Р Е Ш Е Н И Е №
от 28.02.2020 година, град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският
районен съд, седемнадесети състав, на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета
година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Анна Димова
при секретаря М.
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3475/2019г.,
по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
"Райфайзенбанк България" ЕАД – град София срещу П.Х.Н. кумулативно и
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл.
415 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и
съединен с тях в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 430, ал.
1 ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба процесуалният представител на ищеца по делото развива
съображения, че на 15.12.2014г. между дружеството,
кредитополучателя П.Х.Н. и солидарните
длъжници "Алумина Стил 84" ЕООД - град
Велико Търново и С.Г.Р. е сключен Договор за потребителски кредит
№ 51345, по силата на който банката е отпуснала на ответника кредит в размер на
25 325.13 лв. Посочва, че ответникът се е задължил да погаси кредита на 60
анюитетни вноски /включващи главница и лихва/ в периода от 05.01.2015 година до
05.12.2019 година, всяка една от които в размер на 422.09 лева, като кредитът е
усвоен на 15.12.2014 година. Твърди, че ответникът не е заплатил месечните
погасителни вноски на падежните дати в периода 05.08.2018г. – 05.11.2018г.,
което представлява случай на неизпълнение по смисъла на чл. 9.1. от договора. В
тази връзка излага, че на основание чл. 10.4 от договора е обявил кредита за
предсрочно изискуем, за което е уведомил кредитополучателя и солидарните
длъжници с Писма, изх. №№
ИЗХ-001-97214; ИЗХ-001-97215; ИЗХ-001-97216. Посочва, че към
датата на предсрочната изискуемост задълженията на ответника по договора за
кредит са: сумата в размер на 1 688.36 лева - редовно падежирали главници за
периода от 05.08.2018 година до 05.11.2018 година, сумата в размер на 5 486.90
лева - предсрочно изискуема главница, сумата в размер на 280.49 лева - изискуема
редовна лихва за периода от 05.07.2018 година до 28.11.2018 година и сумата в
размер на 276.88 лева - изискуема наказателна лихва за периода от 05.08.2018
година до 24.01.2019 година. Твърди, че за тези вземания се е снабдил със
Заповед за изпълнение № 116 от 30.01.2019 година по Ч.гр.д. № 290/2019г. на
ВТРС, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, с което обосновава
правния си интерес от предявяване на установителния иск. Посочва, че след
издаване на заповедта за изпълнение са постъпили плащания по кредита, като с
внесените суми са погасени част от задълженията, а именно: сумата в размер на
154.65 лева - съдебни разноски; сумата в размер на 143.48 лева законна лихва,
сумата в размер на 557.37 лева - изискуема лихва и сумата в размер на 644.50
лева - главница. По тези съображения е направено искане да прието за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 1 043.86 лева -
представляваща редовно падежирали главници по Договор за потребителски кредит №
51345 от 15.12.2014 година за периода от 05.09.2018 година до 05.11.2018 година
и сумата в размер на 5 486.90 лева - предсрочно изискуема главница, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 24.01.2019 година до окончателното
изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 116
от 30.01.2019 година по Ч.гр.д. № 290/2019г. на ВТРС. В условията на
евентуалност, в случай че исковете по чл. 422 ГПК бъдат отхвърлени поради
липсата на предсрочна изискуемост, ищецът моли исковата молба да се счита като
уведомление за предсрочна изискуемост и е направено искане ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата в размер на 5486.90 лева - предсрочно изискуема
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски по делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по
делото по реда на чл. 46 ГПК, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор на същата.
С писмена молба,
вх. № 2833 от 07.02.2020 година на ВТРС, подадена преди проведеното на 13.02.2020
година съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца изрично е
направил искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по
делото.
Съдът
е намерил искането "Райфайзенбанк
България" ЕАД – град София, чрез процесуалния му
представител по делото, за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника за основателно, поради което с протоколно определение от 13.02.2020 година
е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.
Налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК
предпоставки – ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не се
явява в първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, без
същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като
последният е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна
на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искови
претенции са вероятно основателни, с оглед на изложените в исковата молба
фактически твърдения и представените към нея писмени доказателства.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото общо в размер
на 254.60 лева, от които 154.60 лева - внесена държана такса и 100.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК, във
връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 25 НЗПП.
Водим
от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Х.Н. ***,
с ЕГН **********,
че дължи на "РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
със седалище и адрес на управление град София, район Лозенец, бул. "Никола
Въпцаров" № 55, Експо
2000, с ЕИК *********, сумата в размер на 1 043.86 лева /хиляда четиридесет и три лева и осемдесет и шест
стотинки/ - представляваща редовно падежирали главници по Договор за
потребителски кредит № 51345 от 15.12.2014 година за периода от 05.09.2018
година до 05.11.2018 година и сумата в
размер на 5 486.90 лева /пет хиляди четиристотин осемдесет и шест лева у
деветдесет стотинки/ - предсрочно изискуема главница по договора, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 24.01.2019 година до окончателното изплащане на задълженията, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 116 от 30.01.2019 година по
Ч.гр.д. № 290/2019г. на ВТРС.
ОСЪЖДА П.Х.Н. ***, с ЕГН **********да
заплати на "РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
със седалище и адрес на управление град София, район Лозенец, бул. "Никола
Въпцаров" № 55, Експо
2000, с ЕИК ********* сумата в
размер на 254.60 лева /двеста
петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ - представляваща направените
от ищеца в разноски по делото, от които 154.60 лева - внесена държана такса и
100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 25 НЗПП.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото.
На
основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да
бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: