Р Е Ш Е Н И Е
№697
гр. Хасково, 07.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана
Мазгалова
и в присъствието на
прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Костова административно дело №757/2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба от „Хапката-2004“ ЕООД, ЕИК:…….., представлявано от М.Ж.П., с адрес ***, чрез адв. Г. К. срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-342-0412196/17.06.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване
на търговски обект – пекарна „Хапката“, находящ се в гр. Д., ул.“Т. м.“ №..
стопанисван от „Хапката-2004“ ЕООД, ЕИК:…..и забрана за достъп до него за
срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от с.з. Оспорването
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на административния акт. Сочи се, че са необосновани
твърденията в оспорения акт, че констатираното нарушение с Протокол за
извършена проверка от 12.06.2019г. показвало поведение на лице насочено срещу
установената фискална дисциплина и организация, която няма за цел спазване на
данъчното законодателство. Твърденията на органа се опровергавали с това, че в
обекта е налице регистрирано и работещо ФУ; в обекта се съхраняват всички
изискуеми по закон документи; липсва нарушение на изискването на чл.118 от ЗДДС, което можело да се потвърди и от органите по приходите; издаване на
касова бележка за всяка продажба което се доказвало с реализирания оборот за
периода от м. януари на 2019г. до април 2019г.; извършвани регулярни проверки
от органите на НАП, които не са установили нарушение на законодателството;
констатираното нарушение е първо за дружеството; дружеството години наред е
изпълнявало данъчните си задължения; посочва се и декларирания от жалбоподателя
годишен оборот за 2018г. в ГДД по чл.92 от ЗКПО. На следващо място се моли да
бъде отчетен и факта, че с допускане на ПАМ по чл.186 ЗДДС няма да се постигнат
целите на чл.22 от ЗАНН, тъй като с налагането и икономическият ефект, който ще
последва ще бъде отрицателен както за дружеството, така и за бюджета. Моли се съда за отмяна на оспорения
административен акт.
В съдебно
заседание оспорващият, редовно и
своевременно призован се представлява от адв. Г. К. редовно упълномащена, която
поддържа жалбата. Претендира разноски.
В съдебно
заседание административният орган
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на
НАП, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно
упълномощен юрисконсулт Б.-Х., която оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспорената
заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани
по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 12.06.2019 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори
по приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното
законодателства на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на
ЗДДС – пекарна „Хапката", находящ се в гр. Д., ул.“Т. м.“ №.., стопанисван
от „Хапката-2004“ ЕООД. В 10.00 часа била извършена контролна покупка
на 1 брой геврек на стойност 1 лев, заплатена в брой от проверяващите
инспектори по приходите, като плащането било прието от Д. К. А. – продавач –
консултант в обекта. За плащането не била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо
в обекта фискално устройство, модел Datecs WP-500, ИН на ФУ DT782023 и ИН на
ФП 02782023, нито ръчна касова бележка от
кочан с касови бележки при плащането на стоката. Констатацията за извършено
нарушение се подкрепяла от установената положителна касова разлика в размер на
2.29лв. между разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ 932.00
лв., фактическа наличност на паричните средства, съгласно приложен опис
-667.21лв., сума на паричните средства в началото на работния ден – 150 лв.,
въведени пари в касата – 0.00 лв., изведени пари от касата – 417.28 лв., която
разлика се дължала на неиздаване на фискални бонове. Цитираните установявания на органите по приходите били обективирани в
Протокол за извършена проверка сер. АА № 0412196/12.06.2019г, с час на приключване
на проверката 11:00 ч.
На 17.06.2019 г. Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП
издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-342-0412196, с която разпоредил запечатване на търговски
обект – пекарна „Хапката“, находящ се в гр. Д., ул.“Т. м.“ №.. стопанисван от „Хапката-2004“ ЕООД, ЕИК:….. и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност и чл. 187, ал. 1 от с.з.
Към доказателствата по делото
е приобщена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния
директор на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
са определени правомощия за издават заповеди за налагане на принудителна
административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да
отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат
правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за
управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС.
Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-342-0412196/17.06.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП е връчена на
нейния адресат „Хапката - 2004“ ЕООД на 24.06.2019 г. Жалбата срещу същата,
по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена до настоящия
съд на 27.06.2019 г.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене
годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените
към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в
рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от
това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази
насока са следните:
След като е сезиран с оспорване,
при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери
изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното
начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен
акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което
го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, действащ при
спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на
предоставената му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП материална компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка
върху добавената стойност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната
от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената
заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от
страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и
като издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване
на всички съществени административнопроизводствени правила.
Оспорената заповед е издадена
с правно основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от Закона за
данък върху добавената стойност. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг
данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и
да я съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази законова разпоредба
е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, съгласно ал.4, т.1 на чл. 118
от закона. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин вменява императивно задължение
всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на
чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал. 1. От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, че оспорващото дружество, чрез свой служител – продавач не е изпълнило задължението, вменено с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
както и че е нарушило императива на чл. 25, ал. 1 от същия нормативен
акт, нарушение, съставляващо от обективна и субективна страна неиздаване на
фискална касова бележка от фискалното устройство за извършена продажба. Според
отразеното в обстоятелствената част на заповедта, не е издаден фискален касов
бон за извършено плащане в брой на стойност 1.00 лев от работещото ФУ на посочената дата и час. В протокола за извършена
проверка е описано, че за
извършената контролна покупка на 1 бр. геврек на стойност 1.00 лев, заплатена
от проверяващите инспектори по приходите в брой преди легитимация на Д. А. -
продавач от същата, не е издаден фискален бон. Неиздаването на касов бон се
установява и от приложения към административната преписка опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката, изготвен от Д. А., в
който същата е отбелязала, че разликата между фактическата наличност на
паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 2.29 лв. се
дължи на „неиздаване на фискална касова бележка при покупка на контролен
орган“.
Неиздаването на надлежен
фискален документ за извършено плащане по реализирана продажба е абсолютна
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл.
186 от ЗДДС. Съгласно посочената като правно основание за издаване на
процесната заповед разпоредба на чл. 186
ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Следователно, за прилагането на тази норма е необходимо да е налице извършено
нарушение на установения ред за документиране и отчет на извършваните продажби
от търговски обект, който ред, по арг. от чл. 3 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вменява задължение за регистриране на
продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство в
обекта. В случая такова е било налично и в изправност, но представителят на
дружеството – търговец не е издал касов бон за извършената продажба на стойност
1.00 лев. при извършената контролна покупка и реално
заплащане на същата в брой. Ето защо съдът приема, че при издаване на
оспорената заповед са били налице нормативно изискуемите предпоставки за
прилагане на принудителна административна мярка. Последната е съобразена като
естество с относимата норма на чл. 186 ал. 1 – „запечатване на обект“ и като
срок - наложена е за 10 дни, т.е. в рамките на
законоустановения такъв (до 30 дни). В тази връзка настоящата съдебна инстанция
не споделя довода на жалбоподателя, че посочените мотиви, които определят размера на срока са
бланкетни и недават ясна преценка какво е мотивирало органа да определи точно
10 дни. Въпреки твърденията му настоящия състав на съда намира, че в оспорения
акт от органа са изложени подробни мотиви относно определения срок като същите са обосновани с принципа за
съразмерност, с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта и т.н. Неоснователни са и наведените доводи, относно невъзможността на нарушителя да извършва
търговска дейност чрез запечатване на обекта. Мярката е с временен характер и неблагоприятен за нарушителя резултат поради
неговото неправомерно поведение по спазване на правовия ред. Тя е част от инструментариума на държавата за
гарантиране изпълнение на нормативна уредба и за преустановяване на последващи
правонарушения. След като търговецът не спазва въведените правила на отчитане
на продажби, същият следва да понесе негативните последици от временното
запечатване на обекта.
Процесната принудителна
административна мярка е от категорията на превантивните административни мерки,
чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ.
закононарушение и неговите вредни последици. Същата, съобразно текста на чл.
186 ал. 1 т. 1 от ЗДДС не съставлява административно наказание и няма
санкционен характер. Съставянето на АУАН, респ.
провеждане на административнонаказателно производство по реда на ЗАНН (по арг.
от чл. 186 ал. 1 от ЗДДС) има самостоятелен характер и не е правно обвързано с
прилагането на принудителна административна мярка, поради което и наведеният в
жалбата отменителен довод, че дружеството не може да се ползва от предвидената
възможност по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, се явява
неотносим към законосъобразността на процесната заповед. Разпоредбата на
чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е
заплатена изцяло. Прекратяването на изпълнението обаче е ирелевантно за
преценката на законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като
основанието за издаването й е самото нарушение, а не дължимостта на наложената
имуществена санкция. Поради това нейното заплащане не може да обуслови извод за
незаконосъобразност на атакуваната заповед. В този смисъл е Решение № 7928 от 13.06.2018 г. на
Върховния административен съд постановено по адм. д. № 5361/2018 г., I
отделение.
По изложените съображения
настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-342-0412196/17.06.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е
разпоредено запечатване на търговски обект – пекарна „Хапката“, находящ се в гр.
Д., ул.“Т. м.“ №.., стопанисван от „Хапката-2004“ ЕООД, ЕИК:…. и забрана за достъп до него за
срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от с.з. е валидна и
издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на
всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу
същата жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Основателно и своевременно се явява искането на
административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи обаче от съда в размер на 100.00
лева, съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хапката-2004“ ЕООД, ЕИК:…., представлявано от М.Ж.П., с адрес ***, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-342-0412196/17.06.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване
на търговски обект – пекарна „Хапката“, находящ се в гр. Д., ул.“Т. м.“ №..,
стопанисван от „Хапката-2004“ ЕООД, ЕИК:….. и забрана за достъп до него за
срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от с.з, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Хапката-2004“ ЕООД, ЕИК:…., представлявано от М.Ж.П., с адрес ***, да заплати в полза на Национална агенция по приходите
разноски в размер на 100.00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: