Р
E Ш Е
Н И Е № 1320
гр. Сливен, 22.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД граждански колегия в съдебно
заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА С., като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 3796 по описа на съда за 2019 година
, за да се произнесе, съобрази :
При условията на обективно кумулативно съединяване са
предявени осъдителни искове, които намират правното си основание в ЗМВР, ЗИНЗС
и правилника за приложението му, ЗЗД и Конституцията
на РБ.
В исковата молба на ищецът се твърди, че Т.К.Д. работи
като държавен служител в ответната ГДИН към Министерството на правосъдието на
длъжност „надзирател” в Затвора, гр. Сливен. Сочи се как изпълнява служебните
задължения и дежурства и се позовава на правни норми относно отчитането и
заплащането на труда. Изложена е подробна хронология относно твърденията на ищеца
за положен извънреден труд. Счита, че за периода от 06.07.2016 година до
31.12.2018 година е положил
200 часа извънреден
труд му се дължи допълнително възнаграждение.
От съда се иска да постанови съдебно решение, с което да
осъди ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, да
заплати на ищеца сумата от 1 000 лева,
представляваща сбор на допълнителните възнаграждения за общо 200 часа
извънреден труд, вследствие неотчетени инструктажи, разводи, отводи,
приемане изследване на смените по график
от ищеца в периода 06.07.2016 година до 31.12.2018 година, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите, както и сумата 100 лева, представляваща сбор на
мораторните лихви върху всяко вземане за
допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период до възникването
му/ от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период в исковия такъв до
01.07.2019 година.Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.
От страна на ответника е представен отговор на исковата
молба, в който се оспорва нейната основателност. Прави се и възражение за
недопустимост на исковете, което съдът е счел за неоснователно в свое предходно
определение. Изложени са подробни съображения в подкрепа на възраженията за
неоснователност на исковете. Заявено е искане за присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено
становище пълномощникът му прави изменение на предявените искове по размер,
както следва: - иска за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд да се счита предявен в размер на 1093,11 лева
- брутно възнаграждение за 162 часа извънреден труд, а претенцията за заплащане
на мораторна лихва върху него да се счита предявена в размер на 114,24 лева .
Ответната страна, редовно
призована, се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който поддържа отговора
на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Т.К.Д. работи по служебно правоотношение като държавен служител в ответната Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с място
на работа Затвора гр. Сливен.
Нормата работно време за
ищеца е изчислена от вещото лице на тримесечие през периода от 01.10.2016
година до 31.12.2018 година, поради отсъствие на служителя на три пълни месеца поради отпуски и болнични в периода от 01.07.2016 година до
31.12.2018 година.
Вещото лице дава
заключение съгласно което ищецът е положил 218
часа извънреден труд. Платено е за 56 часа, като остава разлика за компенсиране
от 162 часа. Размерът на допълнителното възнаграждение за изплащане за положен
извънреден труд общо е 1093.11 лева,
като ако се приспаднат ДДФЛ 10% сумата е 985.29 лева.
Размерът на мораторната лихва за периода от 26-то число на
месеца, следващ отчетния период на полагане
на извънредния труд до 01.07.2019
година върху главница от 985.29 лева /
приспаднат ДДФЛ 10% / се изчислява от вещото лице като възлизащо на сумата
103.02 лева.
Размерът на мораторната лихва за периода от 26-то число
на месеца, следващ отчетния период на полагане на извънредния труд до 01.07.2019 година върху главница от 1093.11 лева /без приспаднат ДДФЛ 10% / се изчислява от вещото лице, като
възлизащо на сумата 114.24 лева.
Исковата молба е заведена
в съда на 05.07.2019 година.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото доказателства - писмени документи и заключението на вещото лице.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция
за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 06.07.2016 година до 31.12.2018
година е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна в претендирания размер от 1093.11
лева / без приспаднат ДДФЛ 10% /. Съгласно чл. 48, ал. 5 Конституцията на РБ се гарантира заплащане съответстващо на положения труд. За процесното
тримесечие няма регламентация в специалните ЗМВР и ЗИНЗС за
заплащане на извънредния труд над 70 часа на тримесечие, поради което следва да
бъде приложен по аналогия Кодекса на труда. Съгласно чл. 242 КТ положеният труд
е възмезден и работодателят е длъжен да заплаща възнаграждение на служителя за
извършената работа, а регламентацията за заплащане на извънредния труд е по чл.
262 КТ. Безспорно ищецът работи по
служебно правоотношение като държавен служител в ответното юридическо лице и е
полагал извънреден труд за процесния период, но ответната страна не е заплатила
полагащото се възнаграждение в претендирания след изменението на иска размер. В работното време се включват и почивките съгласно
ТР № 8/2013 от 14.11.2013 година
на ОСГК на ВКС на РБ, според което при непрекъсваем производствен процес –
смени, дежурства нормативно определеното време за хранене се включва в
работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически
на място определено от работодателя. Поради това този иск
следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва, считано от завеждането на
исковата молба на 05.07.2019 година до окончателното изплащане. Акцесорната
претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва
върху неплатеното възнаграждение за извънреден труд, положен от 06.07.2016 година до 31.12.2018 година, за периода до завеждане
на исковата молба е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна в
претендирания след изменението на иска размер от 114.24
лева. С неплащането в срок на
полагащото се на ищцата възнаграждение ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение в горепосочения размер. Поради това иска следва да се уважи.
С оглед изхода на процеса
на ищеца следва да се присъдят разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
което съобразно уважения размер на исковете възлизат на 500 лева, платено
адвокатско възнаграждение.
По правилата на процеса
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт
държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100 лева, както и разноски
за вещо лице в размер на 250 лева.
Ръководен от
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр. София, бул. ” Ген. Н. Столетов
” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.Д. с ЕГН ********** ***,
както следва:
-сумата 1 093.11 лева /хиляда деветдесет и три
лева и единадесет стотинки /, представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд без приспаднат ДДФЛ 10%, положени за периода от 06.07.2016 година до 31.12.2018 година, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 05.07.2019 година до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за
периода до завеждане на исковата молба в размер на 114.24 лева / сто и четиринадесет лева
и двадесет и четири стотинки/;
-сумата 500 лева /петстотин лева/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр. София, бул. ”Ген. Н.
Столетов ” № 21 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен
държавна такса в размер на 100 лева /сто
лева/ и разноски за вещо лице в
размер на 250 лева /двеста и
петдесет лева/.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: