Решение по дело №1909/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, подадена чрез юриск. Б. Н., против Решение № 59/19.05.2022г. по АНД № 39/2022 г. на Районен съд – Девня, с което е отменено Наказателно постановление № 03-2100135/27.10.2021г. С наказателното постановление на ЕТ „И-Д.Н.“ за нарушаване на разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416 ал. 5 и чл. 414 ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

С жалбата се настоява, че обжалваното решение е издадено в нарушение на чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 209 т. 3 от АПК. Счита се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалноправните разпоредби с оглед установените факти и обстоятелства по делото, поради което решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Прави се искане за отмяна на решението на РС-Девня и да се потвърди издаденото НП. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – ЕТ „И-Д.Н.“, чрез пълномощник адв. Я.Я., излага становище за неоснователност на жалбата. Искането е да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като се претендира и присъждане на разноски по делото.

Участващият по делото прокурор дава заключение за недопустимост на обжалваното решение, поради участие на ненадлежна страна в производството. Пледира се за обезсилване на обжалвания съдебен акт и връщане за ново разглеждане.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, извеждащи се събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разгледана по същество, жалбата против решението е основателна, но по различни от изложените в нея основания.

Предмет на съдебен контрол пред ДРС е било НП № 03-2100135/27.10.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна. РС Девня е отменил същото с аргумента, че посочената като дата на извършване на нарушението в АУАН дата 13.11.2021г. е различна от посочената в НП – 13.10.2021г. това обстоятелство съдът е приела за съществено, тъй като санкцията е наложена за това, че е установено лице, престиращо труд като общ работник във фермата на търговеца, без да му е предоставено копие от уведомление по чл. 62 от КТ. Такова уведомление към дата 13.11.2021г. е било налице, поради което РС Девня е отменил НП.

Съгласно разписаната в чл. 218 ал. 2 АПК разпоредба, приложима на основание чл. 63в ЗАНН, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената служебна проверка настоящият касационен състав намира обжалваното решение за недопустимо.

Към датата на образуване на делото, както и към момента на провеждането на съдебното заседание – 31.03.2022г. от състава на въззивния съд и към момента на постановяване на решението му, е действаща разпоредбата на чл. 61 ал. 1 ЗАНН, съгласно която при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55 ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.

Предвид посочената норма, като ответник по делото следва да се конституира и призове наказващият орган, в лицето на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна. В разглеждания случай съдебното производство пред ДРС е проведено с участието на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, като учреждение, чийто орган е издал наказателното постановление, а не самият наказващ орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна. Както бе посочено, делото е образувано след влизането в сила на разпоредбата на чл. 61 ал. 1 ЗАНН в настоящата редакция. При това положение е следвало ДРС служебно да конституира в производството и да призове като надлежен ответник по делото Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна. (В този смисъл е Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по тълк. дело № 5/2022 г., ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС).

Конституирането на ненадлежна страна по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимостта на съдебното решение. Призовавайки за ответната страна по делото учреждението, а не наказващият орган, ДРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. С оглед на това въззивното производство се явява процесуално недопустимо като проведено при участието на ненадлежна страна. Обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ДРС с указания да се конституира надлежната ответна страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, съобразно разпоредбата на чл. 61 ал. 1 ЗАНН.

По исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе РС - Девня при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 59/19.05.2022г. по АНД № 39/2022 г. на Районен съд – Девня.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Девня, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: