Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 28.05.2020
г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 16545 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Т.С.“-ЕАД, гр.София - длъжник по изпълнително дело № 20197850400318 по описа на ЧСИ Л.М., подадена чрез юрк.М.К.срещу постановление от 31.10.2019 г. , с което е намален адвокатския
хонорар до размера на 300 лв. и е намалена съразмерно и таксата по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ. В
жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление. Твърди се, че претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност по
изпълнителното дело. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- „ Е.С.П.“
ЕООД, чрез пълномощника си адв.М.Л.в писмено
възражение,
оспорва частната жалба и моли съда да я остави без
уважение, като неоснователна. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
ЧСИ Л.М. е изложил мотиви по чл.436,
ал.3 от ГПК,
в които поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът
„Т.С.“-ЕАД, гр.София, чрез юрк.Б.Юруков
е депозирал на 06.11.2019 год. възражение, с което е направено възражение за
прекомерност на посочените в поканата за доброволно изпълнение, адвокатски хонорар
и разноски/ такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ/, като е поискано размера на
определените разноски да бъде намален, като претендираното адвокатско
възнаграждение да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/
09.07.2004 год., минимални размери.
С постановление за разноски от
31.10.2019 год., ЧСИ е намалил адвокатския хонорар до размер на 300 лв. и е
намалил съразмерно и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая обжалванато постановление от 31.10.2019 год. има
характер на постановление за разноски и подлежи на обжалване по реда на чл.435,
ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и определение № 170 от 25.03.2011 год. по
ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата е подадена в законоустановения
едноседмичен срок, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната
основателност.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на размера на таксите по
изпълнението:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.
1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите
по т.1 и т.2, каквито не са налице в процесния случай. Такси по изпълнението се
събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и
вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по
изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се
връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на
които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса,
сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената
предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по
изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес
/чл. 83 ЗЧСИ/.
В настоящия случай, съдът приема, че пропорционалната такса по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ е неправилно определена от ЧСИ Л.М.. Съгласно т. 26, б. "б"
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, както следва:
от 100 до 1000 лв.-10 лв. плюс 10 на сто за горницата над 100 лв. Според
забележка 4 към т. 26 от тарифата в размера на паричното вземане не се включват
авансовите такси. В същия не следва да се включват никакви такси и разноски/вкл.
и за адв.възнаграждение/ по самото изпълнително дело, а само вземането, което е
предмет на изпълнителния лист, т.е. в настоящия случай - сумата от 400 лв. Ето
защо дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, при така определената сума е в размер
на сумата от 48,00 лева с вкл. ДДС.
Обжалваното
постановление в тази му част, следва да бъде отменено, като дължимата такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ
следва да се намали до размер на сумата от 48,00 лв., с вкл. ДДС.
По отношение на размера на адвокатското
възнаграждение:
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство./ в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело №
1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е
допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на 15.10.2019
год., пълномощника на взискателя- адв.Н.И.не е извършил други процесуални
действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания. Съгласно
разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200
лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел
удовлетворяване на парични вземания- 1/2
от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от
взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на
сумата от 350 лв. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
образуване и водене на изпълнително дело пред ЧСИ, във връзка с издаден изпълнителен
лист по гр.дело № 89575/2017 г. на СРС, 49 състав, е извършил по процесното
изпълнително дело, единствено подаване на молба на 15.10.2019 год. за
образуването му въз основа на издадения от Софийски районен съд изпълнителен
лист. В тази връзка съдът приема, че
дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200
лв.- за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/
2004 год. От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя
адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване
на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10,
т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението
на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото
адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата от 350 лв., следва да бъде
намалено до размер на сумата от 200 лв.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
обжалваното постановление на ЧСИ Л.М. от 31.10.2019 год., с което е намален
адвокатския хонорар до размера на 300 лв., следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 350 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200
лв.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящето производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник
по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление от 31.10.2019
г., с което е намален адвокатския хонорар до размера на 300 лв. и е намалена
съразмерно и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, по изпълнително дело № 20197850400318 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785, с район на действие СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК,
заплатеното от взискателя„ Е.С.П.“ ЕООД, ЕИК ******, адвокатско възнаграждение
от 350 лв / триста и петдесет лева/ до размер на сумата от 200 лв./ двеста лева/.
НАМАЛЯВА дължимата от жалбоподателя „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20197850400318 по описа на ЧСИ Л.М., с рег.№ 785, с район на действие СГС, до размер
на сумата от 48,00 лв./ четиридесет и осем лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.