№ 6567
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100508640 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД срещу решение №
20108873/20.11.2023 г. по гр.д. № 39513/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, поправено
с решение № 20123476/31.05.2024 г. по гр.д. № 39513/2019 г. по описа на СРС, 119
състав, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя, предявени срещу Н. Б. С., за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца ½ част от сумите, както
следва: 589,23 лв. – главница по договор за заем, 179,16 лв. – заемни такси, 458,90 лв. –
редовна лихва за периода от 08.09.2014 г. до 10.01.2019 г., 54,32 лв. – наказателна
лихва за периода от 21.02.2017 г. до 10.01.2019 г.
Жалбоподателят – „Банка ДСК“ АД, твърди, че решението е неправилно.
Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че вземанията по договора за кредит са
погасени чрез плащане и по давност. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде
отменено и исковете да бъдат уважени. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – Н. Б. С. (представляван от особен представител),
оспорва жалбата, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде
потвърдено.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Банка ДСК“ АД с установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД, предявени срещу Н. Б. С., за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца ½ част от сумите, както следва: 589,23 лв. – главница по
договор за заем, 179,16 лв. – заемни такси, 458,90 лв. – редовна лихва за периода от
08.09.2014 г. до 10.01.2019 г., 54,32 лв. – наказателна лихва за периода от 21.02.2017 г.
до 10.01.2019 г.
С решение № 20108873/20.11.2023 г. по гр.д. № 39513/2019 г. по описа на СРС,
119 състав, исковете са отхвърлени изцяло, като първоинстанционният съд е стигнал
до извода, че претендираните вземания са погасени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО, но по други
мотиви, различни от изложените в обжалваното решение на СРС.
Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
усвоената по кредита сума от страна на наследодателя на ответника е погасена.
В тази връзка следва да се посочи следното:
Видно от представения по делото договор за издаване и обслужване на кредитна
карта от 21.02.2011 г., ищецът „Банка ДСК“ АД се е задължил да предостави на Б.И.С.
(наследодател на ответника, съгласно приложеното удостоверение за наследници)
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта, в
размер на 1000 лв., с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора е 17,95 %, при годишен процент на разходите от 27,02 % и общо дължима
сума в размер на 1139,87 лв. за срок от една година, съгласно подписан погасителен
план. Предвидено е, че срокът на издадената кредитна карта е 3 години, като
минималната сума за револвиране е 2 %.
По делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че срокът
на договора/срокът, за който е издадена кредитната карта, е продължен. Следователно,
същият е изтекъл на 21.02.2014 г. Действително, представена е декларация за
преиздаване на кредитната карта по посочения договор за револвиращ кредит, видно
от която на 02.12.2014 г. в 09,52 часа е предадена на клиента Б.И.С. нова преиздадена
кредитна карта, но, видно от същия документ, кредитната карта е върната от страна на
клиента на същата дата в 09,53 часа. Ето защо, следва да се приеме, че за периода след
изтичане на три години от първоначалното сключване на договора, а именно – след
21.02.2014 г., не е била налице възможност за усвояване на суми по договора за
2
револвиращ кредит, поради което действието му е било прекратено с изтичане на
първоначално предвидения срок.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, усвоената
главница по процесния договор за револвиращ кредит е 920 лв., като непогасената
такава е в размер на 589,23 лв. Вещото лице сочи, че последната банкова транзакция,
извършена от оправомощения държател на кредитната карта, чрез която се усвоява
кредитът, е на 02.01.2013 г.
На основание условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни
карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ АД, приложими към процесния договор за
кредит, падежната дата за връщане на усвоените суми по договора е всяко 10-о число
на месеца за кредитни карти „MasterCard“, съответно – всяко 20-о число на месеца за
кредитни карти „VISA“. В случай на погасяване до датата на падежа на пълния размер
на усвоени суми, банката не начислява лихви върху ползваните суми.
Следователно и при тълкуване на посочените клаузи от договора и общите
условия се налага извод, че кредитополучателят следва да погасява усвоените от него
суми по договора ежемесечно. Същият дължи лихва на банката само ако не изпълни
задължението си да възстанови усвоените суми в посочения срок.
На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като съгласно чл. 116, буква „б” ЗЗД давността се
прекъсва с предявяването на иск за вземането. По аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
вземане, по отношение на което е определен срок за изпълнение, е изискуемо след
изтичане на срока за изпълнение. Както беше посочено по-горе, срокът за
възстановяване на последната усвоена сума по договора за кредит, формираща общото
задължение за главница, е изтекъл през м.01.2013 г. (доколкото последната банкова
транзакция, извършена от оправомощения държател на кредитната карта, чрез която се
усвоява кредитът, е на 02.01.2013 г.). От посочената дата е започнал да тече и
давностният срок за задължението за връщане на последно усвоената сума,
формираща главното непогасено задължение, като давносният срок е изтекъл през
м.01.2018 г. (в този смисъл е и ТР № 3/2023 г. от 21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на
ОСГТК на ВКС).
Вземанията за такси също се явяват погасени по давност. Както беше посочено,
срокът на договора е изтекъл на 21.02.2014 г., поради което е налице основание за
начисляване на предвидените по договора такси до този момент. Последната
начислена такса в срока на действие на договора е на 28.10.2013 г. – 15 лв.,
представляваща такса за нереволвиране, съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, поради което същата се явява погасена по давност на
28.10.2018 г., т.е. преди предявяване на исковата молба. След 21.02.2014 г. не са били
налице основания за банката да начислява такси по договора, доколкото същият е
3
прекратен поради изтичане на срока, за който е била издадена кредитната карта,
доказателство за което е и посочено от вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, че след 02.01.2013 г. кредитът не е бил усвояван.
Предвид обстоятелството, че дължимата главницата е погасена по давност, то
съдът намира, че на основание чл. 119 ЗЗД произтичащите от главното вземане
допълнителни вземания за лихви се явяват недължими.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.
Във връзка с изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
макар и по други мотиви.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият не претендира такива, поради което не следва да се ангажира отговорността на
въззивника по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20108873/20.11.2023 г. по гр.д. № 39513/2019 г. по
описа на СРС, 119 състав, поправено с решение № 20123476/31.05.2024 г. по гр.д. №
39513/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4