Присъда по дело №69/2023 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 18/09.02.2023 година, постановена по НОХД №
69/2023г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 22/2022г. по описа на ГПУ-Елхово, с който
подсъдимият З. Б. /Z.B./, гражданин на Афганистан, е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 13.01.2023 г. в района на гранична
пирамида № 254, находяща се в землището на с.Вълча Поляна, общ.Елхово, обл.Ямбол,
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, който по смисъла на чл.358 ал.3 от НПК се явява призован от
прокурора, като последният е връчил и препис от обв.акт, по реда на чл.180 ал.3 от НПК -
чрез служебния му защитник назначен от фазата на БП – адв.А. Д. от АК-Ямбол, каквото
изрично искане З. Б. е заявил в хода на БП при разпита му като обвиняемо лице, и с
участието на служебния защитник, като е приел, че са налице предвидените в закона
предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор Я. Д. при РП-Ямбол,
поддържа повдигнатото против подсъдимия З. Б. обвинение в извършване на престъпление
по чл.279 ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на обвинението
моли съда да признае подсъдимият З. Б. за виновен по повдигнатото му обвинение и му
наложи при условията на чл.54 от НК минимално предвидените в престъпния състав на
чл.279 ал.1 от НК кумулативни наказания, а именно – три месеца лишаване от свобода,
което на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено от изтърпяване за срок от 3 години и
глоба в размер на 100 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия З.
Б., адв.Д. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира
обвинението за доказано по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства.
Пледира при индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия да се вземе предвид
наличието на смекчаващи вината му обстоятелства, като в тази насока се изтъкват
признаване на вината, пълните самопризнания на подзащитния й, с които е способствал за
разкриване на обективната истина по делото и чистото му съдебно минало. Поради тези си
съображения адв.Д. счита, че наказанието на подс.З. Б. следва да бъде определено в
предвидения в престъпния състав минимален размер от 3 месеца лишаване от свобода, което
да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на 100
лева.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият З. Б. е роден на **********г. в гр.Каписа, Афганистан и е гражданин
на тази страна. Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на
обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди
години решил да напусне родината си по произход – Афганистан и през Иран е влязъл на
неустановена дата нелегално в Република Турция, като се установил в гр.Истанбул, където
работил като общ работник в завод. Поради това, че в Р. Турция отношението към нелегално
пребиваващите чужди граждани в последните месеци се влошило, подсъдимият решил да се
придвижи до държава в Европа, конкретно Англия, където желаел да си намери работа и да
заживее. Тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе
на територията на страна от Европейския съюз, братът на подсъдимия е организирал
пътуването му, като се е свързал с каналджия, който му обещал срещу заплащане да преведе
1

З. Б. нелегално през границата на Република Турция в Република България, а от там да бъде
преведен в Сърбия. Каналджията осигурил транспорт и подсъдимият заедно с други
непознати за него общо 18 лица, двама от които водачи, потеглили от гр.Истанбул, с
автомобил – бял микробус към границата между Република Турция и Република България.
Автомобилът спрял до гориста местност, находяща се в близост до турско-българската
граница. Подсъдимият и спътниците му излезли и тръгнали пеша през гората в посока към
границата, водени от двамата водачи. Там стояли едно денонощие.
На следващата вечер - на 13.01.2023г. надвечер подсъдимият и спътниците му
достигнали до възпрепятстващото съоръжение /ЕСС/, построено на границата между
Република Турция и Република България и с помощта на стълба, осигурена от двамата
водачи, го преодолели. По този начин на 13.01.2023г., подсъдимият З. Б. влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България в района на гранична
пирамида № 254, находяща се в землището на с. Вълча поляна, общ. Елхово, обл. Ямбол.
След като преминали границата, подс. З. Б. и спътниците му, продължили да се
придвижват пеша през гориста местност, водени от двамата водачи към предварително
избрано място, като избягвали да влизат в населените места. Към 10.00 часа на 16.01.2023 г.
подсъдимият и останалите от групата, стигнали до мястото, находящо се близо до асфалтов
път и зачакали. Надвечер пристигнал лек автомобил марка „Хюндай“ с рег. № СВ 8043 ТК.
Подсъдимият З. Б. по указания на двамата водачи се качил в автомобила заедно с други пет
граждани от групата, а водачите се върнали обратно. Автомобилът потеглил и около 19.00
часа на 16.01.2023 г. в посока от гр.Елхово към с.Лесово МПС-то било спряно за проверка
от полицейски служители на РД“ГП“-Елхово.
Междувременно на същата дата – 16.01.2023г., разпитаният по делото като свидетел
А. Г. Г. /на длъжност „ст.полицай“ в 03 ГОДГ към ГПУ-Елхово при РД“ГП“-гр.Елхово/ бил
на смяна, когато заедно с колегата му от автопатрула на разклона за с.Лесово около 19.00
часа спрял за проверка движещият се в посока от гр.Елхово към с.Лесово лек автомобил
марка „Хюндай“ с рег. № СВ 8043 ТК, в хода на която било констатирано, че водачът е
сръбски гражданин, с редовни документи за самоличност. Но такива не са представили
петте му спътници, 4-рима от които били на пасажерските седалки в купето на автомобила, а
петият е бил установен в багажника. И 5-мата чужди граждани отговаряли на рисковия
профил - били без документи за самоличност, чужди граждани, невладеещи български език,
самоопределили се за граждани на Афганистан. Установените лица, между които бил и
подсъдимия З. Б. били задържани, като при задържането им същите не са оказали съпротива.
Впоследствие били конвоирани до помещение за задържани лица в ГПУ-Елхово.
В хода на извършените оперативно-издирвателни мероприятия се установило, че
възпрепятстващото съоръжение в района на 254 гранична пирамида, находяща се в
землището на с.Вълча поляна, общ.Елхово е нарушено, както и са били открити следи от
лица, с посока на движение от ЕСС към вътрешността на страната, които фактически
съвпадат с направлението на движение на подсъдимия З. Б. и останалите лица от групата.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни,
вписани и в съставената дактилоскопна карта /приложена към материалите по БП/. Видно от
съдържанието на този документ, лицето се идентифицирало с имената: - З. Б. /Z.B./, роден
на **********г. в гр.Каписа, Афганистан, гражданин на Афганистан. Тази самоличност
подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и
разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се
възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в
хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№ 24621 от
17.01.2023г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при
2

Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият З. Б. не е осъждан.
От представеното по делото от страна на участващия по делото прокурор при РП-
Ямбол писмо с рег.№105450-950 от 06.02.2023г. на Дирекция „Миграция“ при МВР, се
установи, че подс. З. Б. след като на 03.02.2023г. е бил изведен от СДВНЧ-Любимец е
предаден на РПЦ-Военна рампа – ДАБ при МС.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият след
като изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, дава
подробни обяснения за механизма на извършване на престъплението; от показанията на
свидетеля А. Г. Г. /ст. полицай 03 ГОДГ в ГПУ-Елхово към РДГП/, дадени в хода на
съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите
съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието,
както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление.
Показанията на разпитания свидетел А. Г. се кредитират от настоящия съдебен
състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на
свидетеля. Показанията на този свидетел кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му
престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими както към
времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, така и към мястото,
времето и начина на откриване на подсъдимия като установен заедно с още 4-ма чужди
граждани, представили се за граждани на Афганистан в лек автомобил марка „Хюндай“ с
рег. № СВ 8043 ТК, управляван от сръбски гражданин, и последвалото задържане на
чуждите граждани от служители на ГПУ-Елхово.
Писмените доказателства, приложени по БП № 22/2023г. по описа на ГПУ-Елхово
/справка за съдимост на подсъдимия, дактилоскопна карта, Заповед за задържане на лице от
16.01.2023г., както и представеното от ЯРП по делото – писмо рег.№105450-950 от
06.02.2023г. на Дирекция „Миграция“ при МВР/, се прецениха за редовни от външна страна,
а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият З. Б. /Z.B./, роден на
**********г. в гр.Каписа, живущ в същия град, Афганистан, гражданин на Афганистан,
със средно образование, неосъждан, неженен, безработен, без документи за самоличност, по
негови данни /чрез преводач/, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279
ал.1 от НК, тъй като на 13.01.2023 г. в района на гранична пирамида № 254, находяща се в
землището на с.Вълча Поляна, общ.Елхово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
З. Б. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от Р
Турция към Р България. Същото е осъществено като на 13.01.2023 г. подсъдимият е влязъл
през границата на страната, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата
виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото
3

гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна страна с
деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на
държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е задържан от граничните
полицейски органи на път I-7 в посока от гр.Елхово към с.Лесово, след като е открит в хода
на извършена полицейска проверка на лек автомобил марка „Хюндай“ с рег. № СВ 8043 ТК,
управляван от сръбски гражданин.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че З. Б. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал от няколко години,
след като напуснал родината си по произход - Афганистан поради влошеното от талибаните
положение, несигурността и размириците, като намерението му е било да потърси по-добър
живот в държава в Европа, конкретно в Англия. С оглед на това поетапно придвижване на
подсъдимия и ползването на услугите на „каналджия“, не са налице основанията да се
приеме, че З. Б. е влязъл на територията на страната ни, за да търси закрила поради
застрашаване на живота или свободата му по причина на раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение
или поради излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание, в държавата му по произход – Афганистан. Поради това
и съдът в настоящия си състав прие, че действията на подс. З. Б. са били мотивирани по
причини от социално-икономически характер, които не попадат в предметния обхват на
закрила по ЗУБ и Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия,
навяват на извода, че З. Б. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-
българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р
България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в
страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била
формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на Република
България, от където да продължи към Англия.
Съдът съобразявайки се с причините, мотивирали подсъдимия да напусне на
неустановена дата доброволно държавата си по произход – Афганистан, а впоследствие и Р
Турция, от където е влязъл нелегално на територията на страната ни, които са от социално-
икономическо естество и го определят като икономически имигрант, прие, че не са
налице основанията за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК спрямо подсъдимия,
тъй като извършеното от него престъпление не попада в приложното поле на този
фактически състав. При тази си преценка съдът изходи и от обстановката в държавата по
произход на подсъдимия - Афганистан, в коята макар и да има размирици, въоръжени
сблъсъци и несигурност, то липсва безогледно насилие, характеризиращо наличие на
всеобхватен въоръжен конфликт, признат от международната общност и то в такава степен,
че да е недопустимо повсеместно вътрешно разселване.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия З. Б. /Z.B./, гражданин на
Афганистан, за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
4

Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните и икономически мотиви, принудили З. Б. да напусне преди години доброволно
родината си - Афганистан – трудният социално-икономически живот, вследствие на
овладяване на властта от движението на талибаните, размириците в отделни части на
страната, ширещата се бедност и безработица, в частност - липсата на работа и доходи.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. З. Б. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му. Посочените смекчаващи
обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени както като многобройни, така и
като изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези
фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства, както и с
оглед изпълнение на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се
поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия З. Б. кумулативно предвидените наказания по чл.279 ал.1 от
НК при условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно: - ТРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и наказание Глоба в полза на Държавата в
размер на 100.00 лева.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. З. Б. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на
което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 3 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на З. Б. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. З. Б. наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД»ГП»-гр.Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/

6

Номер на акта:	18
Дата:	9 февруари 2023 г.
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20232310200069
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 февруари 2023 г.

Присъда по дело №69/2023 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите