		монтаж – 15,00 лв.
4.4. Тоалетна чиния:
1 бр. - 50,00 лв.		монтаж – 20,00 лв.
4.5. Тоалетно казанче:
1 бр. - 25,00 лв.,		монтаж 10,00 лв.
4.6. Прозорец ПВЦ:
1 бр. – 80,00 лв.		монтаж – 10,00 лв.
4.7. Душ батерия с монтаж – 50,00 лв.
4.8. Шкафче под мивка с монтаж - 60,00 лв.
4.9. 3 бр.меки връзки – 18,00 лв.
4.10. Кран спирателен – 10,00 лв.
5. Външно стълбище към етажа, направено през 2001 г. на мястото на съществуващо силно амортизирано и негодно за ползване:
5.1. Основа бетон 160 см. по 180 см. – 2,88 кв.м.:
бетон 0.576 м.куб – 57,60 лв.; кофраж 30,00 лв.		труд 30,00 лв.,		117,60 лв.
5.2. Стълбищна площадка 1 плоча 150 см. х 200 см. – 3,00 кв.м.:
бетон 0.6 м.куб - 60 лв.; кофраж 3 кв.м. х 20,00 лв. – 60,00 лв.; арматура – 15,00 лв.		50,00 лв.,		185,00 лв
5.3. Зидария стени стълбище:
300 бр. тухли х 0,20 лв. – 60,00 лв.; хоросан 300 кг. – 48,00 лв.; цимент 30,00 кг. – 7,00 лв.		15,00 лв. на кв.м. – 90,00 лв.		205,00 лв.
5.4. Мазилка външна 6 кв.м. и мазилка вътрешна 7 кв.м.:
хоросан 630 кг -100 лв., цимент 40,00 кг. – 11,00 лв.	скеле и труд по 15,00 лв. на кв.м. – 90,00 лв. за външна мазилка; по 8,00 лв. на кв.м. – 56,00 лв. за вътрешна мазилка			257,00 лв.
5.5. Мозайка стълбищна площадка 1 етаж със замазка (хастар):
замазка - труд и материали за 2.25 кв.м. – 25,00 лв.; мозайка 45,00 кг. х 0,13 лв. за кг. - 5,85 лв.; цимент 45,00 кг х 0,22 лв. за кг. - 9.90 лв.; стъпала 6 бр. по 20 лв. -120,00 лв.		труд – 45,00 лв.		205,75 лв.
5.6. Втора плоча - стълбищна площадка втори етаж, с размери 260,00 см. 165,00 см – 4,29 кв.м.:
бетон 0,772 куб.м. х 100,00 лв. за кубик – 77,00 лв.; кофраж + арматура – 61,00 лв.		труд изливане - 40,00 лв.		178,20 лв.
5.7. Зидария стълбищна клетка към етаж 2 - 19,80 кв.м.:
тухли 980 бр. х 0,20 лв. – 196,00 лв.; хоросан 300,00 кг х 0,16 лв. за кг. – 48,00 лв.; цимент 100,00 кг – 22,00 лв.		15,00 лв. на куб.м. при 20 куб.м. – 300,00 лв.		566,00 лв.
6. Баня № 2 - над стълбищната клетка, към двора:
6.1. Бетонна плоча 200,00 см. х 285.00 см – 5,7 кв.м. х 18,00 см. дебелина:
1,026 куб.м. бетон по 100,00 лв. куб.м -102,00 лв.; кофраж – 100,00 лв.; арматура 28,00 лв.		изливане труд – 60,00 лв.		290,60 лв.
6.2. Мазилка вътрешна баня № 2, 12 кв.м.:
хоросан 600,00 кг по 0,16 лв. – 96,00 лв.; цимент 100,00 кг. – 22,00 лв.		8,00 лв. на кв.м. – 96,00 лв.		214,00 лв.
6.3. Фаянс -  9,52 кв.м. по 30,00 лв. – 285,60 лв. за труд и материали				403,20 лв.
6.4. Теракота 3,92 кв.м. х 30,00 лв. – 117,60 лв. за труд и материали
2.5. Бойлер и мивка – общо 461,00 лв.:
2.5.1. Бойлер:
1 бр. – 200,00 лв.		монтаж - 40,00 лв.
Тоалетна чиния:
1 бр. – 50,00 лв.		монтаж - 20,00 лв.
Казанче тоалетно:
1 бр. – 25,00 лв.		монтаж - 10,00 лв.
6.5.4. Кран спирателен 15,00 лв. с монтажа
6.5.5. Меки връзки 6 бр.- 6,00 лв.
6.5.6. Мивка:
1 бр. – 20,00 лв.		монтаж - 5,00 лв.
6.5.7. Батерия:
1 бр. – 30,00 лв.		монтаж – 5,00 лв.
6.5.8. Душ батерия:
1 бр. – 30,00 лв.		монтаж - 5,00 лв.
6.6. ВиК инсталация баня № 2:
6.6.1. Мръсен канал:
ПВЦ тръби 110 мм., 7 м - 7,00 лв.; подов сифон 1 бр. – 5,00 лв.; ПВЦ тръби 50 мм., 3 м. – 3,00 лв.; ПВЦ муфи, тройки, кривки – 20,00 лв.		30,00 лв.		65,00 лв.
6.6.2. Инсталация чиста вода – общо 245,00 лв.:
ПВЦ тръби - 80,00 лв.; батерия – 35,00 лв.; мивка чугунена с монтаж - 80,00 лв.		50,00 лв.
6.6.3. Врата дървена:
1 бр. – 50,00 лв.		монтаж – 15,00 лв.		65,00 лв.

, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А.В., ЕГН ********** и Х.П. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС и чл. 61, ал.2 от ЗЗД за осъждане на В.А.В. ЕГН ********** да им заплати сумата от 500,00 лв. за ремонт на покрива на процесния имот през 2015 г. и сумата от 1824,13 лв. за извършени подобрения в периода 1992 г. до 2013 г., окончателно уточнени с молба от 19.02.2019 г., както следва:

Разходи за материали		Разходи за труд		Общо разходи
1. Извършени от ответника подобрения в дворно място:
1.1. Двустранно измазване на ограда към улицата през 2012 г. - 2013 г. с височина 0.80 м. и дължина 12 м. и площ 19,200 кв.м.:
варов разтвор - 144,00 лв.; цимент - 13,20 лв.		160,00 лв.		317,20 лв.
1.2. Бетониране дворно място пред гаражи през 2002-3 г. с размери - 470 см. X 270 см Х 20 см.:
бетон - 100,00 лв. за кубичен метър		100,00 лв. на кв.м.		253,80 лв.
1.3. Ограда от западна част на парцела направена през 2008-9 г. с размери - височина 0.80 м. и ширина 1.50 м.:
бетонни блокове 16 бр. по 1,20 лв.; хоросан 30 кг. по 0.16 лв. за кг.;; цимент 5 кг. по 0.22 лв. за кг.; зидария -  9,60 лв.				34,70 лв.
1.4. Измазване на ограда от север през 2008 г. - 2009 г. с площ 9 м.кв. (размер 3 м. x 3 м.):
хоросан - 64,00 лв.; цимент - 10,08 лв.		поставяне скеле и труд -135,00 лв.		209,08 лв.
2. Подобрения в мазите на жилищната сграда, извършени през периода 1992-1994 г.:
2.1.Подобрения в източно помещение с размер 13,30 кв.м.:
2.1.1. Под от бетон с размери 13,30 кв.м.х 0,20 м. (дебелина):
бетон 2.6 куб.м по 100,00 лв. за кубик = 266,00 лв.		80,00 лв.		346,00 лв.
2.1.2. Замазка /хастар/ за мозайка 13.30 кв.м.:
пясък и цимент - 56,30 лв.		162,30 лв.
2.1.3. Мозайка 13,30 кв.м.:
20,00 кг. на кв.м. – 34,58 лв.; цимент – 58,52 лв., цимент 32,00 кг х 0,22 лв. – 7,00 лв.		20,00 лв. на кв.м. - 266,00 лв.; 55,00 лв.		359,10 лв.
2.1.4. Мазилка по стени 19 м.кв.:
хоросан 450,00 кг по 0,16 лв. – 72,00 лв.; цимент 60,00 кг. по 0,22 лв. за килограм. = 13,20 лв.		8,00 лв на кв.м – 152,00 лв.,		237,20 лв.
2.1.5. Прозорец:
1бр. - 80,00 лв.		монтаж - 10,00 лв		90,00 лв.
2.2. Подобрения в западно помещение: размери 4 х 4,50 м. - 18 м.кв.:
2.2.1. Под бетон 18 кв. х 0,20 м. дебелина:
3,6 м.куб бетон по		100,00 лв.		460,00 лв.
2.2.1. Замазка по пода – 18 кв.м.:
пясък 540,00 кг. - 32.40 лв.; цимент 180,00 кг. по 0,22 лв. за килограм - 39,60 лв.		по 8,00 лв. на кв.м. -144,00 лв.		216,00 лв.
2.2.2. Мазилка по стени 21,70 кв.м:
хоросан 1000,00 кг. – 160,00 лв.; цимент 100,00 кг. с цена 0,22 лв. за кг. = 22,00 лв.		по 8,00 лв. на вк.м. - 168,00 лв.		355,60 лв
2.2.3. Фаянс стени 14 кв.м.:
Фаянс по 10,00 лв. на  кв.м. - 140,00 лв.; цимент 140,00 кг. по 0,22 лв. за кг. - 30,80 лв.; хоросан 320,00 кг. - 51,60 лв.		по 15,00 лв. на кв.м. - 240,00 лв.		432,40 лв.
2.2.4. Прозорци:
2 бр. по 80,00 лв. - 160,00 лв.		монтаж  - 20,00 лв		180,00 лв
2.2.5. Врата желязна -150,00 лв. общо
2.3. Подобрения в баня-тоалет в маза 1.23 кв.м.:
2.3.1. Зидария 2.40 кв.м.
тухли 120 бр. по 0,20 лв. бр. - 24,00 лв.; хоросан 90,00 кг по 0,16 лв.кг.  - 14,40 лв.; цимент 10,00 кг. - 2,20 лв.		измазване = 21,00 лв.		61,60 лв.
2.3.2. Врата дървена черна:
1 бр. - 100,00 лв.		монтаж - 30,00 лв.		130,00 лв.
2.3.3. Измазване стени в банята:
хоросан 315,00 кг. - 50,40 лв.; цимент 32,00 кг. по 0,22 лв. за кг. = 7,00 лв.		55,00 лв		112,00 лв.
2.3.4. Фаянс стени баня-тоалет площ 346 см. по 150 см. - 276,00 лв. за материали и труд
2.3.5. Мозайка 1.230 кв.м със замазка под мозайката: замазка труд и материали – 13,60 лв., мозайка – 33,78 лв.
2.3.6. Тоалетна чиния:
1 бр. - 50,00 лв.		монтаж – 20,00 лв.		70,00 лв.
2.3.7. Казанче тоалетна:
1 бр. - 25,00 лв.		монтаж - 10,00 лв.		35,00 лв.
2.3.8. Кран спирателен:
1 бр. -10,00 лв.		монтаж – 2,00 лв.		12,00 лв.
2.3.9. Мека връзка: 1 бр. - 6,00 лв.
2.3.10. Душ батерия:
1 бр.- 30,00 лв.		монтаж - 10,00 лв.		40,00 лв.
2.4. Маза - кухненски блок с размери 135,00 см.на 258,00 см - площ 3.480 м.кв.:
2.4.1. Замазка с хастар под мозайка:
пясък - 6,24 лв.; цимент - 7,70 лв.		28,00 лв.		41,94 лв.
2.4.2. Мозайка 3-483 м.кв:
мозайка - 9,00 лв.; цимент - 15,00 лв.		70,00 лв.		94,00 лв.
2.4.3. Мазилка по стени кухненски блок маза с площ 12.64 кв.м.:
хоросан 550,00 кг – 88,00 лв.; цимент 60,00 кг. - 13,20 лв.		101,00 лв.		202,00 лв.
2.4.4. Фаянс кухня 9.48 кв.м. – 341,00 лв. за  труд и материали
2.4.5. Бойлер:
1 бр. – 180,00 лв.		монтаж - 30,00 лв.		210,00 лв.
2.4.6. Водомер:
1 бр. – 35,00 лв.		монтаж -10,00 лв.		45,00 лв.
2.4.6. Кран спирателен:
1 бр. - 10 лв.		монтаж - 2,00 лв.		12,00 лв.
2.4.7. Меки връзки: 6 бр. с монтаж - 48,00 лв.
2.4.8. Батерия мивка:
1 бр. - 25,00 лв.,		монтаж – 10,00 лв.		35,00 лв.
2.4.9. Подови сифони: 2 бр. по 5,00 лв. – общо 10,00 лв.
2.6. Коридор маза с площ 3.30 кв.м.:
2.5.1. Замазка 3.30 кв.м. - 39,00 лв. за труд и материали
2.5.2. Мозайка коридор маза 3.30 кв.м.-  88,00 лв. за труд и материали
2.5.3. Стъпала коридор маза 5 броя – 150,00 лв. за труд и материали
2.5.4. Прозорец коридор:
1 бр. – 100,00 лв.		монтаж – 20,00 лв.		120,00 лв.
2.6. Електрическа инсталация в маза - трифазна:
2.6.1.Копане канал за захранващ кабел, заземяващо въже, зариване канал:
кабел трифазен 23 м. по 12,00 лв. – 276,00 лв.; заземяващо въже 23 м. по 7,00 лв. за метър – 161,00 лв.; ел.табло трифазно 1 бр. – 150,00 лв.                                                                        общо                                                                200,00 лв.		копане канал 23 м. х 10,00 лв. – 230,00 лв.; монтаж ел. табло – 50,00 лв.
2.6.2. Монтаж ел.инсталация вътрешна мази:
четирижилни кабели за трифазен ток - 72,00 м. по 12,00 лв. общо с монтаж - 864,00 лв.; Мостов кабел 24 кв.мм: 18,00 м по 2,00 лв. с монтаж - общо 36 лв.; ел.контакти: 7 бр. по 2,00 лв. с монтаж            общо - 14,00 лв.;		Копаене на канал стена 18,00 м. по 10,00 лв. - 180,00 лв.; Монтаж на трифазен кабел 18,00 м. по 10,00 лв. - 180,00 лв.;
2.6.3. Гаранционен депозит за ток: 1100,00 лв.
3. Подобрения в жилищния втори етаж от сградата извършени 2005 - 2006 г. в две стаи, вътрешна тераса и баня източно изложение:
3.1. Ел.инсталация:
3.1.1. Ел.табло:
1 бр. - 50,00 лв.,		монтаж - 25,00 лв.		75,00 лв
3.1.2. Кабел захранващ 15,00 м. по 12,00 лв. за метър – 180,00 лв.
3.1.3. Захранващ мостов кабел до банята,ключ за бойлер с монтаж- общо 38,00 лв.
3.1.4. Копаене на канали в стени за кабели и ключове - общо 56,00 лв.
3.1.5. Монтаж  4 бр. ел.ключове по 10,00 лв. и 2 бр.контакти по 10,00 лв. – общо 60,00 лв.
3.2. Разходи тераса:
3.2.1. Мазилки вътрешни стени 15.30 м.кв.:
хоросан 688,00 кг х 0,16 лв. за кг. -110,00 лв.; цимент 70 кг -15,00 лв.		120,00 лв.		245,00 лв.
3.2.2. Шпакловка стени:
гипс - 15,00 лв., лепило 5,00 лв.		80,00 лв.,		100,00 лв.
3.2.3. Под - теракота 4.080 м.кв.:
теракот по 15,00 лв. за кв.м. – 61,20 лв.; теракол 30 кг х 0,50 лв. за кг.  – 15,00 лв.		61,20 лв.		137,00 лв.
3.2.4. Остъкляване тераса 340  см. х 170 см. - 5.80 кв.м. по 60,00 лв. - 348,00 лв.
4. Подобрения извършени през 2010 -2011 г. в баня-тоалет в общия коридор:
4.1. Теракота 3 кв.м. и фаянс 6.84 кв.м. - общо 237,00 лв. за труд и материали
4.2. Ел. бойлер:
1 бр. – 100,00 лв.		монтаж – 30,00 лв.
4.3. Дървена врата:
1 бр. – 30,00 лв.		монтаж – 15,00 лв.
4.4. Тоалетна чиния:
1 бр. - 50,00 лв.		монтаж – 20,00 лв.
4.5. Тоалетно казанче:
1 бр. - 25,00 лв.,		монтаж 10,00 лв.
4.6. Прозорец ПВЦ:
1 бр. – 80,00 лв.		монтаж – 10,00 лв.
4.7. Душ батерия с монтаж – 50,00 лв.
4.8. Шкафче под мивка с монтаж - 60,00 лв.
4.9. 3 бр.меки връзки – 18,00 лв.
4.10. Кран спирателен – 10,00 лв.
5. Външно стълбище към етажа, направено през 2001 г. на мястото на съществуващо силно амортизирано и негодно за ползване:
5.1. Основа бетон 160 см. по 180 см. – 2,88 кв.м.:
бетон 0.576 м.куб – 57,60 лв.; кофраж 30,00 лв.		труд 30,00 лв.,		117,60 лв.
5.2. Стълбищна площадка 1 плоча 150 см. х 200 см. – 3,00 кв.м.:
бетон 0.6 м.куб - 60 лв.; кофраж 3 кв.м. х 20,00 лв. – 60,00 лв.; арматура – 15,00 лв.		50,00 лв.,		185,00 лв
5.3. Зидария стени стълбище:
300 бр. тухли х 0,20 лв. – 60,00 лв.; хоросан 300 кг. – 48,00 лв.; цимент 30,00 кг. – 7,00 лв.		15,00 лв. на кв.м. – 90,00 лв.		205,00 лв.
5.4. Мазилка външна 6 кв.м. и мазилка вътрешна 7 кв.м.:
хоросан 630 кг -100 лв., цимент 40,00 кг. – 11,00 лв.	скеле и труд по 15,00 лв. на кв.м. – 90,00 лв. за външна мазилка; по 8,00 лв. на кв.м. – 56,00 лв. за вътрешна мазилка			257,00 лв.
5.5. Мозайка стълбищна площадка 1 етаж със замазка (хастар):
замазка - труд и материали за 2.25 кв.м. – 25,00 лв.; мозайка 45,00 кг. х 0,13 лв. за кг. - 5,85 лв.; цимент 45,00 кг х 0,22 лв. за кг. - 9.90 лв.; стъпала 6 бр. по 20 лв. -120,00 лв.		труд – 45,00 лв.		205,75 лв.
5.6. Втора плоча - стълбищна площадка втори етаж, с размери 260,00 см. 165,00 см – 4,29 кв.м.:
бетон 0,772 куб.м. х 100,00 лв. за кубик – 77,00 лв.; кофраж + арматура – 61,00 лв.		труд изливане - 40,00 лв.		178,20 лв.
5.7. Зидария стълбищна клетка към етаж 2 - 19,80 кв.м.:
тухли 980 бр. х 0,20 лв. – 196,00 лв.; хоросан 300,00 кг х 0,16 лв. за кг. – 48,00 лв.; цимент 100,00 кг – 22,00 лв.		15,00 лв. на куб.м. при 20 куб.м. – 300,00 лв.		566,00 лв.
6. Баня № 2 - над стълбищната клетка, към двора:
6.1. Бетонна плоча 200,00 см. х 285.00 см – 5,7 кв.м. х 18,00 см. дебелина:
1,026 куб.м. бетон по 100,00 лв. куб.м -102,00 лв.; кофраж – 100,00 лв.; арматура 28,00 лв.		изливане труд – 60,00 лв.		290,60 лв.
6.2. Мазилка вътрешна баня № 2, 12 кв.м.:
хоросан 600,00 кг по 0,16 лв. – 96,00 лв.; цимент 100,00 кг. – 22,00 лв.		8,00 лв. на кв.м. – 96,00 лв.		214,00 лв.
6.3. Фаянс -  9,52 кв.м. по 30,00 лв. – 285,60 лв. за труд и материали				403,20 лв.
6.4. Теракота 3,92 кв.м. х 30,00 лв. – 117,60 лв. за труд и материали
2.6. Бойлер и мивка – общо 461,00 лв.:
2.6.1. Бойлер:
1 бр. – 200,00 лв.		монтаж - 40,00 лв.
Тоалетна чиния:
1 бр. – 50,00 лв.		монтаж - 20,00 лв.
Казанче тоалетно:
1 бр. – 25,00 лв.		монтаж - 10,00 лв.
6.5.4. Кран спирателен 15,00 лв. с монтажа
6.5.5. Меки връзки 6 бр.- 6,00 лв.
6.5.6. Мивка:
1 бр. – 20,00 лв.		монтаж - 5,00 лв.
6.5.7. Батерия:
1 бр. – 30,00 лв.		монтаж – 5,00 лв.
6.5.8. Душ батерия:
1 бр. – 30,00 лв.		монтаж - 5,00 лв.
6.6. ВиК инсталация баня № 2:
6.6.1. Мръсен канал:
ПВЦ тръби 110 мм., 7 м - 7,00 лв.; подов сифон 1 бр. – 5,00 лв.; ПВЦ тръби 50 мм., 3 м. – 3,00 лв.; ПВЦ муфи, тройки, кривки – 20,00 лв.		30,00 лв.		65,00 лв.
6.6.2. Инсталация чиста вода – общо 245,00 лв.:
ПВЦ тръби - 80,00 лв.; батерия – 35,00 лв.; мивка чугунена с монтаж - 80,00 лв.		50,00 лв.
6.6.3. Врата дървена:
1 бр. – 50,00 лв.		монтаж – 15,00 лв.		65,00 лв.

, като неоснователни.

ОСЪЖДА Д.Р.Л. – В., ЕГН **********, и Р.А.В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Р.Л. – В., да заплатят на С.А.В., ЕГН ********** и В.А.В. ЕГН ********** сумата от 522,39 лв., представляваща сторени в производството разноски от ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.А.В., ЕГН ********** и Х.П. К., ЕГН ********** да заплатят на С.А.В., ЕГН ********** и В.А.В. ЕГН ********** сумата от 964,12 лв., представляваща сторени в производството разноски от ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА С.А.В., ЕГН ********** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 680,00 лв., на основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и държавна такса в размер на 52,75 лв., на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА В.А.В. ЕГН ********** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 680,00 лв., на основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и държавна такса в размер на 52,75 лв., на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Д.Р.Л. – В., ЕГН **********, и Р.А.В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Р.Л. – В., да заплатят по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 1360,00 лв., на основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и държавна такса в размер на 205,74 лв., на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Х.П. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 1360,00 лв., на основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и държавна такса в размер на  130,86 лв., на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСВОБОЖДАВА Д.А.В., ЕГН **********, от заплащане на сумата 745,43 лв. дължими държавни такси по делото в общ размер от 1490,86 лв., на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.А.В., ЕГН ********** за освобождаване от заплащане на държавни такси за разликата над сумата 745,43 лв., до пълния размер на дължимите държавни такси в общ размер от 1490,86 лв., на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.А.В., ЕГН ********** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 680,00 лв., на основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и държавна такса в размер на  65,43 лв., на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението с характер на определение в частта, с която частично е оставено без уважение искането по чл. 83, ал.2 от ГПК на Д.А.В. за освобождаването ѝ от заплащане на държавни такси по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

                                              

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: