РЕШЕНИЕ
№ 1030
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330109565 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
********* против Т. Й. Ш., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на
ЗРВКУ и за периода 23.01.2017 г. – 29.01.2021 г. имал задължения за предоставени
услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 466,65
лева за собствен обект, находящ се в .... За потребените количества били издадени
фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на
62,04 лева за периода 31.03.2017 г. – 31.01.2021 г. Ответникът фигурирал в базата
данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между
дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.
Месечното количество изразходвана вода било определяно след реални отчети на изм.
устройства.
Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2034/23.02.2021 г. по ч.гр.д. №
3328/21 г. на ПРС, връчена редовно при условията на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК,
поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни
1
искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в
настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е
подал отговор, с който оспорва претенциите по основание и размер, в т.ч. – наличието
на валидна облигационна връзка; възникване на качеството на потребител;
предоставяне на твърдените услуги за исковия период; изпълнение на изискванията на
чл. 17 ОУ – липса на доказателства дали водомерите са от одобрен тип, преминали
първоначална и периодични проверки за годност; карнетите да съдържат подписи на
ответницата и данни за съставянето им на място, при съответен отчет. Въвежда
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5,
вр. с ал. 1 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По същество:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”,
ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане
за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите
публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и
К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по
предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.
Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен
договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на В и К
2
услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1
и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни
групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект,
той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по
смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор - Пловдив. Собствеността на имота се установява по категоричен начин от
приетите по делото писмени доказателства – декл. по чл. 14 ЗМДТ. Възраженията в
ОИМ са опровергани, а ответникът има качеството на „потребител“ и като такъв –
следва да заплаща потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота си. Без
значение за изхода на спора е дали имотът е съсобствен. В отношенията с доставчика,
ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички издадени и приложени
документи във връзка с имота/, дължи начислените суми – за доставени и потребени
услуги, след реални отчети, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между
съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който
/при липсата на други договорености/ ответникът би могъл да иска от другите
съсобственици припадащата му се част от разходите за общата вещ. С оглед
изложеното и док. ответникът има качеството на клиент на ищцовото дружество,
дължи плащане на предоставените услуги.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение
на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
В проведеното съдебно заседание и с молба, ищецът заявява, че след подаване на
заявлението и исковата молба в съда, ответникът е платил всички претендирани суми
за главни и акцесорни вземания, вкл. разноските.
Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след като съобрази
изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на вземанията, съдът намира,
че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, доколкото кредиторът се счита за
удовлетворен. Плащането на сумите представлява признание на дълговете.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, но същият заявява, че същите са платени, поради което и не се присъждат.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
********* против Т. Й. Ш. /С./, ЕГН ********** искове за признаване за установена в
отношенията между страните дължимостта на следните суми: 466,65 лева - главница,
представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане
на канална вода за периода 23.01.2017 г. – 29.01.2021 г. за обект, находящ се в ..........;
62,04 лева - обезщетение за забава за периода 31.03.2017 г. – 31.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 22.02.2021 г.
до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 2034/23.02.2021 г. по ч.гр.д. № 3328/21 г. на ПРС, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4